МОТИВИ към присъда № 128 от 28.06.2017 г. по НОХД № 2639/2017 г.,
БРС, НО, 44-ти състав
Бургаска
районна прокуратура (БРП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 3292 ЗМ-461/15 г. по описа на Четвърто на РУ МВР гр.
Бургас, пор. № 1830/15 г. по описа на РП - Бургас, като е повдигнала
обвинение срещу М.Щ.А., ЕГН **********, за това, че на 29.04.2015 г., в гр.
Бургас, ж.к. „Меден рудник”, от помещение, находящо се в ОДЗ „Надежда”, при
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, както следва: 1 /един/
бр. мобилен телефонен апарат марка „LG”, модел „Е610” с ИМЕИ 353 ......... на
стойност 604,50 лв. /шестстотин и четири лева и петдесет стотинки/; 1 /един/
бр. розов калъф за мобилен телефонен апарат от естествена кожа на стойност
25,50 лв. /двадесет и пет лева и петдесет стотинки/; 1 /един/ бр. дамско
портмоне, лилаво на цвят, от естествена кожа, на стойност 68,60 лв. /шестдесет
и осем лева и шестдесет стотинки/ и парична сума в размер на 30,00 /тридесет/
лева или всичко на обща стойност 728,60 лв. /седемстотин двадесет и осем лева и
шестдесет стотинки/ от владението и собственост на О.Н.К., ЕГН **********, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б „а”и б „б” от НК.
Производството
пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII
НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК- подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на
основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще
се ползва от направеното самопризнание, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Пострадалото лице О.Н.К., редовно призовано, не се
явява. Уведомено по тела, чрез съпруга си за правата си в настоящото
производство, заявява, че е наясно с тях и не желае да участва в
производството, като телефонът й е бил върнат и няма претенции.
В хода на
съдебните прения представителят на държавното обвинение поддържа обвинението,
за което е предаден на съд подсъдимия. Намира фактическата обстановка за изцяло
изяснена. Моли за налагане на
следното наказание-а именно три години Лишаване от свобода, което да се
редуцира с предвидената разпоредба от НК с 1/3-та, като се възложат в тежест на
подсъдимия и разноските по делото.
Служебният
защитник на подсъдимия моли съда да отчете, че подзащитният му се е признал за
виновен и в хода на ДП и е поискал сключване на споразумение, но поради това,
че няма никакви финансови средства, тъй като няма роднини, които да работят и няма как да ги възстанови, и
не може да сключи споразумение. Във връзка с това моли съда да наложи
минималното наказание, предвидено в закона, за престъпление по чл. 196, ал. 1,
т. 1 от НК, а именно Лишаване от свобода, което, след приложението на чл. 58а
от НК, да бъде редуцирано на една година и четири месеца Лишаване от свобода.
Подсъдимият се
присъединява към казаното от неговия защитник и в дадената му последна дума
посочва, че съжалявам за постъпката си. Моля да ми се намали, ако може от
присъдата
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият М.Щ.А.
е на 29 г., роден е на *** ***, с постоянен адрес:***, понастоящем в Затвора
Бургас, българин, български гражданин, с начално образование, безработен,
неженен, осъждан, с ЕГН **********.
М.Щ.А. .е бил осъждан общо 27 пъти , като настоящото деяние
на М.Щ.А. е извършено в
условията на опасен рецидив, като видно
от изисканата и приложена по делото и от съда актуална справка съдимост същият
е извършил настоящото деяние при условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК.
Видно от съдимостта на лицето,в последните осъждания са:
1. С влязла в сила на
21.07.2012 г. Присъда №1243/05.07.2012г. по НОХД № 2390/12 г. на PC -
Бургас на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1,
б. „а" от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода
за срок от ЕДНА година, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
С Определение на БРС по НЧД
2665/2012г., влязло в сила на 13.10.2013г. на основание чл. 25, ал. 1 вр. с
чл.23 ал.1 от НК на М.Щ.А. е определено общо наказание по НОХД №2390/2012г.,
НОХД № 2212/2012г. и НОХД № 2512/2012г., всички на БРС в размер на най-тежкото
от тях, а именно „Лишаване от свобода" за срок от една година. Увеличено
е на основание чл.24 от НК така
определеното общо наказание „Лишаване от свобода" за срок от една година с
шест месеца до общ размер от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода,
което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Приспаднато е на
основание чл.25 ал.2 от НК от така определеното му и увеличено наказание от
една година и шест месеца изтърпяната от М.А. част от наказанието „лишаване от
свобода", наложено му по НОХД № 2212/2012г, считано от 21.06.2012г. Наказанието
е изтърпяно от 21.06.2012 г. до 21.12.2013 г.
2. С влязло в сила на
13.05.2014 г. протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД №
1726/14 г. на PC - Бургас на основание чл. 196,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1,6. „а" и б. „б" от НК същият е осъден на лишаване от
свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален строг режим в
затвор.
С влязло в сила на 25.06.2014 г. протоколно
определение № 709/09.06.2014 г. по ЧНД № 2229/14 г. на PC -
Бургас на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК му е било определено и наложено
на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК на А. едно общо най - тежко
наказание измежду наложените му по НОХД № 1440/14 г. и НОХД № 1726/14 г. двете
на PC - Бургас, а именно ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода,
което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.59 ал.1
от НК и чл. 25, ал. 2 от НК при изпълнението на така наложеното общо най-тежко
наказание е приспаднато времето, през което А. е бил задържан по НОХД
№1440/2014г. по описа на PC Бургас, считано от
27.01.2014г. и времето, през което е търпял наказание „лишаване от
свобода" по НОДХ № 1440/2014г. по описа на БРС.
Наказанието е изтърпяно на 27.01.2015г.
Следователно подсъдимият- М.А. е извършил деянието по
настоящото обвинение при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1,6. "а" и б. „б" от НК,
което налага квалифицирането на деянието по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194,
ал. 1 от НК и във връзка с посочените разпоредби.
О.Н.К., работела в ОДЗ „Надежда" в ж.к.
„Меден рудник" гр .Бургас като помощник - възпитател. На 29.04.2015г.
сутринта К. отишла на работа и в помещение, което не се заключва, разположено
срещу задния вход на сградата оставила дамската си чанта и започнала да
изпълнява служебните си задължения. Около 10:00 часа на същата дата подсъдимият- М.Щ.А., минавал покрай детската
градина и решил да влезе и да открадне нещо. Влязъл в помещението, в което
пострадалата К. си била оставила чантата. Видял чантата, отворил я, и взел от
нея, находящия се в нея- 1 бр. /един/ брой мобилен телефонен апарат марка "LG", модел "Е610", с ИМЕИ 353 089 053 908 071,
поставен в розов калъф от естествена кожа; дамско портмоне, лилаво на цвят,
ведно с намиращите се в него дебитна карта на „Пощенска банка" и сумата от
30 лева и си тръгнал. Тъй-като му трябвали пари, а не телефон, А. продал
телефона на св.П Н И. за сумата от 70 лева. И. ползвал телефона известно време,
но тъй-като му трябвали пари, го заложил в заложна къща „А и Д", находяща
се в гр. Бургас, ул. „Чаталджа" № , като заложният билет № 8759957 бил
издаден на името на съпругата на св. П И. - Я Д Й.
През месец февруари 2016г. св. Т К А
закупила мобилен телефонен апарат марка "LG", модел "Е610" с ИМЕИ
353..... от заложна къща „А и Д" находяща се в гр. Бургас, ул.
„Чаталджа" № .
След разкриване на извършената
кражба от органите на полицията св. Т А, впоследствие с протокол за доброволно
предаване предала мобилен телефонен апарат марка "LG", модел "Е610" с ИМЕИ 353 089 ...., който с
разписка бил върнат на пострадалата - О.К..
От заключението на назначената
и изготвена в хода на разследването оценителна експертиза се установява, че
стойността на инкриминираните вещи е 698.60 лв. От дебитната карта, издадена от
„Пощенска банка" на името на . О.К. не са били извършвани транзакции.
Подсъдимият- М.Щ.А., привлечен в
качеството на обвиняем в хода на ДП дава обяснения, като признава за извършеното от него
и изказва съжаление. Изразява желание да сключи споразумение.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което
същият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, а именно: показанията на свидетелите: О.Н.К. (л. 60 от ДП), П Н И.(л. 63 от
ДП), Т К А (л. 64
от ДП); К Н К /стр.79 от ДП/;писмените доказателства – съдебно-оценъчна експертиза (л. 66-67 от ДП); протокол за
оглед на ВД и албум (л. 70 и следв. от ДП), протокол за доброволно
предаване /стр73 от ДП/, разписка (л. 136 от ДП),
протокол за разпит на обвиняем /стр.50/, справка за
съдимост.
Съдът прецени
събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.
373, ал. 3 от НПК.
От страна на
съда не бяха констатирани противоречия, несъответствия и непоследователност в
събрания по делото годен доказателствен материал, цитиран по-горе, събран по
съответния процесуален ред. Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с
оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното
деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционнният съд не
осъществи подробен анализ на доказателствата.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да
установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване
на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по
делото несъмнено се установява, че подсъдимият М.Щ.А., ЕГН ********** е
осъществил състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК.
От обективна
страна на 29.04. 2015 г., в гр. Бургас, ж.к.
"Меден рудник", от помещение, находящо се в ОДЗ "Надежда",
при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи както следва: 1
/един/ бр. мобилен телефонен апарат марка "LG", модел "Е610" с ИМЕИ 353 089 053 908 071 на
стойност 604,50 лв. /шестстотин и четири лева и петдесет стотинки/; 1 /един/
бр. розов калъф за мобилен телефонен апарат от естествена кожа на стойност 25,
50 лв. /двадесет и пет лева и петдесет стотинки/; 1 /един/ бр. дамско портмоне,
лилаво на цвят от естествена кожа на стойност 68, 60 лв. /шестдесет и осем лева
и шестдесет стотинки/ и парична сума в размер на 30,00 /тридесет/ лева или
всичко на обща стойност 728, 60 лв. /седемстотин двадесет и осем лева и
шестдесет стотинки/ от владението и собственост на О.Н.К., ЕГН **********, без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна е налице деяние, извършено против
обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите.
Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта, което обхваща два акта:
прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху
вещта от страна на дееца. В разглеждания случай съдът счита, че от събраните по
делото доказателствени материали несъмнено се установява, че подсъдимият е
участвал, както в първата фаза на изпълнителното деяние – прекъснал е
владението на предишния собственик върху процесната вещ, така и във втората
фаза - трайното установяване на свое владение върху нея, поради което
престъплението е довършено.
Квалификацията
на деянието на подсъдимия по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК се
определя като извършено при условията на опасен рецидив, като подсъдимият
е извършил деянието - след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година изпълнението, на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е
бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК. Предвид гореизложеното относно осъжданията на подсъдимия,
описани в началната част на обвинителният акт настоящата му престъпна
деятелност е осъществена в условията на „Опасен рецидив" по смисъла на чл.
29, ал.1, б. „а" и б. „б" от НК, което налага квалифицирането на деянието по чл. 196,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК вр чл. 29, ал.1,
б. „а" и б. „б" от НК.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият М.Щ.А. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици, като е желаел тяхното настъпване. Подсъдимият е
съзнавал, че инкриминираните движими вещи са чужди, съзнавал е, че прекъсва
фактическата власт на досегашния владелец, че извършва деянието след като е
осъждан с посочените присъди, че установява своя фактическа власт върху
процесните движими вещи, като е целял това и е имал намерение противозаконно да
ги присвои.
По вида и размера на наказанието:
В случаите на проведено съкратено съдебно
следствие на основание чл. 372, ал.4, вр. чл. 371, т.2 от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал.2 от НПК да определи
наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите,
когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55,
съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. Настоящият състав
счита, че в случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства относно подсъдимия, които да оправдаят приложението на чл. 55 НК,
поради което размерът на наказанието „лишаване от свобода” е определен съобразно
чл. 58а НК. Съдът намира, че доводите на защитата са неоснователни в този
смисъл, като защитата отново предлага наказание от една година и четири месеца лишаване от
свобода. Съдът намира, че обстоятелствата, а именно, че подсъдимият лично в ДП е разкрил
своята кражба, върнал е всички материали, признал се е за виновен, поискал е
сключване на споразумение, но поради това, че няма никакви финансови средства,
не е могъл да сключи споразумение, не могат да обосноват определянето на
исканото от защитата наказание. по следните съображения: първо оказаното
съдействие за разкриване на обективната
истина по делото от страна на подсъдимия е отчетено именно с приложението на
института на намаляване на наложеното
наказание с една трета и не следва отново да се ценни два пъти и като смекчаващо вината обстоятелство; на
следващо място това, че „материалите са
върнати” не е точно описание на развилите се действия по делото: действително
инкриминираният телефон, както бе посочено и по-горе е бил върнат на св. О.Н.,
но останалите инкриминирани вещи -1
/един/ бр. розов калъф за мобилен телефонен апарат от естествена кожа на
стойност 25,50 лв. /двадесет и пет лева и петдесет стотинки/; 1 /един/ бр.
дамско портмоне, лилаво на цвят, от естествена кожа, на стойност 68,60 лв.
/шестдесет и осем лева и шестдесет стотинки/ и парична сума в размер на 30,00
/тридесет/ лева- те на стойност 124,10
лева не са били възстановени на лицето собственик. Нещо повече предвид посоченото по-горе престъпна деятелност на
лицето, огромна част от която е за престъпления против собствеността /кражби и
грабежи/, то се касае за една личност с трайно установени престъпни навици, и
то в насока да не зачита чуждото право на собственост, поради което дори и ниска стойност на невъстановените вреди по делото не може да
обоснове налагането на по-ниско наказание от това, определено от съда. Касае се
за лице с трайно установените престъпни навици. Самата стойност на вещта и
естеството на конкретното деяние, съдът следва да съобрази при индивидуализацията
на наказанието, като съдът намали същото, но не води до извод за приложение на
чл. 55 НК. В този смисъл на следващо
място направеното от подсъдимия самопризнание се отразява в задължителното
намаляване на определеното наказание с оглед проведената диференцирана
процедура по глава двадесет и седма, поради което не може да бъде взето предвид
повторно като смекчаващо обстоятелство. Стойността на предмета на предмета на деянието намери отражение при определяне на размера на
наказанието за посоченото престъпление, за което е повдигнато обвинение на
подсъдимия, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 10 години.
Предвид изложеното до момента, съдът наложи наказание
от 3 /години/ ЛОС на подс. М.Щ.А.,
което е малко над минимума, предвиден в закона, но далеч под средния размер на
наказанието. Наказанието бе определено при условията на
чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК, като а тези 3 години лишаване от свобода,
съдът намали с 1/3, т.е. до размер 2 години лишаване от свобода окончателен
вариант. Като на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС постанови същото да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален строг режим. Следва отново да се подчертае, че при
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи
наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 от НК, тъй като намери, че в случая
не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да водят до приложението на чл. 55 от НК, като отчете и че
подсъдимият е врънал телефона в един
последстващ момент от развилите се по ДП действия, което е индиция, че
доброволността, за която пледира защитата в смисъл, че подсъдимият е признал и
съдействал за разкриване на обективната истина по делото се появява в един
последстващ момент.
Като
отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, съдът отчете множеството осъждания,
които са извън правната квалификация на деянието като извършено при условията
на опасен рецидив, а като смекчаващи - оказаното съдействие на органите на
предварителното разследване, вън от признаване на фактите, дало възможност за
разглеждане на делото по реда на глава 27 НПК, изразеното съжаление за
стореното в ДП, както и невисоката стойност на инкриминираната вещ. Съдът
отчете и обстоятелството, че видно от справката за съдимост на лицето се касае
за едно лице с трайно установени престъпни навици, в това число и склонност на
лицето към незачитане правото на собственост на гражданите. Видно от съдимостта
на лицето, то спрямо същото генералната и индивидуалната превенция не са
изиграли своята превъзпитателна цел, като лицето трайно нарушава
законоустановените повели и в частност и тези, свързани с правото на
собственост. Нещо повече в настоящия случай деянието е било извършено в помещение, находящо се в ОДЗ "Надежда", т.е. детска
градина, където освен работещите има и деца, като всеки един от намиращите се в
ОДЗ-то е можел да стане неволен свидетел на действията на подсъдимия.
Това обстоятелство свидетелства за още по –отчетливо незачитане на посочените
обществените отношение. Следователно съдът намира, че се касае за личност с
висока степен на обществена опасност, поради което и наложи на подсъдимия
наказание не в законовия минимум, а с една година над същия, което впоследствие
редуцира с 1/3.
С оглед на
така изложеното съдът определи наказанието, като водим от всички дотук изложени
обстоятелства наложи наказание при превес на смекчаващите обстоятелства, а
именно три години лишаване от свобода и съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал.
1 от НК намали така определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи на
подсъдимия наказание в размер на две години лишаване от свобода. Едно такова
наказание според съда би способствало за постигане целите, предвидени в чл. 36 НК, досежно индивидуалната и генералната превенция спрямо лицето, като би го
възпрепятствало и от възможността за извършване на други престъпни прояви.
Към момента на извършване на инкриминираното
деяние подсъдимият е бил осъждан на „лишаване от свобода” за престъпления от
общ характер, поради което по отношение на същия не са налице
материалноправните предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. С оглед
горното съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„б” от ЗИНЗС, да се изтърпи при
първоначален „строг” режим
По
разноските:
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди
подсъдимия да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град Бургас направените
по делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на
48.30
/четиридесет и осем лева и тридесет стотинки/ лева, както и да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Бургас 5,00 /пет/ лева държавна такса за
издаване на изпълнителен лист.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В.О.:К.А.