№ 1437
гр. Пловдив , 05.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330202536 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П.С.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Наказателно постановление № 21-0432-000061/24.02.2021 г., издадено от
П.Т.И. – ***, с което на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 139, ал.
1, т. 1 от ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да
липсва надлежно описание на нарушението и на всички обстоятелства, които
са подведени под признаците от състава му. Поддържа вмененото му във вина
деяние да не е доказано, като в тази връзка твърди да не е извършвана
проверка за съответствието на шума с допустимите стойности. Взема
становище управляваният автомобил успешно да е преминал проверка за
техническата си изправност, което да оборва извода на наказващия орган за
извършено нарушение. Моли наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна в писмено становище с УРИ 432р-7721/02.04.2021 г.
поддържа производството по издаване на наказателното постановление да е
протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му да са
категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде
1
потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не
се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от П.С.Х., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 24.03.2021 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган
(АНО) на 26.03.2021г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 15.02.2021 г. около 19:20 часа в град Пловдив, на ул. „Коматевско
шосе“ срещу № 198 жалбоподателят П.С.Х. управлявал лек автомобил „БМВ
320“ с рег. № ***. По същото време на този пътен участък се намирал свид.
З.С.Ч. – ***, който изпълнявал служебните си задължения, като участвал в
провеждана специализирана полицейска операция по контрол за безопасност
на движението. Свидетелят Ч. спрял автомобила, управляван от
жалбоподателя Х., за проверка. В хода на проверката свид. Ч. приел, че
шумозаглушителното устройство на лекия автомобил „БМВ 320“ с рег. № ***
било неизправно, тъй като от слуховите си възприятия счел, че нивото на
издавания шум било по-високо от допустимото. Свидетелят се опитал да
извърши визуална проверка, за да установи дали има някакъв видим проблем
или преправяния, но тъй като било в тъмната част на денонощието не успял
да извърши такава проверка. Въпреки това на място и на същата дата свид. Ч.
съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. №
999926 против жалбоподателя Х., в негово присъствие и в присъствието на
свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
От показанията на свид. З.С.Ч. се установяват мястото на извършената
проверка, начинът, по който тя е осъществена, както и констатираните в хода
й обстоятелства. Свидетелят Ч. изяснява, че неизправността на
шумозаглушителното устройство е установил единствено слухово –
2
„Замервания с техническо средство не сме правили. Не сме измервали
нивото на шума с някакъв уред по време на проверката. Относно самата
неизправност се установява, че свидетелят е приел да е налице високо ниво
на издавания от автомобила шум. Посочва още, че не знае за повреда в
шумозаглушителното устройство, като пояснява, че се е опитал да извърши
визуална проверка, за да установи дали има повреда и преправяне, но тъй като
е било тъмно, не е успял да извърши такава проверка. Съдът дава вяра на
показанията на свид. Ч., които намира за добросъвестно дадени от
незаинтересован по делото свидетел. В показанията си той възпроизвежда
обстоятелствата по извършената проверка, в която е участвал като очевидец.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з-
825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се
установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица,
които са действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
надлежно оправомощено лице и в присъствието на жалбоподателя. В 6-
месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и наказателното
постановление от материално и териториално компетентен орган.
Въпреки това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
на първо място е необосновано, тъй като от събраните и проверени по делото
доказателства не се доказа фактическата обстановка, приета за установена от
административнонаказващия орган. По делото не се доказа по необходимия
за потвърждаване на НП категоричен и несъмнен начин да е съществувала
каквато и да е неизправност или повреда на шумозаглушителното устройство
на лекия автомобил „БМВ 320“ с рег. № ***. Съгласно чл. 10, ал. 1, т.10, б.
„б“ от Правилника за прилагане на ЗДвП моторното превозно средство е
технически неизправно, ако нивото на шума не съответства на предписаните
нормативни стойности. Следователно водачът ще извърши нарушението по
чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, когато управлява МПС, при което поради повреда
или неизправност по двигателя нивото на шума не съответства на
предписаните нормативни стойности, тоест ще управлява пътно превозно
средство, което не е технически изправно. Съдебната практика по
приложението на приетата за нарушена правна норма е трайна в разбирането
си, че установяването на техническата неизправност, изразена в
несъответствие на нивото на шума с предписаните нормативни стойности, не
почива на субективните възприятия и оценки на контролните органи, а на
конкретно установени факти за нивото на шума - така Решение № 834 от
21.04.2021 г. по адм. дело № 382/2021 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение от 18.03.2021 г. по адм. дело № 120/2021 г. на Административен
съд – Русе; Решение от 20.06.2019 г. по адм. дело № 200/2019 г. на
Административен съд – Монтана. Наличието на подобна неизправност по
3
автомобила следва да бъде установено от технически специалист,
притежаващ съответната квалификация и чрез използване на калибрирано от
Българския институт по метрология шумоизмервателно устройство, чрез
което да бъде отчетено точното ниво на шум, генерирано от МПС, което е
управлявано от жалбоподателя. Едва при наличието на точна стойност на
нивото на шум, генерирано от процесното МПС,
административнонаказващият орган, а в последствие и съдът би могъл да
извърши преценка дали е налице превишаване на нормите за шум, а оттам и
дали автомобилът е технически изправен. По делото се доказа от показанията
на свид. Ч., че не са извършвани описаните като необходими действия по
измерване, а изводът на актосъставителя за извършено нарушение почива
единствено на обстоятелството, че той слухово е преценил, че нивото на шум
е било достатъчно високо, за да се приеме, че има повреда в
шумозаглушителното устройство на автомобила и че са нарушени нормите за
допустим шум. Следователно административнонаказващият орган не доказа
тезата си, която е изградена на предположения и догадки.
Видно и от установените по делото действия на актосъставителя, той сам
е приел, че за доказване на нарушението е било необходимо да извърши и
визуална проверка, като е опитал да огледа за извършени изменения, липси
или някаква друга повреда. Установи се, че тъй като проверката е извършена
в тъмната част на денонощието, свид. Ч. е бил затруднен и не е успял да
извърши такава проверка („опитах да видя дали по автомобила нещо не е
било преправяно, но беше тъмно и не успях да видя“). Въпреки това е
пристъпил към съставянето на АУАН. Процесуалният закон не допуска
занижен стандарт към изискването за доказаност на нарушението по
категоричен и несъмнен начин в зависимост от времето или мястото на
извършване на проверката. След като нощната тъмнина е препятствала
извършването на необходимо действие за разкриването на обективната
истина, то проверката е следвало да бъде довършена на осветено място или
през деня. В тази връзка съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН няма изискване актът
да бъде съставен на датата на проверката, още повече когато е било
необходимо извършването на допълнително действие, за да бъде
нарушението установено. Вместо това директно е пристъпено към съставяне
на АУАН при неизяснена фактическа обстановка. Процесният АУАН е
съставен в заключение на проверка, която не отговаря на изискванията за
обективност, всестранност и пълнота на изследването.
По тези съображения съдът приема, че по делото не се доказа по
категоричен и несъмнен начин, че при управлението на процесния лек
автомобил с рег. № *** са били нарушени допустимите нормативни
стойности на нивото на шум, а шумозаглушителното устройство е било
повредено.
Освен необосновано съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е и незаконосъобразно поради липсата на надлежно описание
на нарушението. Твърди се както в АУАН, така и в постановлението, че
4
жалбоподателят е управлявал МПС с повреден шумозаглушител, но никъде
не е описано каква е повредата или в какво се е изразила тя. Негодността
чрез така направеното описание на нарушението да бъде предявено едно
надлежно конкретизирано от фактическа страна обвинение е ясно
демонстрирана от следното обстоятелството – при разпита на
актосъставителя съдът предяви на последния съставения от него АУАН, дори
и след прочитане на съдържанието му актосъставителят заяви, че не може да
каже каква точно е повредата в шумозаглушителното устройство. След като
самото лице, което е установило деянието и е автор на описанието на
нарушението в АУАН, не може въз основа на това описание да се ориентира
каква точно повреда се твърди да е била налице, то неясно остава как
жалбоподателят да узнае това обстоятелство при същото описание на
нарушението, за да се защитава адекватно, нито как съдът да установи какви
конкретни обстоятелства подлежат на доказване в процеса. В акта за
установяване на нарушението и в наказателното постановление деянието е
описано от фактическа страна като: „управлява автомобила с повреден
шумозаглушител. С наказателното постановление е наложено и
административно наказание, приложимо при значителна техническа
неизправност. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 6 от ЗДвП санкциите,
предвидени за водач, който управлява технически неизправно пътно превозно
средство, са диференцирани в три точки в зависимост от естеството на
констатираните неизправности, като са предвидени различни по тежест
административни наказания за незначителни /т.1/, значителни /т.2/ или
опасни неизправности /т.3/, които понятия на свой ред са легално дефинирани
в § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ДР на ЗДвП.
За точната класификация на всяка една неизправност ЗДвП с нормата на
чл. 101, ал. 4 препраща към Наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, а именно
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства (Обн. ДВ бр. 104 от
27.12.2011 г., изм. и доп.). С разпоредбите на чл. 37, ал. 1 - 4 от Наредба № Н-
32/16.12.2011 г. неизправностите са категоризирани и по-детайлно
определени, като по отношение на всеки елемент, който подлежи на проверка,
видът на неизправността се определя от Методиката за извършване на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства – приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-
32/16.12.2011 г. Доколкото настоящото производство се води по обвинение за
неизправност на шумозаглушителното устройство на управлявания от
жалбоподателя автомобил, то приложима е т. 8.1.1 от Методиката. Същата
регламентира неизправностите при системата за намаляване на шума на
превозното средство, като в зависимост от конкретната причина за
неизправността се прави и оценката на незначителна, значителна или опасна
неизправност. Така установява се от Методиката, че неизправността на
шумозаглушителното устройство може да се отнася до нивото на шума, което
да превишава допустимото съгласно изискванията, както и до състоянието на
5
самата система за намаляване на шума, като част от системата е хлабава,
неправилно монтирана, изменена или липсва. Във всички тези случаи
неизправността се оценява като значителна. Когато е констатиран много
сериозен риск от падане, е налице опасна неизправност. Следователно
съгласно Методиката неизправностите в системата за намаляване на шума в
зависимост от вида си (конкретния дефект на шумозаглушителното
устройство) се квалифицират като значителни или опасни.
С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя Х. е
наложено наказание за това, че при управлението на процесния автомобил се
е движил със значителна техническа неизправност. Преценката за вида на
неизправността не е произволна, нито почива на субективни възприятия и
нагласи на актосъставителя или на административнонаказващия орган.
Напротив, тази преценка следва да се прави въз основа на конкретни факти от
обективната действителност – вида на констатираната неизправност, които да
бъдат подведени под релевантната правна норма. В тази връзка
установяването на действителната фактическа обстановка има значение за
правилното приложение на материалния закон, за преценката за относимата
санкционна разпоредба, а оттам и за размера на наказанието, който с
разпоредбата на чл. 179, ал. 6 от ЗДвП е диференциран в зависимост от вида
на неизправността.
Имайки предвид тези съображения, съдът намира, че в конкретния
случай по делото остава неясен видът на неизправността на
шумозаглушителното устройство. Предвид крайно лаконичното описание на
нарушението съдебният контрол е изначално препятстван. Нито в АУАН,
нито в наказателното постановление са описани конкретни факти относно
приетата от наказващия орган повреда на шумозаглушителното устройство.
Вместо това жалбоподателят е поставен в положение да се брани срещу
директен правен извод, който е направен въз основа на неясни факти. За да е
изпълнено изискването за надлежно описание на нарушението от фактическа
страна, срещу което жалбоподателят да може да се защитава адекватно, то е
следвало в АУАН и в НП да се опише в какво се изразява твърдяната повреда
на шумозаглушителното устройство – например, че нивото на шума
превишава допустимото според нормативните изисквания или че системата
за намаляване на шума е неправилно монтирана, хлабава, че част от нея
липсва или съществува сериозен риск от падане. Така допуснатият изначален
порок при описанието на нарушението не може да бъде саниран на настоящия
етап от административнонаказателния процес. В производството по
обжалване на наказателни постановления по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН съдът не отстранява пропуски в постановлението, нито може да
допълва недостатъците при описанието на признаците от състава на
нарушението - така изрично Решение № 2447 от 26.11.2019 г. по к.а.н.д. №
3038/2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив. Правото на
защита на жалбоподателя изисква той да е запознат с всички обстоятелства от
вмененото му административно обвинение още преди да бъде санкциониран с
6
наказателното постановление. Да се приеме, че настоящата инстанция,
действаща като въззивна в административнонаказателния процес, може за
пръв път да попълва наказателното постановление с липсващите
съставомерни обстоятелства, напълно би обезсмислило предходните етапи на
процеса.
Липсата на описание в АУАН и в наказателното постановление на товав
какво се изразява твърдяната повреда на шумозаглушителното устройство
представлява съществено процесуално нарушение по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1
т. 5 от ЗАНН. Този съществен порок на първо място недопустимо ограничава
правото на жалбоподателя да разбере за какво деяние от фактическа страна е
ангажирана отговорността му, а оттам се ограничава и възможността му
адекватно да се защитава срещу това непълно и неясно обвинение. На
следващо място пряка последица от опороченото описание на нарушението е
и изначалната неяснота в предмета на доказване по делото. Така направеното
описание, но без дължимата конкретика /включително съобразно чл. 10, ал. 1
от ППЗДвП относно съответната неизправност, въз основа на която е прието,
че водачът управлява технически неизправно МПС/ не позволява да се
извърши преценка дали деянието осъществява състава на административното
нарушение, за което е издадено наказателното постановление. Сходен казус в
практиката на касационната инстанция е разгледан в Решение № 286 от
11.02.2021 г. по к.а.н.д. № 3099/2020 г. на XXIV състав на Административен
съд – Пловдив, в което също е прието, че недостатъците при описанието на
нарушението са от категорията на съществените процесуални нарушения и
обуславят отмяна на наказателното постановление.
По гореизложените съображения съдът приема, че жалбата е
основателна, а наказателното постановление е незаконосъобразно поради
липса на надлежно описание на нарушението - съществено процесуално
нарушение по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, и е необосновано, тъй
като от доказателствата по делото не се установява фактическата обстановка,
приета от наказващия орган. Всеки от тези пороци на самостоятелно
основание обосновава отмяна на наказателното постановление.
С оглед изхода на делото и основателността на жалбата право на вземане
за разноски възниква единствено за жалбоподателя, който не е поискал
овъзмездяване на сторени разноски, нито е доказал извършването на такива.
По тези съображения разноски не следва да се присъждат в полза на никоя от
страните.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0432-000061/24.02.2021 г.,
издадено от П.Т.И. – ***, с което на П.С.Х., ЕГН: **********, с адрес *** на
основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева
7
за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8