Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №109

гр. София, 16.07.2018г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, V-ти състав, в публично съдебно  заседание проведено на трети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Янкова търг. д. № 157 по описа за 2017 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

           

ИЩЕЦЪТ - „Б.Д.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище ***, чрез юрк. Е.Г., като пълномощник на законните представители на банката, е предявил срещу Х.Д.В., ЕГН ********** с адрес *** искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 52 080,60  лева, от които :

- 42 909,06 лева, съставляващи просрочена главница по договор за кредит от 21.12.2013 год., сключен между страните,

- 8 762,49 лева, съставляващи договорна лихва по договора за кредит за периода от 03.02.2016 год. до 15.06.2017 год.,

- 409, 05лева, съставляващи санкционираща лихва по договора за кредит за периода от 11.05.2017 год. до 15.06.2017год., ведно със законната лихва върху главницата от 42 909,06  лева, считано от датата на предявяване на исковете- 16.06.2017 год. до окончателното й заплащане.

С влязло в сила определение №125 от 26.02.2018год. производството по т.д. № 157/2017 год. на СОС в частите му касаещи предявените от „Б.Д.” ЕАД главен иск за санкционираща лихва в размер на 409.05 лева, дължима за периода от  11.05.2017г. до 15.06.2017г., и евентуален осъдителен иск е прекратено  на основание чл.129, ал.3 във вр. с ал.4 от ГПК.

С исковата молба, ищецът - „Б.Д.” ЕАД, излага следното:

Твърди, че на 21.12.2013 г. между „Б.Д.” ЕАД, като кредитор и Х.Д.В., като кредитополучател бил сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката отпуснала на Х.Д.В. кредит в размер на 50 000 лева, считано от датата на неговото усвояване. Падежната дата за издължаване на месечните вноски била 25-то число на месеца, като кредитът се олихвявал с преференциален лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил в размер на 9,2 % годишно.

Кредитополучателят – ответник Х.В. преустановил плащанията на вноските по кредита на 25.12.2015 год., поради което на основание Общите условия за предоставяне на  кредит за текущо потребление на „Б.Д.” ЕАД, частта от вноската, представляваща главница се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличена с надбавка за забава.

Ищецът твърди, че към 16.06.2017 год. непогасените дължими месечни вноски по кредита  били 18 и поради наличието на забава в плащанията над 90 дни, с депозирането на настоящата искова молба „Б.Д.” ЕАД, обявила кредита предсрочно изискуем в размер на пълния му неизплатен остатък. 

Ето защо, ищецът моли, съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати общо сумата от 51671,55  лева, от които :

- 42 909,06 лева, съставляващи просрочена главница по договор за кредит от 21.12.2013 год., сключен между страните,

- 8 762,49 лева, съставляващи договорна лихва по договора за кредит за периода от 03.02.2016 год. до 15.06.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата от 42 909,06  лева, считано от предявяване на исковете, 16.06.2017 год. до окончателното й заплащане / виж влязло в сила определение №125 от 26.02.2018год./.

Претендират се и сторените в настоящото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 лева.

Преписи от исковата молба, приложенията към нея и от уточняващата я молба и приложенията към нея, както и от съобщението до ответника Х.Д.В., ведно с разпореждане на съда от 29.08.2017г. са приложени в цялост по делото  и се считат за редовно връчени на основание чл.47, ал.5 и ал.6 ГПК, считано от 17.10.2017г.- датата /първият работен ден/, на която е изтекъл срокът за получаването им от канцеларията на съда.

С определение №53 от 29.01.2018г. е назначен, на основание чл.47, ал.6 от ГПК, за особен представител на ответника Х.Д.В., определеният от САК - адв. П.И.З., на когото са връчени,  на 12.02.2018г., преписи от исковата молба и приложенията към нея и в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, особеният представител, адв. П.З., е подал отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният иск като недопустим и неоснователен. В отговора на исковата молба се твърди, че исковите суми не се дължат поради погасяването им по давност.

Оспорва се размера и основателността на иска за главница, с доводи, че вноските с ненастъпил падеж  към датата на депозиране на исковата молба в съда са недължими към момента. Наведените фактически твърдения в исковата молба се оспорват като неоснователни и недоказани.

Сочи се, че към исковата молба не е приложен документ, който да е подписан от кредитополучателя – ответник, или друг такъв, който да доказва усвояването на процесния кредит в претендирания от ищеца размер.

На следващо място в отговора се твърди, че процесният кредит не е обявен за предсрочно изискуем по надлежния ред, с твърдения, че по делото липсват доказателства за положени от ищеца усилия за контакт с длъжника и уведомяването му за предсрочната изискуемост на задължението по кредита. Сочи се практика на Съда на ЕС – решение на СЕС по дело С-327/2010г. от 17.11.2011г.

 Прави се възражение за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит по смисъл на чл. 143 от ЗЗП, като се поддържа, че на основание чл. 146 от 33П са нищожни. За такива се сочат - чл. 19 ал. 2 от Общите условия, който не предвиждал механизъм за уведомяваме на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, но предвиждал надбавка за забава, която противоречи на добрите нрави и на това основание се твърди, че е нищожна. За неравноправна се сочи и разпоредбата на чл. 7.2 от Общите условия, предвиждаща възможност за едностранна промяна на лихвения процент от кредитора.

На следващо място с отговора се оспорва представената от ищеца справка по чл.366 от ГПК, представена с уточняващата молба от 22.08.2017г. Твърди се, че същата не отговаря на изискванията на чл.60, ал.3 от ЗКИ, произхожда от ищеца и съдържа изгодни за него факти, не носи подпис на ответника, поради което се твърди, че чрез нея ищецът не може да обоснове основателността на исковата си претенция.

С отговора се твърди, че кредиторът едностранно е повишил договорната лихва, което било недопустимо. Твърди се, че правото на защита на кредитополучателя е било нарушено, поради това, че последният е бил лишен от възможността да реализира правата си по чл.7.4 от договора. А повишението на договорената лихва от 9.20% на 14%, считано от 25.05.2016г. /раздел IV – Редовни лихви от справката по чл.366 ГПК/ било незаконосъобразно.

Оспорва се справката и в частта ѝ за дължимостта на договорна санкционираща лихва. Твърди се, че начисляването ѝ е незаконосъобразно и неравноправно по смисъла на чл.143 ЗЗП.

Ето защо ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове срещу Х.Д.В. като неоснователни и недоказани, с всички законни последици от това.

Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищеца „Б.Д.” ЕАД, чрез процесуалния представител юрк. Е.Г., на 08.03.2018г. и в срока по чл. 372 ГПК, до 22.03.2018г. вкл., ищецът не е представил допълнителна искова молба.

Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените с и.м. договор за кредит за текущо потребление от 21.12.2013 год., сключен между ищеца и ответника и общи условия /ОУ/ на „Б.Д.” ЕАД за предоставяне на кредити за текущо потребление, банката е предоставила на Х.В. кредит в размер на 50 000 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването му. Падежът на ежемесечните вноски бил 25-то число на съответния месец. Съгласно разпоредбата на чл.19.2. от ОУ, при забава в плащанията на главница/лихва за повече от 90 дни целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем.

Ищецът не е представил доказателства за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита по реда на чл.19.2. от общите условия – за нарочното му изявление в този смисъл, отправено до кредитополучателя и достигнало до него.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението, по която установява размера на исковите претенции.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.

            Съобразно доказателствената тежест, която ищецът носи не е сочил доказателства за главен факт от значение за спорното право – за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита – за нарочното му изявление в този смисъл, отправено до кредитополучателя и за достигането на това изявление до него.

Съобразно приетото в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2014 год. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

            Макар настоящите искове да са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, то по отношение на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита – изложена като основание на исковете в и.м., важи казаното по-горе – ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди предявяването на исковете, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Както бе посочено обаче, ищецът не твърди да е отправял такова изявление, поради което не установява настъпила преди предявяването на исковете предсрочна изискуемост – заявена като основание на същите. Основанието на предявеният иск следва да е настъпило преди предявяването на иска, а не по време на съдебното производство. От изложеното следва, че ищецът не установява изискуемостта на вземанията си към ответника, поради което осъдителните искове следва да се отхвърлят като недоказани по основание.

Нещо повече – недопустимо е ищецът да използва започналото съдебно производство и процедурата по него, за да осъществи необходимите юридически факти за уважаването на предявения иск, чрез съда.

Съдът не обсъжда наведените от ответника правопогасяващи възражения предвид неустановяване по делото на предпоставките необходими за уважаването на исковете.

            Ответникът не е направил разноски в съдебното производство и такива не следва да му се присъждат на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.Д.” ЕАД, с ЕИК ********* срещу Х.Д.В., с ЕГН ********** и адрес ***, обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумите:

- 42 909,06 лева, съставляващи просрочена главница по договор за кредит от 21.12.2013 год., сключен между страните,

- 8 762,49 лева, съставляващи договорна лихва по договора за кредит за периода от 03.02.2016 год. до 15.06.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата от 42 909,06  лева, считано от предявяване на исковете, 16.06.2017 год. до окончателното й заплащане. / виж влязло в сила определение №125 от 26.02.2018год./.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от същото да се връчи на страните.

 

СЪДИЯ: