Присъда по дело №3706/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 64
Дата: 15 юли 2021 г. (в сила от 31 юли 2021 г.)
Съдия: Милена Атанасова Георгиева
Дело: 20215330203706
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 64
гр. Пловдив , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
СъдебниГеорги Илиев Станев
заседатели:Красимира Димитрова
Петкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
и прокурора Цветана Валентинова Бързинска (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Наказателно дело от
общ характер № 20215330203706 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И.С.Д. - роден на *** в гр. ***, живущ в ***,
б., български гражданин, с основно образование, работещ, неженен,
неосъждан /раабилитиран/, ЕГН: ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на
01.12.2020год. в с.Борец, обл. Пловдив, без надлежно разрешително е държал
високорискови наркотични вещества – хероин с нето тегло 0,297 гр. със
съдържание на активен компонент 36 % диацетилморфин / ДАМ / на стойност
26,73 лв., при единична цена за грам 90 лв., съгласно ПМС № 23/1998г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т.1 от НК,
вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на
2000,00 /две хиляди/ лева.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
1
наложеното на подсъдимия И.С.Д. наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане в сила на настоящата присъда.
На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК ПРИСПАДА от така
наложеното на подсъдимия И.С.Д. наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което същият е бил задържан по
реда на ЗМВР за срок от 24 часа на 02.12.2020г., като един ден задържане да
се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.354а, ал.6 от НК ОТНЕМА в полза на държавата
предмета на престъплението–остатък от високорисково наркотично вещество
– хероин с нето тегло 0,286 гр. със съдържание на активен компонент 36%
диацетилморфин /ДАМ/, предадено на съхранение в ЦМУ, Отдел ‘‘МРР-
НОП‘‘ София, като УКАЗВА да се унищожи, след влизане на настоящата
присъда в законна сила, по предвидения в закона ред.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства – празни опаковки,
приложени на лист 46 от досъдебното производство, ДА СЕ УНИЩОЖАТ
като вещи без стойност, след влизане на настоящата присъда в законна сила.
ПОСТАНОВЯВА приложеният на лист 52 от досъдебното
производство компактдиск, съдържащ 1 бр. аудиозаписи и 2 бр. снимки на
електронни картони, ДА ОСТАНЕ приложен по делото.
На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия И.С.Д. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР - Пловдив сумата от 98,65 /деветдесет и
осем лева и шестдесет и пет стотинки/ лева, направени в хода на досъдебното
производство разноски по делото.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 - дневен срок от днес
пред Пловдивски окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда №64 от 15.07.2021г. по НОХД №3706/2021г.
по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу
подсъдимия И.С.Д., ЕГН:**********, за това, на 01.12.2020г. в с.Борец, обл.
Пловдив, без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични
вещества – хероин с нето тегло 0,297 гр. със съдържание на активен
компонент 36 % диацетилморфин / ДАМ / на стойност 26,73 лв., при
единична цена за грам 90 лв., съгласно ПМС №23/1998г. за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството –
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Производството е проведено по реда на Глава 27 от НПК, при условията
на чл.371, т.2 от НПК, като съдът е обявил, че при постановяване на
присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението. Заема становище, че събраните по делото доказателства по
несъмнен и категоричен начин установяват описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимият Д. е автор на
възведеното спрямо него обвинение. По отношение на реализиране на
наказателната отговорност предлага подсъдимият да бъде признат за виновен
в извършване на инкриминираното деяние, като му бъде наложено наказание
от осем месеца лишаване от свобода след приложение на разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК. Счита, че наказанието следва да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Не взема
становище за налагане на кумулативно предвиденото наказание – глоба.
Пледира направените по делото разноски да бъдат възложени в тежест на
подсъдимия, веществените доказателства – празни опаковки да бъдат
унищожени, а остатъкът от наркотичното вещество да бъде унищожено по
предвидения в закона ред.
Подсъдимият в съдебно заседание признава вината си. Декларира, че
желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по
реда на Глава 27 от НПК при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и че не
оспорва фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи
да не се събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти. В
хода на съдебните прения поддържа изцяло казаното от защитника му, а при
дадената последна дума моли за приложение на института на условното
осъждане.
Защитникът му - адв. Г.В., пледира за налагане на условно наказание
лишаване от свобода. Не взема отношение относно налагане на кумулативно
предвиденото наказание – глоба.
Нито подсъдимият, нито защитникът му вземат отношение относно
1
направените по делото разноски и веществените доказателства.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият И.С.Д. е роден на ***в гр. ***, живущ в ***, б., български
гражданин, с основно образование, работещ, неженен, неосъждан
/реабилитиран/, ЕГН:**********.
На 01.12.2020г. следобед подсъдимият И.С.Д. и свидетелят С.И.С. били
на гости в дома на И.А. в с.***, обл. Пловдив. Около 19.00 часа на посочената
дата подсъдимият провел телефонен разговор със свидетеля Й.Т.Т. от с.***, в
който станало въпрос, че първият иска да се снабди с наркотични вещества.
По – късно вечерта на същия ден подс. И.Д., свидетелят С.И.С. и И.А.,
от една страна и свидетелите Й.Т.Т. и С.М.И., които били братя – от друга, се
срещнали на центъра в с.***, обл.Пловдив. Подсъдимият Д. получил от
свидетеля Й.Т.Т. четири полиетиленови пакетчета, съдържащи кафеникаво
прахообразно вещество, представляващо високорисково наркотично вещество
хероин. Между двамата възникнал скандал, тъй като подсъдимият отказал да
заплати получените пакетчета с хероин, които прибрал в джоба на панталона
си. Вече добил фактическа власт над наркотичните вещества, последният
отказал и да ги върне, като ги задържал за себе си. Скандалът между двете
страни ескалирал, което наложило свидетелят Й.Т.Т. да се обади на другия си
брат – свидетеля П.А.Ч. за помощ. Последният, заедно със свидетеля И.В.И.,
незабавно се отправили от с. *** към центъра на с.*** с лек автомобил. На
място заварили свидетелите Й.Т.Т. и С.М.И., които се разправяли с подс.
И.Д., който държал в себе си наркотичното вещество. Тримата братя -
свидетелите Й.Т.Т., С.М.И. и П.А.Ч., започнали да нанасят удари с ръце по
подсъдимия, който побягнал. Отдалечавайки се от тях, от джобовете на
дрехите му изпаднали четирите полиетиленови пакетчета с хероин и
портфейла му. Ставайки неволен свидетел на разигралата си ситуация,
свидетелят С.И.С. сигнализирал полицейските органи на РУ – Раковски при
ОДМВР гр. Пловдив чрез Д„НС“ 112 на МВР.
Във връзка с полученото съобщение на местопроизшествието били
изпратени свидетелят Р.Г.Р. и колегата му М.С., които работели като *** в
*** и били в момента на работа като автопатрул. На центъра на с.***, обл.
Пловдив те установили подсъдимия И.С.Д.. От него получили информация за
останалите участници в произшествието, които също били установени и
разказали за известните им обстоятелства.
Във връзка с необходимостта от извършване на процесуално -
следствени действия била сформирана група от разследващ орган и
специалист – технически помощник. На 02.12.2020г. в присъствието на
подсъдимия И.С.Д. бил извършен оглед на местопроизшествие в района на
центъра на с.***, обл. Пловдив. Със съдействието на подсъдимия при
извършеното действие по разследването били открити и иззети четирите
полиетиленови пакетчета с наркотично вещество, които вечерта на
2
01.12.2020г. изпаднали от джоба му, докато бягал, както и портфейла му. Те
били иззети като веществени доказателства.
В хода на досъдебното производството била назначена и изготвена
химическа експертиза с протокол №2186 от 03.12.2020г. на сектор БНТЛ при
ОДМВР гр. Пловдив, от чието заключение се установява, че изпадналите от
подсъдимия четири полиетиленови пакетчета със светло – кафяво
прахообразно вещество представляват хероин с нето тегло 0,297 грама и
съдържание на активен компонент диацетилморфин / ДАМ / 36 тегловни
процента. Хероинът е включени в Приложение №1 към чл.3, т.1, Списък
Първи от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, като вещество с висока степен на риск за общественото
здраве.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства –
показанията на свидетелите С.С., И.И., Й.Т., П.Ч., С.И., Л.Г. и Р.Р., надлежно
приобщени към доказателствата по делото, които съдът намира за
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и обективни, относно
релевантните факти от предмета на доказване, подкрепящи направеното
самопризнание на подсъдимия и съответни на останалата доказателствената
съвкупност. Противоречие относно релевантните факти от предмета на
доказване в събраните гласни доказателства - свидетелски показания, не се
наблюдава. Всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите
мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква
част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец.
При постановяване на присъдата си съдът напълно възприема
заключението на назначената в хода на досъдебното производство химическа
експертиза, надлежно приобщена към доказателствената съвкупност, което
според преценката на съда е извършено компетентно и безпристрастно с
нужните професионални знания и опит и съответства на останалите
доказателства, относими към изследваните обстоятелства. Химическата
експертиза дава надеждна информация за вида, количествените и
качествените характеристики на наркотичното вещество – предмет на
престъплението.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин и от приложените по делото писмени доказателства,
събрани в хода на досъдебното и съдебното производство и прочетени на
основание чл.283 от НПК – характеристична справка /л.19 от дос.пр./,
протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с приложен фотоалбум /л.20 –
29 от дос.пр./, протокол за оглед на веществени доказателства /л.55 от
дос.пр./, заповед за задържане на лице /л.67 от дос.пр./, разписка /л.91 от
дос.пр./, справка за съдимост /л.11 от съд.пр./, както и от веществените
доказателства по делото.
На база на събраните доказателства, при така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимият И.С.Д., ЕГН:********** е
3
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.354а, ал.3, т.1 от НК, тъй като на 01.12.2020г. в с.Борец, обл. Пловдив, без
надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества –
хероин с нето тегло 0,297 гр. със съдържание на активен компонент 36%
диацетилморфин /ДАМ/ на стойност 26,73 лв., при единична цена за грам 90
лв., съгласно ПМС №23/1998г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството.
От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия при
една от двете му форми на изпълнително деяние, а именно държане, което по
несъмнен начин се установява от доказателствата по делото. Безспорно е
това, че на 01.12.2020г. в с. Борец, обл. Пловдив, подсъдимият е държал
инкриминираното количество високорисково наркотично вещество /хероин/
със съзнанието, че същото се намира именно в негова фактическа власт. От
доказателствения материал по делото не се установява подс. Д. да е имал
разрешение за държането на високорисковото наркотично вещество, поради
което съдът приема, че е налице предвиденият от обективна страна в състава
на престъплението отрицателен факт, а именно липса /без/ на надлежно
разрешително за държането на предмета на престъплението.
От заключението на назначената химическа експертиза, което съдът
възприема, безспорно е установен предметът на престъплението – хероин с
нето тегло 0,297 гр. със съдържание на активен компонент 36%
диацетилморфин /ДАМ/.
Хероинът е включени в Приложение №1 към чл.3, т.1, Списък Първи от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, като вещество с висока степен на риск за общественото здраве.
Съгласно Постановление №23/29.01.1998г. на МС за определяне цените на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството стойността на
инкриминираното количество високорисково наркотично вещество хероин е
26,73 лв.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, с
целени и настъпили обществено - опасни последици. Подсъдимият е знаел, че
държането на високорисково наркотично вещество е забранено от закона при
липса на надлежно разрешение за тази цел, с каквото лично той не е
разполагал, но въпреки това е упражнявал фактическа власт върху
инкриминираното количество. Съзнавал е общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е желаел
тяхното настъпване.
Квалификацията по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК в този случай е
изключена. Деянието на подсъдимия Д. не осъществява признаците на
привилегирования състав, тъй като не е с по – ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид.
Касае се за немалко количество високорисково наркотично вещество,
държано от лице, с недобра характеристика, което макар и неосъждано
/реабилитирано/, е имало предходен досег със съдебните органи. Изводът на
4
съда за невъзможността извършеното от подсъдимия Д. да се квалифицира
като маловажен случай не може да се опровергае и от оказаното от него
известно съдействие на разследващите органи.
Причините за извършване на престъплението съдът намира в ниското
правосъзнание на подсъдимия, слабите му волеви задръжки, незачитане на
установения в страната правен ред.
Не са налице основания и за приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от
НК. За това, дали деянието, което, макар и да осъществява формално
признаците на предвидено в закона престъпление, не е престъпно, следва да
се изхожда от неговата малозначителност. Тя е в зависимост от обществената
му опасност, която може да не е налице или да е явно незначителна.
Следователно степента на обществената опасност на деянието и обществената
опасност на дееца за всеки конкретен случай определя неговата
малозначителност. В настоящия случай извършеното от подсъдимия не може
да се приеме за малозначително, тъй като е общественоопасно и неговата
обществена опасност не е явно незначителна. Касае се за увреждане на важни
обществени отношения, свързани със здравето на гражданите, за деяние със
сериозна социална нетърпимост, с предмет на престъплението в немалко
количество и извършено от лице с лична висока степен на обществена
опасност, обусловена от предходния му досег със съдебните органи.
За престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК законодателят е
предвидил наказания от една до шест години лишаване от свобода и глоба от
две хиляди до десет хиляди лева. В конкретния случай производството е
проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от
НПК и съобразявайки се с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК съдът следва
да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.58А от НК /в
редакцията, действаща към 01.12.2020г./. При индивидуализиране на
наказанието лишаване от свобода, съобразно разпоредбата на чл.58А, ал.1, вр.
чл.54 от НК съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
чистото съдебно минало на подсъдимия /реабилитиран/, оказаното от него
известно съдействие на разследващите органи в хода на досъдебното
производство, сравнително младата му възраст и трудовата му ангажираност.
Не може и не следва да се отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелство направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371,
т.2 от НПК. Съгласно Тълкувателно решение №1/06.04.2009г. по т. д.
№1/2008 г. на ВКС – н.к. при определяне на наказанието съгласно правилата
на чл.373, ал.2 от НПК, признанието по чл.371, т.2 от НПК не следва да се
третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен
ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното
разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното
разкриване на престъплението и неговия извършител. В случая
самопризнанието на подсъдимия не е негово изначално процесуално
поведение, а е направено само при искането за разглеждане на делото по реда
на съкратеното съдебно следствие. Като отегчаващо отговорността
5
обстоятелство съдът прецени недобра характеристика на подсъдимия,
обусловена от предходния му досег със съдебните органи. Като анализира
така индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият съдебен
състав счете, че наказанието на подсъдимия „лишаване от свобода“ следва да
се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и
следва да бъде в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, което на осн. чл.58А, ал.1 от НК да се намали с една трета,
като наказанието „лишаване от свобода“, което следва да се изтърпи от
подсъдимия следва да бъде в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Това наказание съответства както на обществената опасност на
извършеното, така и на личността на подсъдимия и според преценката на съда
би постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него,
а така също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите
членове на обществото.
Само за пълнота следва да се посочи, че в случая не следва да се
определи и наложи наказание при условията на чл.58А, ал.4 от НК, тъй като
не са налице основанията на посочената законова норма. Законодателят е
предвидил такава възможност само, когато са налице едновременно за
прилагане условията на чл.58А, ал.1 – 3 и чл.55 от НК и приложението на
чл.55 от НК би се явило по – благоприятно за дееца, но съдът счита, че в
конкретния случай не е налице изключително или пък многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Приложението на чл.55 от НК би
се наложило да бъде сторено при старата редакция на чл.58А от НК –
действаща до изменението й с ДВ бр.26 от 2010г., предвиждаща определяне
на наказанието при условията на чл.55 от НК, но към инкриминираната дата –
01.12.2020г. е в сила новата редакция на чл.58А от НК, указваща единствено
привилегията за намаляване на определеното съобразно правилата на Общата
част на НК наказание с една трета, не и за задължително прилагане на чл.55
от НК.
Наред с наказанието „лишаване от свобода“ следва на подсъдимия да
бъде наложено и кумулативно предвиденото в закона наказание глоба. Съдът
определи размера на глобата от 2000 /две хиляди/ лева, съобразявайки
изложените по – горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
и имущественото състояние на подсъдимия.
С оглед посочената липса на предходни осъждания /подсъдимият е
реабилитиран/, както и за постигане целите на индивидуалната и генералната
превенция, настоящият състав е на становище, че така наложеното на
подсъдимия Д. наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА не е необходимо да се изтърпи от същия реално. Поради това и на
основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието следва да бъде
ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на настоящата
присъда в законна сила.
На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК следва да бъде приспаднато
от така наложеното на подсъдимия И.С.Д. наказание в размер на ЕДНА
6
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което същият е бил
задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа на 02.12.2020г., като един ден
задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.354а, ал.6 от НК следва да се отнеме в полза на
държавата предметът на престъплението - остатък от високорисково
наркотично вещество - хероин с нето тегло 0,286 гр. със съдържание на
активен компонент 36% диацетилморфин /ДАМ/, предадено на съхранение в
ЦМУ, Отдел ‘‘МРР-НОП‘‘ София, като следва да се укаже да се унищожи,
след влизане на настоящата присъда в законна сила, по предвидения в закона
ред.
Веществените доказателства – празни опаковки, приложени на лист 46
от досъдебното производство, следва да се унищожат като вещи без стойност,
след влизане на настоящата присъда в законна сила.
Приложеният на лист 52 от досъдебното производство компактдиск,
съдържащ 1 бр. аудиозаписи и 2 бр. снимки на електронни картони, следва да
остане приложен по делото.
Предвид признаване на подсъдимия за виновен следва на основание
чл.189 ал.3 от НПК да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР - Пловдив
сумата от 98,65 /деветдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/ лева,
направени в хода на досъдебното производство разноски по делото /за
експертиза/.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7
Съобщи за изтекли лични данни