РЕШЕНИЕ
№ 363
гр. Кюстендил, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20241520100157 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от Д. П. Ч., ЕГН **********,
адрес: с.Л., общ.К., ул.“Ст. К.“ №**, против С. Д. Д., ЕГН *********, от с.А.,
общ.А., обл.В., ул.“Р.“ №**. Иска се съдът да развали договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт №**, том IV, рег.№ 3477, нот. дело № 494 от 2013 г. по описа
на нотариус Н. Мл. при КРС, вписан в Служба по вписванията гр.К. с вх.
№4462 от 01.12.2013 г., с акт №73, том XVI №2278/2013 г., сключен между
ищеца като прехвърлител и починалия на 02.04.2022 г. негов внук АНД. Й. Й..
Посочва се, че ответницата е наследник на АНД. Й. Й. на осн. чл.7 от ЗН.
Претендират се и сторените разноски по делото.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК ответницата е
взела становище по допустимостта и основателността на предявения иск като
признава същия и моли да бъде постановено решение, с което съдът да го
уважи.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез адв. В. от АК – Кюстендил,
заявява, че поддържа исковата молба и моли да бъде постановено решение
при признание на иска.
КРС намира за установена и призната от страните следната фактическа
обстановка:
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници с изх.
№ 0242 от 12.01.2024г., изд. от Община К., ищецът и ответницата са
наследници по закон на Анд. Й.Й., починал на 02.04.2022 г. в гр. С..
1
На 02.12.2013 г. ищецът прехвърлил на внука си Анд. Й. недвижим имот
с идентификатор № 44183.93.1 по плана на новообразуваните имоти за
местността „Пл.“ в землището на с. Л., срещу задължение за издръжка и
гледане. Договорът е обективиран в нотариален акт № 94, том IV, рег. №3477,
нот. дело №494 от 2013 г., вписан в Служба по вписванията гр. К. с вх. №
4462 от 02.12.2013 г. с акт №73, том XVI № 2278/2013 г., партиди 38915,
38916. Ищецът е изпълнил своето задължение по договора за издръжка и
гледане като си запазил правото на пожизнено безвъзмездно ползване на
посочения имот. Дъщерята на ищеца Г. Д. Й. е извършила отказ от
наследството, оставено й от Анд. Й., вписан в особената книга при КРС
съгласно Решение № 1159/15.12.2023г. по ч.гр.д. № 2755/2023г. по описа на
КРС под № 101/2023г. На основание този отказ единствени наследници на
починалия се явяват ищецът и ответницата.
Последната с оглед напредналата й възраст и местожителството й в с.
А., обл. В., е заявила на ищеца, че не може да встъпи в правата на починалия
си внук по договора за издръжка и гледане. Ответницата не е полагала
никакви грижи за ищеца, тъй като не е в състояние за това.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Признанието на иска е изявление, изхождащо от ответника, отнасящо се
до иска, така както е предявен от ищеца, и се изразява в съгласие и
потвърждение относно обстоятелствата, на които се основава искът и
обоснованият с тях петитум. Съдът, с оглед направеното с отговора на
исковата молба признание на иска по реда на чл.237 ГПК следва да постанови
решение, с което уважава изцяло претенциите на ищеца, без да изследва
основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по
предмета на спора.
КРС счита, че не е налице никоя от хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК
като предявеният иск е допустим, признатото право не противоречи на закона
и добрите нрави, както и че страната може да се разпорежда със същото. В
защита на обществения интерес е предвидено развалянето на алеаторния
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане задължително да се извършва по съдебен ред – арг. от чл.87, ал.3 от
ЗЗД, а ответницата е наследила идеална част от правата на задължилия се да
престира грижи, тоест има право да изрази воля за разваляне на процесния
договор. На основание чл.237, ал.2 съдът не следва да излага допълнителни
мотиви.
С оглед формулираното в исковата молба и поддържано в открито
съдебно заседание искане за присъждане на разноски в полза на ищеца,
съдът намира следното:
Признанието на ответника не е достатъчно, за да бъде освободен от
отговорността за разноски, тъй като следва да са налице кумулативните
изисквания на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно с поведението си да не е дал
повод за завеждане на иска и да го признава. В случая съдът счита, че
ответницата не е дала повод за завеждане на делото. В исковата молба е
2
посочено, че ищецът е инициирал разговори с ответницата, от която научил,
че същата е на 97 години, страда от деменция и тъй като сама не би могла да
се грижи за себе си, й е практически невъзможно да полага грижи за ищеца.
На осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД процесният договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане подлежи на разваляне по
съдебен ред. Тоест каквото и да е било извънпроцесуалното поведение на
ответницата императивната норма на закона повелява спорът да се разгледа
от съда. Завеждането на иска е породено именно от този императив, а не от
поведението на ответницата и при тези мотиви съдът счита, че разноските
следва да останат за страните така, както са ги извършили.
Относно претендираното с представения списък за разноски по чл.80 от
ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева, съдът счита, че по
делото не са представени доказателства за действителното му заплащане, не е
приложен договор за правна защита и съдействие между ищеца и адв. В. и
следователно такова няма да бъде присъдено. В този смисъл и
задължителната практика на ВКС – т.1 от Тълкувателно решение №6 от
06.11.2013г. по тълк. дело №6/2012г. ОСГТК, ВКС.
Воден от горното и на осн. чл.237 ГПК, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ на осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД сключения на 02.12.2013 г. между
Д. П. Ч., ЕГН **********, от с. Л., общ. К., ул.“Ст. К.“ №** и АНД.Й. Й.,
притежавал ЕГН **********, починал на 02.04.2022г. в гр. С., договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в нотариален акт № 94, том IV, рег. №3477, нот. дело №494 от
2013 г., вписан в Служба по вписванията гр. Кюстендил с вх. № 4462 от
02.12.2013 г. с акт №73, том XVI № 2278/2013 г., партиди 38915, 38916.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
3