№ 21
гр. Тутракан, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на трети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20233430200123 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 38-0004524 от 22.03.2023 год.
Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” /РД
„АА”/ гр. Русе е наложил на А. А. А., с ЕГН **********, от ***, за
нарушение на чл. 43, т. 3, предл. „второ“ от Наредба Н-32/16.12.2011 г. на
МТИТС, на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. „второ“ от ЗДвП и чл. 53 от
ЗАНН административно наказание „глоба” в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лв.
Недоволен от издаденото Наказателно постановление е останал
жалбоподателят А., който го обжалва в срок. Отправя искане, чрез
процесуалния си представител адв. Е. Г., съдът да отмени НП като
неправилно и незаконосъобразно. Изложени са доводи, свързани с нарушено
право на защита (в аспекта – неразбиране на обвинението) и липса на
обосновка от АНО за неприлагането на чл. 28 от ЗАНН. В хода на съдебните
прения защитата сочи като допълнителен довод за нарушено право на защита
това, че е невъзможно проверяването на един автомобил да се случи
едновременно и с димомер, и с газоанализатор (както е записано в АУАН и
1
НП). Претендират се сторените в производството разноски.
Въззиваемата страна – Директорът на РД „АА” гр. Русе, редовно
призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Изложени са
писмени доводи относно законосъобразността и обосноваността на НП.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на основание
чл. 63д от ЗАНН.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение – Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № РД-12-74/10.01.2023 г. на Директора на РД „АА“ гр.
Русе бил сформиран екип в състав актосъставителя Х. М. и свидетеля В. Д.
(служители на РД „АА“ гр. Русе) с оглед извършването на проверка на ЕТ
„АДРИ-СЕРВИЗ-А.А.“, притежаващ Разрешение № 278 за извършване на
периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства със срок на валидност до 14.03.2023 г.
В хода на проверката, извършена от служителите на 10.01.2023 г., те
установили, че част от средствата за измерване (газоанализаторът и
димомерът), с които бил оборудван пунктът, не били преминали ежегодна
контролна проверка. Димомерът бил марка „Global Pro SMO-300“ с фабр. №
060111000424, а газоанализаторът – „Global Pro EGA-400“ с фабр. №
060111000586. Уредите, съгласно издадените им свидетелства, е следвало да
преминат последваща проверка за съответствие най-късно до 02.11.2022 г.
Служителите на РД „АА“ установили, че в 11:44 ч. на 10.01.2023 г.
жалбоподателят, в качеството му на председател на комисия, е допуснал
използването на димомера при извършването на периодичен преглед за
техническа изправност на МПС „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***.
Инспекторите констатирали още, че в рамките на същия ден димомерът бил
използван при прегледа на други два дизелови автомобила, а
газоанализаторът – на два бензинови.
Въпреки фактическото извършване на повече от едно нарушение,
актосъставителят Х. М. съставил АУАН № 331374/10.01.2023 г., с който
2
повдигнал на жалбоподателя обвинение единствено за използването на
димомера при прегледа за техническа изправност на л. а. „Фолксваген Пасат“
с рег. № ***, съставляващо нарушение по чл. 43, т. 3, предл. „второ“ от
Наредба Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС. В акта, освен липсата на контролна
проверка относно димомера, било вписано и че газоанализаторът също не бил
преминал такава контролна проверка. АУАН бил подписан от жалбоподателя
без възражения, като получил и екземпляр от същия.
На 11.01.2023 г. директорът на РД „АА“ гр. Русе издал ЗППАМ № РД-
14-85, с която приложил по отношение на жалбоподателя принудителна
мярка, изразяваща се в отнемането на печати за заверка на документи на
техническите специалисти, до отстраняване на констатираните при
проверката нарушения. На същата дата, след представяне пред РД „АА“ гр.
Русе на свидетелства за извършване на контролна проверка на димомера и
газанализатора, прилагането на принудителната мярка било преустановено.
На 22.03.2023 г. Директорът на РД „АА“ гр. Русе издал Наказателно
постановление № 38-0004524, с което на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл.
2 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „Глоба“ в размер на
1500 лв. за извършено нарушение на чл. 43, т. 3, предл. 2 от Наредба Н-
32/16.12.2011 г. на МТИТС.
На 09.05.2023 г. жалбоподателят получил препис от НП.
Горната фактическа обстановка съдът изгради от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства: показанията на актосъставителя и
свидетеля; з. к. на НП № 38-0004524 от 22.03.2023 г.; АУАН бл. №
331374/10.01.2023 г.; Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г.; Заповед № РД-01-
342/07.09.2022 г.; Заповед № РД-12-2633/13.09.2022 г.; товарителница;
Заповед № РД-12-74/10.01.2023 г.; Констативен протокол № 42-09-55-
17/11.01.2023 г.; списък на техническите специалисти; Протокол от извършен
периодичен преглед за техническата изправност на ППС №
30933191/10.01.2023 г; данни за спирачния стенд от 10.01.2023 г.; данни за
димомер; Протокол от извършен периодичен преглед за техническата
изправност на ППС № 30928317/10.01.2023 г.; 2 бр. анализ на изх. газове;
Протокол от извършен периодичен преглед за техническата изправност на
ППС № 30929311/10.01.2023 г; данни за димомер; Протокол от извършен
3
периодичен преглед за техническата изправност на ППС №
30930325/10.01.2023 г; данни за спирачния стенд от 10.01.2023 г.; анализ на
изх. газове; Протокол от извършен периодичен преглед за техническата
изправност на ППС № 30932279/10.01.2023 г; данни за димомер;
Свидетелство за проверка на димомер № 020266 от 02.11.2021 г.;
Свидетелство за проверка на газоанализатор №020014 от 02.11.2021 г.;
ЗППАМ № РД-14-85/11.01.2023 г.; Приемо-предавателен протокол от
11.01.2023 г.; справка за нарушител по правно основание на нарушението за
периода от 01.01.2008 г. до 22.03.2023 г. на А. А.; Решение № 48/09.06.2022 г.
по АНД № 123/2022 г.
Анализирайки събраните доказателства, съдът достига до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, което е
страна в административнонаказателното производство. Като такава, тя е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
АУАН е съставен от компетентен контролен орган и в рамките на
изискуемия от закона ред и срокове. Същият е предявен на жалбоподателя,
подписан е от него, предоставена му е възможност да направи възражения и
му е връчен екземпляр от същия.
В противовес на част от защитните доводи, съдът счита, че описанието
на нарушението, извършено от жалбоподателя, е достатъчно прецизно
изписано – както словесно, така и цифрово. Видно е, че актосъставителят, в
желанието си да не утежнява допълнително положението на проверяваното
лице (съставяйки повече от един АУАН), е обхванал в описателната част на
акта повече от необходимото съдържание – това, че и димомерът, и
газоанализаторът са били с изтекъл срок съгласно свидетелствата за проверка,
като с оглед на конкретиката (това, че нарушението е установено при
извършването на технически преглед на дизелов автомобил) е било
достатъчно посочването на това обстоятелство само по отношение на
димомера. От това обаче не следва, че е нарушено правото на защита на
жалбоподателя. Като лице със специални знания (председател на комисия за
технически прегледи на ППС), жалбоподателят е бил наясно за какво му е
съставен АУАН и че димомерът се използва по отношение на автомобили с
4
дизелов двигател, а газоанализаторът – по отношение на автомобили с
бензинов такъв. Несъмнено доказателство в тази насока (че жалбоподателят е
разбрал обвинението) е и обстоятелството, че още на следващия ден в РД
„АА“ гр. Русе са били представени актуални свидетелства за преминатите
прегледи на средствата за измерване, макар и с друга цел – преустановяване
действието на ЗППАМ РД-14-85 от 11.01.2023 г.
Атакуваното НП е издадено от имащ правомощията АНО и по
съответния предвиден от закона ред. НП е подписано от АНО и екземпляр от
него е връчен на жалбоподателя. В него АНО е възприел фактическата
обстановка, изложена в АУАН, и е квалифицирал деянието като
административно нарушение по чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. „второ“ от ЗДвП
във връзка с чл. 43, т. 3, предл. „второ“ от Наредба Н-32/16.12.2011 г. на
МТИТС. Настоящият съдебен състав счита, че квалификацията на деянието
от АНО е надлежна и кореспондираща с обстоятелствената част на НП.
Липсата на привръзка с чл. 9, ал. 7, т. 2 от Наредбата (указваща, че димомерът
и газоанализаторът подлежат на ежегодна последваща проверка) не
представлява особено съществено процесуално нарушение, доколкото в
свидетелствата на уредите (описани в обстоятелствената част на НП и
намиращи се във фактическата власт на жалбоподателя) недвусмислено е
посочено, че следва да преминат проверка до 02.11.2021 г.
Защитните доводи, свързани с липсата на обосновка по неприлагането
на чл. 28 от ЗАНН от АНО, следва да се отклонят като неоснователни, тъй
като съгл. чл. 189з от ЗДвП институтът на маловажния случай е неприложим
по отношение нарушения по този закон.Отделно от това съдебната практика е
последователна във виждането си,че непроизнасянето и немотивирането на
евентуално приложение на чл.28 от ЗАНН,не е особено съществено
нарушение,обуславящо отмяната на наказателното постановление.Ако се
абстрахираме от казаното по-горе, то следва да се отбележи,че случаят не е
немаловажен.Изминал е по-вече от месец, след изтичането на крайния срок за
извършване на проверка на съответните съоръжения.Само на 10.01.2023г.до
извършване на проверката от контролните органи в 13.50 ч.,с непроверените
съоръжения е извършен периодичен преглед за техническа изправност на пет
автомобила.
Жалбоподателят, доколкото свои качеството председател на комисия за
5
извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност
на ППС, представлява надлежен субект на нарушението по чл. 178а, ал. 7, т.
1, предл. „второ“ от ЗДвП във връзка с чл. 43, т. 3, предл. „второ“ от Наредба
Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС.
Изпълнителното деяние се състои в допускане извършването на преглед
за техническа изправност на ППС с неотговарящо на изискванията на
Наредбата средство за измерване. В настоящия случай средството е
димомерът марка „Global Pro SMO-300“ с фабр. № 060111000424, по
отношение на който към момента на извършване на нарушението е било
издадено Свидетелство за проверка № 020266 от 02.11.2021 г. От последното
се заключава, че към 10.01.2023 г. димомерът не е отговарял на изискването
по чл. 9, ал. 7, т. 2 от Наредбата за преминаване на ежегоден преглед за
проверка. От изложеното може да се изведе, че жалбоподателят е осъществил
от обективна страна нарушението, в което е обвинен.
От субективна страна жалбоподателят е действал с небрежна форма на
вината, доколкото обективно е бил длъжен да не допуска извършването на
преглед с димомер, който не е преминал последваща проверка, и субективно –
при полагане на дължимата грижа, е бил в състояние (т.е. е могъл) да избегне
извършването на административното нарушение.
От изложеното следва, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна вмененото му нарушение.
АНО е наложил наказанието, предвидено в чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл.
„второ“ от ЗДвП, определено от закона в абсолютен размер – 1 500 лв.
Именно поради това, съдът не е в състояние да го измени, въпреки доводите
на защитата, че жалбоподателят не бил наказван по административен ред,
изложени във връзка с приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Имайки предвид горното, съдът счита, че липсват основания
обжалваното НП да бъде отменено, поради което същото следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
АНО не е направил искане за присъждане на направени в
производството разноски.Такова искане е направено от процесуалния
представител на жалбоподателя,но предвид изхода на делото,такива не следва
6
да му бъдат присъдени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0004524 от
22.03.2023 год. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ /РД „АА”/ гр. Русе, с което е наложил на А. А. А., с ЕГН
**********, от ***, за нарушение на чл. 43, т. 3, предл. „второ“ от Наредба
Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл.
„второ“ от ЗДвП и чл. 53 от ЗАНН, административно наказание „глоба“ в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв., като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвянето му, пред Административен съд гр. Силистра, по
реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
7