№ 32
гр. Харманли, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Емилия В. Рикова
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Административно наказателно дело № 20225630200046 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на ЯНК. АТ. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ***,
представлявана от адвокат Д.А., против Електронен фиш серия К № 4706182, издаден от ОД
на МВР-Хасково, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2
от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 2 от ЗДвП.
Срещу издадения електронен фиш в законовоустановения срок е постъпила жалба от
Я.Д., депозирана чрез адвокат Д.А. от АК - Хасково, редовно упълномощен, с която моли
съда да отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен, необоснован и
постановен при съществени процесуални нарушения. Счита, че нарушението не е
констатирано по предвидения в закона ред, като били допуснати нарушения както на ЗДвП
и на закона за измерванията, така и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г./. Твърди, че така
описано деянието в обстоятелствената част на електронния фиш е несъставомерно, тъй като
не са посочени всички изискуеми признаци от обективна и субективна страна.
Квалификацията на извършеното нарушение била непълна и неточна, с което се нарушавало
правото на защита на жалбоподателя. Посочва, че наказанието не е наложено по
установения в закона ред. Оспорва посочената в обстоятелствената част на електронния
фиш фактическа обстановка. Претендира разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2 от
Закон за адвокатурата.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят
Я.Д., редовно призована, не се явява. Не се явява и упълномощеният по делото адвокат А..
Депозирана е молба с вх. рег. № 1338 от 22.02.2022г. по описа на РС-Харманли, с която се
развиват изложените в жалбата възражения.
1
Въззиваемата страна ОДМВР-Хасково, редовно призовани, не изпращат представител
и не вземат становище по жалбата.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения 14-дневен срок от връчването на електронния фиш. Жалбата е подадена
по пощата на 17.12.2021г., а видно от представеният заверен препис на електронен фиш,
същият е бил връчен на 06.12.2021г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от
надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа всички
законовоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени актове по чл. 58д от ЗАНН районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали електронният
фиш е издаден от компетентен орган в предвидените от закона форма.
В електронните фишове не следва да се изписва името на неговия издател и да носи
подписа му, а съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП единствено се посочва териториалната
структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. В настоящия случай е
посочена – ОД на МВР – Хасково.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН и § 6, т .63 от ДР на ЗДвП електронен фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Електронният фиш се
приравнява като правно действие едновременно до акта за установяване на
административно нарушение и до наказателното постановление, но по отношение на
изискванията за неговата форма, съдържание и реда за издаването му правилата на ЗАНН са
неприложими.
Съдържанието на електронния фиш е нормативно определено в специалния закон и
изключва субсидиарното прилагане на чл. 42, респективно чл. 57 от ЗАНН. Разпоредбата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда задължителните реквизити, които следва да съдържа
електронният фиш, а именно: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. Видно от представените заверени преписи процесният електронен фиш има
предвиденото от закона съдържание, поради което съдът не споделя наведените възражения
в тази насока от жалбоподателя. Същевременно е издаден в изискуемата от закона форма –
писмена по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи със заповед № 8121з-172
от 29.02.2016г.
Съдът не възприема направените възражение за нарушения на съдържанието на
електронния фиш досежно нарушената правна норма. Действително ал. 1 и ал. 2 на чл. 21 от
ЗДвП предвиждат различни правила за движение по пътищата, касаещи изборът на скорост
на движение. В процесния електронен фиш обаче не са посочени и двете разпоредби
2
кумулативно, за да се стигне до объркване коя норма е нарушение. Нормата на ал. 1 на чл.
21 от ЗДвП е посочена единствено във връзка с ал. 2, която е от вида на препращащите.
Електронният фиш се издава при нарушение установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, като на
нарушителя се налага глоба в определен за съответното нарушение размер. Следователно, за
да бъде законосъобразен процесният електронен фиш, е необходимо да са налице
предпоставките за неговото издаване.
Процесният електронен фиш е издаден за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 182, ал.1, т. 2 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост
в населено място с превишение от 11 до 20 км/ч, се наказва с глоба 50 лева. Следователно
електронният фиш е издаден за нарушение, за което се предвижда единствено
административно наказание „Глоба“.
За да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на едно лице на
първо място следва да е установено извършването на нарушението, а за да бъде наказано с
електронен фиш, тоест при съкратена процедура, в която няма акт за установяване на
административно нарушение, няма изискване за свидетели, няма право на възражение, няма
производство по издаване на наказателно постановление, нарушението следва да бъде
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система. Автоматизираните
технически средства могат да бъдат два вида – стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган и мобилни - прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес – аргумент от чл. 2 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. За използването на всеки вид автоматизирано
техническо средство или система има регламентирани правила, чието спазване е изискване
за законосъобразното установяване на нарушението.
Съгласно представения по делото заверен препис на електронен фиш серия К №
4706172 на 30.03.2021г. в 10:10 часа е било извършено засичане на скоростта и заснемане с
мобилна система за видеоконтрол № TFR1-M № 526 на преминало по *** до магазин Лидл,
гр. Харманли в посока към гр. Любимец МПС марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ***,
като било отчетено, че лекият автомобил се движи със скорост от 51 км/ч в населеното
място – гр. Харманли – при разрешена максимална скорост от 40 км/ч, тоест с 11 км/ч
превишена стойност на скоростта.
Тъй като с чл.188, ал.1, изр. второ от ЗДвП е установена оборима презумпция, че
автомобилът се управлява от неговия собственик, тежестта за доказването на друг
нарушител се носи от собственика на МПС. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е
инициирано производство по оспорване на тази презумпция чрез подаване на декларация.
Ето защо следва да се приеме, че процесното МПС е било управлявано от собственика си –
Я.Д..
От протокол № 1-53-20 от проверката на мобилна система за видеоконтрол „TRF-1M”
се установява, че техническо средство № TFR1-M № 526 е преминало последваща проверка
след ремонт на 29.09.2020г., тоест било е технически изправно към процесната дата.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че е нарушена разпоредбата на
чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., тъй като нямало данни мобилната система за
видеоконтрол TFR1-M № 526 да е преминала първоначална и последваща проверка. От
представения протокол се установява, че е извършен последващ контрол след ремонт на
мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с идент. № 526/07. Контролът е извършен по
реда на чл. 841, ал. 2 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, приета на основание чл. 28 от Закон за измерванията. Същият е
извършен от оправомощени за проверка на средства за измерване и на компоненти и
допълнителни устройство към тях лица, доколкото е известно на съда, че главна дирекция
3
„Национална полиция“, лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар
скоростомери може да извърша контрол на мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение, тип TFR1-M. Съгласно чл. 844 от Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета на основание чл.
28 от Закон за измерванията лицата представят средствата за измерване за проверка
технически изправни, почистени, комплектувани и придружени с техническо досие - при
първоначална проверка, и с инструкция за работа със средството за измерване - при
последваща проверка. Следователно при извършването на последващата проверка след
ремнот е следвало да се представи и техническото досие на средството за измерване, от
което е било видно извършването на първоначална проверка. Според протокол № 1-53-20 от
проверката на мобилна система за видеоконтрол „TRF-1M” № 526/07 мобилната система
съответства на одобрения тип, от което следва, че е установено съответствие с изискванията
за максимално допустими грешки при първоначална проверка. Ето защо следва да се
приеме, че използваният уред за измерване на скоростта е бил годен към процесната дата.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за всяко използване на
мобилно автоматизирано техническо средство се попълва протокол по образец. В
изпълнение на посочената разпоредба е съставен приетият по делото протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система № TFR1-M с рег. № 271р-10026 от
31.03.2021г. В него, съобразно изискванията на подзаконовия нормативен акт, са записани
началният час на работа – 09:00 часа и крайният – 12: 00 часа, като са посочени номерата на
първото и последното изображение (10523 и 10534).
При попълването на приложения по делото протокол обаче са допуснати редица
пропуски. Макар да е съставен по образец част от задължителните му реквизити не са
попълнени. Протоколът не е бил предаден за сваляне на съответната информация, съхранена
на автоматизираното техническо средство. Този извод следва от липсата на дата на
приемане на протокола от служителя, на който е възложено събирането, съхраняването и
анализирането на информацията от автоматизираните технически средства или системи
/АТСС/ - арг. чл. 16, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. В протокола липсва и
подпис и имена на началника на структурното звено, който е проверил протокола и
извършил съответните служебни дейности.
В съдържанието на протокола са записани две взаимно изключващи се ограничения
на скоростта. Видно от съдържанието му като общо ограничение на скоростта е посочено 40
км/ч и същевременно са посочени 40 км/ч като ограничение въведено с пътен знак.
Ограничението, въведено с пътен знак, трябва да се различава от общото такова. В случая
мястото на извършване на нарушението е населено място. Следователно общото
ограничение е 50 км/ч, а не както е посочено в протокола 40 км/ч.
Макар действително да са налице пропуски в попълването на протокола по чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. част от направените възражение в тази насока от
жалбоподателя са неоснователни.
Неоснователно е възражението, че протоколът е съставен от некомпетентно лице, тъй
като липсва подпис на съставителя му, както и посочване на имена. Видно от приетия по
делото протокол същият е съставен от Слави Славов, като до името си съставителят е
положил и подпис.
Освен посочените нарушения при съставянето на протокола са извършени и други
нарушения на реда за използване на автоматизираното техническо средство. Съгласно чл. 8
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. при контрол на въведено с пътен знак ограничение
на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. Тази
разпоредба намира изражение в две насоки. На първо място в протокола по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. следва да е вписано разстоянието от пътния знак с
въведено ограничение до АТСС в метри. Целта е да може да се извърши проверка дали
4
управляваното МПС при заснемането му от АТСС е било в зоната на ограничение, въведена
с пътния знак. В представения по делото протокол това поле е останало непопълнено, с
което се възпрепятства възможността за извършване на проверка дали наистина е извършено
нарушение.
На следващо място нормата на чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. следва
да се тълкува систематично с тази на чл. 9, ал. 1 и чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Първата гласи, че за осъществяването на контрол с АТСС служителят
позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на
участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока, тоест възможно е АТСС да бъде
вътре в служебния автомобил. Настоящият случай е именно такъв и затова в протокола е
записан номерът на служебния автомобил. Същевременно според чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. при работа с временно разположени на участък от пътя
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се
съпровожда със снимка на разположението на уреда. Предвид чл. 9, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. снимка на служебния автомобил, в който е АТСС. Такава снимка е
представена от административно-наказващият орган и се съдържа в представената преписка
по издаване на обжалвания електронен фиш. Изискването за направата на снимка за мястото
на разположение на уреда за измерване не е проява на формализъм, а цели обезпечаване на
установяването на извършване на административни нарушения. С нея дори при допуснати
нарушения в издаването на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. ще е налице друго годно доказателство, от което да се установява фактческата
обстановка – място на извършване на нарушението и съответно предвиждането за този
участък на определена максимално разрешена скорост. Представената по делото снимка
обаче е без дата и час, поради което не може да бъде обвързана с твърдяната дата на
извършване на нарушението. Ето защо съдът приравнява представената снимка без
индивидуализиращи знаци за дата и часа на заснемането й на липса на снимка по чл. 10, ал.
3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
В настоящия случай обаче са допуснати нарушения при съставянето на протокола и
едновременно с това липсва снимка на разположението на уреда, което води до
невъзможност по категоричен път да се установи извършването на твърдяното
административно нарушение.
Въпреки че са налице достатъчно основания за отмяната на обжалвания електронен
фиш, съдът дължи произнасяне по всички наведени от жалбоподателя оплаквания за
нарушаване на материалния и процесуалния закон. Ето защо съдът намира за нужно да
изложи мотивите си относно твърдението за нарушение на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Съгласно
чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това
е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Жалбоподателят,
тълкувайки тази правна норма, е стигнал до погрешния извод, че електронен фиш не може
да бъде издаван за нарушение, за което се предвижда наказание „Глоба“ в размер по-малък
или равен на 50,00 лева.
Според чл. 1 от ЗАНН ЗАНН определя общите правила за административните
нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане
и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за
защита правата и законните интереси на гражданите и организациите. Именно защото ЗАНН
съдържа общите правила за ангажиране на административно-наказателната отговорност с
нормата на чл. 85а от ЗАНН изрично се препраща към правилата на ЗДвП, когато
административното нарушение е установено с техническо средство. ЗАНН и ЗДвП се
отнасят като общ към специален закон и съответно важи правилото, че специалният закон
дерогира приложението на общия – “lex specialis derogat legi generali”. С оглед на
5
делегацията на чл. 85а от ЗАНН, пряко приложима е разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
съгласно която при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Нормата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП не предвижда диференциация на процедурата, по която да се наложи наказанието, в
зависимост от размера му. Напротив нормата гласи, че се издава електронен фиш за налагане
на глоба в размер определен за съответното нарушение от материалния закон. Ето защо
съдът намира за неоснователен доводът, въведен с допълнителна молба, за
незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш, поради грешка в процесуалния ред за
налагането на глобата по аргумент от чл. 39, ал. 4 от ЗАНН.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя относно връчването на
електронния фиш, доколкото сам посочва, че такъв е му е бил връчен на 06.12.2021г.
След обсъждане на всички възражения на жалбоподателя и при извършване на
служебна проверка за спазване на процесуалния и материалния закон при издаването на
оспорвания електронен фиш съдът намира, че при наличието на посочените нарушения на
условията и реда за използване на автоматизираното техническо средство и липсата на
категорични доказателства относно извършването на твърдяното административно
нарушение издаденият електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да
бъде отменен.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН се предвиди възможността
в производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
С разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закон за адвокатурата е предвидено, че адвокат
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг
юрист. В тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като възнаграждението се
определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.
В представеното по делото пълномощно е отбелязано, че адвокат А. предоставя безплатна
правна помощ на жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Направено е искане
за присъдане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат А. още с депозиране на
жалбата, както и с допълнителна молба преди приключване на съдебните прения.
С оглед установената незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш
административнонаказващият орган дължи сторените разноски на жалбоподателя. В случая
следва да заплати възнаграждение на адвоката, осъществил безплатно процесуално
представителство. На основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед резултата от правния спор
процесуалният представител на жалбоподателя има право на сума в размер на 300,00 лева –
възнаграждение за безплатно представителство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН, районен
съд - Харманли,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К № 4706182, издаден от ОД на
МВР-Хасково, с който на ЯНК. АТ. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, *** на
6
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК вр. чл. 38,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ОД на МВР – Хасково да заплати на адвокат Д.А., член на АК-Хасково
сума в размер на 300,00 лева - възнаграждение за безплатно процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му, пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7