Р Е Ш Е Н И Е
№ 1444
гр.Пловдив, 05.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 11.11.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
1901/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото по делото е образувано по
въззивна жалба от Г.А.К. против решение № 2560/19.06.2019г. по гр.д.№
2658/2019г. на ПдРС, ІХ гр.с., с което е отхвърлен иск по чл.439 от ГПК за това
да бъде признато за установено, че жалбоподателката не дължи на „ЕОС Матрикс“ЕООД
сумата от 11066,93 лева- главница по договор за банков кредит, сумата от 706,21
лева- договорна лихва за периода 01.01.2010г.- 16.09.2010г., сумата от 680,04
лева- наказателна лихва за периода 01.01.2010г.- 16.09.2010г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 17.09.2010г., както и сумата от 847,93 лева-
съдебни разноски по делото, по което е издаден изпълнителен лист за горните
суми. Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че погасителната давност по отношение на процесните вземания е започнала
да тече след преустановяване на извършени от жалбоподателката плащания. Сочи
се, че погасителната давност е започнала да тече от 20.09.2010г. и през периода
от пет години след това не са предприемани каквито и да било изпълнителни действия,
с които същата да е прекъсната. По отношение на плащанията се твърди, че не
представляват признание на вземанията, тъй като били направени с единствената
цел да се избегне принудително изпълнение. Не било отправено изявление до
кредитора за признаване на вземанията. Цитира се съответна съдебна практика.
Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
иска да бъде уважен.
От въззиваемото дружество е подаден отговор, с който
въззивната жалба се оспорва. Оспорват се всички твърдения относно изтичане на
погасителна давност и се поддържа, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с
материалите по делото, намира следното:
Първоинстанционното дело е образувано по искова молба
от Г.А.К. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е предявен иск по чл.439 от ГПК за
това да бъде признато за установено, че ищцата- жалбоподателка в настоящето
производство, не дължи на ответното дружество сумата от 11066,93 лева- главница
по договор за банков кредит, сключен на 09.10.2009г. с „Обединена българска
банка“АД, сумата от 706,21 лева- договорна лихва за периода от 01.01.2010г. до
16.09.2010г., сумата от 680,04 лева- наказателна лихва за периода от
01.01.2010г. до 16.09.2010г., законна лихва върху главницата, считано от
17.09.2010г. до изплащане на вземането, както и сумата от 847,93 лева –
разноски по ч.гр.д. № 14132/2010г. на ПдРС, по което е издаден изпълнителен
лист от 20.09.2010г.. В исковата молба се твърди, че въз основа на
изпълнителния лист, издаден в полза на „Обединена българска банка“АД, било
образувано изп.дело № 1553/2010г. на ЧСИ П. И. С ПДИ от 11.07.2018г. по
посоченото изпълнително дело Г.К. била уведомена, че по силата на договор за
цесия от 31.01.2018г. вземанията по изпълнителния лист от 20.09.2010г. били
прехвърлени в полза на „ЕОС Матрикс“ЕООД, което дружество било конституирано като
взискател по изпълнителното дело. Твърди
се също така, че от образуване на изпълнителното дело на 02.11.2010г. до месец
юли 2018г. не са предприемани каквито й да било изпълнителни действия, поради
което вземанията- предмет на принудителното изпълнение, били погасени по
давност. Ищцата се позовава на кратката тригодишна погасителна давност, а при
условие на евентуалност и на общата петгодишна погасителна давност.
В отговора на исковата молба, подаден от „ЕОС
Матрикс“ЕООД, се твърди се, че след образуване на изпълнителното дело са
извършвани изпълнителни действия, довели до прекъсване на погасителната давност,
а освен това, че през периода 10.12.2010г.- 05.04.2018г. от Г.К. се извършени
множество доброволни плащания, с които е признавана дължимостта на вземанията и
съответно също е прекъсвана погасителната давност.
От приетите по първоинстанционното дело материали по
изп.дело № 1553/2010г. на ЧСИ П. И. се установява следното: Същото е образувано
по молба от
02.11.2010г. от кредитора „ОББ“АД. С молбата е поискано на длъжника да бъде
връчена издадената по ч.гр.д.№ 14132/2010г. заповед за незабавно изпълнение, да
бъде извършено проучване на имущественото
състояние на Г.К. и да бъде насрочена дата за опис на движими вещи, находящи
се в дома й. ПДИ й е връчена на 25.11.2010г., като със същата тя е
уведомена за насрочен за 22.12.2010г. опис на движими вещи. На 25.11.2010г. от
жалбоподателката е подадена молба, с която е заявила, че може да внася по 60
лева месечно за погасяване на дълга си. Поела е ангажимент до края на месец
декември да внесе 60 лева и ежемесечно да заплаща суми в същия размер. С
молбата е поискано отлагане на изпълнителните действия. Съответни плащания са
извършени на 10.12.2010г., 10.01.2011г., 18.02.2011г., 11.03.2011г., 17.05.2011г.,
28.04.2011г., 20.06.2011г., 08.07.2011г., 18.08.2011г., 08.09.2011г., 11.10.2011г.,
14.11.2011г., 12.12.2011г., 09.01.2012г., 10.02/2012г., 24.02.2012г., 10.05.2012г.,
11.06.2012г., 09.07.2012г., 24.08.2012г., 12.11.2012г., 10.12.2012г., 08.01.2013г.,
15.05.2013г., 25.03.2013г., 20.05.2013г., 10.06.2013г., 09.09.2013г., 09.10.2013г.,
11.11.2013г., 09.12.2013г., 07.01.2014г., 10.02.2014г., 10.03.2014г., 07.04.2014г.,
12.05.2014г., 10.06.2014г., 10.07.2014г., 12.08.2014г., 11.09.2014г., 13.10.2014г.,
12.11.2014г., 10.12.2014г., 13.01.2015г., 10.02.2015г., 10.03.2015г., 14.04.2015г.,
08.05.2015г., 10.06.2015г., 10.07.2015г., 10.08.2015г., 29.10.2015г., 10.11.2015г.,
10.12.2015г., 11.01.2016г., 10.02.2016г., 10.03.2016г., 08.04.2016г., 10.05.2016г.,
10.06.2016г., 11.07.2016г., 10.08.2016г., 10.09.2016г., 11.10.2016г., 14.11.2016г.,
09.12.2016г., 09.01.2017г., 16.02.2017г., 10.03.2017г., 10.04.2017г., 10.05.2017г.,
12.06.2017г., 10.07.2017г., 10.08.2017г., 11.09.2017г., 10.10.2017г., 10.11.2017г.,
08.12.2017г., 10.01.2018г., 12.02.2018г., 13.03.2018г. и на 05.04.2018г..
Плащанията са извършвани по банков път от лицето А. Р. К., което, видно от
справката на л.11 по изпълнителното дело, е съпруг на жалбоподателката. След извършеното
приспадане на дължимите такси и разноски, остатъкът от внесените суми е превеждан
по банкова сметка ***.
На 06.07.2018г. е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“
ЕООД за конституирането му като взискател по изпълнителното дело. Към молбата е
приложен договор за цесия от 31.01.2018 г., и уведомление до длъжника по чл.99,
ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия. Молбата е уважена с резолюция на ЧСИ върху
същата.
На 11.07.2018г. е изпратено запорно съобщение до
„Делка контролс“ ЕООД – работодател на длъжника за налагането на запор върху
получаваното от последния трудово възнаграждение при посоченото дружество.
Съобщението е получено от работодателя на 02.08.2018г.. Изпратени са запорни
съобщения и до „ОББ“АД и „Сосиете Женерал Експресбанк“АД за налагането на запори
върху банкови сметки на длъжника.
Спорът по делото се свежда преди всичко до това, дали
извършените от жалбоподателката плащания следва да се тълкуват като признания
на задълженията й по смисъла на чл.116, б.“а“ от ЗЗД. Съгласно трайната съдебна
практика, признаването можа да бъде писмено или устно, както и чрез недвусмислени конклудентни действия /така
например според Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. №
5140/2015 г., ІV г.о./. Признаване на вземането от длъжника е негово волеизявление, с което той недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора към момента, в който е
направено волеизявлението. Признаването следва да е направено в рамките на давностния срок и да се отнася до
съществуването на самото задължение, а не до наличието на фактите, от
които произтича същото. Плащането на цялото или част от задължението
представлява признаване на съответното вземане на кредитора, освен, когато от
обстоятелствата е видно, че плащането не е извършено, защото длъжникът го счита
за дължимо, а единствено с цел да предотврати принудителното изпълнение спрямо
негови вещи или вземания. Дори плащането в правен смисъл да е негодно да
предотврати съответното изпълнително действие, ако то е извършено с цел да се
демонстрира готовност за доброволно изплащане на дълга с оглед преустановяване
на действията по принудително изпълнение, то не може да се тълкува като
признаване на вземането. В такъв случай обаче длъжникът следва в разумен срок
да потърси защита по исков ред или чрез обезпечение на бъдещ иск, като заяви
основанието, поради което счита, че не дължи плащане. В конкретния случай
непосредствено преди първото плащане на 07.03.2014г. на жалбоподателката е
връчено съобщение за насрочване на опис на движими вещи, поради което с
основание може да се приеме, че първата сума в размер от 60 лева е платена с
оглед на това да се избегне извършването на опис. Впоследствие обаче до
преустановяване на плащанията спрямо жалбоподателката не са предприемани
никакви действия по принудително изпълнение, за да се счита, че тя е плащала
под принуда.
Също така, съгласно трайната съдебна
практика признаването следва да е адресирано до кредитора. В случая, доколкото
ЧСИ действа по възлагане от кредитора и в негов интерес, изявленията, отправени
от длъжника до съдебния изпълнител следва да се разглеждат като такива и до
кредитора. Поетият с молбата от 25.11.2010г.
ангажимент от жалбоподателката да плаща ежемесечно по 60 лева несъмнено е такъв
спрямо кредитора, защото плащанията са предназначени преди всичко за погасяване
на неговите вземания, макар от тях да са правени отчисления и за дължими на ЧСИ
такси. Всяко следващо плащане представлява потвърждение на поетия спрямо
кредитора ангажимент и в този смисъл всяко плащане следва да се разглежда като
потвърждение на вече заявеното признаване. Освен това, доколкото
жалбоподателката по никакъв начин не е посочила, кое нейно задължение- за
главница, за лихви или за разноски, желае да бъде погасявано и дали само до
определен размер, не е налице основание да се счита, че признаването се отнася
само до част от вземанията.
Последното плащане е от 05.04.2018г., а
впоследствие са наложени запори, които също прекъсват погасителната давност. От
момента на налагане на запорите до подаване на исковата молба, а до настоящия
момент са изминали по- малко от две години. Погасителна давност не е изтекла,
поради което първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено, като в
полза на въззиваемото дружество бъде присъдено юрк.възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер от 300 лева,
съобразно с материалния интерес по делото и разпоредбите на чл.25, ал.1 и ал.2
от НЗПП.
Предвид гореизложеното,
съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2560/19.06.2019г.
по гр.д.№ 2658/2019г. на ПдРС, ІХ гр.с., с което е отхвърлен иск по чл.439 от ГПК за това да бъде признато за установено, че Г.А.К., ЕГН: **********,***,
партер, чрез адв.В.Д., не дължи на „ЕОС Матрикс“ЕООД- гр.*****, ЕИК: ****
сумата от 11066,93 лева- главница по договор за банков кредит, сумата от 706,21
лева- договорна лихва за периода 01.01.2010г.- 16.09.2010г., сумата от 680,04
лева- наказателна лихва за периода 01.01.2010г.- 16.09.2010г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.09.2010г., както и сумата от
847,93 лева- съдебни разноски по делото, по което е издаден изпълнителен лист
за горните суми.
ОСЪЖДА Г.А.К., ЕГН: **********,***,
партер, чрез адв.В.Д., да заплати на „ЕОС Матрикс“ЕООД- гр.*****, ЕИК: ****
сумата от 300 лева- юрк.възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: