Р Е Ш Е
Н И Е № 260382
гр.Бургас, 27.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ти наказателен състав, в
публично заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ
БОБОКОВ
при
участието на секретаря Д.Михайлова,като разгледа НАХД № 3125 по описа на БРС за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на ***
с ЕИК *** със седалище в гр.Пловдив, *** ,
представлявано от управителя С.В.В., ЕГН ********** против наказателно постановление
№ 02-0002920
от 08.07.2020г
издадено от
Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас,
с което за нарушение на 415,
ал.1 КТ и на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл.415в ал.1 КТ и чл.415 ал.1 КТ на дружеството-жалбоподател е наложена „Имуществена санкция” в размер на 300,00
(триста) лева.
С
жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Сочат се
нарушения на материалния и процесуалния закон.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Административнонаказващият
орган се представлява от юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата. Пледира
за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена
в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол намира за установено следното:
В Дирекция „Инспекция
по труда“ –Бургас постъпили сигнали от работници на дружеството – жалбоподател,
които се оплаквали от работодателя си, че не им плаща трудовите възнаграждения.
На 07.02.2020г. свидетелките *** - главен инспектор в Дирекция „ИТ” - Бургас и ***
също главен инспектор в град Бургас, в сградата на Д“ИТ“ извършили проверка на
дружеството, като по време на тази проверка по документи присъствал като представител
на дружеството *** упълномощено лице.
Проверката приключила и
бил съставен Протокол №ПР 2001258/07.02.2020г. В този протокол било дадено
предписание на дружеството да изплати дължимото трудово възнаграждение за м.12.2019г.
на К.С. в размер на 570,45 лв. На
05.03.2020 г и на 11.03.2020г в град Бургас, в сградата на Д“ИТ“ отново при извършена
проверка по документи представени от дружеството –жалбоподател свидетелките
посочени по-горе установили, че не било изпълнено задължителното предписание
дадено в протокол № ПР 2001258/07.02.2020г в т.59. За това нарушение е съставен
и АУАН.
В законовия срок по чл.44 ал.1 ЗАНН възражения
не били депозирани.
На 06.07.2020г до директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ –Бургас дружеството-жалбоподател изпратило писмени
обяснения, в който уведомило наказващия орган, че неизплатените трудови
възнаграждения на работниците е във връзка с настъпилата епидемия от Ковид 19 и
спрените полети на самолетите. След отмяната на извънредното положение със
Заповед на министърът на земеделието, храните и горите наложил забрана за улов на бяла пясъчна мида (Заповед
№РД09-397 от 11.05.2020 г на лист 26 от делото).
Въз основа на
АУАН на 08.07.2020г. и като взел предвид писмените бележки на дружеството било издадено
и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в
акта. Административнонаказващият орган също счел, че след като след съставянето
на акта нарушението е било отстранено и от него не са настъпили вредни
последици за работника, счел го за маловажно и на основание чл. 416,
ал.5, вр. чл. 415в ал.1 вр. чл.415 ал.1 КТ наложил на жалбоподателя имуществена санкция в
размер на 300,00 (триста) лева.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и
писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло. Като цяло жалбоподателят не оспорва фактите по преписката,
като единствените възражения са свързани с неправилно санкциониране на
дружеството със седем отделни НП и с размерите на наложените санкции за
конкретното нарушение.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено
за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №
З-0058/11.02.2014г. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство.
Няма спор, че
на 07.02.2020г. компетентно длъжностно лице от Дирекция „ИТ”-Бургас – свидетелят
М., съставила Протокол № ПР - 2001258 и в
т.59, от който изрично предписала дружеството
да изплати на служителя си конкретно трудово възнаграждение. Страните не спорят
и относно това, че предписанието не било оспорено пред АдмС-Бургас, както и че въпреки
това работодателят не изпълнил в указания срок предписаното.
При така доказаните факти съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна страна състава на административно нарушение по нарушение
по чл. 415 ал.1 КТ. Задължителното предписание представлява едностранно
властническо волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на
адресата, предписвайки му конкретно определено задължително поведение.
Следователно задължителното предписание е индивидуален административен акт,
който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК. По делото няма данни
същото да е било оспорено от адресата си и да е отменено с влязъл в сила акт,
поради което подлежи на изпълнение на общо основание. Неизпълнението на
предписанието е въздигнато от разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ в юридически
факт, с който законът свързва реализиране на административно наказателна
отговорност. За реализирането на тази отговорност е необходимо да се докаже -
наличието на предписание и неговото неизпълнение в срок, като
законосъобразността на самото предписание е предмет на друго производство.
Доколкото в конкретния случай безспорно се доказват и двете предпоставки (а и
те не се оспорват и от жалбоподателя) то съдът счита, че правилно АНО е
ангажирал отговорността на дружеството по посочената разпоредба.
Съдът в настоящия му състав не споделя доводите на
жалбоподателя, досежно това, че в случая, доколкото с един протокол са множество предписания, то е следвало да се наложи само
едно наказание, без значение дали не е изпълнено само едно или всички предписания.
Съдът приема, че всяка една точка от протокола представлява
отделно предписание, неизпълнението, на което, е скрепено с отделна санкция.
Фактът, че всички предписания са обективирани в един протокол не влияе на
тяхната правна същност и не променя горния извод. В този смисъл е съдебна
практика на касационната инстанция: Решение № 550 от 11.03.2013 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 1847/2012 г.
Съдът намира обаче, че неправилно АНО е индивидуализирал
размера на имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя.
Нормата
на чл. 415, ал.1 КТ предвижда, че който
не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
10 000 лв. По делото е налично писмено доказателство представено от дружеството
на наказващия орган, че е изплатено възнаграждението на работника. Липсват
доказателства, а дори и твърдения от страна на АНО, за настъпили вредни
последици на работника заради закъснялото изплащане. Това е мотивирало АНО да
приложи нормата на чл.415в ал.1 от КТ като приел, че отговорността на дружеството
е за маловажно нарушение и наложил имуществена санкция в размер на 300 лева,
която е в максимума. Съдът счита, че санкцията е в завишен размер. Същата
следва да бъде в минимален размер, а именно 100 лева като по този начин се явява
съобразена с обществената опасност на
деянието съгласно чл.12 ЗАНН.
Предвид
изложеното НП следва да се измени в частта му относно размера на наложеното
наказание, като според настоящият състав адекватно на извършеното деяние и
степента на обществена опасност на нарушителя се явява „Имуществена санкция” в размер
от 100 лева. С оглед изложеното и направеното искане от представителя на
административнонаказващия орган, дружеството дължи на основание чл.27е от
Наредбата за заплащане
на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размера на 80 лева, което да
заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна дирекция на труда“ -София.
Така
мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предложение първо и второ от ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
02-0002920
от 08.07.2020г издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас,
с което за нарушение на 415, ал.1 КТ и на основание чл. 416, ал.5 във връзка с
чл.415в ал.1 КТ и чл.415 ал.1 КТ на ***
с ЕИК *** е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 300,00 (триста) лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция
от 300 (триста) лева на 100 лева.
ОСЪЖДА *** с ЕИК *** със седалище в гр.Пловдив, ***,
представлявано от управителя С.В.В., ЕГН ********** да заплати в полза на
Изпълнителна агенция „Главна дирекция на труда“ –София сумата от 80 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А.
Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.