Р Е Ш Е Н И E
№ 546 28.12.2016 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на шести
декември две хиляди и шестнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар
Ж.К.
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
гр.дело
номер 1497 по описа за 2015 година.
Производството по настоящото
дело е образувано по повод исковата претенция на Община Несебър против „СМК
Бургас" ЕАД, с ЕИК102013645, „Меридиан 98" АД, с ЕИК *********, Б.Ц.Х.
- П., ЕГН ********** и С.Н.П., ЕГН **********, с искане да се прогласи
нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.04.2003 г.,
сключен между Община Несебър, чрез кмета
Николай Трифонов, и „Производствено - техническа база" АД, гр. Бургас,
представлявано от управителя Красимир Христов Н., поради невъзможен предмет,
евентуално – поради противоречието му със закона (чл.7 ал.2 от ЗОС), евентуално
– поради заобикаляне на закона; след прогласяване на нищожността на договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 14.04.2003 г., на основание чл. 26, ал. 2,
изр. 1-во от ЗЗД да се прогласи нищожността на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 30, том IV, peг. № 2258, дело №
586 от 2003 г. на нотариус Стоян Ангелов, поради невъзможен предмет, евентуално
– поради противоречието му със закона (чл.7 ал.2
от ЗОС), евентуално – поради заобикаляне на закона; на основание чл. 26, ал. 2,
изр. 1-во от ЗЗД да се прогласи нищожността на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № *, том *, peг. № 2661, дело
955/2005 г. на нотариус Стоян Ангелов, поради невъзможен предмет, евентуално – поради противоречието му със закона (чл.7 ал.2
от ЗОС), евентуално – поради заобикаляне на закона.
С определение №2966/22.12.2015 год., необжалвано от ищеца и
влязло в сила, производството е прекратено по отношение на ответника „Меридиан“
АД поради заличаването му от Търговския регистър.
Ищецът твърди, че на 16.02.1999
г. Община Несебър съставила акт № 508/16.02.1999 г., регистър І,
картотека/досие РЗ, за публична общинска собственост на УПИ III, кв. 15 по
плана на град Обзор, представляващ поземлен имот с площ от 615 кв. м. Според
ищеца, имотът е разположен приблизително в средата на морската градина на град
Обзор, с лице откъм морето, намиращо се от източната му страна, и заема и част от Централния плаж на град
Обзор. Твърди, че според разположението и градоустройственото си
предназначение, имотът представлява част от морската градина на град Обзор.
Заявява, че актът за публична общинска собственост на посочения имот е издаден
от компетентния да го издаде орган, в кръга на правомощията му и притежава
всички изискуеми от закона реквизити, поради горното следва да се приеме за
безспорно, че той е законосъобразен и стабилен и поражда предписаното от закона
удостоверително правно действие.
Твърди се от ищеца, че между
страните са били сключени общо три сделки, страдащи от пороци, водещи до
тяхната нищожност. Заявява,
че
поради статута на недвижимия имот, предмет на всички разпоредителни сделки, а
именно публична общинска собственост, договорите са нищожни поради липса на
предмет, на основание чл.26 ал.1 изр.първо от ЗЗД. Позовава се на разпоредбата
на чл.7 ал.2 от ЗОС, според която имотите и вещите – публична общинска
собственост, не могат да се отчуждават и да се прехвърлят на трети лица.
Позовава се на съдебна практика със задължителен характер, а именно ТР №4/2009
год. на ОСГК на ВКС. Счита,
че от горното тълкувателно решение със
задължителни указания за правоприлагане, следва,че всяка сделка, имаща за
предмет имот - публична общинска собственост, е нищожна на основание чл. 26,
ал. 2, изр. първо поради невъзможен предмет. Според ищеца това положение се
запазва и в случаите, когато изявлението за разпореждане с такъв имот изхожда
не от общината, а от трето лице - несобственик на този имот.
Счита, че дори и да се
пренебрегне невъзможния предмет на цялата поредица от прехвърлителни сделки с
имот, намиращ се по силата на императивна правна норма извън гражданския
оборот, то всяка от тези прехвърлителни сделки би била в противоречие с
императивната правна норма на чл. 7, ал. 2 ЗОС и на това общо основание всяка
от описаните прехвърлителни сделки би била нищожна.
Като трето, евентуално
основание за нищожност на атакуваните сделки, с молба вх.№20903/26.11.2015 год.
ищецът посочва заобикалянето на закона при сключването им. Твърди, че чрез
поредицата от три прехвърлителни сделки ответниците са имали за цел постигането
на един противоправен резултат, а именно да придобият право на собственост върху
процесния, неотчуждим имот, който по правило е извън гражданския оборот.
В съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния си представител, поддържа претенцията, ангажира
доказателства.
Ответниците Б.П. и С.П. са депозирали отговор, с който оспорват
претенциите. Оспорват твърдението на
ищеца,
че процесния имот съставлява публична общинска собственост. Заявяват, че имотът
е с предназначение „ за бар” съобразно действащия регулационен и застроителен
план на общината към момента на съставянето на акта, както и към настоящия
момент. Твърдят, че имотът е бил включен в капитала на търговско дружество
’’Месембрия” АД и продаден след провеждане на конкурс, поради което е налице
хипотезата на чл.2 ал.4 от ЗОС (редакция към 02.1999 година). Оспорват
твърдението, че процесният имот е разположен в средата на морската градина на
град Обзор и заема и част от Централния плаж на града, че според разположението
и градоустройственото си предназначение
представлява част от морската градина на гр.Обзор. Твърдят, че са собственици на процесния имот и това
не е било оспорвано от ищеца до предявяване на настоящия иск. Заявяват, че през
2005 година са инициирали процедура по частично изменение на подробния
устройствен план на гр.Обзор, във връзка с което кметът на общината е издал на
основание чл.135 от ЗУТ мотивирано предписание за допускане на изменение на
плана чрез обединяване на процесния УПИ със съседен - общински и обединяването
им в нов УПИ III - за курортно строителство и обслужващи функции.
В съдебно заседание ответниците
поддържат отговора чрез упълномощения си представител, ангажират доказателства.
Бургаският окръжен съд, с оглед
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори по
осъществяването на следните факти: На 16.02.1999 год. е съставен акт за
публична общинска собственост за парцел ІІІ за бар в кв.15 по плана на
гр.Обзор, урегулиран от 615 кв.м., при граници парцели І и ІІ, на основание
чл.2 ал.1 т.6 от ЗОС. Въз основа на заповед №174/04.04.2003 год. на кмета на
Община Несебър, на 14.04.2003 год. е сключен договор за покупко-продажба на
имот, частна общинска собственост, с който УПИ ІІІ общ. за бар в кв.15 па плана
на гр.Обзор, урегулиран от 615 кв.м., за който е съставен акт за общинска
собственост №508/16.02.1999 год., е продаден на „Производствено-техническа
база“ АД. С нот.акт № *, том *,
рег.№2258, дело №586/2003 год. на нот.Ст.Ангелов, „Производствено-техническа
база“ АД (сега с наименование „СМК
Бургас“) е продал на „Меридиан 98“ АД същия имот, а с нот.акт №6, том VІ,
рег.№2661, дело №955/2005 год. „Меридиан 98“ АД е продал на С.П., който по
време на сделката е бил в брак с третата ответница, УПИ ІІІ за бар в кв.15 по
плана на гр.Обзор. Със заповед №405/08.04.2005 год. на кмета на общината УПИ
ІІІ в кв.15 е отписан от актовите книги за общинска собственост и това е
отразено на стр.2 от АОС №508/16.02.1999 год.
Не спори между страните, че към
датата на първата разпоредителна сделка имотът е бил собственост на общината.
Оспорването на правото на собственост на Община Несебър от ответниците би
представлявало отричане на правата на техния праводател, което е правен
нонсенс. Ответниците оспорват единствено формата на общинска собственост, като
заявяват, че към датата на първата продажба имотът не е представлявал публична
общинска собственост, бил е с предназначение за бар, а освен това е бил включен
в капитала на „Месембрия“ АД и продаден след провеждане на конкурс, поради
което е налице хипотезата на чл.2 ал.4 от ЗОС (редакция към м.02.1999 год.).
Ответниците оспорват също, че според разположението и градоустойственото си
предназначение имотът представлява част от морската градина на гр.Обзор.
С решение № 149 от 12.06.2013
г. на ВКС по гр. д. № 647/2012 г., IV г. о., ГК на ВКС се приема, че актът за
общинска собственост, съставен от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените форма и ред, има легитимиращо ефект за принадлежността на правото
на собственост. Всяко трето лице, на което актът се противопоставя, следва да
обори легитимиращия му ефект, като докаже, че общината не е собственик. В
конкретния случай, доколкото в акта се съдържа основанието за придобиване на
права от общината и не се спори че такива са придобити на позованото основание,
ответниците следва да оборят легитимиращия ефект, като докажат, че имотът не е
имал статут на публична, а на частна собственост към датата на актуването и към
датата на първата сделка.
От основното и допълнително заключения
на съдебно-техническата експертиза се установява, че с действащия ПУП-ПРЗ на
гр.Обзор, одобрен със заповед №106/31.05.1993 год., е образуван парцел ІІІ в
кв.15, отреден за бар, актуван с АОС №508/16.02.1999 год. Видно е от
приложението към основното заключение, че по план от изток УПИ ІІІ граничи с
парцел І за парк, източно от парцел І се предвижда алея и нейната източна линия
представлява край на регулацията на гр.Обзор, повдигната с червено на скицата. Пояснява
се, че по плана в кв.15 са нанесени графични промени, които сочат на проведени
изменения на плана за регулация, но на вещото лице не е представена заповед за
одобряване на такова изменение и скиците, издавани от кметството, не са
съобразени с отразяванията. В основното заключение се посочва, че през 2005
год. е започнала процедура за частично изменение на плана за регулация, касаеща
процесния имот, изработен е проект, съгласно който УПИ ІІІ и УПИ ІІ общ. се
обединяват в общ, отреден за курортно строителство и обслужващи функции, но
процедурата не е финализирана. Вещото лице посочва, че при одобряването на КККР
на гр.Обзор със заповед №РД-18-59/14.09.2006 год., имотът не е нанесен и по
заявление на ответника П., със заповед от 2007 год. КККР са изменени, чрез
нанасянето на нов имот с идентификатор 53045.502.527, съответстващ на УПИ ІІІ
по действащия план за регулация. В допълнителното заключение вещото лице
посочва, че имотът не е застроен, в него е извършено благоустояване – в
границите му е реализирана тревна площ, детска площадка и част от пешеходна
алея. В съдебното заседание на
06.12.2016 год. вещото лице е пояснила, че при първоначалния оглед е огледала и
описала друг, застроен имот. При повторния оглед е установила, че процесния
имот не е застроен, а в него са осъществени благоустройствени мероприятия, вкл.,
че през него преминава пешеходна алея, която не е реализирана съобразно
предвижданията на плана. Посочва, че сградата, която е била заснета в
кадастралния план през 1993 год. като бар „Комета“, не съществува на място.
Посочва, че по план парцелът следва да граничи с алея и не следва да се
застъпва с регулацията, но тъй като алеята не е реализирана в съответствие с
предвижданията на регулационния план с чупки, от другата й страна е пясъка на
плажа. В основното заключение става ясно, че имотът не е ограден, а съществува
свободно в парковата среда. В с.з. в.л.Г. пояснява, че на място парцелът е
трасиран и сигнализиран с репери, като единия от реперите е в пясъка, а
останалите са в тревната площ. В последното съдебно заседание в.л. пояснява, че
имотът с идентификатор, завършващ на 142, е бил нанесен в кадастралната карта и
по действащия регулационен план е с предназначение за парк.
В допълнителното заключение е
проследено урегулирането на процесния терен в предходните планове на гр.Обзор.
Видно е от заключението, че в одобрения през 1971 год. кадастрален и
регулационен план на гр.Обзор е заснет имот пл.№4, записан в разписния списък
към кадастралния план като къмпинг (такова е било предназначението по предходен
план от 1955 год.), а в забележка е предвидено мероприятие за озеленяване. От
приложение №2 към заключението е видно, че регулацията на гр.Обзор по плана от
1971 год. е била прокарана върху пясъчната ивица, източно от имот с пл.№4.
Ответниците са представили
информационния меморандум, изготвен при приватизацията на „Месембрия“ ЕАД –
дружество с изцяло държавно имущество към 31.12.1997 год. – датата, към която е
анализирана предоставената информация. От меморандума е видно, че „Месембрия“
ЕАД е било образувано с РМС №30/30.10.1991 год. на основание чл.1 ал.1 т
ЗОЕТДДИ, чрез преобразуване на ДФ“Месембрия“ – правоприемник на част от
активите и пасивите на прекратеното ТК“Балкантурист – Слънчев бряг“. В част VІ
е описано недвижимото имущество на „Месебмрия“ ЕАД, включително на стр.21
сладкарница“Комета“, намираща се на плаж „Обзор“. От описанието на сладкарницата
става ясно, че не се касае за сграда, а за движима вещ, която е била монтирана
върху три фундамента и защитена с преградна стена от ЖБ панели, а именно
преустроен плавателен съд - кораб на подводни крила. Както е видно от
описанието, в активите на приватизиращото се дружество е включена единствено
сладкарницата като обект, не и терена, в който е била поставена.
Ясното разграничаване в
нормативната база между обектите, предмет на държавна и общинска собственост, е
осъществено през 1996 год. с приемането на двата специални закона – ЗДС и ЗОС.
Към момента на образуване на процесния парцел с одобряването на регулационния
план на гр.Обзор през 1993 год. нормативната уредба е схематична – чл.6 от ЗС,
редакция, обн.ДВ бр.77/91 год., включително, не е прокарано делението на
публична и частна собственост. Към момента на одобряването на плана парцелът не
е записан като общински, но е посочено мероприятието, за което е отреден – за
бар, очевидно поради наличието на сладкарница „Комета“ непосредствено до
плажната ивица на плаж „Обзор“ към момента на заснемането и изготвянето на
кадастралния план. Както е видно от предходния и от настоящия план,
пространството до морския бряг е било предвидено за озеленяване, като парцел І
е предвиден за парк. Актът за общинска собственост е бил съставен през 1999
год., след приемането на ЗОС, на основание чл.2 ал.1 т.6 от ЗОС в редакция
обн.ДВ бр.44/96 год., в сила от 01.06.96 год., според която общинска
собственост са общинските жилища, обектите на общинската инфраструктура с
местно значение, предназначени за административните потребности на общините,
както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или
комунално обслужване на населението на съответната община. Според чл.3 ал.2 т.2
от закона, публична общинска собственост са имотите, предназначени за трайно
задоволяване на обществени потребности от общинско значение. В конкретния
случай при съставянето на акта е осъществена преценка, че парцелът е
предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение,
най-вероятно поради факта, че е част от парковата среда непосредствено до
плажната ивица и поне от 1971 год., когато е бил приет предходния план,
представлява част от мероприятие по озеленяване и благоустрояване – морската
градина на гр.Обзор. Към 1999 год. имотът е актуван като незастроен, което
означава, че преустроеният плавателен съд, служещ за заведение, е бил премахнат.
Мероприятието, за което е бил отреден с регулационния план, не дава основание
да се счете, че не са били налице предпоставки имотът да се актува за публична
общинска собственост. От една страна, преустроеният плавателен съд изобщо не е
представлявал сграда и не е имало
основание за него да се отреди парцел. От друга, дори и предназначението му да
е било за бар, доколкото имотът дългосрочно
е бил част от парковата среда, преценката дали задоволява обществени
потребности от общинско значение е изцяло на собственика му – общината. Не се
твърди и не се представят доказателства, че е било взето надлежно решение на
общинския съвет по реда на чл.6 ал.3 от ЗОС редакция ДВ бр.96/99 год., преди
продажбата имотът да бъде обявен за частна общинска собственост. Тук не следва
да се обсъждат доводите на ищеца, че имотът е част от плажната ивица, която е
публична държавна собственост, както и че неправилно е бил нанесен в
кадастралната карта, тъй като това би означавало да се изследват правата на друг
правен субект – държавата, на която общината не е процесуален субституент.
Не може да бъде възприето
твърдението на ответниците, че имотът е бил включен в активите на „Месембрия“
ЕАД и продаден, следователно по арг.от чл.2 ал.4 от ЗОС (редакция към
м.февруари 1999 год.) не е публична общинска собственост. Ако действително
имотът е бил част от активите на „Месембрия“ ЕАД, то при приватизацията на това
дружество през 1997 или 1998 год. общината би загубила правото на собственост,
следователно към датата на първата разпоредителна сделка, предмет на настоящото
дело, разпореждането е било извършено от несобственик. „Месембрия“ ЕАД е
образувано чрез правоприемство от ДФ“Месембрия“ с изцяло държавно имущество,
което изключва приложението на чл.2 ал.4 от ЗОС (редакция 1999 год.). Освен
това, както е видно от информационния меморандум, теренът, върху който е бил
поставен бар „Комета“ не е бил част от активите на дружеството. Към 1997 год.,
когато е изготвен меморандума, разграничението между държавната и общинска
собственост вече е било ясно проведено, проведена е и реституцията на
недвижимата собственост, поради което горните обстоятелства са били отчетени,
включително са приложени актове са държавна собственост, които не касаят
процесния УПИ.
В резултат на изложеното до тук
съдът приема, че ответниците, върху които е възложена доказателствената тежест,
не са оборили легитимиращото действие на акта за публична общинска собственост,
ползващ ищеца.
Текстът на чл.7 ал.2 от ЗОС в
различните му редакции от приемането на закона и до сега, предвижда забрана за
разпореждане с имоти – публична общинска собственост. В първоначалната редакция
е наложена забрана за отчуждаване на горните имущества, а с изменението, обн.в
ДВ бр.101/2004 год. забраната е разширена и се отнася и за прехвърлянето на
имотите – публична общинска собственост на трети лица.
С ТР №4/07.07.2010 год. по
т.д.№4/2009 год. на ОСГК на ВКС се приема, че имотите и вещите публична
общинска собственост са изключени от гражданския оборот, тъй като забраните по
чл.7 от ЗОС включват не само забрана за извършване на разпореждания от страна
на общината, но и забрана за придобиване на собствеността от други правни
субекти посредством прехвърлителни сделки, отчуждаване от собственика и по
давност, т.е. забрана правото на собственост да бъде притежавано от друг правен
субект, различен от общината, до момента, в който по реда на чл. 6 ЗОС не бъде
променено предназначението на имотите-публична общинска собственост. С горното
решение се възприема, че разпорежданията с имоти – публична общинска
собственост, са нищожни поради невъзможен предмет, независимо от това кой
извършва волеизявленията по тях – дали общината или друго лице.
Доколкото предмет на трите
сделки, атакувани в настоящото производство, е имот – публична общинска
собственост, извън гражданския оборот, настоящият съд приема, че
разпорежданията са нищожни поради невъзможен предмет, без значение на
участващите в тях правни субекти – община или частноправни субекти, за
последните от които законът въвежда изрична забрана да придобиват имоти –
публична общинска собственост. Предявените искове са основателни на главното
заявено основание и като такива следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора, на
ищеца се следват съдебно-деловодни разноски за държавни такси и възнаграждения
на вещо лице, в размер на 3 106,94 лв., които съдът изчисли поради липса
на представен списък.
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен поради невъзможен предмет на
основание чл.26 ал.2 предл.1 от ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 14.04.2003 г., сключен между
Община Несебър, чрез кмета Николай Трифонов, и „Производствено -
техническа база" АД, гр. Бургас, представлявано от управителя Красимир
Христов Н., вписан под №149, том І, вх.рег№860 на Сл.Вп.Несебър, с който Община
Несебър е продала на „Производствено-техническа база“ АД УПИ ІІІ общ. за бар в
кв.15 по плана на гр.Обзор, с площ от 615 кв.м.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен поради невъзможен предмет на
основание чл.26 ал.2 предл.1 от ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт № 30, том IV, peг. № 2258, дело № 586 от
2003 г. на нотариус Стоян Ангелов, сключен между „Производствено-техническа
база“ АД и „Меридиан-98“ АД, с който „Производствено-техническа база“ АД е
продал УПИ ІІІ за бар в кв.15 по плана на гр.Обзор, с площ от 615 кв.м.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен поради
невъзможен предмет на основание чл.26 ал.2 предл.1 от ЗЗД договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № *, том *,
peг. № 2661, дело 955/2005 г. на нотариус Стоян Ангелов,сключен между
„Меридиан-98“ АД и С.Н.П., с който „Меридиан-98“ АД (сега заличен търговец в
ТР) е продал УПИ ІІІ за бар в кв.15 по плана на гр.Обзор, с площ от 615 кв.м.
ОСЪЖДА „СМК Бургас“ ЕАД с ЕИК *********, Б.Ц.Х.-П. с
ЕГН ********** и С.Н.П. с ЕГН **********, последните двама с адрес ***, да
заплатят поравно на Община Несебър съдебно-деловодни разноски пред настоящата
инстанция в размер общо на 3 106,94 (три хиляди сто и шест 0.94) лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: