Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260445
гр. Пловдив, 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в открито съдебно
заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадест и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при участието на
секретаря Елена Апостолова като разгледа докладваното от съдията АНД № 6178/2020 г. по
описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление /НП/ № 20-1030-004353/01.06.2020 г. на Началник
група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на М.Ж.С., с ЕГН **********
на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят
моли да се отмени НП. В жалбата си излага мотиви свързани с нарушаване на
процесуалния закон в частност на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, предвид липсата на
посочване на конкретни причини за настъпване на ПТП, разминаване в часа, посочен
в протокола за ПТП, на осъществяването му с този в постановлението, и липсата
на съществени материални щети от удара.
Въззиваемата
страна взема становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на
съда, в което посочва, че обжалваният акт е законосъобразен, а нарушението -
доказано и моли да бъде потвърден. Не изпращаa представител в съдебно заседание.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие
за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, произтича от процесуално легитимирана
страна, насочена е срещу подлежащ на самостоятелно обжалване пред съд акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна съдът намери за
установено следното:
На 10.05.2020
г. около 20:10 ч. в гр.
Пловдив жалбоподателят М.Ж.С. управлявала лек автомобил „Пежо 306“ с рег. № ****,
собственост на К.И. *** тя предприела маневра завой надясно, но при
извършването на завоя избрала скорост, която не й позволила безпрепятственото
маневриране. Изгубила контрол над колата и се ударила в стълб за улично
осветление като допуснала ПТП с материални щети. Неустановен по делото свидетел
подал сигнал за настъпилите събития. Затова на местопроизшествието пристигнал
екип на с-р „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Пловдив, в състава на който бил
свидетелят Л.И.Д.. Той възприел лично фактите на място. Съобразно
сведенията на свидетеля подал сигнала до тел.112 и следите върху
катастрофиралия автомобил Д. изготвил протокол за ПТП и скица на
местопроизшествието. Предвид всичко това той преценил, че причина за
настъпилото ПТП било движението на л.а. „Пежо 306“ с рег. № **** със скорост,
несъобразена с характера на пътя, а именно наличие на завой - десен в случая.
Въз
основа на установеното бил съставен на място на жалбоподателката акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 654877 от 10.05.2020 г. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на един свидетел и нарушителя, като й бил
връчен за запознаване. Последната не е отразила да има възражения.
Жалбоподателката
била тествана и за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 № ARNA-0179, което отчело
резултат 2.93 ‰ -
съдържание на алкохол в издишания от нея въздух. На последната бил издаден и талон за
медицинско изследване № 0055334 за явяване в УМБАЛ Пловдив, но тя не дала
кръвна проба. Тъй като вследствие резултатът от техническото средство били
констатирани признаци на извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК
наказващият орган прекртил административнонаказателното производство за това
констатирано нарушение, свързано с управление над допустимата норма алкохол в
кръвта/издишания въздух на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, като за последното
било образувано досъдебно производство № 308/2020 г. по описа на Второ РУ към
ОД на МВР гр. Пловдив.
За
извършеното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП било издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателката на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП била наложена глоба
в размер на 200 лв. за констатираното нарушение.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Л.И.Д. -
актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото, включително АУАН, протокол за ПТП № 1734747 от 10.05.2020
г. ведно със скица, талон за медицинско изследване, протокол от проверка на
анализатор, лист за преглед на пациент, справка за нарушител/водач,
оправомощителни заповеди № 8121з-515/14.05.2018 г. и № 8121з-825/19.07.2019 г.
Разпитан
в съдебно заседания свидетелят Л.И.Д. потвърждава авторството на АУАН и
поддържа констатациите в него. Изяснява, че актът и протоколът за ПТП са изцяло
изписани от него и в подробности разказва, че на процесната дата са били
изпратени с негов колега от оперативната дежурна част по сигнал за настъпило
ПТП на „Коматевския възел“ в гр. Пловдив. На място установили зад волана и като
водач на МПС жалбоподателката М.Ж.С., която поради несъобразена скорост при
десен завой се била ударила в стълб на уличното осветление. Последната била в
неадекватно състояние, а на контролните органи им отнело доста време само да
успеят да е свалят от автомобила. Поради тези обстоятелства жалбоподателката била
изпробвана за алкохол, като техническото средство отчело повече от допутсимите
граници.
Показанията
на свидетеля съдът намира за обективни, подробни, логични, непротиворечиви и в
пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им
дава вяра. Същите съответстват на съставения АУАН, не опровергават фактическите
констатации в него и затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана
в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Затова те са достоверен източник на
информация. Отделно от това не се твърдят и затова и не се доказаха различни
факти от посочените в акта.
По
отношение на наведените в жалбата аргументи за това, че е допуснато нарушение с
начина на посочване на времето, когато е консатирано нарушението в протокола за
ПТП – около 20:10 часа , а като час на регистриране на ПТП е посочен 21:00 часа,
съдът счита, че такова посочване не разколебава изводите за установеност на
фактическата обстановка или пък за съменение за момента на извършване на
нарушението. От една страна часът „20:10“ е информация за времето, когато е
било извършено нарушението, а часът „21:00“ е за служебно ползване от „Пътна
полция“ при отразване в АИС ПТП на събитието и започва с час на регистриране на
ПТП. То няма отношение с часа на инцидента, което в случая е
по-важното. Още повече че словесното описание на нарушението в АУАН отговаря на
изискванията на закона и жалбоподателката е била в състояние да разбере защо е
била наказана.
Няма
отношение към административнонаказателното производство провеждането на
твърдяно от страна на жалбоподателката наказателно производство. Двете имат
коренно различни предмети – т.е. изпълнителни деяния, които не се покриват в
нито един аспект. Наказателното производсто има за предмет управлението на ППС
под въздействитео на алкохол над максимално допустимите граници, докато
настоящото произдовство касае управлението на ППС и съобразяването на скоростта
на движение с конкретната обстановка на пътя. Оттам и наказуемо е именно това
несъобразяване на скорост и обстановка, не и употребата на алкохол. Затова не
може да се говори за нарушаване на принципа „не два пъти за едно и също нещо“ (ne bis in idem). Отделно от
това законът при провеждане на конкретното административнонаказателно производство
преследва съвсем различни цели от тези по наказателното, което е още един
аргумент за липсата на основание са отмяна на постановление и по това
възражение.
Относно приложението на процесуалните
правила:
При
съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо
съдържание на актовете на административнонаказателното производство. Актът е
съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените
обстоятелства, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице
при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е
дадена правна квалификация на установеното нарушение. Съставен е в присъствието
на свидетел и на нарушителката, като й е връчен за запознаване и й е
предоставена възможност да направи възраженията си по него.
Постановлението
е издадено от орган в кръга на неговата компетентност, за което е представена и
съответната заповед на Министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци,
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението
е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място,
авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме,
че е засегнато правото на защита на нарушителката и последната е имала пълната
възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността й – за
неспазване на правилата за движение на съобразнена с пътната обстановка и
всички релвантни за движението скорост.
Не
могат да бъдат възприети възраженията за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изтъкнати в жалбата. Преди всичко конкретно и безпосрно
е посочен часът, възприет от актосъставителя, за извършване на нарушението. В
акта липсва друг такъв факт, което да предизвика объркване или неяснота за
момента на извършване на нарушението. Твърдяното разминаване с часа, посочен в
протокола за настъпване на ПТП, не може да бъде разглеждано на плоскостта на
процесуалните нарушения, а единствено от правна страна или при анализа на
доказателствата.
Както
в АУАН, така и в НП е конкретно посочено, че водачката е изгубила контрол
поради несъобразена скорост и се е блъснала в стълб за улично осветление на
бул.
„Христо Ботев“ – север, № 9. Това са и фактите, които актосъставителят е приел
за съставомерни и съдът възприе за установено. Въз основа на тях се прие, че
нарушената норма е тази на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Последната норма съдържа
примерно, но не изчерпателно изброяване на факторите, с които всеки един водач
следва да се съобразява при движението си с ППС. Същевременно ал. 2 се намира в
отношение на специална към обща с правилото на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, доколкото
последната обхваща всеки един момент и начин на контрол върху ППС, а за
приложението на ал. 2 е необходим и допълнителен признак – избраната скорост на
движение. В този смисъл и двете алинеи на чл. 20 от ЗДвП съдържат в себе си
правило за поведение, с което следва да се съобразяват водачите и което е
свързано с упражняването на контрол върху управлявания автомобил. Като за
разлика от ал. 1, то ал. 2 на чл. 20 от ЗДвП изисква упражняването на контрол
да е свързано и със съобразена със всички възможни фактори скорост на движение.
В този смисъл актосъставителят е посочил всички установени от него
обстоятелства, които се обхващат от посочената от него правна квалификация и
затова не е допуснато нарушение на процесуалните правила по описанието на
обстоятелствата около нарушението, а оттам и възраженията, свързани с това, са
неоснователни. Преди всичко друго освен скоростта, наличието на десен завой и съществуването
на стълб не е въведено в АУАН и възприето по-късно в НП. В този смисъл не
следва да се установяват обстоятелства по състоянието на пътя и интензивността
на движение.
АУАН
и НП съдържат и посочване за нстъпването на ПТП и материални щети, което е
достатъчно, за да се приеме, че актовете от преписката съдържат минимално
необходимото съдържание. Щетите могат да имат множество и различни проявления,
а в много случаи и могат да бъдат установени на по-късен етап. Затова
достатъчно е актосъставителят, а после и наказващият орган да посочат само, че
от ПТП има материални щети, както е направено в конкретния случай. Същевременно
това не е съществено на авторството и обективните признаци на изпълнителното
деяние на наршението, поради което и не се явява основание за отмяна на
обжалваното постановление.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на
акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя.
Посочената за нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП гласи, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществила всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че Стованова като водач на
МПС на 10.05.2020 г. около 20:10 часа в гр. Пловдив на кръстовището на бул.
„Христо Ботев“ – север, № 9 при маневра завой надясно е изгубила контрол над
управлявания от нея автомобил поради несъобразена скорост и се е блъснала в
стълб за улично осветление. В този смисъл актосъставителят ясно посочва в
показанията си, че скоростта на движение на жалбоподателя е била несъобразена с
конкретния завой, а и С. е управлявала под влияние на алкохол, което допълнително
е допринесло да не успее да вземе завоя.
Като прецени събраните доказателства съдът счита, че
жалбоподателката не е съобразила поведението си и поради несъобразената си
скорост не е успяла да изпълни деснен завой, към който е насочила лек автомобил
„Пежо 306“ с рег. № ****, нито е успяла да спре пред предвидимо препятствие,
поради което е настъпил удар между управлявания от нея автомобил и уличния
стълб, от което са настъпили материални щети и вследствие на което е настъпило
пътно-транспортно произшествие.
Всеки
правоспособен водач има задължение да се движи по начин, съобразен с
конкретните пътни условия, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, да управлява
автомобила с такава скорост, която да бъде съобразена с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие; водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да
спре, когато възникне опасност за движението.
Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 28 от
28.XI.1984 г. по н.д. № 10/84 г., ОСНК, водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта
на движението не само с примерно посочените от
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори, но и с всички други затруднения и
препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, като
намаляването на скоростта е в зависимост от степента на опасността. Скоростта
не се избира от водачите произволно, а се обуславя от конкретните пътни и
атмосферни условия. От показанията на свидетеля Д., които съдът кредитира
изцяло, се установява, че поведението на жалбоподателката като водач на МПС не
е било съобразено с харектера на пътя и в частност с наличие десен завой на
мястото на ицидента и същата е избрала такава скорост на движение, така че да
не може да извърши маневра десен завой без да настъпи ПТП. Предвид допуснатото
ПТП и нанесени материални щети на управлявания от нея автомобил и на уличния
стълб, скоростта с която се е движела се явява „несъобразена“, тъй като е била
неподходяща за конкретните пътни условия и е била пречка водачът на МПС да спре
при възникване на опасност. След като движението със скоростта, с която се е
движел автомобила в случая е довело до невъзможност за подобна реакция, а
вместо това до настъпване на ПТП с причиняване на материални щети, се налага
изводът, че тя е била несъобразена.
Що
се отнася до възражението за липса на ПТП и материални щети, то в пар. 6, т. 30
от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието пътнотранспортно
произшествие. Същото е дефинирано като „събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети“. Т.е. ПТП по смисъла на закона ще е налице, ако е
настъпила някоя от изброените вредни последици. В случая са настъпили
материални щети, надлежно удостоверени от приетите по делото писмени
доказателства. Очевидно в случая се касае за хипотеза на предизвикани
повреди както на превозно средство, така и на съоръжение – стълб за улично
осветление, довели до причиняване на материални щети. Следователно нарушението се
явява производно от допуснатото нарушение на други правила за движение, довело
до реализиране на ПТП. В този смисъл съдът намира, че е налице ПТП, доколкото
законът не изисква вредите да са значителни или да увреждат конструкцията на
автомобила на виновния водач.
За размера на
наложеното наказание:
Правилно описаното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 179, ал.
2, пр. 1 от ЗДвП, която предвижда, че който поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление. В конкретния случай се установи настъпилото
ПТП вследствие на несъобразената скорост на водача на МПС. Размерът на глобата
е фиксиран. Съобразени са критериите за определяне на наказание, доколкото
фиксираният му размер позволява това, и определеното наказание отговаря на
целите, които се стреми да постигне законодателят чрез предупредителната и
възпитателна функция на наказанието и възпиращата спрямо обществото.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по отношение всички нарушения, т.е. не е налице
„маловажен случай” на административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва
релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за
наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая
като „маловажен“. Преценката на административнонаказващият орган за
„маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е
този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно
нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение,
поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид
при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. С
оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на
чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административнонаказателна отговорност.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.
3 от ЗАНН въвзиваемата страна има право на разноски. Доколкото, обаче, липсва
изрично искане в този смисъл, такива не следва да се присъждат.
Поради изложеното наказателното постановление е
обосновано и законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
По
изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 20-1030-004353/01.06.2020 г. на Началник група към ОД на МВР
Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на М.Ж.С. с ЕГН ********** на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движението по пътищата е наложена
глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII от АПК на касационните
основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.