Мотиви
към присъда по НОХД № 6894/2017 г. по описа на Районен съд - Пловдив, НО,
XXI
н. състав
Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда
обвинителен акт против Д.Н.К., ЕГН: ********** за това, че:
- на 25.11.2016 г. в гр. Пловдив е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото – престъпление по чл. 325, ал. 1 от Наказателния
кодекс (НК) и
- на 25.11.2016 г. в гр. Пловдив е причинил лека телесна
повреда – контузия на главата и сътресение на мозъка, които са довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, на Л.Р.Д.,
като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 12, пр. І-во вр. чл. 130,
ал. 1 от НК.
Делото е разгледано по реда на глава двадесет и седма
от НПК, съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът на основание
чл. 372, ал. 4 от НПК, като намери, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение
обяви на страните, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на
съдебните прения представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа изцяло
внесеното обвинение срещу подсъдимия К., като намира същото за доказано по
несъмнен начин от събраните на досъдебната фаза доказателствени материали,
оценени от прокурора като безспорни и еднопосочни, и от признатите от
подсъдимия факти. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и по двете
му повдигнати обвинения, като за всяко от тях му наложи наказание „Лишаване от
свобода“, което да бъде намалено с една трета съгласно правилото на чл. 58а НК,
след което да определи едно общо най-тежко наказание с размер около 3-4 месеца,
чието изпълнение да отложи с изпитателен срок от три години.
Повереникът на частния обвинител пледира по
делото да е доказано осъществяването на престъпленията, за които на подсъдимия
е повдигнато обвинение, като правилно да е определена и правната им
квалификация от представителя на държавното обвинение. Поддържа да са били
налице хулигански подбуди при извършената телесна повреда, подробно обосновава
неприемливия от гледна точка на обществения морал характер на употребените думи
от подсъдимия спрямо частния обвинител. Предлага на съда да приеме, че деецът е
бил употребил алкохол преди извършването на процесните
деяния, което обстоятелство да повишава степента на обществена опасност. Взема
становище, че предложеният от прокурора размер на наказанията, които да бъдат
наложени на подсъдимия, не би постигнал целите на наказанието, като предлага за
всяко от деянията да бъде наложено наказание около средния размер, което на
основание чл.58а, ал.1 НК да бъде намалено с една трета.
Частният обвинител Л.Д. изразява съгласие с изложените
от повереника си съображения.
Защитникът взема становище да не е доказано
подсъдимият да е извършил деянията след като е бил употребил алкохол. Поддържа
по делото да е установено извършването на посочените в обвинителния акт
действия от страна на подсъдимия в заведението „Тратория
ла страда“, както и че същите правилно са квалифицирани като хулиганство. Не
оспорва и правния извод на прокурора подсъдимият да е причинил лека телесна
повреда на частния обвинител, но твърди същата да не е извършена по хулигански
подбуди. Обосновава наличието на личен мотив за извършеното деяние, като взема
становище същият да изключва хулиганските подбуди. Моли подсъдимият да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение за причинена лека телесна повреда по
хулигански подбуди и да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по другото обвинение. В условията на евентуалност,
ако съдът намери подсъдимия за виновен и по двете му повдигнати обвинения, моли
да бъде наложено наказание към най-ниския възможен предел.
Подсъдимият К. се възползва от правото си и дава кратки
обяснения, в които потвърждава категоричността на волята си да признае фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като посочва, че разбира
какво обвинение му е повдигнато и декларативно се признава за виновен. В хода
на съдебните прения изразява съгласие с наведените доводи и възражения от
защитника си. В последната си дума заявява, че иска справедлива присъда.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Д.Н.К. е
роден на *** ***, б., български гражданин, живее в гр. П., ул. „С. Г.“ № *, с
висше образование, женен, работещ, осъждан, ЕГН: **********.
На 25.11.2016 г. около 14:30 часа св. Л.Р.Д.
управлявал лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № *****, като се движел по бул.
„Васил Априлов“ в гр. Пловдив в посока от юг на север
към моста на река Марица. Движейки се по булеварда, той спрял на червен сигнал
на пешеходния светофар, намиращ се срещу заведение за хранене „Тратория ла страда“ /в близост до заведение „Каза де
Куба“/. Докато чакал на светофара, автомобилът му бил ударен в задната част от
движещия се след него лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № *****, управляван от подсъдимия
Д.Н.К.. Свидетелят Л.Д. пуснал аварийните си светлини и слязъл от автомобила,
като отишъл зад него, за да види какви са щетите. Подсъдимият Д.К. също слязъл
от колата си и отишъл при другия водач. Свидетелят Д. забелязал, че има две
леки драскотини в задната броня, оставени от пластмасовия държач
на предния регистрационен номер на лекия автомобил „Пежо 307“. Подсъдимият Д.К.
започнал да уговаря пострадалия Л.Д. да си ходят, защото „нищо не се е случило“
и че не трябва да викат полиция. В този момент св. Д. усетил, че подсъдимият К.
лъхал на алкохол и видимо изглеждал в нетрезво състояние. Попитал го дали е
употребил алкохол и подсъдимият потвърдил. Свидетелят Д. започнал от мобилния
си телефон да набира тел. 112 и след като се свързал с оператора, обяснил за
случилото се, като отишъл до близкия блок, намиращ се южно от „Тратория ла страда“, за да види точния адрес. Докато той
разговарял с оператора от център 112, подсъдимият К. отишъл до него и го хванал
за ревера на якето, ударил го с юмрук по главата в областта на лявото ухо и понечил да вземе мобилния му телефон от ръката, сипейки нецензурни думи. Тъй като връзката с диспечера от
център 112 не била прекъсната, обидите, отправени от подсъдимия по адрес на св.
Л.Д., били записани. Д.К. се опитал отново да удари св. Д., но последният успял
да се предпази, отскубнал се и тръгнал да бяга към заведение „Тратория ла страда“, за да потърси помощ и се скрие, тъй
като бил много уплашен. Подсъдимият го последвал, но тъй като по пътя се спънал
и паднал, успял да го настигне едва вътре в заведението. В този момент там
нямало клиенти. В заведението били св. Е.С., св. Д. Б. и св. Г.Ш.– служители в
ресторанта. К. започнал да гони св. Д. около масите, като го наричал „г.м.“ и „п.“.
Взел един от столовете и тръгнал да удря с него св. Д., но бил спрян от св. Г.
Ш.. Последният хванал ръката на подсъдимия и му казал, че е недопустимо да се
държи по този начин на обществено място, при наличието на толкова хора и
камери. К. насочил агресията си и към св. Ш., като го ударил в гърдите с
думите: „Махни се от пътя ми, защото и ти ще го отнесеш“. Изплашена от
агресивността на подсъдимия, св. В.С. се скрила зад бара и натиснала паник-бутона. Всички присъствали на инцидента били крайно
възмутени от циничното и агресивно поведение на подсъдимия К.. Пристигналите на
място охранители успели да изведат подсъдимия от ресторанта. Последният се качил
в автомобила си и потеглил преди да пристигнат полицейските служители.
На Л.Р.Д. била причинена контузия на главата,
сътресение на мозъка и контузия и кръвонасядания в
областта на и зад лявата ушна мида. Контузията на главата и сътресението на
мозъка довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК, а травмата на ухото му причинила болка и страдание.
По
доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия, както и на събраните и
проверени на досъдебното производство гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите Л.Р.Д. (лист
29-30 и лист 34 от ДП); Д. П. Б. (лист 31 от ДП); Г. Й. Ш. (лист 32 от ДП); В.Н.
С. (лист 33 от ДП), писмени
доказателства – Справка АИС „Български документи за самоличност“ по
отношение на подсъдимия Д.Н.К.; Справка за съдимост; Характеристична справка;
Справка за нарушител/водач; Писмо с рег. № 10585р-3103/30.12.2016 г. от
Началник РЦ 112 – Кърджали; Удостоверение за раждане (№ *****) на Н.Д.К.,
издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Пловдив;
Удостоверение за сключен граждански брак от 12.06.2011 г. № *******, издадено
от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Пловдив; Справка от
Търговски регистър относно търговско дружество „П.“ ООД и писмени доказателствени средства – протокол за оглед на
веществени доказателства от 21.03.2017 г. (лист 68 от ДП); протокол за оглед на
веществени доказателства от 26.07.2017 г. (лист 71 от ДП), както и от заключението на съдебномедицинската
експертиза № 47/2017 по писмени данни (лист 37-44 от ДП).
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Д. Б., Г.Ш.и
В.С.. От тях се установяват събитията, случили се след като подсъдимият е
подгонил св. Д.. И тримата свидетели са работили в ресторант „Тратория ла страда“ и са били на работа на инкриминираната
дата. В показанията си те възпроизвеждат обстоятелствата, които са възприели
непосредствено като очевидци, не се установяват и лични отношения между
свидетелите от една страна и подсъдимия или частния обвинител от друга преди
процесния случай, поради което не са налице основания да се приеме, че
свидетелите са били заинтересовани или предубедени. Разпитани поотделно,
показанията и на тримата свидетели са взаимно кореспондиращи си, като всеки от
тях описва подробно, последователно и вътрешно непротиворечиво една и съща
фактическа обстановка, поради което съдът прие, че следва да се кредитират
показанията на посочените свидетели. От тях се установяват датата, мястото и
часа на извършване на деянието, че по-възрастният мъж, който е влязъл втори в
ресторанта, е преследвал по-младия мъж, че е отправял обидни думи към него,
включително наричайки го „г.м.“ и „п.“, че е взел един от столовете в
заведението и се е опитал да го хвърли по момчето, което е преследвал, но е бил
спрян от св. Ш.. Изяснява се и че по-възрастният мъж е насочил агресивното си
поведение и спрямо св. Ш., като от показанията на последния се установява и
конкретната проявна форма на това поведение, като
мъжът е ударил св. Ш. в гърдите и му е казал: „Махни се от пътя ми, защото и ти
ще го отнесеш“. От показанията на свидетелите Б. и Ш. се изяснява още и че след
като е излязъл извън заведението, по-възрастният мъж се е върнал обратно и е
казал „къде е този гръцки п.“ по отношение на преследваното от него лице. Макар
съдът да намира този факт за категорично установен по делото, го изключи от
приетата за установена фактическа обстановка и не го съобрази при формиране на
правните си изводи, тъй като същият не е описан в обвинителния акт и
подсъдимият не се е защитавал по такова фактическо обвинение, поради което не
може едва с присъдата да му се предявяват нови факти, още повече когато
съдебното следствие е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Съдът дава вяра и
на показанията на св. С. в частта им, в която тя твърди, че е чула
по-възрастният мъж да предлага пари на по-младия като компенсация за това, че
го бил блъснал. Те изцяло кореспондират с показанията на св. Б., който заявява,
че когато по-младият мъж е влязъл в заведението, е обяснил, че другият мъж го
преследва поради настъпило между тях ПТП, като другият участник не искал да
викат полиция. Макар в тази си част показанията на св. Б. да са производни, то
това не изключва тяхната доказателствена стойност. Процесуалният
закон не съдържа забрана да се ползват и производни доказателства, доколкото те
не се използват за подмяна на първични такива. Сами по себе си производните
доказателства могат да имат важна функция в процеса по доказване, тъй като
могат да послужат за проверка на първичните такива. В случая настоящият състав
намира, че са налице основания да се кредитират тези свидетелски показания.
Само за пълнота следва да се посочи, че в протокола за разпит на св. С. – на
лист 33-гръб от ДП, след като същата е изложила твърденията си за възприетите
от нея обстоятелства, е налице преповтаряне на твърденията на св. Б.,
започвайки с изречението „И беше уплашено.“. Видно е, че липсва каквато и да е
логическа връзка между двете части на разпита, в тях се преповтарят едни и същи
обстоятелства, след като разказът за случилото се вече е бил приключил в
своеобразната първа част от разпита, докато във втората част е налице пълно
припокриване в употребените думи, изрази и цели изречения, както и тяхната
последователност спрямо разпита на св. Б.. Това води съда до извода, че е
допусната техническа грешка, като част от разпита на св. Б. е пренесен и в
протокола за разпит на св. С. Настоящият състав приема, че това не е опорочило
съществено протокола за разпит на последната, тъй като ясно се разграничават
кои точно са нейните твърдения и кои са погрешно препечатаните от друг разпит.
Протоколът е редовен и от външна страна, носещ подписите на свидетеля и на
разследващия орган, а от съдържанието му се установява характерът на извършеното
следствено действие и възпроизведените с него доказателства.
Съдът дава вяра и на показанията на св. Л.Р.Д.. Те
служат за източник на доказателствена информация и за
събитията преди св. Д. да достигне до ресторант „Тратория
ла страда“. От показанията на свидетеля се установява, че той е управлявал лек
автомобил „БМВ Е90 320“ с рег. № ***** на инкриминираната дата, когато е
бил ударен в задната част на автомобила от спрял зад него лек автомобил „Пежо
307“ с рег. № *****. Изяснява се още, че свидетелят е усетил силен мирис на
алкохол от водача на втория автомобил и затова се е обадил на ЕЕН 112, като
докато е разговарял с оператора подсъдимият е започнал да го приканва да
затвори телефона, като му е обещавал да му даде пари в замяна, след това е
ударил свидетелят Д. с юмрук в областта на лявото ухо, като е посегнал да го
удари и отново, но Д. е успял да се предпази. В тази си част показанията на св.
Д. се подкрепят от установените факти от писмото на Началник РЦ 112- Кърджали
от което се изяснява, че на същите дата и час има подаден сигнал на ЕЕН 112 от
лице Л.Д. ***. Същевременно в останалата си част, в която описва събитията след
като е побягнал към ресторант „Тратория ла страда“,
показанията на св. Д. се подкрепят от тези на свидетелите Б., Ш. и С., които
съдът кредитира по вече изложените си съображения. Сами по себе си показанията
на св. Д. са подробни, логически последователни и вътрешно непротиворечиви. Не
се установяват и предхождащи инкриминираното деяния отношения между него и
подсъдимия, което да породи съмнения в тяхната безпристрастност. По тези
съображения съдът изцяло дава вяра и на показанията на св. Л.Д..
От представените от защитата в съдебно заседание
документи се установяват характеристични данни за подсъдимия. От
удостоверението за сключен граждански брак и това за раждане на Н. Д. К. се
изяснява, че подсъдимият Д.К. е семеен, има сключен граждански брак и родено от
брака дете, на което той е баща. От справката за актуално състояние на „П.“ ООД
от Търговски регистър се установява, че към датата на извършването й –
30.11.2017 г., подсъдимият К. е вписан като съдружник в дружеството.
Съдът изцяло кредитира и заключението на изготвената
съдебномедицинска експертиза по писмени данни. От него се установява, че св. Л.Д.
е претърпял следните травматични увреждания – контузия на главата, сътресение
на мозъка и контузия и кръвонасядания в областта на и
зад лявата ушна мида. Установява се още, че същите са причинени в резултат от
удар с или върху твърд тъп предмет, като е възможно те да бъдат получени в
резултат на нанесен удар с човешка ръка в областта на главата, отляво в
областта на и зад лявата ушна мида. Контузията на главата и сътресението на
мозъка са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 НК, а контузията и кръвонасяданията в областта на
и зад лявата ушна мида са причинили болка и страдание, без причиняване на
разстройство на здравето. Съдът намира заключението на вещото лице за подробно,
мотивирано, обосновано, в същото е отговорено в
пълнота на поставените задачи с постановлението за назначаване на експертизата,
заключението е изготвено и от специалист, разполагащ с необходимите експертни
познания в съответната област на науката, поради което настоящият състав изцяло
кредитира изводите на експерта.
Настоящият съдебен състав намира, че събраните на
досъдебното производство доказателствени материали са в пълно съответствие и
изцяло подкрепят направените самопризнания от подсъдимия, а изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти са установени по категоричен и
несъмнен начин.
От правна
страна:
При така установените факти съдът намира, че
подсъдимият Д.Н.К. е осъществил от обективна и от субективна страна
престъпленията, за които са му повдигнати обвинения.
От обективна
страна на 25.11.2016 г. в гр. Пловдив подсъдимият е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото.
Действително хронологически престъплението по чл. 131,
ал. 1, т. 12, пр. І-во вр. чл.
130, ал. 1 от НК предхожда хулиганството, което обаче е описано първо в диспозитива на обвинителния акт. Не може да се приеме
обаче, че това е създало непреодолима неяснота в съдържанието на обвинителния
акт или че съществено е нарушило правото на защита на подсъдимия. В
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическата обстановка, приета от
прокурора, е описана подробно и в своята хронологична и логическа
последователност. Видно и от речта на защитника, защитата е разбрала коя част
от така предявеното фактическо обвинение е субсумирана
под състава на престъплението хулиганство и се е защитавала активно по това
обвинение. Същевременно напълно правилен е изводът на прокурора, че в случая се
касае за извършени две отделни престъпления. Когато св. Д. е успял да избяга
след нанесения му удар от подсъдимия, престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12,
пр. І-во вр. чл. 130, ал. 1
от НК е било довършено. Тръгвайки да преследва св. Д., подсъдимият е взел ново
решение и е пристъпил незабавно към неговото изпълнение, което се явява ново,
отделно деяние в обективната действителност, с което К. е увредил различен вид
обществени отношения.
Датата и мястото на извършване на престъплението по
чл. 325, ал. 1 НК са установени по категоричен начин по делото от показанията
на свидетелите Д., Б., Ш. и С.. От показанията на същите свидетели, които съдът
кредитира по изложените при доказателствения си
анализ съображения, се установяват и конкретните действия извършени от
подсъдимия – след като влязъл в заведение „Тратория
ла страда“, започнал да гони св. Д. около масите, нарекъл го „г.м.“ и „п.“,
взел един от столовете в заведението и се опитал да удари св. Д. с него, след
което ударил и св. Ш. в гърдите. От обективна страна всички тези действия
подсъдимият извършил докато заведението е работило, като дори св. Ш. изрично
направил забележка на К., че не може да се държи по този начин пред толкова
хора. Така установеното поведение на подсъдимия представлява извършване на
непристойни действия по смисъла на НК, тъй като отправените обидни думи и
физическо насилие са неприлични и безсрамни действия, които са от естество да
скандализират обществото. Настоящият съдебен състав намира, че тези непристойни
действия са имали за свой резултат грубо нарушаване на обществения ред. Следва
да се отчете, че непристойните действия на подсъдимия са били насочени към
повече от едно лице, тъй като той е ударил в гърдите и св. Ш., освен това са
приели и различни проявни форми при това с нарастващ
интензитет на обществената им опасност, като първо подсъдимият е отправил
неприлични и обидни думи спрямо св. Д., но след това се е опитал и да го удари
със стол, предотвратено от намесата на св. Ш., който от своя страна пък е бил
ударен в гърдите от подсъдимия. Следва да се отчете и че непристойните действия
са се осъществили пред персонала на заведението, като св. С. дори се е скрила
зад бара поради уплахата, която поведението на К. е създало у нея.
Непристойните действия са били извършени на публично място, поради което са
могли да бъдат възприети от много хора и да предизвикат смут, страх и
възмущение у неограничен кръг лица. По тези съображения съдът приема, че
поведението на К. е довело до грубо нарушаване на обществения ред, като
конкретните му прояви оправдават използването на наказателна репресия, тъй като
по своя интензитет на засягане на защитаваните обществени отношения и по своята
степен на обществена опасност значително надхвърлят хипотезите на дребно
хулиганство. Когато св. Ш. е спрял подсъдимия от това да удари със стол св. Д.,
изрично му е казал, че поведението му е недопустимо при наличие на толкова хора
и камери. По този начин Ш. е напомнил на подсъдимия обществената оценка, която
получава поведението му и степента на увреждане на обществените отношения, осигуряващи
реда и общественото спокойствие. Следователно изявлението на Ш. е улеснявало
вземането на решение от подсъдимия за преустановяването на противоправната
си дейност, но вместо това последният е демонстрирал упоритост и непреклонност
пред осъществяване на намисленото, а също така и безразличие към кръга на
засегнатите лица. Тези обстоятелства обосновават извода на съда за това, че процесните непристойни действия изразяват и явно неуважение
към обществото.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е формирал съзнание относно всички признаци от състава на
престъплението, съзнавал е и отрицателната оценка, която обществото дава на
употребените от него думи към св. Д., както и на опита му за физическа
саморазправа. Предвиждал е и настъпването на обществеоопасните
последици от извършването на деянието. Следва да се посочи, че наличието и на
други мотиви за извършване на престъплението не изключват хулиганския мотив.
Действително с деянието си К. е искал да засегне също така честта и
достойнството на св. Д.. В тази връзка съдебната практика категорично приема,
че при хулиганството е възможно съответните общественоопасни
последици да бъдат не само крайна цел на извършителя на противоправния
акт, но и негов неизбежен междинен или допълнителен резултат, който деецът
съзнава, че неминуемо ще настъпи. Затова обстоятелствата за наличието и на
други подбуди за извършване на деянието – стремежът да се увреди доброто име на
св. Д., не изключват хулиганския мотив на деянието, щом намерението на
подсъдимия К. да се саморазправя със свидетеля и да му наложи своя избор за
това как да процедират след настъпилото ПТП е било осъществено по недопустим
начин посредством действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото. В този смисъл тъй като деецът е съзнавал, че
засягането на обществения ред и спокойствие е неизбежен резултат от
осъществяване на деянието, което е предприел, а не само възможен такъв резултат
и все пак е извършил деянието, то същото е осъществено при пряк умисъл (така Решение № 254/12.03.2018 г., по н.д. №
923/2017 г., II НО, ВКС).
Съдът намира за доказано и че подсъдимият К. е
осъществил от обективна и от субективна страна и състава на престъплението по
чл.131, ал. 1, т. 12, пр. І-во вр.
чл. 130, ал. 1.
От обективна
страна на 25.11.2016 г. в гр. Пловдив подсъдимият е причинил лека телесна
повреда – контузия на главата и сътресение на мозъка, които са довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, на Л.Р.Д.,
като деянието е извършено по хулигански подбуди.
Следва да се посочи, че авторството на деянието,
пострадалото лице, вида на телесната повреда и действията, чрез които тя е
причинена, не са спорни по делото, което се установява от позицията на
защитника и на подсъдимия в хода на пренията. Единственият спорен въпрос се
концентрира около обстоятелството дали деянието е извършено по хулигански
подбуди. Въпреки това съдът дължи самостоятелно да извърши преценка дали всички
съставомерни обстоятелства са доказани по делото по
несъмнен начин. В изпълнение на тази си задача на първо място настоящият
съдебен състав намира, че датата и мястото на извършване на деянието са
категорично установени, като източник на информация тук са показанията на св. Д.,
които се подкрепят от заключението по СМЕ и от справката за приети обаждания на
ЕЕН 112. Както беше разяснено, деянието е извършено пред жилищния блок и
изпълнителното деяние на престъплението е било довършено там.
От заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени
данни се установяват травматичните увреждания, които е претърпял св. Д., а
именно контузия на главата, сътресение на мозъка и контузия и кръвонасядания в областта на и зад лявата ушна мида, както
и последиците, които те са предизвикали в здравословното състояние на
пострадалия, като контузията на главата и сътресението на мозъка са довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а контузията
и кръвонасяданията в областта на и зад лявата ушна
мида са причинили болка и страдание, без причиняване на разстройство на
здравето. Изяснява се и че е възможно те да бъдат получени в резултат на
нанесен удар с човешка ръка в областта на главата, както съобщава св. Д.. Следователно
травматичните увреждания, причинени на частния обвинител, съставляват лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, като следва да се има предвид,
че осъщественият по-тежък резултат поглъща по-лекия.
При преценката за наличието на хулигански подбуди за
извършване на деянието на първо място трябва да се посочи, че в общия случай
такива ще са налице в две хипотези: 1) когато деянието е предшествано или съпроводено
от хулигански действия или 2) когато деянието е извършено с мотиви, изразяващи
явно неуважение към обществото, към правилата на поведение и към човешката
личност. Следователно няма изискване хулиганските подбуди да се проявят при
всички случаи в хулигански действия, различни от действията, в които се е
изразило причиняването на телесното увреждане (така т. 19 от
ППВС № 2/1957 г., изм. с ППВС № 7/1987 г.; Решение № 441/07.11.2011 г. по н.д. № 2198/2011 г. на ВКС). В
случая обхванат от признанието на подсъдимия е и фактът, че при нанасянето на
телесната повреда той е отправил нецензурни думи спрямо личността на частния
обвинител – св. Д., които били записани предвид непрекъснатото обаждане до ЕЕН
112. От решаващо значение за формиране на извода на съда за наличието на
квалифициращия белег „хулигански подбуди“ обаче се явява ескалиралата агресия
на подсъдимия от един неоправдаващ подобна реакция повод, както и обществено
неприемливият начин, по който той се е опитвал да застави св. Д. да приеме
избрания от подсъдимия начин, по който да уредят отношенията си по повод
настъпилото ПТП. В тази връзка безспорно е, че преди осъществяване на деянието
е имало известна комуникация, макар и крайно оскъдна, между двамата. Не се
установява обаче ясно изразен конфликт или спор – като на отправеното от
подсъдимия предложения да не викат полиция, св. Д. просто се е отдалечил и се е
обадил по телефона на ЕЕН 112. В тази връзка съдът категорично не споделя
довода на защитата, че между подсъдимия и частния обвинител е имало такива
предхождащи деянието отношения, които да изключват хулиганския характер на
подбудите за извършването му. Водещият мотив за подсъдимия да увреди здравето
на св. Д. не е бил толкова поради наличие на личностна вражда спрямо
конкретното лице, а преди всички да наложи своята воля за това по какъв начин
да бъде разрешена възникналата ситуация, като демонстрира своето превъзходство
и принуди по един недопустим начин св. Д. да приеме позицията му (на
подсъдимия). Дори и предложеният от подсъдимия вариант за уреждане на
отношенията по повод настъпилото ПТП да е бил единственият отговарящ на
неговото чувство за справедливост, съответно предложеният от св. Д. вариант да
е бил несъвместим с неговата представа за справедливост, то това не оправдава
демонстрацията на лично надмощие и пълното незачитане на личността на другата
страна. Начинът, по който К. е проявил несъгласието си – чрез нанасянето на
удар с юмрук в главата на другото лице, сам по себе си представлява едно грубо
погазване на установените в обществото правила за решаване на спорове и
демонстрира явното незачитане от страна на подсъдимия на установените правила
за социално поведение и морал. Следователно водещо при нанасяне на удара с
юмрук за подсъдимия е било да наложи собствените си възгледи и да принуди св. Д.
да се съгласи с тях. Несъгласието и неодобрението на нечие чуждо поведение обаче
не предполага от обществена гледна точка реакция като на подсъдимия – да удари
непознат за него човек и то на публично място, и именно затова те са
непристойни и грубо нарушават обществения ред, като по този начин изразяват
неуважението към приетите обществени порядки и морал (така Решение № 264/26.06.2014 г. по н.д. № 361/2014 г. на ВКС). Дори и
при междувременно възникнали отношения на неприязън между подсъдимия и частния
обвинител, то те не са били с такъв интензитет, че да изключат наличието на
хулигански подбуди за извършване на деянието, като следва да се посочи, че
съдебната практика е трайна и последователна в становището си, че личният мотив
не изключва хулиганските подбуди автоматично – така Решение № 575/04.01.2012 г. по н.д. № 2428/2011 г. на ВКС; Решение № 441/07.11.2011 г. по н.д. №
2198/2011 г. на ВКС; Решение № 255/03.07.2015 г. по н.д.
№ 544/2015 г., I НО, ВКС; Решение № 83/21.02.2013 г. по н.д. №
71/2013 г. на ВКС). По тези
съображения съдът намира, че деянието е извършено по хулигански подбуди. От
събраните доказателства се доказа както извършването на изпълнителното деяния –
нанесения удар с юмрук в главата на св. Д., така и настъпилия съставомерен престъпен резултат – причинените телесни
увреждания, с което беше установена съставомерността
от обективна страна на извършеното деяние.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е предвиждал, че нанасяйки удар с юмрук от толкова близко
разстояние и в главата на св. Д., това ще доведе до причиняване на телесна
повреда от съответния вид, съзнавал е общественоопасния
характер на това си деяние, но въпреки това във волево отношения е искал именно
постигането на съставомерния престъпен резултат, а
именно увреждане на здравето на св. Д. в съответната степен, т.е. причинявайки
му единствено лека телесна повреда.
Следователно по делото се установява, че Д.К. е
осъществил от обективна и от субективна страна съставите на престъпленията, за
които са му повдигнати обвинения – по чл.
325, ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. І-во
вр. чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и съдът го
призна за виновен с присъдата си.
По
наказанието:
За престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК се предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ до две години или „Пробация“,
както и наказание „Обществено порицание“.
За престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. І-во вр. чл. 130, ал. 1 от НК се
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до три години.
Съдът отчита като смекчаващи отговорността
обстоятелства признанието на вината, което подсъдимият прави наред с
признанието и на фактите в своите обяснения, както и обстоятелствата, че той е
семеен, има дете и работи. Като отегчаващи отговорността обстоятелства се
отчитат предишните осъждания, които в случая могат да се третират само като
лоши характеристични данни, както и обстоятелството, че подсъдимият е бил
употребил алкохол при извършване на двете престъпления. Както основателно
отбеляза повереникът на частния обвинител, това обстоятелство
– описано в обвинителния акт, е обхванато от самопризнанието на подсъдимия, на
когото предварително бяха разяснени последиците от това негово волеизявление.
Същевременно и св. Д. в показанията си посочва, че е усетил силна миризма на
алкохол, когато подсъдимият се е приближил до него, което е индиция
затвърждаваща извода на съда за този факт.
Имайки това предвид настоящият състав намира, че за
престъплението по чл. 325, ал. 1 НК трябва да се наложи по-тежкото от двете
предвидени основни наказания, а именно лишаването от свобода, което да бъде за
срок от 9 месеца. При индивидуализацията на това наказание трябва да се има
предвид и проявената престъпна упоритост от страна на подсъдимия, както и че
хулиганските му действия са били насочени срещу повече от едно лице. По тези
съображения съдът намира, че не следва да се удовлетворява искането на
прокурора наказанието да бъде индивидуализирано в минималния предвиден от законодателя
размер, тъй като счита, че в такъв случай то не би съставлявало достатъчно
ефективна държавна принуда, а по-кратък срок не би могъл да постигне целеното поправително
и превъзпитателно въздействие на дееца. Предвид протеклото производство по реда
на чл. 373, ал. 2 НПК и съгласно правилото на чл. 58а, ал. 1 НК съдът намали така
определено наказание с една трета, като наложи на подсъдимия наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, както и наложи кумулативно
предвиденото наказание „Обществено порицание“.
При индивидуализацията на наказанието по чл. 131, ал. 1,
т. 12, пр. І-во вр. чл. 130,
ал. 1 от НК трябва да се вземе предвид, че на пострадалия са причинени две
отделни телесни увреждания, като е причинена и лека телесна повреда по смисъла
на чл. 130, ал. 2 НК, която се поглъща от по-тежкия резултат. По тези
съображения съдът намира, че отново не следва да се удовлетворява искането на
прокурора наказанието да бъде индивидуализирано в минималния предвиден от
законодателя размер, тъй като счита, че в такъв случай то не би съставлявало
достатъчно ефективна държавна принуда, а по-кратък срок не би могъл да постигне
целеното поправително и превъзпитателно въздействие на дееца. В резултат съдът
прие, че за извършеното деяние на подсъдимия следва да бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 3 месеца. Предвид протеклото
производство по реда на чл. 373, ал. 2 НПК и съгласно правилото на чл. 58а, ал.
1 НК съдът намали така определено наказание с една трета, като наложи на
подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца.
В случая подсъдимият К. е извършил двете отделни
престъпления преди да е имал влязла в сила присъда за което и да е от тях, т.е.
те са извършени в условията на реална съвкупност. Следователно съгласно
правилото на чл. 23, ал. 1 НК, тъй като наложените наказания са еднакви по вид
– „лишаване от свобода“, на подсъдимия трябва да бъде определено едно общо
най-тежко наказание измежду така наложените му. В настоящата хипотеза
най-тежкото наказание се явява това по осъждането му за престъплението по чл.
131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 1 НК,
поради което съдът наложи на подсъдимия К. едно общо най-тежко наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца.
Настоящият съдебен състав намира, че преследваните от
законодателя цели със системата от наказания по НК могат да бъдат постигнати и
ако изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ в размер на
10 месеца бъде отложено. Подсъдимият не е лице с трайно изградени престъпни
навици, което да налага изолирането му от обществото. Съдът намира и че самият
факт на осъждането, наложените наказания, третирането на подсъдимия като
осъждан и неблагоприятните последици в случай на нарушаване на изпитателния
срок се явяват ефективен механизъм да го мотивират към въздържане от извършване
на деяние, съставляващо престъпление, както и че представляват достатъчна по
своя интензитет принуда, която да окаже целеното поправително и превъзпитателно
въздействие спрямо личността на К.. Следователно за постигане целите на
наказанието не се налага подсъдимият да изтърпи наказанието, той не е и осъждан
на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а наложеното му в
настоящото производство наказание „Лишаване от свобода“ е в размер на 10
месеца, т.е. до 3 години, поради което са налице предпоставките на чл. 66, ал.
1 от НК и съдът отложи изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ в
размер на 10 месеца с изпитателен срок от 3 години.
Тъй като за престъплението по чл. 325, ал. 1 НК съдът
наложи наред с наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца и
наказание „Обществено порицание“, то последното беше присъединено към
определеното най-тежко наказание. Следва да се посочи, че при наложено
наказание „Обществено порицание“ законодателят е предвидил хипотеза на
задължителното му присъединяване, поради което съдът не извършва преценка дали
реалното му изпълнение е необходимо за поправянето на дееца и е длъжен да
извърши присъединяването. Предвид тези съображения и на основание чл. 23, ал. 2 НК съдът присъедини към наложеното общо най-тежко наказание от десет месеца
„Лишаване от свобода“ наложеното на подсъдимия К. наказание „Обществено
порицание“.
На основание чл. 52 НК съдът постанови така
определеното наказание „Обществено порицание“ да бъде изпълнено чрез обявяване
на присъдата в Кметството по местоживеене на подсъдимия.
С присъдата си съдът постанови веществените
доказателства – 2 броя компакт дискове с аудио и видеозаписи, находящи се съответно на лист 65 и на лист 67 от
досъдебното производство, да останат по кориците на делото.
С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде
осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените по делото
разноски в размер на 148,12 (сто четиридесет и осем лева и дванадесет стотинки)
лева – представляващи сторени разноски за възнаграждение на вещото лице по
изготвената съдебномедицинска експертиза на досъдебното производство, в полза
на Държавата по сметка на ОД на МВР – Пловдив.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!ЙТ