Р Е Ш Е Н И Е
№ ...........
Гр.София, 23.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Поля
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска
гр.дело № 8261 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №
384070 от 13.04.2018 г. по гр.д. № 76472/2017 г. на СРС, І ГК, 42 състав съдът
е признал за установено на основание чл.422 от ГПК вр. чл.415
от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД вр.чл.266, ал.1 от ЗЗД по отношение на
М.НА
З.,Х И.Г., с адрес
гр.София, бул."*********, представлявано от
министъра Р.П., че съществува вземане на „И.Р.с."ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Р., в размер на 14 400 лева, представляваща възнаграждение по Договор № РД 50-35/30.03.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска - на
12.06.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, относно което е издадена
Заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 38268/2017 г. по
описа на СРС, 42 състав. С решението съдът е отхвърлил искът при квалификацията
на чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД предявен от „И.Р.с."ЕООД против М.НА З., Х.И.Г. за признаване за установено, че съществува вземане за неустойка в размер на 1 200 ( хиляда и двеста
) лева на основание чл.9 от договора. С
решението съдът е осъдил
ответникът М.НА З., Х.И.Г., да заплати на
основание чл.81 от ГПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК на „И.Р.с."ЕООД, ЕИК ********, сумата от 1 673,54 лева
сторени съдебноделоводни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство, както и сумата от 1 201,85 лева сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
Недоволен от решението в ЧАСТТА, с която исковете с
правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД вр.чл.266, ал.1 от ЗЗД е уважен, е останал ответникът
М.НА
З., Х.И.Г., който чрез пълномощника
си в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва при твърдения за неправилно приложение на материалния
закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила при постановяването
му. По-конкретно поддържа, некачествено изпълнение от страна на изпълнителя,
както и че е развалил договора с ищеца, както и че не е приел работата. Искането към
въззивната инстанция е да отмени първоинстанционно
решение и отхвърли установителните
искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД вр.чл.266, ал.1 от ЗЗД.
Въззиваемата страна – И.Р.с."ЕООД, ЕИК ********, в депозирания
по реда на чл.263, ал.1 от ГПК писмен
отговор излага съображения
за неоснователност на жалбата,
като излага съображения, че представената по делото концепция отговаря на всички заложени критерии от ответнита стрна и е приета от възложителя с преимо-предевателен протокол, подписан от негов представител без възражения. Моли въззивният
съдебен състав да отхвърли жалбата и потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски.
Решението в ЧАСТТА, с която е
отхвърлен искът по чл.422 от ГПК вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД, като необжалвано от ищеца, е влязло в сила.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния
съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по
допустимостта - в обжалваната му част. Следователно относно проверката на
правилността на обжалваното решение въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата. В случая във връзка с наведените в жалбите
оплаквания съдът във въззивното решение дължи
произнасяне по спорния въпрос – кредитор ли е ищецът на твърдяното вземане по процесните данъчни фактури.
Предявените
пред първоинстанционния съд искове са установителни при правна квалификация чл.415 вр.чл.422 от ГПК вр.чл.79, арл.1 от ЗЗД вр.266, ал.1 от ЗЗД –
за установяване по отношение на ответника дължимостта
на сумата от 14 400 лева, представляваща възнаграждение по Договор № РД 50-35/30.03.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - на
12.06.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Производството
се развива след постъпване по реда на чл.414, ал.2 от ГПК на възражение от
ответника против Заповед за изпълнение, издадена в полза на ищеца и предвид
разпоредбата на чл.415 вр.чл.422 от ГПК за ищеца е
налице интерес от търсената защита и производството се явява процесуално
допустимо.
При съвкупната преценка на събраните по
делото писмени доказателства се установява наличието на валидно
възникнало между страните по делото
облигационно правоотношение
по Договор № РД 50-35/30.03.2017
г., за който намират приложение
разпоредбите на чл.258 и сл. от
ЗЗД, касаещи договора за изработка, по силата на който ответникът М.НА З., Х.И.Г., в
качеството си навъзложител възлага на ищеца И.Р.с."ЕООД, който
приема като изпълнител срещу възнагражение да извърши
услуга с предмет "Изготвяне на концепция за осигуряване на цялостна
организация и подготовка на Република България като страна-партньор на Международоното изложение за селскостопански и хранителни
продукти "Зелена седмица Берлин 2018." Договорът за изработка
е неформален, консенсуален, двустранен и възмезден. Консенсуален, защото страните по него са обвързани, щом постигнат съгласие, двустранен, защото създава задължения и за двете страни: за едната – да изработи (направи) нещо, за другата – да приеме изработеното и да го плати. Възмезден, защото срещу това, което
изпълнителят ще изработи, другата страна дължи възнаграждение. Въззивната инстанция споделя изводът на СРС, че ищецът е изпълнил задължението си по
договора като изпълнител - изготвил е концепция, която е предадена на
ответника в рамките на едномесечния срок, уговорен в чл.2 от договора Също така работата по договора е приета от възложителя с Приемо-предавателен протокол от
24.04.2017 г.,поради което законосъобразен е
изводът на първостепенния съд, че ищецът е доказал, че е изпълнил своите договорни задължения, респективно за него е възникнало право да претендира изплащане
на уговореното възнаграждение. Съставянето на фактура за дължимо възнаграждение не е елемент от
договора за изработка. От приемането на извършената
работа от възложителя, в случая с двустранно подписания протокол от 24.04.2017 г., за последния възниква задължението за заплащане на възнаграждението на изпълнителя. Предпоставка за възникване на задължението по чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД е поръчващият да приеме съответната работа. В конкретния
случай ответникът нито доказва, нито твърди да е направил възражения. Това е
така, защото сделката следва да се възприеме като потвърдена от търговеца-ответник
на основание чл.301 от ТЗ, щом последния
не
се е противопоставил веднага след узнаването
й. Знанието на ответника се презумира
с подписването на протокола от 24.04.2017 г. от неговите представители съгласно процесния договор - съгласно чл.5
от договор № РД 50-35 от 30.03.2017 г. приемането
на изпълнението се реализира с двустранен протокол, който за възложителя се подписва
от директори на дирекции „Връзки
с обществеността и протокол" и „Европейска
координация и международни отношения", а възнаграждението е платимо в срок от десет
дни след подписване на протокола. Изложеното обосновава извод за основателност на
предявения иск с правно основание чл.415 вр.чл.422 от ГПК вр.266, ал.1 от
ЗЗД за уговореното възнаграждение
в размер на 14 400 лева с ДДС, представляваща възнаграждение по Договор № РД 50-35/30.03.2017 г.,
ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 12.06.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
Неоснователни са възраженията направени пред СРС и
поддържани във въззивната инстанция, а именно, че възнаграждение е недължимо поради некачествено изпълнение на работата от страна
на ищеца, както и поради упражнено право на възложителя
да развали договора. Законосъобразен е извода на СРС,че не е настъпило
разваляне на договорното правоотношение между страните - макар по
делото да е представено писмо, което е връчено на адреса
на управление на дружеството ищец, с което
е отправено изявление за разваляне. Това изявление на възложителя не би могло да
доведе до разваляне на договора, сключен между страните. Посоченото основание
за разваляне на договора, а именно - чл.12,
ал.1 от договора не дава право
на възложителя да упражни разваляне
на договора след приемане на възложената
работа и след предявяване на претенцията за заплащане на възнаграждение
по съдебен ред. По време на изпълнение на
договора ответната страна,като възложител, не е възразила срещу начина на
изпълнение, а напротив изпълнението е прието съгласно подписания
приемо-предавателен протокол. Преценката на възложителя относно начина на изпълнение на задължението на изпълнителя следва да бъде
упражнена по време на действие
на договора, като договорът позволява на възложителя на
основание чл.3, т.4 да поиска
от изпълнителя да извърши корекция на
изработената услуга, респективно ако възложителят счита,че
изпълнение липсва или не
отговаря на изискванията за качество възложителят може по време
на действие на договора да
развали договорното правоотношение. С
приемане на работата от страна
на възложителя за него се
преклудира възможността да формулира възражения относно качеството на изпълнение на
работата, каквито възражения възложителят би могъл да направи
по време на изпълнение на услугата - арг. от чл.12 от процесния договор.
В упражнение на правомощията си
по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да
потвърди решението в обжалваната част, с която изцяло са уважени предявените
при квалификацията на чл.415, ал.1 вр.чл.422 от ГПК вр.чл.266, ал.1 от ЗЗД установителни
искове.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемат
страна поисканите и сторени пред въззивната
инстанция разноски в размер на 1 300 лв., заплатено
възнаграждение за един адвокат на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 384070 от 13.04.2018 г. по гр.д. № 76472/2017 г. на СРС, І ГК, 42
състав в ЧАСТТА, с която съдът
е признал за установено на основание
чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД вр.чл.266, ал.1 от ЗЗД по отношение на М.НА З.,Х
И.Г., с адрес
гр.София, бул."*********, представлявано от
министъра Р.П., че съществува вземане на „И.Р.с."ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Р., в размер на 14 400 лева, представляваща възнаграждение по Договор № РД 50-35/30.03.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска - на
12.06.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, относно което е издадена
Заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 38268/2017 г. по описа на СРС, 42 състав.
ОСЪЖДА М.НА З., Х.И.Г., с адрес
гр.София, бул."*********, представлявано от министъра Р.П. да заплати на основание
чл.78, ал.1 от ГПК на „И.Р.с."ЕООД,
ЕИК ********, със седалище
и адрес на
управление ***, представлявано
от И.Р. сторените пред въззивната инстанция разноски в
размер на 1 300 лв., заплатено възнаграждение за един
адвокат.
Решението в
ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът по чл.422 от ГПК вр.чл.92,
ал.1 от ЗЗД, като необжалвано от ищеца, е влязло в сила.
Решението не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.