Р Е Ш Е Н И Е
№ / ….2022 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
в публично заседание
на десети март през две хиляди и двадесет и втора година,
Административен съд – Варна, IV- ти тричленен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. МАРИЯНА ШИРВАНЯН
2.НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Калинка
Ковачева и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа
докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
КНАХД №333 по описа за 2022година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
А.М.С., чрез процесуален представител адв. И.Д., срещу Решение № 85/16.12.2021
година, постановено по АНД № 277/2021 година по описа на Районен съд - Девня, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 21-0253-000363, издадено на
10.09.2021г. от Началник група към ОДМВР-Варна, РУ – Девня, с което на А.М.С.,
ЕГН ********** за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В касационната жалба се поддържа, че решението на ДРС
е постановено при неправилно приложение на материалния закон – отменително
основание по чл.348, ал.1 от НПК. Сочи се, че неправилно ДРС се е произнесъл по
фактическата обстановка, която е подкрепена с доказателствен материал. Изтъква
се, че доказателствата са ценени неправилно поотделно и в съвкупност, с което е
допуснато нарушение и на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на
решението на ДРС и за отмяна на НП.
Ответната страна- РУ Девня при ОД МВР Варна не
изразява становище по делото.
Представителят на ВОП счита жалбата за основателна.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в
срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а
разгледана по същество за неоснователна.
С
обжалваното Наказателно постановление № 21-0253-000363, издадено на
10.09.2021г. от Началник група към ОДМВР-Варна, РУ – Девня, с което на А.М.С.,
ЕГН ********** за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
От
фактическа страна е установено, че А.М.С. притежавал лек автомобил АУДИ А 4 с
peг. № В 42 45 ВВ, който закупил преди известно време. Собствеността върху
автомобила не била прехвърлена с нотариално заверен договор, съответно и
автомобилът не бил пререгистриран в КАТ.
На
24.07.2021г. в около 17, 35 часа той се движел с автомобила си по път трети
клас ****в гр. Девня. В района до УСМ, посока ул. „****” бил спрян за проверка
от дежурен автопатрул на РУ - Девня в състав свидетелите Й. Д. Д. и К. П. С. По
време на проверката се установило, че автомобила, който С. управлява е със
служебно прекратена регистрация, поради което на водача бил съставен АУАН,
който му бил връчен и подписан от него без възражения. В законоустановения 3-дневен
срок възражения срещу съставения АУАН не постъпили, поради което на
10.09.2021г. било издадено атакуваното пред настоящата съдебна инстанция
наказателно постановление, в което наказващия орган възприемайки изцяло
фактическите констатации, отразени в акта и посочената правна квалификация,
наложил горепосочените административни санкции.
Липсва
спор от фактическа страна.
За
да потвърди наказателното постановление, ДРС приема, че:
Безспорно
е установено по делото, че на инкриминираната дата въззивникът е управлявал
МПС, което видно от служебно изисканите писмени доказателства е било с
прекратена регистрация, считано от 23.07.2021 г., поради което следва да се
приеме, че същото не е било регистрирано по установения в страната ред. Макар и
да не е знаел точната дата на служебното прекратяване на регистрацията на управлявания
от него автомобил въззивникът добре е знаел, че същото не е прехвърлено пред
нотариус и не е регистрирано в КАТ. Това обстоятелство съдът приема за
безспорно установено предвид факта, че процесното МПС е било във владение и
притежание на въззивника от доста време /по негови сведения от 3 години/, като
същият е правил опити за прехвърлянето му пред нотариус - издирил е собственика
на автомобила по талон, който му заявил, че е прехвърлил автомобила на друго
лице, което пък отказало да го пререгистрира в КАТ, тъй като имало неплатени
задължения. Именно в тази насока са и дадените от него обяснения на контролните
органи при извършената му проверка. Управлението на нерегистрираното МПС от
страна на въззивника не е инцидентно, а системно. В даденото при проверката
писмено сведение той заявява, че редовно е „плащал документите на автомобила” -
задължителни застраховка ГО и ГТП. Това съвсем не прави автомобила „редовен”,
както твърдят ангажираните от защитата свидетели. Всеки правоспособен водач на
МПС, преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено
ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши
това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред.
Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали органите на КАТ
са уведомили или не собственика на автомобила, че същият е със служебно
прекратена регистрация. В настоящия случай, незнанието на факта, че
управляваният от въззивника автомобил е със служебно прекратена регистрация, се
дължи на проявено от него недобросъвестно отношение спрямо реда за прехвърляне
и регистриране на МПС, установен в страната. Видно е от доказателствата по
делото, че С. добре е познавал този ред, а дори и да не е, то е бил длъжен да
го познава. Това е така, защото незнанието на закона не е оневинително
основание. Същият е бил длъжен да положи всички усилия да спази този ред, а при
наличие на пречки за това да не управлява МПС-то.
Така
постановеното решение е правилно.
Настоящият
касационен състав напълно споделя изводите на ДРС относно обстоятелството, че
на инкриминираната дата – 24.07.21г. А.С. е управлявал МПС, което видно от
служебно изисканите писмени доказателства е било с прекратена регистрация,
считано от 23.07.2021 г., поради което следва да се приеме, че същото не е било
регистрирано по установения в страната ред.
Съгласно
чл. 140 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Всички
доказателства по делото обосновават извършеното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а именно, че касаторът
е управлявал на посочените в АУАН и в НП дата, място и време, МПС- Ауди А4, което
не е регистрирано. Фактът, че автомобилът не е бил регистриран по надлежния
ред, не е бил оспорван от касатора нито във въззивното, нито в настоящото
касационно производство. Правилен е изводът на решаващия състав, че С. законосъобразно
е бил привлечен към административнонаказателна отговорност по реда на чл. 175,
ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.
Наложеното
наказание не е явно несправедливо, тъй като същото е в предвидения минимален
размер в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, според която за управление на
нерегистрирано МПС наказанието е лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 лв. до 500 лв.
Въз
основа на изложеното, настоящият състав на Административен съд-Варна намира, че
постановеното от РС-Девня решение не страда от пороци, които да обосновават
неговата неправилност. Атакуваното решение е постановено при правилно
приложение на материалния и процесуалния закон, поради което решението следва
да бъде оставено в сила, а жалбата на С. като неоснователна следва да се
отхвърли.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. II от АПК, вр. с чл. 63, ал. 2,
т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ
:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 85/16.12.2021 година, постановено по АНД № 277/2021 година по
описа на Районен съд – Девня.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове: 1……
2……