№ 348
гр. Русе, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дарин Н. Й.
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Й. Гражданско дело №
20224520105903 по описа за 2022 година
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Претенцията на ищците Р. Р. Ж. и С. Р. С. се основават на твърдения, че са сестри
и собственици на земеделска земя в землището на с. *** – два имота с площ съответно
10 дка и 14.5 дка подробно описани в исковата молба. За стопанската 2020/2021 г.
ищците били извън страната и взели решение нивите да не се обработват, а да бъдат
оставени да почиват. Ответникът бил от същото село и се занимавал с обработка на
земеделски земи. Водили разговор с него и му възложили единствено да ги обработи
със „сечка“, т.е. да очисти парцелите, за което да му заплатят 2.70 лв. на декар. Това
направили като разговаряли и относно това че и за следващата стопанска година
2021/2022 г. имат същите намерения. През септември месец 2021 г. се върнали от
чужбина и установили, че ответника въпреки тези разговори самоволно и без да му е
възложено обработвал двата имота като ги бил засял и прибрал реколта от
слънчоглед. При срещи с него той не отрекъл, но заявил, че все още не е получил
парите от продажбата на реколтата и след като получи такива ще се разплати с тях.
След отправена покана им заплатил 720 лв., която сума те считат за недостатъчна .
Подали сигнал до РРП и била извършена проверка. Считат, че средния добив от
слънчоглед за стопанската 2020/2021г. бил около 300 кг. на декар и същия се
реализирал на цена от около 997 лв./тон по данни на НСИ. С оглед на това считат, че
ответника би следвало да е реализирал продукция в размер на 7 350 кг. и да е получил
7350 лева. С оглед на това считат, че заплатените 720 лв. не могат да компенсират
неоснователното обогатяване на ответника за сметка на ищците, което считат в размер
на 6630 лева. Претендират за осъждане на ответника да заплати на ищците сума в
1
такъв размер, а с допълнителна молба уточнение посочват, че ответникът се е
реализирал 7 350 лв., от които 2993.51 лв. за сметка на ищцата С. С. и 4356.49 лв. за
сметка на ищцата Р. Ж.. От платените 720 лв. всяка от тях получила по 360 лв., с оглед
на което ищците считат, че е налице неоснователно обогатяване в размер на 2633.51
лв. за сметка на ищцата С. и 3996.49 лв. за сметка на ищцата Ж. и претендират за
осъждане на ответника да им заплати тези суми, ведно със законната лихва и
разноските по делото.
Ответникът Н. И. Й. оспорва иска по по основание и размер. Твърди, че помежду
им няма възникнали договорни отношения. Твърди, че синовете му са земеделски
производители, които разполагат със земеделска техника и инвентар. Твърди, че
действително ищците от години нееднократно са се обръщали към него с молби за
съвети и за извършване на определени стопански дейности по нивите си, което и
ставало без той да реализира каквато и да е печалба за себе си, воден единствено от
добросъседските си отношения с тях. Твърди, че по тяхна молба е поел задължение
да извърши цялостна обработка на нивите срещу заплащане от тяхна стана само
на вложените материали и труд за отделни дейности. Прибирането на продукцията
от нивите на ищците и извозването до приемателните пунктове също се извършвало с
техника на синовете му, но предаването, теглено и заплащането се осъществявало на
самите пунктове лично от собственичките. През есента на 2020 г. след жътвата на
царевица, включително и на нивите на ищците разговарял с ищцата С. Р., която
действително го уведомила, че заедно със сестра си са решили да оставят нивите да
почиват и го помолила да ги поддържа чисти от плевели, като за целта ги пръска. Той
обяснил, че това не може да стане без нивите да бъдат почистени от растителни
отпадъци останали след жътвата, т. е. да се направи така наречената „сечка“,
като нивите се изорат, напролет се култивират, и чак след това да се пръскат с
препарат. Тогава ищцата Р. Ж. му казала, че не е компетентна и да направи каквото е
необходимо. Както бил обещал извършил необходимите дейности по двете ниви. До
края на 2021 г. ищците не само не се върнали, но дори не отговорили на обажданията
му по телефона. За извършените дейности ищците му дължали 1056 лева. За да
възстанови донякъде загубите решил в края на м. май 2021 г. макар и да било
вече късно за сеитба на слънчоглед да засее нивите с тази култура. Ищцата Р. Ж.
се върнала в страната в началото на м. октомври 2022 г. Разговаряли като се
интересувала какво става с нивите. Той и обяснил какво е предприел, като я уведомил,
че не му дължат пари за извършените дейности, а той ще се разплати като им плати
разликата след продажбата на добития слънчоглед като си прихване направените
разходи. Ищцата Ж. отново заминала за ***, а след известно време отново се
интересувала дали е продаден слънчогледът. Отговорил и, че все още не е продаден,
тъй като това било така. Тогава го уведомила, че и сестра и иска да разговаря с него по
телефона, и тогава възникнал конфликт. Той се обидил от поведението й, затворил и
повече не отговарял на обажданията. В края на м. октомври 2022 г. продал
произведения слънчоглед. Предвид късното засяване продукцията възлизала на 123
2
кг./дка, като общо получената цена била 2598 лева . Направените от негова стана
разходи по засяване, торене и прибиране на слънчогледа, които от своя страна ищците
му дължали били в размер на 1994 лева. Затова имал намерение разликата от 604 лв.
да плати на ищците, но не разполагал с банковите им сметки. В края на м. май 2022 г.
те се върнали от ***, но вместо да го потърсят да плати предизвикали конфликт със
съпругата му. През м. юни получил писмена покана, с която те претендират 1260 лв.
без да отчитат направените от него разходи. Посъветвал се с адвокат, след което им
превел сумата от 720 лв., която била дори повече от действително дължимата сума в
размер на 604 лева. С оглед тези твърдения моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
В първото с.з. по делото и двете страни са заявили, че става въпрос за стопанската
2021/2022 г. и съдът е приел такова уточнение на исковата молба, но не е предприето и
не е допуснато изменение на иска, с оглед на което съдът дължи произнасяне по иска,
така както е предявен с исковата молба – за стопанската 2020/2021 г., още повече, че
със заключението на приетата по делото е-за се установи категорично, че действително
става въпрос за стопанска година 2020/2021 г., така както е посочено и в исковата
молба.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Признава се и не се спори, че ищците са собственици на два земеделски имота,
както следва:
– ищцата С. Р. С. по силата на Решение от *** г. на ОСЗГ Русе е собственик на
поземлен имот с площ от 100002 кв.м. с идентификатор ***, находящ се в местността
***, ***, Община Русе, Област Русе;
– ищцата Р. Р. Ж. по силата на договор за доброволна делба от 11.10.2017 г. е
собственик на поземлен имот с площ от 14556 кв.м. представляващ имот №***,
находящ се в местността ***, ***, Община Русе, Област Русе.
Не се спори, а и от събраните по делото гласни доказателства и агротехническа
ценова експертиза се установява, че страните са поддържали контакти и по устни
договорки ответникът е осъществявал агротехнически мероприятия по нивите на
ищците като отношенията им са се уреждали безпроблемно до стопанската 2020/2021 г.
За същата е воден разговор между ищцата С. Р. и ответника за частична възмездна
обработка на нивите чрез почистване тип „сечка“, но без засяване и реализиране на
продукция, като е спорно какво всеки от тях разбира под това понятие. Ответникът не
е получил плащане от тях за осъществените дейности, поради което без да е му е
възложено предприел късно засяване на нивите със слънчоглед – през м.май 2021 г.
Преди това извършил „сечка“ и култивиране, но според св.Й. /син на ответника/ без
пръскане с препарати за растителна защита. От друга страна св.Й.а /съпруга на
ответника/ установява, че веднъж е присъствала когато ищцата С. С. е предоставила на
съпруга й препарати за растителна защита за пръскане на нивите. С оглед на това съдът
3
приема за установено, че пръскането е осъществено с предоставени от ищците
препарати. Съобразявайки показанията на свидетелите съдът приема, че ответникът е
осъществил следните дейности – „сечка“ и оран и култивиране през есента и
култивиране и засяване през пролетта - показанията на св.Й. – „……заявихме, че с
така както е с остатъци от царевица не може да се поддържа чиста. Трябва да се
засече със „сечка“, след това трябва да се изоре и евентуално напролет да се
култивира и да се пръска. Препаратите са скъпи. Тя тогава каза, че не разбира и
каквото трябва да направим. Насече се царевицата, след това се изора мястото и
напролет, те не си бяха платили нищо за свършената услуга - говоря за оранта и
култивирането и вече може би средата - края на м. май беше когато баща ми реши
да засее мястото….“. Тези дейности съответстват на остойностените от вещото лице
по е-зата присъщи разходи по така извършената обработка на земите и късно засяване
със слънчоглед в общ размер на 2 313,97 лв. или по 96,42 лв./дка. Съобразно площите
на двата имота разходите са в размер на 964,39 лв. за нивата на ищцата С. Р. С. и
1 403,49 лв. – за нивата на ищцата Р. Р. Ж.. Вещото лице е дало заключение за
предполагаемите добивите от слънчоглед от двете ниви – по 200 кг от декар, като се е
позовало на това, че средния добив за страната по данни на МЗХГ е 238 кг. от декар
като и че е получило информация от частни източници за добиви от конкретното
землище в размер на 156, 186 и 230 кг. от декар (средна стойност 190 кг./дка.) като
няма данни за добиви от 300 кг./дка. за това землище. Тези данни са оспорени от
процесуалния представител на ищците и по негово искане е изискана справка от НСИ
и МЗХ. Получена е такава от МЗХ ГД „Земеделие и регионална политика“ и съгласно
същата средният добив за Северен централен район /ЦСР/, включващ областите
Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра е 274 кг./дка. Съобразявайки това
обстоятелство, отчитайки обстоятелството, че в ЦСР влизат и области със значително
по-добри агротехнически характеристики и добиви от област Русе, каквито са
Силистра и Плевен, както и безспорните данни за късно засяване, което се отразява
неблагоприятно на добивите, съдът приема, че действителният добив от двете ниви е
220 кг./дка. Тази стойност е малко под средната между приетата от вещото лице и
справката от МЗХ ГД ЗРП като занижението е поради горепосочените обстоятелства.
На тази база следва да се приеме, че добивът от 24,558 дка е общо в размер на 5 402,76
кг. на стойност 988 лв./т. съгласно заключението на в.л. или общо в размер на 5 337,93
лв., а не посочената от вещото лице сума – 4 742,40 лв., съответно за имота на ищцата
С. Р. С. – 2 174,04 лв.; а за имота на ищцата Р. Р. Ж. - 3 163,89 лв. След приспадане на
разходите на ответника за обработка на всяка от нивите и заплатените на всяка от
ищците по 360 лв. остават сумите, с които той се е обогатил неоснователно за тяхна
сметка, а именно 849,65 лв. за сметка на ищцата С. Р. С. и 1 400,40 лв. – за сметка на
ищцата Р. Р. Ж.. До тази размери исковете са основателни и следва да се уважат, а за
горниците над тях до 2633,51 лв. и 3996,49 лв. да се отхвърлят като неоснователни.
Разноските по делото следва да се разпределят между страните съразмерно на
уважената/отхвърлената част от исковете - 33,94% към 66,06%. С оглед на това от
4
общо направени разноски в размер на 1059,86 лв. ищците имат право на разноски в
размер на 359,72 лв., а съобразно размера на претенцията на всяка от тях - 135,83 лв. в
полза на ищцата С. Р. С. и 223,89 лв. – в полза на ищцата Р. Р. Ж.. Ответникът има
право от разноски в общ размер на 800 лв. на разноски в размер на 528,48 лв. срещу
ищците общо, а съобразно размера на претенцията на всяка от тях - 199,55 лв. срещу
ищцата С. Р. С. и 328,93 лв. – срещу ищцата Р. Р. Ж.. С оглед на това по компенсация
следва да се присъдят разноски само в полза на ответника – 63,72 лв. срещу ищцата С.
Р. С. и 105,04 лв. срещу ищцата Р. Р. Ж..
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. И. Й. от с.***, Община Русе да заплати на С. Р. С.,
ЕГН:********** сумата от 849,65 лв.- обезщетение за ползването без основание на
собствения й земеделски имот – поземлен имот с площ от 100002 кв.м. с
идентификатор ***, находящ се в местността ***, ***, Община Русе, Област Русе през
стопанската 2020/2021 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от
21.11.2022г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над този
размер.
ОСЪЖДА Н. И. Й. от с.***, Община Русе да заплати на Р. Р. Ж., ЕГН:**********
сумата от 1 400,40 лв. - обезщетение за ползването без основание на собствения й
земеделски имот – поземлен имот с площ от 14556 кв.м. представляващ имот №***,
находящ се в местността ***, ***, Община Русе, Област Русе през стопанската
2020/2021 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от 21.11.2022г. до
окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над този размер.
ОСЪЖДА С. Р. С., ЕГН:********** да заплати на Н. И. Й. от с.***, Община Русе
сумата в размер на 63,72 лв. – разноски по компенсация по делото.
ОСЪЖДА Р. Р. Ж., ЕГН:********** да заплати на Н. И. Й. от с.***, Община Русе
сумата в размер на 105,04 лв. – разноски по компенсация по делото.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5