М
О Т И В И :
Съдебното производство е образувано по
обвинителния акт на Окръжна прокуратура - гр. Бургас срещу П.М.Л.,
ЕГН ********** с обвинение за престъпление по чл. 115 НК.
За съвместно разглеждане в
наказателното производство бяха приети предявените от К.И.А.,
С.И.А., С.И.Й., В.И.А., А.И.Й. и М.Д.Ж. – сестри и братя на пострадалия С. Д. Ж., граждански
искове против подсъдимия П.Л. за сумите от 10000.00 лв. за всеки един от
ищците като обезщетения за причинени неимуществени вреди, както и за сумите по 750.00 лв. за В.И.А.
и С.И.Й., като обезщетения за причинени имуществени
вреди, произходящи от непозволено увреждане, ведно с
лихвите върху претендираните суми, считано от датата
на увреждането до окончателното им изплащане.
За съвместно разглеждане в
наказателното производство съдът прие и предявения от С.А.Ж.
- съпруга на пострадалия С. Ж., граждански иск против
подсъдимия Л. за сумата от 80000.00 лв., претендирана като
обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 8.10.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.
Освен като граждански ищци, С.А.Ж., К.И.А., С.И.А., С.И.Й., В.И.А., А.И.Й. и М.Д.Ж. бяха конституирани и като частни обвинители.
Прокурорът поддържа повдигнатото с
обвинителния акт обвинение. Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание
лишаване от свобода към средния размер - за срок от петнадесет години, при
„строг“ режим на изтърпяване, съобразно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС.
Повереникът на частния обвинител и
граждански ищец С.Ж., адв. Калин Янев намира
обвинението срещу подсъдимия Л. за доказано по безспорен начин, поради което
моли съда да признае подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по
чл. 115 НК и да му наложи предвиденото в Наказателния кодекс наказание.
Заявява, че С.Ж. е преживяла душевни болки и
страдания в резултат на убийството на съпруга ѝ,
с когото е поддържала отношения и след фактическата раздяла. Намира предявения
от нея граждански иск за доказан по основание и размер, поради което моли искът
да бъде уважен в пълен размер.
Повереникът на частните обвинители и
граждански ищци К.А., С.А.,
С.Й., В.А., А.Й. и М.Ж.- адв. Диана Вълчева,
пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в размер около или над
средния, предвиден в чл. 115 НК и моли съда да уважи предявените граждански
искове в пълен размер.
Защитникът акцентира на обстоятелството,
че черепът на пострадалия бил много тънък - 3 мм,
като при нормална дебелина от 8 мм до 10 мм черепът би издържал на приложената сила, без да последват
фрактурата и сериозните вътрешни наранявания, довели до настъпването на
смъртта. Застъпва тезата, че престъплението е извършено в състояние на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида, която дълбоко засяга и
унижава честта и достойнството. В същото време реакцията от изпитания страх при
повторната среща с пострадалия Ж. отключила
агресивното действие на подсъдимия. Пледира за определяне на наказание при
превес на смекчаващите обстоятелства, за „един по-кратък срок на наказанието“,
при който подсъдимият ще има възможност да се поправи в условията на затвора.
Подсъдимият Л. не отрича виновно
поведение, изразява съжаление за извършеното и моли да му бъде наложено
наказание под специалния минимум.
След поотделната
и съвкупна преценка на събраните в производството гласни и писмени
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият П.Л.
е роден на *** г., **** образование, ***. Живеел с родителите си в с.***.
Баща му Р.И. издържал семейството, като ходел в
гората да реже дърва. Много често подсъдимият му помагал.
На 8.10.2017 г. сутринта подс. П.Л. и
свидетелите Р.И. и Д.А.
започнали работа – свид. И. режел дърва, а Л. и А. цепели нарязаните дърва.
Когато приключили, свид. И. се прибрал в дома си, а подсъдимият и Д.А. отишли да цепят дърва на техни съселяни. Следобед те
свършили работата си и с получените пари решили да се почерпят. Купили четири
бутилки бира, всяка от които с вместимост от два литра и отишли в дома на свид.
А., който се намирал в известната като „долната“ ромска махала на селото. Около
19:00 часа двамата били изпили около 6 литра бира. Подсъ-димият увеличил звука на
музиката от касетофона, на което се противопоставили пристигналата наскоро свид.
Р.Х. (снаха на майката на Д.А.)
и свид. А.. Последният намалил звука, но подсъдимият отново го увеличил. Тогава
свид. А. казал, че няма да пие повече, а свид. Х. изгонила подсъдимия от
къщата. Това предизвикало раздразнение у подсъдимия.
Преди да се прибере в дома си в
„горната“ махала, П.Л. решил да се отбие в къщата на
баба си М.А., която се намирала на близко разстояние
от дома на Д.А.. Къщата била до поляна, на която по
същото време бил пострадалият С. Д.Ж. с
ЕГН **********, известен като „Б.“. На поляната имало стари вещи, които пострадалият
бил започнал да пренася до дома си. С. Ж. бил в
нетрезво състояние, с концентрация на алкохол в кръвта си 5.05
промила и се движел бавно, псувайки неадресирано на цигански език. Било на
свечеряване. Подсъдимият познавал пострадалия и тъй като все още не бил паднал
мрак, го познал. Раздразненият от преди П.Л., чувайки
псувните и действайки импулсивно, измъкнал дървен кол с дължина около 140-150 см и дебелина около 4-5 см от
оградата на една от къщите наблизо. Приближил се до пострадалия от дясната му
странична половина и като държал кола с двете си ръце, нанесъл силен удар с
него в главата на Ж.. Пострадалият паднал по гръб
върху металната част на порцеланова мивка, намираща се на поляната, а след това
се обърнал на лявата си страна и останал да лежи неподвижно на мястото,
отстоящо на около 58 м вляво от Републикански път III-7305, в посока село Череша, общ. Руен. От удара с
дървения кол той получил разкъсно-контузна рана на главата и тежка
черепно-мозъчна травма, които след кратък промеждутък от време довели до
смъртта му. Подсъдимият му нанесъл още един удар – с ритник в областта на
черния дроб, след което се отправил към дома на баба си. П.Л.
оставил кола в двора и влязъл в къщата. В присъствието на свидетелите М.А., А.И. - дъщеря на А., Т.И. и Т.М. – първият живеещ на
съпружески начала с А., а вторият – с И., П.Л. казал,
че е убил Б. с кол. После се
нахранил, а след това се прибрал в дома си и легнал да спи.
Сутринта на 9.10.2017
г. подсъдимият разказал за случилото се на баща си -
свид. Р.И., който от своя страна информирал кмета на
село Вресово - свид. Х.О..
Последният отишъл на поляната и след като видял пострадалия да лежи безжизнено
на земята с рана и кръв в дясната част на главата, в 09:05
часа позвънил на телефон за спешни повиквания 112. По-късно на мястото
пристигнали служители от РУ на МВР - Руен и от ОД на МВР - Бургас. Подсъдимият Л.
бил установен в дома си и отведен в РУ - Руен.
Изложената фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите М.А., Т.И., Т.М., А.И.,
Р.И., Х.О., С.Я., М.Г., М.М.,
Д.А., Р.Х., от приложените
по досъдебното производство протоколи за оглед на местопроизшествие и
фотоалбуми към тях - т. 1, л. 2-12 и т. 5, л. 30-38, протокол за оглед на труп
- т. 1, л. 16, протокол за освидетелстване на обвиняемия и фотоалбум - т. 1, л.
59-62, заповед за задържане на лице - т. 1, л. 77, протокол №
749/11.10.2017 г. за
извършена химическа експертиза - т. 1, л. 92, заключения на съдебномедицински
експертизи - т. 1, л. 99-102, л. 106 и т. 5, л. 15-17, комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза - т. 2, л.
9-19, ДНК-експертиза - т. 2, л. 22-24, техническа
експертиза - т. 2, л. 95-98, писмо рег.№ 10584р-2356/12.10.2017 г. от Районен център 112 – Бургас - т. 2, л. 102, заверен
препис от Акт за смърт и удостоверение за наследници на С. Д.Ж.
- т. 2, л. 107-109.
При огледа и аутопсията върху трупа на С.
Ж. били установени: черепно-мозъчна травма, фрактури
на черепния покрив и черепната основа, тежка контузия на мозъка, моста и
продълговатия мозък, субарахноидален мозъчен
кръвоизлив; фрактури на 8, 9 и 10-то ребра вдясно с тъмночервеникави
кръвонасядания на местата на фрактурите, на 19 см под долния ръб на дясна лопатка наличие на синкаво кръвонасядане с размери 6х5 см; червеникаво кръвонасядане на
десния бъбрек субкапсуларно; по горната и странична
повърхност на десния лоб на черния дроб наличие на пукнатина с дължина 12 см, като по задната повърхност пукнатината достигала дълбочина
1,5 см; разкъсно-контузна рана на главата, масивен
оток и синкаво-мораво кръвонасядане на горния клепач
на дясно око.
Според заключението на съдебномедицинска
експертиза на труп № 322/2017 г.
непосредствената причина за смъртта на С. Ж. била
тежката черепно-мозъчна травма, довела до необратими увреждания на мозъка и
неговите структури. Разкъсно-контузната рана на главата и черепно-мозъчната
травма отговаряли да са получени от удар с твърд тъп предмет с ограничена повърхност, като вещото
лице не изключва възможността тези травми да са причинени с намерения на место-произшествието
дървен кол или с всякакъв друг предмет с такава характеристика (т. 1, л. 99-102
от ДП).
Травмата на черния дроб се квалифицирала
като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. В заключението
на съдебномедицинска експертиза № 54/2018 г. е уточнено, че тази травма била тежка и без адекватна и
навременна медицинска намеса тя би довела до летален изход. В същото заключение
е посочено, че фрактурите на трите ребра били съвместими с живота и се
квалифицирали като трайно затруднение движението на снагата за срок от около
1-1,5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес (т. 5, л. 17 от ДП). На
съдебното следствие вещото лице д-р
Милева разясни, че счупването на ребрата и кръвонасядането
на 19 см под ръба на лопатката е възможно да са били
получени както от удар с твърд тъп предмет с ограничена повърхност, при ритане
с крак, така и при падане. Предвид начина, по който е било фиксирано тялото на
пострадалия (върху керамична мивка- вж. огледен протокол и фотоалбум - т. 1, л. 4 и л. 9 от ДП),
д-р Милева поясни, че в случая е допустимо да се приеме фрактурите на трите
ребра и кръвонася-дането
под лопатката да са били получени с едно падане върху металната част на
мивката. В резултат на това падане и удара в дясна странична задна повърхност
било получено и червеникавото кръвонасядане на десния
бъбрек.
Относно установената пукнатина на черния
дроб с дължина 12 см и дълбочина 1,5 см вещото лице уточни, че теоретично е възможно това
увреждане да е било получено при падане върху мивката, но не върху сифона, а
върху ръба на самата мивка. Във връзка с това вещото лице заяви, че
пострадалият Ж. бил „много слаботелесен“, „много
слабичък“, без подкожна мазнина, поради което черният му дроб много лесно би се
наранил при падане върху ръб. Същевременно д-р Милева посочи, че е възможен и друг механизъм за
получаване на увреждането – от директен удар с ритник или с юмрук, „доста силен
удар с юмрук или най-вероятно при побой с ритник“. Най-често срещаните
пукнатини на черния дроб били причинени от ритници.
По отношение на констатираните масивен
оток и синкаво-мораво кръвонасядане на горния клепач
на дясното око на пострадалия, вещото лице посочи два възможни механизма на
получаването им – вследствие от черепно-мозъчната травма или от директен удар с
юмрук.
Експертизата не може да определи
поредността на нанесените травми и наранявания, но установява, че всички те са
с една и съща давност и са причинени към 8.10.2017 г.
По делото са приложени акт за смърт № 5/10.10.2017 г., издаден от кмета на с. Вресово,
Х.О. и съобщение за смърт №
911/10.10.2017 г., издадено
от д-р Галина Милева (л.
115 и 116 от съд.производство). И в двата документа е
посочено, че смъртта на пострадалия С. Ж. е настъпила
на 9.10.2017 г. В същото
време, видно от съдебномедицинска експертиза на труп №
322/2017 г., аутопсията върху трупа на Ж. започнала на 10.10.2017 г. от 08:00 часа, като трупната
картина отговаряла на смърт от първо към второ денонощие (т. 1, л. 99 от ДП). В
съдебно заседание вещото лице д-р
Милева заяви, че е допуснала техническа грешка в съобщението на смърт,
отбелязвайки датата 9.10.2017 г.
Вещото лице разясни, че трупната картина отговаряла на смърт на повече от 36
часа, което означавало, че смъртта е настъпила на 8.10.2017
г.
Авторството на деянието е установено по
несъмнен начин. Непосредствено след извършване на инкриминираното деяние подс. Л. отишъл в дома на баба си и
казал, че е убил Б..
Думите му били непосредствено възприети от свидетелите М.А.,
Т.М. и А.И., които са ги
пресъздали в показанията си, дадени на досъдебното производство (вж. показания на М.А. - т. 1, л.
39-40, приобщени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК и показания на
свидетелите М. и И. - т. 1, л. 36 и л. 38, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1,
т. 1 НПК). Според показанията на Т.М. и А.И. подсъдимият казал, че е убил Б. с кол. На следващата сутрин двамата свидетели
видели дървен кол в техния двор. Т.М. го изхвърлил в
храстите, а по-късно го посочил на полицейските служители. Видно от протокола
за оглед на местопроизшествие, дървеният кол бил с дебелина около 4-5 см и с дължина около 140-150 см
(т. 1, л. 4 от ДП). В единия край на кола имало червено-кафяви зацапвания. При
тяхното изследване било установено наличие на кръв, чийто ДНК профил показал
пълно съвпадение с ДНК профила на пострадалия С. Ж. (вж. заключение на ДНК-експертиза
– т. 2, л. 22-24 от ДП).
Самият подсъдим не оспорва
обстоятелството, че вечерта на 8.10.2017 г., на поляната в долната махала на с. Вресово
ударил постра-далия с дървен кол. Същото той е заявил
и на свидетелите Р.И., негов баща, и М.М., полицейски инспектор при РУ“Полиция“-Руен,
пред които твърдял, както и пред съда, че е ударил С. Ж.
само един път.
Версията на подсъдимия е възприета от
прокурора в обвинителния акт, но настоящият съдебен състав намери за доказано,
че П.Л. не само е нанесъл удар с кол в главата на
пострадалия, но и е причинил пукнатината на черния дроб на Ж. с
ритник. Съображенията за това са следните: Съобразно с разясненията на вещото лице
съдът прие, че фрактурите на трите ребра, кръвонасядането
с размери 6х5 см под долния
ръб на дясната лопатка и червеникавото кръвонасядане
на десния бъбрек субкапсуларно са били причинени при
падането на пострадалия върху металната част на мивката. В съдебно заседание
вещото лице д-р Милева заяви,
че не е възможно фрактурите на ребрата и пукнатината на черния дроб да са били
причинени с един удар, защото ребрата са били счупени отзад, а пукнатината е
била вдясно странично, горна повърхност. Освен това след удара в главата
пострадалият е изпаднал в безсъзнание, коматозно
състояние, като след падането върху мивката, тялото на Ж.
се е обърнало на лявата си страна (вж. фотоалбум - т.
1, л. 9 от ДП). Посочените обстоятелства изключват възможността увреждането на
черния дроб да е било получено при падане на пострадалия върху ръба на мивката.
Затова съдът прие, че пукнатината на черния дроб е била причинена по другия
посочен от вещото лице механизъм – от директен удар с ритник. На следващо
място, вещото лице д-р Милева
е категорична, че всички травми са били нанесени по едно и също време и то по
времето, когато С. Ж. е бил още жив. Вещото лице не
може да определи последователността на установените увреждания, но приема, че
ако първо е била нанесена травмата на главата, то смъртта е настъпила в рамките
на около един час. При конкретно установените време и място на извършване на
инкриминираното деяние и заявеното от всички свидетели по делото обстоятелство,
че пострадалият не е бил конфликтна личност, не може да се обоснове вероятност
от последвало агресивно действие от друго лице срещу Ж.,
докато той е бил в безпомощно състояние в рамките на този един час до
настъпване на смъртта. Наред с това на 8.10.2017 г. вечерта за случилото се на поляната са знаели само
свидетелите М.А., Т.И., Т.М. и А.И., като според
обясненията на подсъдимия същата вечер никой от тях не е излизал от къщата,
защото се страхували. По тези съображения съдът прие, че именно подс. П.Л. е нанесъл увреждането на черния дроб на пострадалия.
Подсъдимият обяснява, че пострадалият
бил пиян и пеел, а когато видял Л., го напсувал на майка. Подсъдимият възприел
казаните думи като обида, засегнал се и отвърнал със същата псувня. Двамата се
хванали за дрехите, започнали да се бутат, С. Ж.
нанесъл силен удар с юмрук в лицето на подсъдимия, след което паднали на
земята. Л. се изправил и побягнал, а пострадалият го подгонил. Подсъдимият се
уплашил, защото помислил, че Ж. пак ще го бие,
издърпал дървен кол от оградата на една къща и хукнал към къщата на баба си, за
да се скрие. От страх обаче той се объркал и тръгнал в друга посока. Едва
когато навлязъл в гората, подсъдимият разбрал, че е сбъркал пътя. Тогава
тръгнал обратно с кола в ръка. Видял пострадалия, който искал отново да го
удря. Подсъдимият се уплашил и го ударил с кола (л. 200 гърба - л. 206).
Съдът не даде вяра на тези обяснения.
Всички разпитани по делото свидетели твърдят, че С. Ж.
ежедневно употребявал алкохол. Когато бил в нетрезво състояние, той вървял и
псувал, като псувните не били адресирани конкретно към някой човек (вж. показания на свид. С.Я.,
началник група „Криминална полиция“ при РУП-Руен – л.77). Пострадалият не се карал, не се биел с никого, не
бил конфликтен, хората не се страхували от него, когато бил под влияние на
алкохола (вж. показания на свид. Х.О.,***
– л. 80, свид. М. *** – л. 123), „псува, но не удря“
(цит. показа-ния на свид. Т.М.
– л. 82). Към момента на извършване на инкри-минираното
с обвинителния акт деяние концентрацията на алкохол в кръвта на С. Ж. била 5,05 промила (вж.
протокол за химическа експертиза № 749/11.10.2017 г.- т. 1, л. 92). Според
заключението на съдеб-номедицинска
експертиза № 54/2018 г.
такава концентрация представлява смъртоносно отравяне с алкохол, води до тежко коматозно състояние с тежко потискане до парализа на
централна нервна система и дихателен център. Направено е уточнение, че при
лица, привикнали към алкохола, смъртоносната концентрация може да бъде и по-висока – около 6,5-7
промила (т. 5, л. 17 от ДП). В съдебно заседание вещото лице д-р Милева заяви, че установеното
количество алкохол в кръвта на С. Ж. не му е
позволявало да извършва агресивни действия. Пострадалият е бил дезориентиран и
не е имал координация на движенията, поради което дори и да е направил такъв
опит, то той е бил безрезултатен. В случая не без значение е и телосложението
на Ж. – висок 162 см (т. 1,
л. 99 от ДП), „слаботелесен“, „много слабичък“ (цит. д-р М.). Човек с такава физика,
дезориентиран и с некоординирани движения, при това с известен на подсъдимия
нрав, не би могъл да предизвика уплаха. Затова съдът прие обясненията на
подсъдимия за недостоверни. Допълнителен аргумент е обстоятелството, че при огледа
на П.Л. (в присъствието на защитника) не са били
установени видими травматични увреждания по главата, тялото и крайниците му (вж. протокол за освидетелстване - т. 1, л. 59 от ДП). А
такива е следвало да бъдат налични, ако подсъдимият наистина е бил ударен силно
с юмрук в лицето, от който удар бил паднал на земята.
В съдебното производство беше извършена ДНК-експертиза, видно от заключението на която при
изследването на 1 брой долнище на анцуг, черно на цвят, със сини кантове
отстрани, с надпис „Sport track
field“, 1 брой горнище на анцуг, тип анорак, черно
със сини ленти и надпис „The power
58“ и 1 чифт мъжки обувки, тип маратонки, собственост на П.Л.,
не са установени следи от кръв (л. 186-188). По делото обаче не е безспорно доказано,
че дрехите, обект на експертизата са били именно тези, с които подсъдимият е
бил облечен към момента на извършване на деянието. Същите са били доброволно
предадени на свид. М. на 9.10.2017 г. от майката на подсъдимия, след като П.Л.
ѝ казал с какви дрехи е бил вечерта (т. 1, л.
31 от ДП). Свидетелите М.А., Т.И.
и А.И. заявяват, че не си спомнят как е бил облечен
подсъдимият, когато отишъл в дома им, а свид. Р.Х.
твърди, че вижда предявените ѝ от съда
веществени доказателства (дрехи) за първи път. При това положение, независимо
че съдът намира заключението на експертизата за пълно и обосновано, получените
чрез него данни не могат да внесат съмнение относно виновното поведение на
подсъдимия.
С оглед на изложените съображения, съдът
прие, че обвинението срещу подс. П.Л. е доказано по
несъмнен и категоричен начин, поради което го призна за виновен.
Деянието на подсъдимия е съставомерно по чл. 115 НК. На 8.10.2017
г. в с. В. той умъртвил С.
Д.Ж. с ЕГН **********.
П.Л. ударил пострадалия с дървен кол в главата, при
което му причинил тежка черепно-мозъчна травма, довела до необратими увреждания
на мозъка и неговите структури. Смъртта не е настъпила моментално, но е
последвала неизбежно и то в съвсем кратък период от време след нанасянето на
удара, като същата несъмнено стои в пряка причинна връзка с деянието на
подсъдимия. Използваното от П.Л. средство - дървен
кол с дебелина около 4-5 см, мястото, където е бил
насочен ударът- в жизненоважен орган, както и силата на удара сочат на
наличието на пряк умисъл за лишаване от живот. Подсъдимият е съзнавал
естеството на своето деяние и неговите последици, като пряко се е насочил към
причиняването на тези последици.
Действително по делото е установено, че
дебелината на черепа на пострадалия Ж. е била 3 мм (вж. съдебномедицинска
експертиза на труп - т. 1, л. 100 от ДП). В съдебно заседание вещото лице д-р Милева посочи, че нормално
дебелината на череп варира между 8 мм и 10 мм. Черепът на пострадалия бил изключително тънък и много
лесно податлив на чупене, което било причина фрактурните
ивици да се разпространят в предна, средна и задна черепно-мозъчни ямки. В тази
насока съдът намира за несъстоятелно твърдението на защитника, че ако не е
съществувала тази анатомична особеност на пострадалия, то черепът би издържал
на приложената сила от удара, без да има последваща фрактура и сериозни
вътрешни наранявания, довели до настъпване на смъртта. Посоченото твърдение е в
противоречие със заявеното от д-р
Милева, че при нормална дебелина на черепа не би имало толкова фрактури на
черепната основа, но пак е щяло да се получат счупването на черепа в мястото на
удара и контузията на мозъка и структурата му (л. 164 гърба, последен абзац).
Съдът не споделя и тезата на защитника,
че подс. Л. е извършил престъплението в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия с тежка обида, както и че страхът на подсъдимия
„при повторната среща“ с пострадалия отключил „агресивното действие“. По-горе
бяха изложени съображения защо съдът приема, че подсъдимият не е изпитвал страх
от пострадалия. А и П.Л. се е намирал на съвсем
близко разстояние от къщата на баба си и е неправдоподобно, тичайки да търси
закрила там, да измъква кол от оградата на къща. Освен това пострадалият е
псувал, без да е искал да оскърби подсъдимия. В тази връзка съдът съобрази не
само показанията на свид. М. (относно неадресираните псувни на пострадалия), но
и обясненията на самия подсъдим: „В тъмното май не ме разпозна, не зная“ (л.
205). П.Л. е знаел какво е поведението на Ж. в нетрезво състояние, поради което казаните от пострадалия
думи не могат да бъдат приети като „тежка обида“. Още по-малко може да се
приеме, че с действията си пострадалият е създал у подсъдимия силно раздразнено
състояние. От заключението на комплексната съдебно-психиатрично-психологична
експертиза (т. 2, л. 9-19 от ДП) и разясненията на вещите лица д-р Антоанета Главанова
и Величка Бъчварова в съдебно заседание се установи, че в случая не е налице
хипотезата за физиологичен афект, тъй като поведението на подсъ-димия преди, по време и след извършване на инкриминираното
деяние не е било хаотично и дезорганизирано, а подредено и целенасочено. П.Л. е имал достатъчно точен спомен за преживяното по
отношение на място, хронология, същност, значимост и участващи персонажи.
Неговите преживявания не са имали болестна характеристика и не са надхвърляли
нормалната човешка емоционалност.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът съобрази следното: Степента на обществена опасност на
деянието е висока. Тежкият престъпен резултат - смъртта на пострадалия, е
обективен признак от състава на престъплението. В случая този резултат е
настъпил от черепно-мозъчната травма, получена от удара с дървения кол. Дори и
без това увреждане обаче смъртта на пострадалия е била неизбежна, предвид
причиненото от подсъдимия разкъсване на черния дроб на Ж..
Независимо че същото е квалифицирано като тежка телесна повреда, липсата на
адекватна и навременна медицинска помощ е щяла да доведе до леталния изход (вж. съдебномедицинска експертиза №
54/2018 г.). Като отегчаващо съдът отчете и
обстоятелството, че убийството е било резултат на проявена немотивирана агресия
спрямо пострадалия, характеризиран като добър, работлив и „много хубав човек“ (вж. показания на свидетелите Х.О.,
Т.М., Р.Х.).
От друга страна, степента на обществена
опасност на подсъдимия не е висока. Деецът е съвсем млад - извършил е
престъплението няколко дена преди да навърши 19 години. Същият е с необременено
съдебно минало и видно от показанията на свидетелите Х.О.
и М.М., не е нарушавал обществения ред, не е имало
оплаквания и жалби срещу него, ежедневно е полагал труд. Подсъдимият е направил
признания още на досъдебното производство, които са спомогнали своевременно и
съществено за разкриване на престъплението и извършителя. Изразява съжаление за
стореното.
Превес имат смекчаващите обстоятелства и
съдът прие, че наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години
напълно отговаря на конкретната степен на обществена опасност на деянието и
неговия автор. Този размер на наказанието ще способства за пълното постигане
целите на специалната и генералната превенция в настоящия случай. Така
определеното наказание съдът постанови
да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „а“ ЗИНЗС, като на основание чл. 59, ал. 1 НК
съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от 9.10.2017 г.
По отношение на гражданските искове за
неимуществени вреди, предявени срещу подсъдимия от К.А.,
С.А., С.Й., В.А., А.Й. и М.Ж.,
сестри и братя на пострадалия, съдът прие същите за доказани по своето
основание. В резултат на виновното и противоправно поведение на подс. Л., всеки
един от гражданските ищци е претърпял неимуществени вреди, които са пряка
последица от извършеното престъпление. Пострадалият С. Ж.
бил на 49 години, най-възрастният от братята и сестрите си. След ранната смърт
на родителите им, за повечето ищци (С.А., С.Й., А.Й., В.А.)
пострадалият бил като баща. В бита и отношенията помежду си те проявявали
житейска съпричастност, което се установява от показанията на свидетелите Х.О. и Д.А.. С. Ж. помагал на братята и сестрите си, като същевременно и те,
от своя страна, непрекъснато полагали грижи за него, особено през зимния сезон -
перели дрехите му, хранели го. Привързаността и уважението между тях били
толкова силни, че В.А. дори кръстил едното си дете на
най-големия си брат. Внезапната и нелепа смърт на С. Ж.,
за настъпването на която той не е допринесъл по никакъв начин, се отразила
тежко на братята и сестрите му, които продължават да скърбят за загубата на
своя брат. Отчитайки всички тези обстоятелства и по справедливост, съгласно чл.
52 ЗЗД, съдът прецени, че предявените от К.А., С.А., С.Й., В.А.,
А.Й. и М.Ж. граждански
искове за неимуществени вреди следва да бъдат уважени в пълен размер, а именно
в размер на 10 000.00 лв.
за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 8.10.2017 г. до окончателното им
изплащане.
Съдът уважи изцяло и предявените от С.Й. и В.А. граждански искове за
имуществени вреди, а именно в размер на 750.00 лв. за всеки от тях. Това са обичайните и традиционни
разходи за едно погребение, като е отчетено обстоятелството, че ищците са
направили разходи и за транспортирането на трупа от гр. Бургас до с. Вресово. Посочените суми подсъдимият беше осъден да
заплати, ведно със законната лихва върху тях, считано от 10.10.2017
г. до окончателното из изплащане.
Що се отнася до гражданския иск за неимуществени вреди, предявен от С.Ж., съпруга на пострадалия, то съдът прие същия за недоказан
по своето основание. По делото е установено, че двамата съпрузи били във
фактическа раздяла от дълги години, като С.Ж.
напуснала съпруга си и се върнала да живее при роднините си в гр. Карнобат.
Оттогава никой от близките на пострадалия и от хората от с. Вресово
не я бил виждали. Свид. Х.О., *** на селото от 2007 г.,
научил едва след смъртта на С. Ж., че последният бил
женен. Според показанията на Ж. след раздялата
пострадалият нееднократно ходел в гр. Карнобат да я моли да се върне при него,
но тя отказвала. Нейното желание било да се разведат, но съпругът ѝ не бил съгласен, което именно ѝ
попречило да сключи граждански брак с мъжа, с когото живеела до ден днешен (вж. показания на Ж. - т. 2, л. 31
от ДП, приобщени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК). Последната
среща на съпрузите била преди две-три години на гарата в гр. Айтос. Срещата
била случайна и продължила около половин час, докато Ж.
чакала влака, като същата не помни за какво са разговаряли. Пет-шест години
по-рано те се били срещнали в гр. Карнобат, отново случайно.
Свид. Л. Й.,
сестра на ищцата, твърди, че С.Ж. обичала съпруга си,
независимо че били разделени. Посочва, че след като полицаите уведомили сестра ѝ за убийството на С. Ж. и
си тръгнали, на С. ѝ прилошало, мъчно ѝ било. За душевното си състояние в този момент
ищцата заявява: „Ако беше умрял от само себе си, нямаше да ми е мъчно, но да го
убият. Мъчно ми беше, почнах да рева.“ (л. 198, последен ред и гърба, ред 1 и
2). Съдът намира за достоверни показанията на Ж., че не
се е почувствала добре при узнаването на трагичната новина, но това е нормална
човешка реакция към всяка смърт, още повече причинена насилствено. Ищцата и
пострадалият отдавна са били прекъснали физическата и духовна връзка помежду
си. Ж. дори е искала развод, изразявайки по този
начин готовността си да преустанови всякакви отношения с пострадалия.
Всички посочени по-горе обстоятелства мотивираха съда да приеме, че смъртта
на С. Ж. не е оставила у ищцата някаква трайна,
болезнена следа. И тъй като вредите са обективна предпоставка на гражданската
отговорност, липсата на претърпени от С.Ж.
неимуществени вреди от престъплението обуславя неоснователността на предявения
от нея граждански иск. Затова съдът го отхвърли изцяло.
Накрая съдът се произнесе относно разноските по делото, които на основание
чл. 189, ал. 3 НПК възложи в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.
Съдия: