№ 11653
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110165072 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
С искова молба ищецът ************ е предявил обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът М. В. М. дължи 22 804,99 лв.
частично претендирана сума по Договор за потребителски кредит,
представляваща непогасена главница по месечни погасителни вноски за
периода от 14.03.2022 г. до 14.02.2027 г. и сумата от 1366,02 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 13.08.2021 г. до датата
на подаване на заявлението – 02.03.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 02.03.2022 г. до окончателното
изплащане, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
11646/2022 г. по описа на СРС, 27 състав, както и предявява при условията на
евентуалност обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за горепосочените суми,
ведно със законната лихва.
Твърди се, че на 14.08.2019 г. бил сключен Договор за потребителски
кредит № 3810137 между М. В. М. и *********, по силата на който била
предоставен потребителски паричен кредит в размер на 28 414,41 лв., като
сумата била преведена на сметка на ответницата на 21.06.2019 г., която се
задължила да ги върне по посочен погасителен план към договора на 90 броя
анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 551,45 лв., първата с падеж на
14.09.2019 г., а последната с падеж на 14.02.2027 г. Сочи се, че бил договорен
1
ГЛП в размер на 14,99 % и общата сума за връщане била в размер на 48
338,05 лв. Навежда, че кредитополучателят не бил заплатил посочената сума.
Ищецът твърди, че на 19.10.2020 г. бил подписан Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г. сключен между ********* и
************ по силата на който вземането срещу ответницата, произтичащо
от Договор за потребителски кредит № 3810137, сключен на 14.08.2019 г.
било прехвърлено от цедента ********* на цесионера ************. Твърди
се, че длъжникът бил уведомен от цедента за прехвърляне на вземането, както
и че била обявена предсрочна изискуемост на кредита с уведомително писмо
с изх. № УПЦ-П-УКФ/3810137 от 26.10.2020 г., което се върнало в цялост
като непотърсено. Сочи се, че било изпратено уведомително писмо със
същото съдържание с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/3810137 от 21.08.2021 г. чрез
ЧСИ *********, като ответницата не била намерена на адреса.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата, в който оспорва исковите претенции. Оспорва като нищожна
клауза чл. 5, ал. 7 от общите условия. Оспорва да е подписвала общи условия
към договора за потребителски кредит като се сочи, че същите не отговаряли
на устно предоставените условия. Твърди, че не е била надлежно уведомена
за извършената цесия. Навежда се, че договорът за потребителски кредит и
общите условия към него не били представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, с което противоречал на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
както и че клаузите не били индивидуално уговорени. Прави възражение за
нищожност на договора за потребителски кредит поради липса на съгласие и
противоречие със закона.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 11646/2022г. по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че със заявление с вх.№ 42232/04.03.2022г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, с което се претендира:
22804.99лв., частично претендирана сума по Договор за потребителски
паричен кредит № 3810137, сключен на 14.08.2019г., представляваща
непогасена главница по месечни погасителни вноски с падежни дати от
14.03.2022г. до 14.02.2027г. (с твърдения за предсрочно изискуемост на
договора съгласно молба вх.№ 64978/01.04.2022г.), така и обезщетение за
забава в размер на 1366.02лв. от 13.08.2021г. до 04.03.2022г. Въз основа на
подадено заявление (и уточнението с молбата от 01.04.2022г.), съдът е издал
Заповед № 9309 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
05.04.2022г. по ч.гр.д. № 11646/2022г. по описа на СРС, 27 състав, с която е
разпоредено: М. В. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. **********, общ.
Столична, обл. София (столица) да заплати на заявител ********* с ЕИК:
*********** и адрес: гр. София, ************, общ. Столична, обл. София
2
(столица), сумата от 22 804,99 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски паричен кредит № 3810137/14.08.2019г., сключен с цедента
*********, обявен за предсрочно изискуем, за което длъжникът е уведомен на
13.08.2021г., ведно със законна лихва за период от 04.03.2022 г. до изплащане
на вземането, сумата 1 366,02 лева (хиляда триста шестдесет и шест лева и 02
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 13.08.2021 г. до
04.03.2022 г., както и държавна такса в размер на 483,42 лева (четиристотин
осемдесет и три лева и 42 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева (петдесет лева). В срока по чл.414 ГПК е подадено
възражение, поради което съдът с разпореждане № 87079/19.09.2022г. е дал
указания по чл.415, ал.1, т. 1 ГПК, в изпълнение на които в срок е предявен
настоящият иск.
Приет по делото е договор за потребителски кредит №
3810137/14.08.2019г., по силата на който между ответницата като
заемополучател и ********* е сключен договор, по силата на който
стойността на кредита е 28414.41лв., дължима за срок от 90 месечни вноски, с
фиксиран ГЛП от 14.99% и посочен ГПР 14.71%. Съгласно погасителния план
към договора за периода от 14.03.2022г. до 14.06.2023г. чистата стойност на
главницата по погасителните вноски е в общ размер на 4299,32лв.
Приет е рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.11.2018г. между ********* и ищеца, по силата на който ********* като
цедент се задължава ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, да
прехвърля възмездно срещу възнаграждение портфейл от свои просрочени и
изискуеми вземания. Приет е индивидуален договор за цесия от 19.10.2020г.
между ********* и ищеца, по силата на който цедентът прехвърля на ищеца
като цесионер вземания, описани в Приложение № 1 към същия. Съгласно
Приложение № 1 се установява, че сред прехвърлените вземания е и това
срещу ответницата за дължима сума от 31402.18лв. Прието е потвърждение за
извършена цесия на парични вземания по чл.99 ЗЗД, така и пълномощно, с
което цедентът упълномощава цесионера да уведомява по чл.99, ал.3 ЗЗД
длъжниците за извършената цесия, вкл. и ответницата (съгласно приложение
към пълномощното). Прието е уведомително писмо за извършена цесия от
ищеца като пълномощник на цедента до ответницата, с която се уведомява, че
е извършена цесия за сумата от 31402.18лв.
Прието е уведомление от ЧСИ ******* на КЧСИ, съгласно което
ответницата се уведомява, че следва да се яви в кантората на ЧСИ за
получаване на призовка/съобщения.
Прието е заключение на вещо лице по допусната ССчЕ, съгласно което
вещото лице дава заключение, че ответницата имала остатъчно задължение по
предходен кредит при ********* в размер на 28414.41лв., което било
реструктурирано в ново кредитно задължение, представляващо процесното,
същият бил осчетоводен като предсрочно изискуем при цедента поради
изпадане в забава на 15.10.2019г. (втората падежна дата), имало данни за
3
погасяване на задълженията по процесния кредит в размер на 1017.63лв., но с
тях били погасени задължения до 16.03.2020г.
Приет е доклад на вещо лице по допусната по делото СТЕ, съгласно
която след запознаване с материалите по делото е установено, че
предоставено по делото е само електро-фотографско копие на оспорен
договор за потребителски кредит, поради което качеството на печата не
позволява прецизно изследване на големината на шрифтовете поради факта,
че копирането е намален общия размер и измерванията не биха били точни.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по
свое убеждение, намира за установено от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 99 ЗЗД,
вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, както и при условията на
евентуалност обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на
ищеца: валидно сключен договор за цесия, уведомяване на длъжника за
цесията, съществуването на твърдяното прехвърлено вземане, произтичащо от
правоотношение по договор за потребителски кредит с твърдяното от ищеца
съдържание, т.е. валидно сключен договор за потребителски кредит, който
отговаря на изискванията на чл.9 до чл.14 ЗПК с индивидуално уговорени
клаузи (вкл. с оглед възражението за нищожност поради липса на съгласие, в
тежест на ищеца е разпределено да докаже, че е налице външно обективирана
воля насочена към създаване, т.е. сключване на процесния договор за
потребителски кредит; вкл., че договорът отговаря на изискванията на чл.10,
ал.1 ЗПК във връзка с възражението за нищожност поради неспазен шрифт и
формат; така и с оглед възражението за нищожност на договора поради
твърденията за неподписване на ОУ ищецът следва да докаже, че са спазени
разпоредбите на чл.11, ал.2 ЗПК), в т.ч. възнаградителна лихва, получаване на
паричната сума от ответницата кредитополучател, настъпване на падежа на
задължението за връщане на вноските по кредита, респ. на предпоставките за
настъпването на предсрочната изискуемост, в т.ч., че кредитодателят е
упражнил потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем,
за което е уведомил кредитополучателя. За уважаване на евентуалните
осъдителни искове в тежест на ищеца е възложено да докаже същите
правопораждащи факти.
С оглед оспорванията на ответницата за нищожност на процесния
договор за потребителски кредит на основание чл.10, ал.1 ЗПК (Договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора),
4
съдът на основание чл.183 ГПК е задължил ищеца да представи оригиналите
на Договор за потребителски кредит № 3810137 и приложимите към същия
Общи условия за целите на допуснатата съдебно-техническа експертиза по
въпросите за размера на шрифта на договора. С оглед практиката на ВКС
(обективирана в Решение № 75 от 04.08.2020 г. по гр. д. № 4626 / 2019 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение), съдът приема, че не е нужно
изрично искане от страната, за да може съдът да задължи по чл.183 ГПК
страна да представи оригинал, особено с оглед необходимостта от
представяне на материали, които се предоставят на вещото лице, за изготвяне
на експертизата. Тежестта на доказване на обстоятелството, че договорът
отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК е възложена на ищеца. С оглед
неизпълнение на указанията на съда, така и с оглед възложената тежест на
доказване, съдът приема, че ищецът не е доказал, че договорът за
потребителски кредит отговаря на изискванията по чл.10, ал.1 ЗПК по
отношение на шрифта на договора, с оглед на което съдът приема, че на
основание чл.22, ал.1 ЗПК вр. чл.10, ал.1 ЗПК договорът е недействителен
(така и Решение № 50206 от 25.11.2022 г. по гр. д. № 3578 / 2020 г. на
Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение), съответно с оглед чл.23 ЗПК се
дължи чистата стойност на кредита (така и Решение № 50174/26.10.2022г. по
гр.д. № 3855/2021г. по описа на ВКС, Четвърто г.о.).
На следващо място, ищецът твърди дължимост на вноски за главница за
периода от 14.03.2022г. до 14.02.2027г. вкл. поради обявена предсрочна
изискуемост на кредита. По принцип в практиката на ВКС, намерила израз в
решение № 139 от 5. 11. 2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, І т. о., решение
№ 114 от 7. 09. 2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 198
от 18. 01. 2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, І т. о., решение № 86 от 27.
10. 2020 г. по т. д. № 2118/2019 г. на ВКС, І т. о. Решение № 60110 от
04.03.2022 г. по т. д. № 772 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
отделение и др., последователно се застъпва становището, че в хипотезата на
обективирано в исковата молба по чл. 422 ГПК или по осъдителен иск за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит, волеизявление на
кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че с
връчването на препис от нея на ответника по иска това волеизявление достига
до него, като от този момент настъпва предсрочната изискуемост. В
конкретния случай обаче съдът приема, че ищецът не е доказал пълно и
главно обявяване предсрочната изискуемост по кредита, вкл. в исковата
молба няма волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната
изискуемост, а единствено твърдение, че на длъжника било изпратено
уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, като единственото
писмено доказателство е уведомление от ЧСИ ******* на КЧСИ, съгласно
което ответницата се уведомява, че следва да се яви в кантората на ЧСИ за
получаване на призовка/съобщения, което доказва, че е изпратено
уведомление, но не и съдържанието, вкл. дали същото касае обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита.
5
Доколкото съдът приема, че договорът е недействителен по чл.22 ЗПК
вр. чл.10, ал.1 ЗПК, съответно се дължи чистата стойност по чл.23 ЗПК, като
претенцията е за главница от 14.03.2022г. до 14.02.2027г., като с оглед
приетото по-горе за недоказаност на твърдяната предсрочна изискуемост,
съдът следва да уважи иска единствено за чистата стойност на кредита за
периода от 14.03.2022г. до 14.06.2023г., които са в общ размер на 4299,32лв.
Това следва от обстоятелството, че в производството по чл.422 ГПК съдът
следва да вземе предвид фактите настъпили след предявяване на иска по
чл.235, ал.2 ГПК. В мотивите на Тълкувателно решение № 8/2017 г. от
02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения,
че решението на съда трябва да отразява праното положение между страните
по делото, каквото е то към момента на приключване на съдебното дирене,
което задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото
го пораждат или защото го погасяват. Прието е, че при преценката за
основателността на иска следва да бъде съобразено материалното положение
към деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, а не
към датата на предявяване на иска, поради което съдът следва да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска съгласно чл.235, ал.2
ГПК. Съдът разглеждащ установителния по реда на чл. 422, ал.1 ГПК не е
обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, тъй като моментът към който се
установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на
съдебното дирене в исковия процес. Правното основание, на което се
претендира изпълнение, както на вноските с настъпил падеж, така и на
останалата част от главницата поради настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, е сключеният договор за кредит. (в който смисъл е Решение № 50292
от 20.03.2023 г. по гр. д. № 73 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение).
Съвкупно от приетите по делото доказателства (рамков договор за цесия,
индивидуален договор за цесия, потвърждение по чл.99, ал.3 ЗЗД за
извършената цесия, така и пълномощно, по силата на които ищецът се
упълномощава да уведомява от името на цедента за извършената цесия, и
уведомително писмо до ответника за извършената цесия), съдът приема за
доказано, че в полза на ищеца, като цесионер, е прехвърлено вземане по
договора за кредит, но до размера на чистата, т.е. съдът приема, че по
отношение на материалноправната легитимация на ищеца - получаването на
уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на
приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото
от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД
не може да бъде игнорирано, поради което с връчване на уведомлението в
хода на исковото производство цесията има действие спрямо длъжника (в
който смисъл е решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362 от 2015г. на II
т.о. на ВКС).
6
С оглед на което съдът приема, че ищецът е доказал изискуемите
материалноправни предпоставки за уважаване на иска за чистата стойност, но
до сумата от 4299,32лв. за периода от 14.03.2022г. до 14.06.2023г.
По евентуалните осъдителни искове:
Доколкото съдът отхвърля частично установителния иск за главница,
съответно изцяло установителния иск за мораторна лихва настъпва
процесуалното условие за произнасяне за предявените под евентуалност
осъдителни искове. С оглед приетото по-горе, а именно, че договорът за
кредит е недействителен по чл.22 ЗПК вр. чл.10, ал.1 ЗПК, поради което с
оглед последиците по чл.23 ЗПК, то се дължи само чистата стойност на
кредита, не и мораторна лихва, то осъдителният иск за последната е
неоснователен. По отношение на евентуалния осъдителен иск за сумата от
18505,67лв., - частично претендирана сума по договор за потребителски
кредит, представляваща непогасената главница с падежни дати от
14.07.2023г. до 14.02.2027г. вкл., важат съображенията по-горе за липсата на
волеизявление за обявяване кредита за предсрочно изискуем, което да се
съобрази по чл.235, ал.3 ГПК, т.е. искът следва да се отхвърли поради
неизискуемост на вземането. В исковата молба в частта за евентуалното
съединяване на осъдителните искове обилно е цитирана съдебна практика, но
липсва волеизявление за обявяване кредита за предсрочно изискуем, както и
липсват представени към исковата молба писмени доказателства в тази
насока. В приетите по делото уведомителни писма за извършена цесия
липсват по същество изявления за обявяване кредита за предсрочно изискуем.
В същите е описано, че се уведомява за извършената цесия, за размера на
дълга като ответницата се кани да погаси дължимите суми към цесионера
(ищец), като е отправено предупреждение, че ако не се плати ще бъдат
предприети всички допустими действия, но не и волеизявление, че кредитът
ще се счита предсрочно изискуем, а както бе изяснено по отношение на
уведомлението от ЧСИ ******* на КЧСИ, същото доказва, че е изпратено
уведомление, но не и съдържанието, вкл. дали същото касае обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, поради което и доколкото се сочат
доказателства съдът не е имал задължение по чл.146, ал.2 ГПК да указва, че
не се сочат доказателства за заявените обстоятелства.
По разноските:
С право на такива разполагат двете страни. Ищецът е доказал сторени
разноски в размер на 483,42лв. за д.т., 300лв. депозит, претендира
юрисконсултско възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна
сложност на делото съдът определи в размер на 100лв., така и следва да се
разпредели отговорността за разноски по ч.гр.д. № 11646/22г., в размер на
533,42лв., или общо 592,9лв., поради което има право на разноски по чл.78,
ал.1 ГПК до размер на 1416,84лв. С оглед частичната основателност на
главния установителен иск за главницата, но неоснователност на останалите
искове, вкл. на евентуалните искове, има право на разноски в общ размер на
7
126лв.
Ответникът е доказал сторени разноски в общ размер на 600лв., като с
оглед частичната неоснователност на исковете има право на разноски в
размер на 546,64лв.
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422 ГПК
положителен установителен иск с правно основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.
1, вр. чл. 9 ЗПК, че М. В. М., ЕГН: ********** и адрес: гр. **********, дължи
на *********, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ************, сумата от 4299,32лв., представляваща цедирано
вземане главница по Договор за потребителски паричен кредит №
3810137/14.08.2019г., за периода от 14.03.2022г. до 14.06.2023г., ведно със
законна лихва за период от 04.03.2022 г. до изплащане на вземането, за които
суми има издадена Заповед № 9309 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 05.04.2022г. по ч.гр.д. № 11646/2022г. по опис на СРС, 27
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважената част до пълния
претендиран размер от 22804.99лв., частично претендирана сума по Договор
за потребителски кредит, представляваща непогасена главница по месечни
погасителни вноски за периода от 14.07.2023 г. до 14.02.2027 г., така и
ОТХВЪРЛЯ иска предявен по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.99
ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 1366.02лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 13.08.2021г. до 04.03.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от *********, ЕИК: ***********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ************, евентуален осъдителен иск
с правно основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК за осъждане М.
В. М., ЕГН: ********** и адрес: гр. **********, да заплати сумата от
18505,67лв., - частично претендирана сума по договор за потребителски
кредит, представляваща непогасената главница с падежни дати от
14.07.2023г. до 14.02.2027г. вкл., ведно със законната лихва от 29.11.2022г. до
изплащане на вземането, поради неизискуемост на вземането, както и
ОТХВЪРЛЯ евентуалния осъдителен иск по чл. 99 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД за
осъждане ответницата да заплати на ищеца сумата от 1366.02лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 13.08.2021г. до
04.03.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. В. М., ЕГН: ********** и
адрес: гр. **********, да заплати на *********, ЕИК: ***********,
*********, разноски по делото в общ размер на 126лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 ГПК *********, ЕИК: ***********,
*********, да заплати на М. В. М., ЕГН: ********** и адрес: гр. **********,
разноски по делото в общ размер на 546,64лв.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9