О П Р E Д Е Л Е Н И Е
№…………./……03.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Диана Стоянова
ч.търг. дело № 295 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК, образувано е по
частна жалба вх.№6372/28.01.2019г. на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Панайот Волов“ №29, ет.3 срещу определение №205/07.01.2019г., постановено
по гр. дело №16175/2018г. по описа на Варненски районен съд, с което е прекратено
производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
В жалбата се твърди, неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното определение, като се поддържа, че въпреки, че дадените указания
за отстраняване на нередовностите на исковата молба са изпълнени частично
/внесена държавна такса от 125.00лв./ и да е уважена молбата за продължаване на
срока, е следвало съдът да съобщи това си разпореждане на страната. Указанията
не са били изпълнени поради това, че страната не е била уведомена за
продължаването на срока и неговия краен момент.
По изложените съображения моли съдът да постанови
определение, с което да отмени обжалвания акт и да постанови друго такова, с
което да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок на чл.276 от ГПК,
от надлежна страна и при спазване разпоредбите на чл.278, ал.4 от ГПК, вр. чл. 260
от ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна,
поради следните съображения:
Производството по гр. дело №16175/2018г. по описа на Варненски
районен съд е образувано по искова молба от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД срещу А.С.Х., с която са предявени искове с правно основание
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи по издадената заповед за
изпълнение №3816/29.05.2018г. цедираните вземания по договор за цесия от
01.12.2017г., включващи сумата от 649.90лв. главница по договор за кредит с
кредитодател „Фератум България“ ООД, 115.23лв. договорна лихва, 31.65лв.,
обезщетение за забава, сумата от 400.87лв., такса гаранция.
В исковата молба ищецът е навел твърдения, че е сключен
договор за кредит №363602/25.02.2016г. между „Фератум България“ ЕООД и А.С.Х.
за сумата от 700.00лв., ведно с договорна лихва от 161лв. за 360 дни. Кредитът
бил гарантиран с договор за гаранция от 25.03.2016г. между ответника и „Фератум
Банк“ ЕООД срещу такса от 539.00лв. Излага се, че кредитополучателят не е
изпълнил задълженията си да върне кредита в уговорения срок – 20.03.2017г.,
поради което същите били заплатени от гаранта. С договор за цесия ищецът
придобил вземанията на гаранта срещу ответницата. Формулиран е петитум да бъде
прието за установено, че се дължат сумите по издадената заповед за изпълнение,
срещу която длъжникът депозирал възражение по чл.414 от ГПК.
С разпореждане №13004/09.11.2018г., производството по гр.
дело №16175/2018г. е било оставено без движение, като на основание чл. 129, ал.2
от ГПК са дадени указания до ищеца да отстрани следните нередовности на
исковата молба: да посочи броя и размера на вноските по кредита, колко вноски
са платени, от коя дата е налице неизплащане, при какви условия се дължи
плащане на такса гаранция, съща включена ли е в погасителния план, кога и какви
суми са били платени от гаранта на първоначалния кредитор, какви вземания по
пера са прехвърлени на ищеца с договор за цесия, да представи доказателство за
платена държавна такса от 175.00лв..
Съобщението до ищеца е получено чрез пълномощник на 05.12.2018г.,
като в едноседмичния срок е постъпила уточнителна молба вх.№82595/13.12.2018г.,
с която е представено доказателство за внесена държавна такса от 125.00лв.,
направено е оттегляне на иска за обезщетението за забава за сумата от 31.65лв.
и е поискано удължаване на срока.
С разпореждане от 18.12.2018г. е продължен срокът за
изпълнение на указанията до 04.01.2019г.
При така установените факти, релевантни за хипотезата на
чл.129, ал.3 от ГПК, съдът намира, че исковата молба е била нередовна, поради
което е следвало да бъде оставена без движение за нейното уточняване.
С подадената уточнителна молба ищецът не е отстранил нередовностите
на исковата молба в съответствие с дадените указания. Същото не е сторил и в
продължения срок, като предявените искове продължават да са неуточнени, при
липса на твърдения за това как е формирата цената на иска за главница и
договорни лихви /кои вноски са погасени и кои просрочени/, на какво основание
се претендира таксата гаранция, при положение, че се твърди, че договорът е
сключен между ответницата и трето лице /гарант/, съответното не е ясно какви
суми са платени от гаранта и какви вземания са прехвърлени на ищеца, в
качеството му на цесионер, които го легитимират като кредитор.
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че
не е могъл да изпълни в продължения срок, тъй като не му е било съобщено
разпореждането на съда по чл.63 от ГПК.
Съдът няма задължение да уведоми страната за
определението. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 63, ал.2,
изр.2 от ГПК, която изрично сочи, че продължаването на срока тече от
изтичането на първоначалния срок, а не от съобщението до страната. Следователно
моментът, от който започва да тече новоопределеният срок, не е обвързан от
датата, на която страната е узнала, че срокът е продължен, а е точно фиксиран.
Актовете на съда за продължаване на сроковете, доколкото не са обжалваеми не
подлежат на връчване. Страната следва да прояви достатъчна активност и да
положи дължимата грижа за водене на делото, за да се уведоми за разпореждането
на съда.
По изложените съображения са налице предпоставките на
чл.129, ал.3 от ГПК за прекратяване на производството по делото, поради
неизпълнение на дадените указания, като първоинстанционият акт постановил
същият резултат следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл. 274 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №205/07.01.2019г., постановено по гр. дело
№16175/2018г. по описа на Варненски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЕНОВЕ: 1.
2.