№ 104
гр. гр. Добрич, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:ГА.на Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500822 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№ 270590/17.11.2021 г. от Д. Д. Д. с ЕГН ********** гр.Д., срещу
решение № 260563/01.11.2021 г. по гр.д.№ 190/2019 г. на РС-Добрич, в частта,
в която е отхвърлен предявеният от него срещу Г. А. А. с ЕГН ********** и
С. С. Д. с ЕГН **********, иск за солидарното им осъждане за сумата от 1
000 лв. обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот - дворно
място и къща в гр.Добрич, за периода 29.09.2020 г. до 12.03.2021 г., заедно
със законната лихва от датата на иска - 12.03.2021 г.
Решението в обжалваната част счита за неправилно, постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на
материалния закон и необосновано. Аргументира се с доводи относно
фактическото положение на ползване на съсобствен имот само от
ответниците и нА.чието на предпоставките на чл.31, ал.2 от ЗС за плащане на
обезщетение, за което бил отправил покана, връчена по реда на чл.47 от ГПК.
Правилен бил извода на съда, че достъпът до имота му е препятстван, но
неправилно съдът се ограничил само до тази констатация и е приел, че след
като имота не се ползва непрекъснато от Г. и С., то не са нА.це
1
предпоставките за уважаване на иска му. Обосновава извод в обратния
смисъл. Иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на
ново за уважаване на иска му с присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е
подаден от насрещната страна - Г. А. А. с ЕГН ********** и С. С. Д. с ЕГН
**********, чрез адв.Е. В., с доводи за неоснователност на същата,
правилност на решението, аргументирани с твърдения по същество на спора
относно липсата на препятстване на ползването от страна на ищеца, който
имал ключ и можел да го ползва.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало
03.11.2021г., когато обжалваното решение е връчено на обжалващия, имащ
интерес от обжалване на неизгодното за него решение, отговаря на
изискванията на чл.261, ал.1, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и
основателността на исковете, като приема за установено следното:
Производството по гр.д.№190/2019г. на Добрички районен съд е за
делба на недвижим имот във фазата на извършването и. Предмет на
въззивното производство са само претенциите на съделителя Д. Д. Д. по чл.31,
ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствения имот/дворно място и къща/ .
С влязло в сила на 09.07.2020г. решение №493/19.06.2020г. по гр.д.
№190/2019г.на РС-Добрич е допусната съдебна делба на поземлен имот в
гр.Д. , представляващ ПИ с идентификатор *** с площ 249 кв.м, между
съделители с квоти: за Д. Д. Д. с ЕГН ********** - 69/249 кв.м ; за С. С. Д.
с ЕГН ********** - 80 /249 кв.м и за Г. А. А. с ЕГН ********** - 100 /249
кв.м, и на едноетажна жилищна сграда от 84 кв., изградена в това дворно
място, между съделители с квоти: Д. Д. Д. с ЕГН ********** – 2/3 ид.ч. и Г.
А. А. с ЕГН ********** – 1/3 ид.ч.
В срока по чл.346 от ГПК - първото по делото съдебна заседание след
допускане на делбата, проведено на 12.03.2021г., с молба вх.
№264503/12.03.2021г. /на л.240 от делото на ДРС/, съделителят Д. Д. Д. е
заявил искане за уреждане на сметки между него и съделителите Г. А. А. и С.
2
С. Д.. Заявил е общо вземане от 1000лева за периода 29.09.2020г./датата на
поканата/-12.03.2021г./датата на предявяване за исковете/, ведно със
законната лихва от 12.03.2021г.. Съобразно уточняващата молба вх.
№874/06.02.2023г./л.40 от настоящото дело/ във връзка с изправяне
нередовност на исковете поради общото им предявяване в първото по делото
съдебно заседание след допускане на делбата, Д. Д. Д. претендира от Г. А. А.
обезщетение в размер на 800лева за ползване на дворното място и къщата, а
от С. С. Д. обезщетение в размер на 200лева за ползването на дворното място,
за периода 29.09.2020г. до предявяване на исковете-12.03.2021г., ведно със
законната лихва, начиная от предявяване на исковете.
По правило исканията по чл.346 от ГПК са облигационни и
представляват осъдителни искове за вземания, които съделителите имат едни
към други във връзка с делбената общност. За предявяването им законът не
изисква формална искова молба и предварително внасяне на държавни такси,
т.е. могат да бъдат заявени и устно. За редовното предявяване на искове по
сметки е достатъчно исканията да са конкретизирани по размер и
основание,т.е.да е ясно сума в какъв размер се претендира и от какви
обстоятелства се извлича дължимостта на сумата.
В случая по своята правна същност претенциите на Д. Д. Д. са за
обезщетяването му като неползващ собственик на ползата, от която е лишен,
чрез заплащане на обезщетение за ползването от ответницата Г. А. А. на
дворното място и къщата, и за ползването от ответника С. С. Д. на дворното
място, за периода от поканата до първото по делото съдебно заседание след
допускане на делбата, правилно квА.фицирани от районния съд като такива
по чл.31 ал.2 от ЗС.
Материално правния спор по чл.31, ал.2 от ЗС несъмнено подлежи на
разглеждане във втората фаза. Ползата, от която ищецът е бил лишен се
определя въз основа на месечния наем за минА.я период и в негова тежест е
до го докаже. Фактът на ползването на общия имот само от единия
съсобственик е предпоставка за възникване на правото на неползващия на
обезщетение от деня на писменото поискване и такива са твърденията на
ищеца. Обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС се дължи от поканата, до първото
по делото съдебно заседание след допускане на делбата.
Ответниците са отрекли получаването на нотариалните покани,
3
живеели в Г., никой от двамата не ползвал имота/дворно място и къща/,
ищецът ползвал имота, снабдил се и с констативен акт за собственост по
давност, не са възпрепятствА. ползването на имота от ищеца.
Касае се за поземлен имот с площ от 249кв.м., застроен с едноетажна
жилищна сграда с площ от 84кв.м., която съдържа входно преддверие, дневна
с кухненска ниша, две спални, баня със санитарен възел, всички
функционално свързани. С отделен вход и без връзка с останА.те помещения
съществува и стая с баня и коридор, достъпна директно от дворното място.
Действително, от момента на възникване на съсобствеността, всеки от
съсобствениците има право да ползва имота. Безспорно е между страните,
съвпадащи са и показанията на свидетелите Д.Г.Д. и М.Е.С., че ищецът живее
в П., а ответниците в Г.. На св.Д., който имал автомобилен сервиз в съседство
на съсобствения между страните имот, ответницата Г. А. А. дала ключ за
имота през 2019г. когато бил „водния цикъл“, имало проблем с ВиК. Ключът
бил още у свидетеля. Тя се връщала веднъж годишно, имала друг ключ.
Свидетелят не е виждал ищецът да влиза в имота. Не знае дА. има ключ от
имота. Св.С. от една година/разпита е проведен на 28.09.2021г./ бил наемател
на автомивката на ищеца, която била в съседство на имота. Освен Г. не е
виждал друг да влиза в имота. През последната година я виждал два или три
пъти, а ищецът веднъж лятото дошъл при него на автомивката. Не е виждал
ищеца да влиза в имота когато се връща от П., той си имал жилище на друго
място. Не знае дА. има ключ. Свидетелят не познава ответникът С..
В тежест на ищеца е да установи съществуването на заявените вземания
за процесния период от 29.09.2020г. до предявяване на исковете на
12.03.2021г. По делото е представена от ищеца нотариална покана рег.№3210,
т.І, акт№188 по регистър на нотариус №653 на НК, от която се установява, че
на 24.07.2020г. ищецът е представил на нотариуса за връчване нотариална
покана, адресирана до двамата ответника, с предложение за плащане на
месечен наем в размер на 200лева на месец, считано от датата на получаване
на поканата, а ако не желаят да плащат месечен наем в поискания размер, в
срок от 1месец, считано от датата на получаване на поканата да му осигурят
достъп до имота/дворно място и къща/ и да му предадат ключ от същия.
Удостоверено е от нотариуса връчването на поканата по реда на чл.47 от ГПК
на 29.09.2020г.
4
Следователно за процесния период от 29.09.2020г.-12.03.2021г. между
страните е нА.це съсобственост в установения с влязлото в сила решение по
допускане на делбата №493/19.06.2020г. обем. НА.це е и писмено искане по
смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС, отправено от ищеца с нотариалната покана.
Законът не установява изисквания за специална форма и съдържание на
писменото искане. Достатъчно е нА.чието на писмено волеизявление на
неползващия за получаване в бъдеще на цена срещу ползването, без да е
необходимо дори конкректно посочване на стойност или на период. От деня,
от който неползващия собственик поиска от ползващия да му заплати
обезщетение, последния дължи такова до момента, до който ползва,
лишавайки другия от ползване. Веднъж отправено, писменото искане се
разпространява неограничено във времето докато трае съсобствеността или се
прекрати ползването от съсобственика. В този смисъл решения по чл.290 от
ГПК №351/13.07.2010г. по гр.д.№573/2009г.на ВКС, III г.о., решение
№466/21.05.2010г. на ВКС по гр.д.№4249/2008г.ІVг.о, №544/23.07.2010 г.по
гр.д.№736/2009г. на ВКС, ІVг.о.
Безспорно, обезщетение не се дължи, ако не е нА.це ползване, респ.
ползване свръх правата, вкл. ако е предоставена възможност за ползване на
претендиращия обезщетение и последният не се е възползвал. В показанията
на свидетелите Д.Г.Д. и М.Е.С. не се съдържа информация, че ответникът С.
С. Д./който няма права в къщата/ е ползвал незастроената част от дворното
място. С оглед Тълкувателно решение № 7/ 2012 г. от 02.11.2012 г. на ОСГК
на ВКС, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение
на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останА.те
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се
събират добиви и граждански плодове. Въз основа на информацията,
съдържаща се в показанията на двамата свидетеля може да се обоснове извод,
че ответницата Г. А. А. е ползвала в процесния период имота/незастроената
част от дворното място и къщата/- имала ключ, при връщането си от Г. идвала
в имота. Свидетелските показания обаче са лишени от информативност, която
да обоснове извод, че ответницата е ползвала целия имот/дворно място и
къща/ свръх правата си и не е допускала ищецът да ползва имота в обема на
неговите права, при нА.чие на обективна даденост за това/къщата е от две
части с отделни входове, без функционална връзка между тях/, а други
доказателства относно ползването и недопускането му той да ползва, ищецът,
5
носещ тежестта на доказване на тези факти, не е ангажирал.
При така установеното настоящата инстанция приема, че ищецът не е
установил съществуването на заявеното срещу всеки един от ответниците
вземане при което облигационните му претенции по чл.31, ал.2 от ЗС следва
да бъдат отхвърлени. Обжалваното от него решение в частта на отхвърленото
искане по чл.31, ал.2 от ЗС е правилно. Тъй като обаче диспозитива на
съдебното решение в обжалваната част не съдържа индивидуА.зация на
спорното право с посочване на основанието и съдържанието му така както е
заявено с уточняващата молба вх.№874/06.02.2023г /без тази неприцизност да
се отразява върху вА.дността на съдебния акт/, решението в тази част следва
да бъде отменено и постановено ново при прецизиране на диспозитива в
горния смисъл.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция, право на разноски
за въззивното производство има въззиваемата страна- Г. А. А. и С. С. Д., но
същите не са удостоверили извършване на разходи за въззивното
производство, респ. отговорност за разноски не следва да се разпределя.
С оглед гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260563/01.11.2021 г. по гр.д.№ 190/2019 г. на РС-
Добрич, в частта, в която е отхвърлен иска по чл.31,ал.2 ЗС , предявен от Д.
Д. Д. ЕГН ********** гр.Д. срещу Г. А. А. ЕГН ********** и С. С. Д. ЕГН
********** за заплащане от двамата ответници солидарно на
обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот съобразно дела му в
съсобствеността в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ за периода 29.09.2020г. до
12.03.2021г. заедно със законната лихва от датата на иска, като в место това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.31,ал.2 ЗС , предявен от Д. Д. Д. ЕГН
********** гр.Д. срещу Г. А. А. ЕГН ********** от гр.Добрич за сумата от
800/осемстотин/лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото му
да ползва през периода от 29.09.2020г.-12.03.2021г. дела си от съсобствения
между тях недвижим имот- ПИ с идентификатор *** с площ 249 кв.м и
построената в него едноетажна жилищна сграда от 84 кв.м., ведносъс
законната лихва от датата на предявяване на иска 12.03.2021г., до
6
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.31,ал.2 ЗС , предявен от Д. Д. Д. ЕГН
********** гр.Д. срещу С. С. Д. ЕГН ********** от гр.Добрич, за сумата от
200/двеста/лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото му да
ползва през периода от 29.09.2020г.-12.03.2021г. дела си от съсобствения
между тях недвижим имот- ПИ с идентификатор *** с площ 249 кв.м, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска 12.03.2021г., до
окончателното плащане.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7