Решение по дело №142/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Г. Д. от АПК съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК.

Постъпила е касационна жалба от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ /БДЧР/ с адрес: [населено място], [улица], действащ чрез процесуалния си пълномощник ст.юрк. С. С., против Решение № №14/25.01.2024г. постановено по АНД №773/2023г. по описа на РС – Търговище, с което е отменено Наказателно постановление №79/14.09.2023г., издадено от Директора на БДЧР. Като касационни основания се изтъкват тези по чл. 348 ал.1 т.1 и 2 от НПК - допуснати нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Касаторът счита, че АУАН и НП са издадени при спазване на материалния закон и без допуснати съществени процесуални нарушения. Изтъква, че посочената санкционна норма на чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ съдържа и състав на нарушение, като с посочването ѝ в наказателното постановление вмененото нарушение било описано ясно и подведено под правилната правна квалификация. Намира за неправилен извода на районния съд, че е налице несъответствие при ангажираната отговорност на Община Търговище, представлявана от кмета *** Д. Д., като същевременно сочи, че неспазеното предписание е било дадено на кмета на Община Търговище в качеството му на орган на изпълнителната власт в общината, а съставените АУАН и НП били срещу Община Търговище, но връчени на представляващия същата кмет. Позовава се на чл. 33, ал. 1 от Закона за администрацията, съгласно който кметът на общината е орган на изпълнителната власт в общината, както и на разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗМСМА, съгласно който кметът на общината ръководи цялата изпълнителна дейност на общината, организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите, както и представлява общината пред физически и юридически лица и пред съда. Ето защо моли за отмяна на съдебното решение на РСТ и за решаване на делото по същество като бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В с.з. касаторът се представлява от ст.юрк. С. С. и от ст.юрк. К. Б., които изцяло поддържат касационната жалба и претенцията за разноски.

Ответникът по касационната жалба - Община Търговище, се представлява по делото от надлежно упълномощения от кмета на Община Търговище *** Д. Д. юрисконсулт В. Г., която оспорва жалбата и моли за отхвърлянето ѝ, тъй като не са налице сочените в същата касационни отменителни основания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника в размер на 100 лева съобразно депозиран списък на разноските.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за неоснователност на жалбата и определя обжалваното решение като законосъобразно и правилно, поради наличие на установените с него съществени нарушения, допуснати при издаване на АУАН и НП. Счита, че решението на РСТ следва да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

С Решение №14/25.01.2024г., постановено по АНД №20233530200773/2023г. по описа на РС – Търговище, е отменено Наказателно постановление № 79 от 14.09.2023 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на Община Търговище, ЕИК *********, представлявана от кмета - *** Д. Д., на основание чл.200, ал.1, т.31 от Закона за водите във вр. с чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. Със същото решение Басейнова дирекция „Черноморски район“ е осъдена да заплати на Община Търговище, ЕИК *********, представлявана от кмета - *** Д. Д., сумата от 100лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. В мотивите на решението въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 08.11.2022 г. служители на Басейнова дирекция „Черноморски район“ /БДЧР/ извършили проверка на минерален сондаж №1 „Боаза“ Търговище, който с Решение № 57/27.04.2018г. на Министъра на околната среда и водите бил предоставен безвъзмездно на Община Търговище за управление и ползване на минерална вода, представляващ Находище на минерална вода №90 „********“ - изключителна държавна собственост. При проверката било установено, че от минералния сондаж се захранват две чешми за обществено ползване, разположени при питейните павилиони при производствен център на „Търговище Ботълинг Къмпани“ ООД. Сондажът се намирал на около 8 км. от мястото на ползване. Установено било, че изградените съоръжения към сондажа и довеждащият водопровод не са собственост на Община Търговище. Към момента на проверката не била сформирана комисия по предаване и приемане на водоизточника, както и нямало издадено разрешително за водовземане от сондажа. Констатациите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол № Ш-320 от 08.11.2022г.

С писмо изх. №08-00-1164/04.01.2023 г. до кмета на Община Търговище *** Д. Д. било изпратено предписание, издадено от директора на БДЧР на основание чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закона за водите - в срок до 60 дни от получаване на писмото да бъде издадено Разрешително за водовземане от находище на минерални води - Сондаж №1 „Боаза“ Търговище, съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Закона за водите. Като отговорник за изпълнение на предписанието бил посочен кметът на Община Търговище. Писмо изх. № 08-00-1164/04.01.2023 г. било получено в Община Търговище на 04.01.2023 г. и било входирано под № РД-01-86/ 04.01.2023г. С писмо рег. № РД - 01- 346/ 11.01.2023г. кметът на Община Търговище уведомил директора на БДЧР, че към момента е невъзможно изпълнение на предписанието, тъй като не е изготвен акт за публична общинска собственост, не е изяснена собствеността на имотите около находището на минерална вода и собствеността на водопровода, довеждащ минералната вода от находището до [населено място]. С писмо изх.№ 08-00 -1164/А2/17.01.2023г. от директора на БДЧР било отговорено, че по силата на Решение №57/27.04.2018г. и на основание чл.52, ал.1, т.3 и чл.44, ал.1 от Закона за водите, издаденото предписание следва да се изпълни в срок.

На 14.03.2023 г. била извършена проверка от служители на БДЧР, при която било установено, че предписанието, дадено в писмо изх. № 08-00- 1164/04.01.2023 г. с отговорник - кмета на Община Търговище, към момента на проверката не е изпълнено. Констатациите от тази проверка били обективирани в Констативен протокол № Ш-68 от 14.03.2023г. При така установените обстоятелства, свид. Д.Ч. - мл.експерт в Дирекция „Контрол“ при БДЧР, съставил на Община Търговище, представлявана от кмета, АУАН № 46/14.03.2023 г за нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 31 във вр. с чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закона за водите. Актът бил връчен на кмета на Община Търговище, който го подписал с отбелязване, че има възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение срещу акта. Приемайки същото за неоснователно, въз основа на съставения АУАН, директорът на БДЧР издал Наказателно постановление № 79 от 14.09.2023г., с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 31 от Закона за водите във вр. с чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закона за водите, наложил на Община Търговище, представлявана от кмета *** Д. Д., имуществена санкция в размер на 1000 лева. Междувременно с писмо рег. №РД - 01- 4972/15.05.2023г. кметът на Община Търговище бил уведомен от МОСВ, че на основание § 133, ал.14 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, правото на Община Търговище за управление и ползване на минералната вода от находище „********“ е погасено, считано от 27.04.2023 г., поради неупражняването му за срок от пет години от датата на постановяване на Решение № 57/ 27.04.2018г.

Въззивният съд е установил приетата фактическа обстановка въз основа на събрания по делото доказателствен материал - приложените писмени доказателства и показанията на свидетеля Д.Ч.. Според обжалваното съдебно решение по делото е безспорно установен както фактът на издаване на въпросното предписание, така и обстоятелството, че в рамките на определения за изпълнението му срок същото не е било изпълнено. Независимо от това, съдът е приел, че обжалваното НП следва да бъде отменено поради следните съображения: 1/издаденото от директора на БДЧР предписание с писмо с изх. № 08-00-1164/04.01.2023 г., адресирано до кмета на Община Търговище, със следното съдържание: „Предписвам: в срок до 60 дни от получаване на настоящото писмо да издадете разрешително за водовземане от находище на минерални води - Сондаж №1 „Боаза“ Търговище, съгласно чл.52, ал.1, т.3, б.“а“ от Закона за водите“, определяло като отговорник за изпълнение на предписанието кмета на Община Търговище, като това определяне следвало от обстоятелството, че действието, което е следвало да се изпълни по силата на даденото предписание представлява задължение именно на кмета, съгласно чл.52, ал.1, т.3 от Закона за водите. Според цитираната норма, разрешително за водовземане от находищата на минерални води - изключителна държавна собственост, предоставени безвъзмездно за управление и ползване от общините, се издава от кмета на общината след решение на общинския съвет. Въз основа на това районният съд е приел, че отговорността на юридическото лице Община Търговище е неправилно ангажирана за неизпълнение на предписание с отговорник - кмета на общината. 2/ в НП се съдържала само санкционната разпоредба /чл.200, ал.1, т.31 от Закона за водите/, но не било изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН да е посочена законната разпоредба, която е била нарушена от наказания субект, т.е. правната норма, регламентираща задължение за санкционирания, в случая за Община Търговище, което чрез описаното в НП деяние /бездействие/ да не е било изпълнено. Липсата на посочена нарушена разпоредба е определено от районния съдия като съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на наказания субект. Поради тези две основания обжалваното НП е отменено като незаконосъобразно от процесуална страна и като издадено при неправилно приложение на материалния закон.

Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК касационни основания, прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри основания, които да водят до невалидност или недопустимост на същия, не са налице и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от районния съд във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен контрол. Относно основанието за недопустимост на решението настоящият състав следва да отбележи, че по АНПреписка липсват доказателства за връчване на обжалваното НП, което не позволява точното засичане на срока за обжалването му, при което обстоятелствата следва да се тълкуват в полза на жалбоподателя в смисъл, че за същия не е започнал да тече срока за обжалване и подадената от него на 12.10.2023г. жалба срещу НП е в срок и съответно е допустима.

При проверката за допуснато от районния съд нарушение на закона – касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК във вр.с чл. 63в ЗАНН, касационният съд прецени следното:

Изложените в мотивите на обжалваното съдебно решение основания за отмяна на оспореното НП покриват отменителното основание за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Както правилно е констатирал въззивния съд, адресат на издаденото предписание изх. № 08-00-1164/04.01.2023г. е бил кмета на Община Търговище, посочен в същото като отговорник по изпълнение на предписанието, а това напълно кореспондира и със законовото изискване на чл.52, ал.1, т.3 от Закона за водите, съгласно което разрешителното се издава от кмета на общината след решение на общинския съвет за водовземане от води, включително от язовири и минерални води - публична общинска собственост, както и от находища на минерални води - изключителна държавна собственост, които са предоставени безвъзмездно за управление и ползване от общините. При това положение напълно законосъобразен и правилен е направеният от районния съд извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в съставяне на АУАН и в издаване на оспореното НП срещу лице, различно от адресата на предписанието. Независимо от направеното в жалбата позоваване на нормите на чл. 33 ал.1 ЗАдм и чл. 44 ал.1 от ЗМСМА, според които кметът е орган на изпълнителната власт в общината и ръководи цялата изпълнителна дейност на общината, организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите, както и представлява общината преди физически и юридически лица и пред съда, тези законови правомощия на кмета не обосновават определянето на Община Търговище като лице, допуснало визираното в АУАН и в НП нарушение. Освен цитираната специална норма на чл.52, ал.1, т.3 от Закона за водите, обосноваваща извода, че субект на нарушението е кмета на общината, този извод произтича и от общото правило на чл. 24 ал.2 ЗАНН. Община Търговище като юридическо лице е субект, различен от кмета на Община Търговище, който е орган на местната изпълнителна власт. Законът разграничава компетентностите и отговорностите на тези субекти. Ангажирането на АНОтговорност на лице, към което не е издадено предписание, подлежащо на задължително изпълнение, драстично нарушава правата на това лице в административно - наказателния процес и представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Ето защо настоящият състав споделя изложените в този аспект мотиви на РСТ и препраща към тях на основание чл. 221 ал.2 изр.2 от АПК.

Относно второто констатирано нарушение на процесуалните правила, определено като съществено от РС, за липса на посочена нарушена законова норма, регламентираща задължение за санкционирания, в случая за Община Търговище, което чрез описаното в НП деяние /бездействие/ да не е било изпълнено, съдът намира този извод за неправилен. В обстоятелствената част на обжалваното НП е посочено ясно, че извършеното нарушение е по състава на чл. 200 ал.1 т.31 ЗВ във вр.с чл. 155 ал.1 т.22 ЗВ, т.е. неизпълнение на предписание, дадено от директора на басейнова дирекция в рамките на компетентностите му по ЗВодите. А една от тези компетентности е разписана в чл. 188 ал. 1 т.3 б.“а“ от ЗВ, съгласно която директорът на басейновата дирекция или оправомощени от него длъжностни лица контролират състоянието и правилната експлоатация на водовземните съоръжения, съоръженията за използване на повърхностните и подземните води и съоръженията за измерване на водните количества. В случая нормата на чл. 200 ал.1 т. 31 ЗВ съчетава в себе си и състава на нарушението, и санкцията за същото. АНОрган е уточнил в дадената правна квалификация на нарушението и правното основание на издаденото и неспазено предписание. Ето защо настоящият състав не споделя изложените в тази насока мотиви на районния съд.

Наред с изложеното касационният състав намира за необходимо да допълни, че по преписката липсват и документи, установяващи компетентността на актосъставителя, доколкото чл. 201 ал.1 ЗВодите регламентира, че актовете за установяване на нарушенията по чл. 200, ал. 1, с изключение на нарушенията по т. 16 и т. 34 – 41, се съставят от длъжностни лица, оправомощени от министъра на околната среда и водите или от директорите на басейновите дирекции. По преписката няма данни за такова оправомощаване на актосъставителя, което освен, че е в тежестта на доказване на органа, е следвало да бъде и служебно изяснено от съда. Въпреки това наличието на установеното и от касационната инстанция допуснато нарушение на процесуалните правила относно неправилното определяне субекта на нарушението, е достатъчно съществено, за да обоснове отмяната на обжалваното НП. Като е постановил решение с такъв правен резултат, районният съд е действал законосъобразно, поради което и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По отговорността за разноски – от ответната страна е направена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Съгласно чл. 63д ал.1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на делото, равнозначен на отхвърляне на жалбата, приложима в случая е разпоредбата на чл. 143 ал.3 АПК, съгласно която при отхвърляне на оспорването, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормите на чл. 63д ал.3 и ал.5 ЗАНН регламентират, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като в тези случаи размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 27е от НЗПП, приета на основание ЗПП, предвижда, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лв. Настоящото производство попада в тази категория дела. Предвид фактическата и правна сложност на делото и положения от представителя на ответната страна труд, изразяващ се само в явяване в единственото проведено съдебно заседание и в заявяване на становище по оспорване на жалбата, съдът намира, че следва да се определи и присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния размер от 80 лева. Ето защо касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна съдебни разноски в размер на 80 лева.

Поради изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН и чл. 63д ал.1 и ал. 3 ЗАНН, касационният съд

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №14/25.01.2024г., постановено по АНД №20233530200773/2023г. по описа на РС – Търговище, с което е отменено Наказателно постановление №79 от 14.09.2023 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Черноморски район“ /БДЧР-Варна/ с адрес: [населено място], [улица], да заплати на Община Търговище, с ЕИК – *********, със седалище и управление в [населено място], пл. „С.“ №5, представлявана от *** Д. Д. - кмет на Община Търговище, сумата от 80/осемдесет/лева, представляваща определено юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно съгласно чл. 223 АПК.