Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………
гр. С., 25.04.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично заседание на десети
февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при
секретаря Веселина Христова, като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 3827/2015., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124
и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба вх. № 71763/03.06.2015г., предявена от О. К., с адрес – гр. К., ул. „*********против М.НА Р.Р. И Б., с адрес – гр. С., ул. „*********
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът – О. – К. твърди в
исковата си молба, че на 24.06.2010 г. между О.та и Министерство
на регионалното Р. и Б. (МРРБ) - Управляващ орган по Оперативна програма
"Регионално Р." - Главна дирекция "Програмиране на регионалното Р.",
бил сключен Договор за безвъзмездна финансова помощ с № BG161PO001/4.1-01/2007/060 (ДБФП или
договора), по изработен
одобрен проект „Грижа за децата – бъдеще на О. – К.“. Посочва се, че по повод
на този договор ответното Министерство в качеството му на договарящ орган е
приело, като свое задължение да предостави на ищеца безвъзмездна финансова
помощ по ОПРР в общ размер на сумата възлизаща на 998 128,11 лв. За да
бъдат изъплнени дейностите по одобрения за финансиране проект, от ищеца се
посочва, че били предвидени две обществени поръчки, както следва : първата била
с обхват „Извършване на СМР на обект СОУ „Св. П.Х.“ , гр. К. – подобряване на
енергийната ефективност“, като дейностите по тази част от проекта подлежащи на
финансиране са определени в размер на сума от 215 174 лв. без ДДС /258
214,80 лв. с вкл. ДДС/, а втората е с обхват „Извършване на СМР по обекти : ЦДГ
„Здраве“ – гр. К. при финансов ресурс – 135 477,05 лв. без ДДС /162 572,45
лв. с вкл. ДДС/, Детска градина – с.
Сливница при финансов ресурс – 99 156,22 лв. без ДДС /118 987,46 лв. с
вкл. ДДС/, Детска градина – с. Долна Градешница при финансов ресурс –
47 800,01 лв. без ДДС /57 360,01 лв. с вкл. ДДС/, Детска ясла – гр. К. при финансов ресурс – 225 734,09
лв. без ДДС /270 880,90 лв. с вкл. ДДС/ - ремонт, реконструкция и модернизация
на материално-техническата база. Ангажимент на договарящия орган било да
извършва междинни и окончателни плащания в полза на О.та – бенефициент,
отчитайки реално извършените и заплатени от нея разходи, които са били
верифицирани от управляващия орган при изискванията на общностното право,
съдържащи се в Регламент 1083/2006 г. на Съвета и Регламент 1828/2006 г. на
Комисията. От О.та се изтъква, че е спазила задълженията си по договора, като е
провела процедурите по възлагане на двете обществени поръчки по повод
изпълнението на договорираните дейности и срочно е предоставила на ответното
Министерство цялата документация във връзка с изпълнението на обекта, която
поетапно била одобрявана от същото в качеството му на договарящ орган. Като
послеица от проведените две обществени поръчки от страна на бенефициента били
сключени договори, както следва : за дейностите по обект СОУ „Св. П.Х.“ за
изпълнител било избрано дружеството – „А.С.-**“ ЕООД, а за тези касаещи трите
детски градини и детската ясла за изпълнител било определено дружеството – „И.-Б.Т.“
ООД. О.та признава, че в частта по изпълнение на одобрения проект за
безвъзмездно финансиране касаеща трите детски градини и една детска ясла е
получила от страна на договарящия орган предвиденото финансиране, с изключение
на сумата от 28 866,77 лв. с вкл. ДДС, чието плащане било отказано с оглед
осъществяване на финансова корекция по договора в тази му част и в такъв
размер, защото след извършена проверка от страна на Управляващия орган са били
установени различни по своята продължителност за всяка обособена позиция
закъснения в темпорално отношение при изпълнение на поръчката възложена от
бененфициента на дружеството пряк изпълнител „И.-Б.Т.“ ООД. О.та се позовава на
това, че тя не е допуснала нарушения на договорните си задължения, които да са
породили соченото от управляващия орган закъснение в изпълнението на поръчката
и поради това тя не следва да носи отговорност и в частност да й се отакзва
плащане на част от договорираната финансова помощ, съставляваща сумата от 28 866,77
лв. Изрзява се несъгласие с визираната от управляващия орган причина за
корекцията, а именно, че размерът на договорените по сключения с „И.-Б.Т.“ ООД
в качеството му на изпълнител неустойки за допуснато закъснение в изпълнението
на възложените дейности били ниски и не обезпечавали обещствения интерес. О.та
посочва, че още във фазата на проекта си договорът по тази обществена поръчка е
съгласуван с управляващия орган и последния го е одобрил, вкл. относно
отговорносите за неизпълнение, където са предвидени и начините на формиране на
неустойки, поради което ответника няма как да чепри основания от подобен начин
на договаряне на неустойките, защото същия му е бил известен и не е имало
указания за изменение на клаузите в тази им част. В частта по проекта касаещ
извършването на дейности по обект СОУ „Св. П.Х.“ от ответника била наложена
санкция във финансирането в размер на 100 % от заложените по проекта суми, като
е сторил това със свое писмо от м.08.2013 г. и несъобразявайки обстоятелството,
че ищеца е изпълнил добросъвестно произтичащите за него задължения по
подписания договор за безвъзвъзмездно финансиране, като не е допуснал
отклонение от ангажиментите поети по него. Проследяват се действията по повод
изпълнението на договора за финансиране на проекта относно училището в гр. К.,
като се излагат фактите във връзка с процедурата по провеждането на
обществената поръчка относно изпълнението на СМР по обезпечаване на енергийната
ефективност на обекта, като се акцентира върху това, че макар да е имало
сигнали за допуснати нарушения, то те не са били възприети за основателни от
управляващия орган и проверките по тях били приключени поради липса на
нередности. Така кмета на О. – К. обявил класирането на явилите се кандидати по
обявената процедура по възлагане на обществена поръчка, като според това класиране
дружеството „А.С.-**“ ЕООД било на първо място. Това решение на кмета било
атакувано пред КЗК от друг неспечелил поръчката участник в процеудрата, като в
образуваното производство органа осъществяващ контрол за законосъобразност на
процедурата по обявената обществена поръчка е допуснал предварително изпълнение
на решението за избор на изпълнител по поръчката. Този акт на КЗК е потвърден и
при обжалването му пред Върховния административен съд на РБ. Допълва се, че
договорът с изпълнителя „А.С.-**“ ЕООД бил сключен на 28.09.2012г., като според
възприетото в него изпълнителя е поел задължение да завърши и предаде обекта в
срок до 10 календарни дни, считано от предаване на обекта на изпълнителя за
извършване на възложените СМР посредством протокол за предаване на строителна
площадка. Ищецът изтъква, че е уведомил за така сключения договор ответника на
01.10.2012 г. На датата-02.10.2012 г. пък бил съставен протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж. Споменава
се и това, че ищеца е направил и искане до управляващия орган за осъществяване
на междинно плащане, което е било отказано с писмо на ответника от 02.10.2012
г., в което се вземало и отношение по допуснатото предварително изпълнение на
решението за избор на изпълнител по процесната поръчка и се отправяло
изявление, че управляващия орган няма да извършва плащания отнасящи се до
изпълнението на тази обещствена поръчка, считано до окончателното произнасяне на
компетентните държани органи. Това провокирало ищеца да отправи до управляващия
орган на 04.10.2012 г. искане за промяна на подписания договор за безвъзмездно
финансиране, а именно ответника да санкционира временно спиране на дейността по
т. 3.6. по проекта свързан с извършването на дейности по обект СОУ „Св. П.Х.“,
като спирането се смята за такова с начална дата – момента на получаване на
първата жалба срещу Решението на Кмета на О.та взето на 24.07.2012 г. за
определяне на изпълнител по малка обществена поръчка, тоест считано от
03.08.2012 г. О.та е била мотивирана да поиска подобно спиране, доколкото ако
не го била сторила и респективно е извършила плащане в рамките на сроковете по
договора в интервала до 14.10.2012 г., то това означавало, че направените от
нея разходи нямало да бъдат верифицирани от управляващия програмата орган с
оглед изричните указания за спиране на плащанията дадени от ответника. Едва на
16.10.2012 г. в О.та се получило писмо от ответника, с което последния
уведомява бенефициента, че спира срока на изпълнение на дейностите по проекта,
считано от 03.08.2010 г. до изтичане на 5 дни от момента на влизане в сила на
акта, с които съдебния спор ще се разреши окончателно. Към момента на входиране
на писмото в О.та – 16.10.2012 г. срокът за изпълнение на дейностите по
договора вече бил изтекъл /14.10.2012 г./ и няма как О.та да изпълни даденото
към нея предписание състоящо се в това, че през време на периода на временно
сприране на дейностите по проекта, бенефициента не следва да извършва дейности
и да разплаща и отчита дейности по проекта. Ето защо на 12.10.2012 г. О.та била
извършила дейности по договора, а именно участвала е в съставяне на констативен
протокол за установяване годността за приемане на строежа, но същевременно не е
извършвала никакви разплащания по сключения договор с изпълнителя на обекта,
каето кореспондира с дадените й указания от финансиращия орган. Поддържа се, че
спора във връзка с обжалване на решението на Кмета за класиране на кандидатите
по обявената обществена поръчка е приключил окончателно с постановено от ВАС
съдебно решение на 18.02.2013 г. Така на 08.03.2013 г. ищецът е известен от
ответника, че се възобновява действието на договора, считано от 20.02.2013 г.
На 30.04.2013 г. ищеца е уведмил ответника, че дейностите по проекта са
осъществени, като поради това отправя и искане за окончателно плащане на
договорираната безвъзмездна финансова помощ по проекта. На 06.08.2013 г. обаче
при ищеца се получило писмо от управляващия орган, че последния отказва да
верифицира сумата в размер от 280 254,95 лв., които отказ няма обосновка. О.та
е реагирала на този отказ чрез подадено на 09.08.2013 г. обносвано възражение
до ответника и моли за преразглеждане на взетото решение да се откаже плащане
на посочената сума. Това възражение било допълнено от О.та на 23.09.2013 г. На
17.12.2013 г. от МРРБ постъпил отговор по възражнието на О.та, че счита аргументите
на бенефициента за неоснователни. Ищецът посочва, че на 03.04.2013 г. се е
разплатил с дружеството изпълнител на проекта превеждайки му сумата съгласно
предвиденото в договора за малка обществена поръчка и отново мотивирайки се с
това, че О.та е малка, а разходвания ресурс значителен Кмета е поискал на 15.01.2015 г. от управляващия
орган да преразгледа отказа си и да верифицира и изплати сумата от
280 254,95 лв. Съгласно последвали на 05.02.2015 г. МРРБ окончателно
отказва верифициране на исканите от О. – К. суми. В исковата молба се изтъкват
и конкретни твърдения по отношение на останалите неверифицирани от ответника
суми по договора, които се поддържа да са били разходвани от О.та във връзка с
обезпечаване на дейносите по неговото изпълнение, но ответника неоснователно и
по отношение на тях е приел да не са налице основания за признаване, като е
осъществил необоснована финансова корекция възлизаща на техния размер. Относно
разходите в размер на 658,80 лв., които са били предназначени за изотвяне на
проучвания и одит за енергопотребление по фактура от 05.10.2011 г. с изпълнител
„Г.***“ ООД се казва, че реално обследваните площи в училището са общо
7 865,59 кв.м. и 840,30 кв.м. ЦДГ “Здраве“, като общата фактурирана сума
от 17 760 лв. изцяло кореспондирала с тази по одобрения бюджет по проект и
нямало извънлимитни разходи по това перо. Относно разходите в размер на 60 лв.
направени за обезпечаване на дейности по информиране и публичност на проекта се
казва, че те са установими посредством фактура от 04.10.2012 г. издадена от
„ВАМО“ ООД, а датата на провеждане на заключителната конференция – 05.10.2012
г. не е могло да бъде проемена съобразно крайния момент на изпълнение на
проекта, защото е било невъзможно своевременното уведомяване на гостите за
промяна в датата на провеждане на това събитие. Относно разходи в размер на
сумата от 1 018,45 лв. по перо разходи за СМР се посочва, че с изключение
на една от позициите по всички останали не е допуснато надвишение с повече от
15 %, което се подкрепя и от съдържанието на протоколите за извършените отделни
видове СМР. Относно разходи в размер на сумата от 2 198, 30 лв. по перо
разходи за строителен надзор се посочва, че залагането на дейност по
„Инвеститорски конторл“ станало, поради препоръка дадена в тази насока от
представител на ответника в устна консултация. За този инвеститорски контрол
били ангажирани двама общински служители на граждански договори, като
разходите, които са направени за тази дейност калкулирани към разходите за
строителен надзор не надвишават общия обем на разходите заложени за строителен
надзор в бюджента на проекта – сумата от 11 520 лв. с ДДС, защото
действителната сума платена по обезпечаване на двете дейности възлиза на
10 718,30 лв. Относно разходи в размер на сумата от 797,00 лв. по перо „ток,
вода, телефон и интернет“, които са направени за закупуване на канцеларски материали
се посочва от ищеца, че действително това е направено, но до този момент
бенефициента не е имал устана или писмена забележка, че този разход не се
отнася до това перо от бюджета на проекта, а напротив имало е верифицирано
междинно плащане от 16.11.2011 г., в което именно разход за канцеларски
материали отнесен в това перио е бил признат от управляващия орган. И на
последно място относно разходи в размер на сумата от 164,68 лв., които са
направени по перо „Технически сътрудник“ се посочва, че няма допуснати
нарушения, защото общата сума, която е разходвана по това бюджетно направление
възлизала на 3 596,76 лв. и в този смисъл не надвишавала заложения лимит
от 3600 лв. Признава се, че сметките за изплатени суми са над 20, а именно 22,
но се акцентира въху това, че в СИС от м.07.2010 г. и м.06.2011 г. сумата е
по-ниска от заложената единична цена за месец. В заключение ищецът изтъква, че
необоснования отказ на ответника да извърши плащане на суми по договора за
предоставяне на финансова помощ чрез неверифицирането им по съществото си е
неизпълнение на поетите договорни задължения, което отклонение в нормалното и
очаквано Р. на договорното правоотношение следва да се преодолее чрез
постановяване на решение, с което ответното Министерство бъде осъдено да
заплати на ищеца исковите претенции, които се поддържа да са доказани, както по
свото основание, така и по своя размер.
Ответникът - МРРБ, е депозирал
отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявените
искове. Не оспорва, че между страните е сключен процесния ДБФП, нито неговото
съдържание и стойност, но твърди, че не дължи сумата от 280 254,95 лева, тъй като
това била сума по
отношение на която управляващия орган е осъществил правомерна финансова
корекция, доколкото бенефициента се е отклонил от правилата за извършване и
разплащане на дейностите по договора, което има за последица именно отказ да се
верифицират сумите за които са допуснати нарушения на договореностите между
страните. Противопоставя се тезата, че по първия договор с „А.С.-**“ ЕООД е отказана верификация на 100 % от
направените разходи по проекта, защото те са извършени, актувани и фактурирани
в периода 03.08.2012 г. - 19.02.2013 г., когато действието на договора между
страните е било спряно, поради което така направените разходи се квалифицират,
като недопустими и неподлежащи на разплащане. Мотивират се подробни съображения,
като се посочва, че спирането е било последица именно от заявено искане от
страна на бенефицинта, като след удовлетворяване на това негово искане,
бенефициента е бил уведомен от управляващия орган за пределите на периода на
спиране на действието на договора, което отнема възможността на ищеца да
претендира да му се плаща процесната сума по изпълнението на проекта в частта
възложена на „А.С.-**“ ЕООД. Що се касаело до втория договор сключен между О.та
и „И.-Б.Т.“ ООД за осъществената корекция от 5 % от стойността на разходите по
него се посочва, че там са констатирани седем различни по своето естество
нарушения, а именно : установена забава за изпълнение на възложните СМР, за
която ищеца, въпреки дадената му възможност, не е дал обяснения пред
управляващия орган за причините и вината за допуснатата забава, респективно
договарянето на неустойка в занижен размер при допускане на забава от
изпълнителя на работата; по отношение на разходите за заснемане, идейни и
технически проекти е била установена разлика между реално заснета и фактурирана
площ; по отношение разходите за публичност е било установено извършването на
такива в период на спряно изпълнение на договора; по отношение на разходите за
СМР е констатирано надвишаване над лимита от 15 % от одобрените разходи; по
отношение разходи за инвеститорски контрол отказа е мотивиран с липсата на
подобна дейност по договора, която не може да се субсимира под бюджетното перо
за строителен надзор, такава е причината и за неверифициране на разхода за
канцеларски материали, които неправомерно е отнесен към перо за разходи касаещи
ползван – ток, вода, телефон и интернет, а по отношение на разходите за
технически сътрудник се портивопоставя виждането, че те надхвърлят лимитирания
максимален брой сметки по проекта, които е водещия показател, а не общия размер
на заложения максимален разход.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е приет ДБФП по
оперативна програма "Регионално Р." (2007 - 2013) № BG161PO001/4.1-01/2007 от 24.06.2010 г., сключен между
МРРБ - Управляващ орган на ОПРР, наричан Договарящ орган и О. – К., наричана Бенефициент, по
приоритетна ос 4 - "Местно Р. и
сътрудничество", Операция 4.1 "Дребномащабни
местни иневестиции". УО е предоставил безвъзмездна финансова
помощ (БФП) за изпълнение на проект "Грижата за децата – бъдеще за О. К.". Срокът за изпълнение на проекта е определен на 24 месеца, а
размерът на БФП е 998 128,11 лева, равни на 100% от стойността на проекта. В т. 3.4. е уговорено,
че разходите за ДДС са допустими при спазване на Указанията на Министерство на
финансите № 91-00-502/27.08.2007 г. относно третирането на ДДС като допустим
разход. Според т. 3.5. всички разходи по проекта се извършват в съответствие с предвиденото в
бюджета на проекта, съгласно Приложение Б1. В т. 3.5. е възприето, че окончателната сума на
безвъзмездно финансиране се определя при спазване на разпоредбата на чл. 16 от
ОУ на договора – Приложение Е2. По отношение начина на плащане е
предвидено, че авансово се заплащат 299 438,43 лева, пердставляващи 30% от стойността на общите допустими
разходи, а след това се извършват междинни плащания и окончателно плащане.
Авансовото плащане се превежда в 5-дневен срок от откриване на десетразряден
код на Договарящия орган от Сертифициращия орган –Дирекция „Национален фонд“ към Министерство на финансите. Според т. 4.3. Договарящият орган извършва
междинни и окончателно плащания на база реално извършени от Бенефициента
разходи, след тяхното верифициране от УО в съответствие с изискванията на чл.
60 (b) от Регламент ЕО(1083/2006) на Съвета и чл. 13(2) от Регламент
(ЕО)1828/2006 г. на Комисията. В т. 4.5. от договора са посочени различни
Указания на МФ, съобразно които се възстановяват допустимите разходи. Според т.
4.8. възстановяване на средства за окончателно плащане се извършва след
представяне от Бенефициента на искане за плащане по образец Приложение Е1-II,
придружено от окончателен технически доклад п ообразец Приложение 1-V,
окончателен финансов отчет п ообразец Приложение Е1-VI, декларация за собствен
принос и доклад за външен одит на разходите по проекта, изготвен от дипломиран
експерт-счетоводител или от фирма за одит по образец Е1-V. Изчисление на размера на окончателното плащане се прави като от общо
верифицираните допустими разходи по проекта, финансирани с БФП, се приспаднат
направените авансови и междинни плащания. Средствата за окончателно плащане се
възстановяват в 5-дневен срок след откриване на лимит по десетразрядния код на
Управляващия орган от Сертифициращия орган.
В Приложение Е2 към договора са Общи условия за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по ОПРР. В т. 1.20 е уговорено, че
Договарящият орган има право да дава указания на Бенефициента във връзка с
изпълнението на проекта, които са задължителни за него и неспазването им може
да доведе до прекратяване на договора. Чл. 8 от ОУ урежда правилата за
изменение на договора. Според т. 8.1. всякакви промени в текста на договора,
включително на приложенията към него, се правят в писмена форма посредством
допълнителни споразумения в съответствие с ПМС № 121/27.02.2009 г. Според т.
8.2. изменението не може да има за резултат нарушаване на конкурентните
условия, съществуващи към момента на неговото сключване, на принципа на
равнопоставеност и не може да засяга основната цел на проекта. Точка 8.3. гласи, че
ако Бенефициентът поиска изменение на договора, той трябва да представи писмено
искане за изменението на Договарящия орган в 1-месечен срок преди предвидената
дата на влизане на поправката в сила, освен ако са налице извънредни
обстоятелства, надлежно обосновани от Бенефициента и приети от Договарящия
орган. Според т. 8.4 в случаите когато промяната в бюджета или описанието на
проекта не засяга основната цел на проекта, а финансовият ефект от нея се
ограничава до прехвърляне на средства в рамките на един бюджетен раздел или
промяна до 15% на договорения размер набюджетните раздели (при прехвърляне на
средства между същите), която промяна няма да попречи за постигане на
планираните рузултати, Бенефициентът има право да приложи изменението, за което
уведомява писмено Договарящия орган. Според т. 8.5. подписване на допълнително
споразумение се изисква при промяна на първоначалните стойности на бюджетните
пера, когато се извършва преразпределение на средствата по бюджета на проекта,
водещо до: увеличаване или намаляване с повече от 15% на договорените в бюджета
стойности по бюджетни раздели; появата на нови бюджетни пера (видове разходи),
които не са договорени с първоначалния бюджет. Т. 8.6. гласи, че са недопустими
промени в бюджета на договора, водещи до увеличаване на първоначално
договорения процент и размер на БФП по договора и/или водещи до превишаване на
средствата по бюджета по пера, за които има нормативно определен размер. В чл. 17 е дадена дефиниция на
термина „Нередности“, а именно без да противоречи на Регламент 1083, чл. 2, т.
7 за нредодност по договора за предоставяне на БФП се счита всяко действие или
бездействие, което има или би имало като последицананасянето на вреда на общия
бюджет на проекта, вяко неправомерно плащане към изпълнители по проекта , всяко
неправомерно отчитане на дейности по проекта, което би довело до заплащане на
неоправдани разходи и други. В чл. 10.2. пък е уредена хипотезата, в която бенефициентът
може да спре временно изпълнението на проекта, изцяло или отчасти, ако
възникнат извънредни обстоятелства, които правят продължаването му прекалено
трудно или рисковано. В този случай бенефициентът има задължението да уведоми
незабавно договарящия орган и да му предостави цялата информация, като
бенефицинетът е длъжен да направи нужното за да сведе до минимум срокът на
спиране на изпълнението и да го възобнови веднага щом обстоятелствата
позволяват това, както и незабавно да уведоми догоарящия орган за тези свои
действия. Според чл. 10.3. и в полза на договарящия орган е установена
инициатива да поиска временно преустановяване на изпълнението на Проекта или на
части от него, ако възникнат обстоятелства, които правят продължаването му прекалено
трудно или рисковано, като отново в тежест на бенефициента е възложено да
направи нужното за да сведе до минимум срокът на спиране на изпълнението и да
го възобнови веднага щом обстоятелствата позволяват това, с предварително
писмено одобрение от страна на договарящия орган. Клаузата на чл. 10.4. пък
предвижда, че срокът на изпълнението на проекта се удължава с период, равен на
периода на прекъсването.
По делото е прието Приложение А към Договора, което разкрива описанието на
проекта, които е изготвен от бенефициента – О. – К. и одобрен за финансиране
със средства от ОПРР, както и проектната документация, която кандидата е
представил пред договарящия орган, когато е кандидатсвал пред него за
безвъзмездно финансиране на същия.
Съгласно решение № 14/23.07.2012 г. на Кмета на О. – К. относно
класиране на участниците и определяне на на изпълнител за възлагане на малка
обществена поръчка с предмет „Извършване на СМР на обект „СОУ „Св. П.Х.“, гр. К.
– подобряване на енергийна ефективност, „Грижата за децата – бъдеще за О. К.“,
е обявено на основание чл. 42, ал. 1 от Наредбата за малките обществени поръчки
/НВМОП/ класирането на участниците в процеудратта по възлагане на малка
обществена поръчка с посочения предмет, от което е видно, че на първо място е
класиран кандидата – „А.С.-**“ ЕООД, а на второ и трето място са класирани
кандидатите : „МБ-2001“ ООД и Обединение „Б.-С.К.М.“. С определение от
16.08.2012 г. Комисията за защита на конкуренцията е допуснала предварително
изпълнение на решение №
14/23.07.2012 г. на Кмета на О. – К. за изпълнение на малка обществена поръчка
с предмет „Извършване на СМР на обект „СОУ „Св. П.Х.“, гр. К. – подобряване на
енергийна ефективност, „Грижата за децата – бъдеще за О. К.“, която е открита с
решение от 23.12.2011 г. на възложителя. Това определение на КЗК е оставено в
сила при осъществения спрямо него съдебен контрол в производство пред ВАС на
Р.България, което е видно от приложеното по делото – Определение от 24.09.2012
г. по адм. дело № 11199/2012
г.
Видно е, че на 28.09.2012 г. между О.
– К. в качеството й на възложител и „А.С.-**“ ЕООД в качеството му на
изпълнител, във връзка с обявената и проведена процедура по възлагане на малка
обществена поръчка е подписан Договор за изпълнение на малка обществена
поръчка, с които възложителя е възложил на изпълнителя, които се е задължил да
извърши СМР с предмет : Строително-монтажни работи, които са индивидуализирани
в КСС за изграждане на обект :
Извършване на СМР на обект : СОУ „Св. П.Х.“ – гр. К. – подобряване на
енергийната ефективност“. Уговорено е, че работата следва да се извърши от
изпълнителя и да се предаде на възложителя в срок до 10 календарни дни съгласно
подадената оферта, считано от датата на предаване на обекта на изпълнителя за
извършване на СМР с протокол за предаване на строителна площадка. Договорено е,
че общата цена за възложения обем от СМР възлизал според КСС на изпълнителя в
размер на 210 хил. лева без вкл. ДДС или 252 хил. лева с вкл. ДДС, като така
постигнатата цена е изрично предвидено, че е окончателна по своя размер и не
подлежи на увеличение през целия срок на действие. Етапите на плащяне са
уговорени, като авансово, междинно и окончателно, но видно от волята на
страните по договора те са постигнали съгласие да няма авансово и междинни
плащания, а цялата сума по възложните СМР да се изплат, като окончателно
плащане. В чл. 17 от договора е уреден реда за приемане на обекта, като
страните са се споразумели, че обектът се смята за окончателно предаден на
възложителя с издаване на акт образец 15, съгласно Наредба 3 за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството.
Видно е, че на 08.08.2011 г. между О.
– К. в качеството й на възложител и „И.Б.Т.“ ООД в качеството му на изпълнител,
във връзка с обявената и проведена процедура по възлагане на малка обществена
поръчка е подписан Договор за изпълнение на малка обществена поръчка, с които
възложителя е възложил на изпълнителя, които се е задължил да извърши СМР с
предмет : „Реконструкция и модернизация на материално-техническата база“ по
отношение на ЦДГ „Здраве“ при заложена стойност в размер на 154 147,13 лв.
/с вкл. ДДС/, Детска градина – с. Сливница при заложена стойност в размер на
116 573,03 лв. /с вкл. ДДС/, Детска градина – с. Долна Градешница при
заложена стойност в размер на 54 884,72 лв. /с вкл. ДДС/ и Детска ясла –
гр. К. при заложена стойност в размер на
251 730,54 лв. /с вкл. ДДС/. Срокът
за изпълнение и предаване на работата по отделните обекти е уговорен между
страните в следните времеви граници : за дейностите по ЦДГ „Здраве“, 21
календарни дни, считано от подписване на договора; за дейностите по Детска
градина – село Сливница, 24 календарни дни, считано от подписване на договора; за
дейностите по Детска градина – село Долна Градешница, 10 календарни дни,
считано от подписване на договора и за дейностите по Детска ясла – гр. К., 21
календарни дни, считано от подписване на договора. Общата цена уговорена за изпълнението на визираните в
договора дейности възлиза на сумата от 577 335,42 лв. /с вкл. ДДС/, като е
уговорено, че плащането на цената ще става авансово, междинно и окончателно при
уговорените стойности за всяка позиция съобразно договора. В чл. 29 от договора
е въведена отговорност за забавено изпълнение на договорените дейности, а
именно при забава за завършване и предаване на работите по този договор,
изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,1 % от стойността на незавършеното
строителство, но не повече от 10 %.
По повод изпълнението на проекта и
направено от бенефициента искане за осъществяване на междинно плащане по същия
от Ръководителя на УО е изпратено писмо до бенефициента, в което му се
съобщава, че с оглед продължаване на производството във връзка със законосъобразността
на възложена малка обществена поръчка с предмет ремонт на училище в гр. К.,
която остава на вниманието на Комисията за защита на конкуренцията, органа
спира плащанията по проекта в тази му част до момента на окончателниото
произнасяне на компетентните съдебни органи във връзка със законосъобразното
провеждане и класиране на кандидатите по обявената малка обществена поръчка.
Отново по тези съображения не са верифицирани и суми по две фактури за дейности
от 29.09.2011 г. и 05.10.2011 г. отнасящи се до обект - СОУ „Св. П.Х.“ – гр. К..
По делото е представено искане за
промяна на Договор за безвъзмездна финансова помощ подробно цитиран и анализран
вече в настоящото изложение, като искането е инициирано от Кмета на О. – К. и е
адресирано до Ръководителя на Управляващия програмата орган, а именно заявено е
искане за даване на съгласие за временно спиране на част от изпълнението на
дейност по т.3.6., а именно тази касаеща СМР на обект СОУ „Св. П.Х.“ – гр. К. –
подобряване на енергийната ефективност“ и съпътстващите дейности на строителния
надзор и одит, като периода на спиране, които е пожелан от бенефициента има за
свои начален момент - 03.08.2012 г. до произнасяне с ршение от КЗК по
оспорената процедура във връзка с проведена малка обществена поръчка. Това
искане е изпратено на Управляващия орган на 04.10.2012 г.
Видно от писмо от 11.10.2012 г.
подписано от Главния директор и ръководител на УО на ОПРР се казва, че при
осъществяването на проекта се е създала такава фактическа обстановка, която
може да се определи, като имаща извънреден характер по отношение изпълнението
на проекта. С оглед на това на основание чл. 10.2. ОУ към договора за
предоставяне на БФП е спрян срока на изпълнение на следните дейности по проекта
свързан с реконструкцията на обект СОУ „Св. П.Х.“ – гр. К., считано от
03.08.2012 г. до изтичане на 5 дни от влизане в сила на акта, с който спора се
решава окончателно. В писмото изрично е отразено, че срокът за изпълнение на
дейностите по спряната част от проекта ще бъде удължен с период, равен на
периода на временно спиране, през които бенефициента не следва да извършва
дейности и да разплаща и отчита разходи по проекта, които са свързани с времнно
спрените дейности. Изрично е упоменато, че управляващия орган няма да
верифицира разходи по посочените дейности.
Според писмо от 21.02.2013 г. на
Кмета на О. – К., което е изпретено до УО по проекта във връзка с дейността по
изпълнението на № BG161PO001/4.1-01/2007 от 24.06.2010 г. И в
частност неговото временно спиране е поискано възобновяване на неговото
действие, което да се счита с начален момент – 18.02.2013 г., когато спорът
законосъобразнлото провеждане на обществената поръчка е разрешен с решение
постановено от Върховния административен съд. Поискано е действието на договора
да бъде удължено до 10.09.2013 г. с оглед периода на неговото спиране.
Със свое писмо от 12.03.2013 г. подписано
от Главния директор и ръководител на УО на ОПРР е даден отговор, че на
основание чл. 10.2. от ОУ към договора за БФП по ОПРР се възобновява срока за
изпълнение на временно спрените дейности по част от финансирания проект, като
това става, считано от деня следващ датата на узнаване от страна на
бенефициента за постановеното решение от ВАС, а именно, считано от 20.02.2013
г. Възприето е, че периода на
прекъсването изпълнението на договора е имал продължителност от 201 дни, което
означава, че с толкова съгласно чл. 10.4. от ОУ подлежи на удължаване срокът на
изпълнението на проекта. В писмото са разписани и конкретните срокове за
приключване на дейности по проекта, вкл. тяхното отчитане чрез окончателен
технически доклад и финансов отчет и направа на искане за окончателно плащане. Така
за част от дейностите назовани в писмото е възприет, като краен срока –
03.05.2013 г., а за другата част от дейностите – 17.08.2012 г.
Анализа на ангажираното по делото
писмо от 23.04.2013 г. подписано от Главния директор и ръководител на УО на
ОПРР показва, че във връзка с постъпило от бенефициента искане за междинно
плащане BG161PO001-4.1.01-0158-C0001-M0014 при извършен
преглед на искането от страна на УО е взето решение за одобряване на искането в
размер на сумата от 116 292,69 лв. с вкл. ДДС и е отказано плащане на сума
в размер на 7 548, 15 лв. /без ДДС/ или 9 057,78 лв. /с вкл. ДДС/.
Според писмо от 06.08.2013 г., което
е подписано от Главния директор и ръководител на УО на ОПРР се установява, че
Управляващия орган е разгледал искане за извъшрване на окончателно плащане BG161PO001-4.1.01-0158-C0001-M0015 е отакзано такова в размер на сумата от общо –
280 254,95 лв., като аргументите за този отказ са следните : Относно
бюджетно перо 2.1. „Разходи за строително-монтажни работи“, които са фактутирани
на 01.11.2012 г. за сума в размер на 251 313,26 лв. с ДДС, представляващи
редовно извършени, актувани и фактурирани дейности по договор с изпълнител – „А.С.-**“
ЕООД в период на спрян договор за БФП /03.08.2012 г. - 19.02.2013 г./. В пункт
от 2 до 9 вкл. в писмото са изложени и бюджетните пера, по които са наложени
финансови корекции във връзка с изпълнението на дейностите по договор за СМР
подписан с изпълнител „И.Б.Т.“ ООД – гр. К. от 08.08.2011 г., като конкретните
основания за осъществяването на тези корекции са поотделно изложени във всеки
един от пунктовете, поради допускане на различни нередности при изпълнението на
отделните дейности по проекта във връзка с реконструкцията на три детски
градини и една детска ясла, находящи се в пределите на О. – К.. В заключение
Управляващия орган е посочил в писмото си, че общо верифицираните разходи по
договор за безвъзмездна финансова помощ BG161PO001-4.1.01/2007/060, ще бъдат в размер на
668 977,40 лв.
Бенефициентът по договора за БФП
запознавайки се с изложеното в писмото за отказ да се осъществи окончателно
разплащане за сума в размер над 280 хил. лв. по повод извършени дейности свързани
с реализацията на одобрения проект е упражнил правото си на възражение и е
поискал наложените финансови корекции в цитирания размер да бъдат отменени, а
финансовите средства изплатени на О. – К., като е приеме, че същата е изпълнила
добросъвестно задълженията си произтичащи по договора за БФП. На 17.12.2013 г.
УО в лицето на Ръководителя на УО по ОПРР е потвърдил наложените финансови
корекции по проекта реализиран от О.та спирайки се подробно на
действията/бездействията на бенефициента, които е приел да съставляват
основания за отказ да се верифицират дадени разходи направени във връзка с
конкретните конкретните дейности заложени при изпълнението на проекта и
нарушението на конкретни бюджетни пера, което е допуснато от лицето искащо да
се ползва от безвъзмездното финансиране. Това писмо се е получило на 19.12.2013
г. в О. – К., които факт е установим от приложеното по делото известие за
доставяне на пратка.
Аргументите на управляващия орган да
откаже верификация на разходи в размер на сумата над 280 хил. лв. са
препотвърдени с ново негово писмо от 05.02.2015 г. изпратено до Кмета на О. – К.
във връзка с порадно негово настояване за преразглеждане на наложените по
изпълнението финансови корекции и отказ да се извърши окончателно разплащане за
всички дейности вложени при реализацията на проекта по ОПРР, за които О. – К. е
била одобрена.
За изследване на релевантни към
предмета на доказване по спора факти обхващащи пределите на начина на
разплащане от бенефициента към изплнителите на дейностите по проекта е
допусната съдебно-икономическа експеритиза, като от приетото без възражения от
страните заключение се установява, че по договора за изпълнение на малка
обществена поръчка, които е сключен между О. – К. и изпълнителя – „А.С.-**“
ЕООД е била актувана и изплатена от възложителя на изпълнителя сума в общ
размер от 251 313,26 лв., която представлява обща стойност с ДДС по
издадена фактура №
423/01.11.2012 г. По отношение на други договор за изпълнение на малка
обществена поръчка, които е сключен между О. – К. и изпълнителя – „И.Б.Т.“ ООД
се наблюдава актуване и заплащане на сумата от 576 364,88 лв., която е
детайлизирана от вещото лице в табличен вид при водещ критерии – платени СМР по
обекти /три дестски градини и една детска ясла/. Даден е и отговор, че съгласно
дневно извлечение от 01.04.2013 г. по сметка, чиито титуляр е О. – К. на
01.04.2013 г. са постъпили средства в размер на сумата от 300 000 лв.,
като на 02.04.2013 г. е последвало прехвърляне на сума от посочената сметка в
размер на 141 857,81 лв. с цел разплащане по проект – Грижи за децата Договор № BG161PO001/4.1.-01/2007/060, което е станало по нареждане на О.
– К.. Така на 02.04.2013 г. от О.та чрез превода на посочената сума в полза на „И.Б.Т.“
ООД са били
разплатени дейности фактурирани по общо 5 броя фактури, всяка от които е била
издадена на 19.06.2012 г. Вещото лице е допълнило, че за периода от 21.01.2013
г. до 11.10.2013 г. по договор за кредит № 1316.0912 са заплатени лихви в размер на
22 396,65 лв., като от тази сума лихвите, които са заплатени за разходване
на средствата по проекта възлизат на 10 541,15 лв.
По делото е представено и
допълнително заключение по назначената СИЕ, от което е видно, че от общия
размер на предоставената на О. – К. кредитна линия от 300 000 лв. с цел
разплащане по проект – Грижи за децата
Договор № BG161PO001/4.1.-01/2007/060 е
използван ресурс в общ размер на 294 979,81 лв., като извън вече
посочените средства по разплащане на дейности в размер на 141 857,81 лв. по 5 бр. Фактури издадени
от изпълнителя - „И.Б.Т.“ ООД, са осъществени плащания и към дружеството –
„ВАМО“ ООД в размер на 660 лв.; „А.С.-**“ ЕООД в размер на 147 000 лв.
/реализирано на 03.04.2013 г./; „О.Е.– С.“ ООД в размер на 1 296 лв.; „Л.С.К.“
в размер на 2 160 лв. и още веднъж към „О.Е.– С.“ ООД в размер на
2 664 лв. Успоредно с това е даден и отговор, че по предоставения в полза
на О.та кредитен ресурс в размер на
300 000 лв. за периода от 24.01.2013 г. до 29.02.2016 г. от страна на
кредитополучателя са заплатени лихви за ползване на реурса в размер на сумата
от 85 381,15 лв.
В съдебно заседание провело се на
18.03.2016 г. е била разпитана свидетелката А.У., която е допусната по искане
на ищеца. В покзанията си дадени пред съда тя посочва, че работи в О. – К. от
м.09.2004 г., а от 2007 г. изпълнява функциите на вътрешен одитор. Казва, че й
е известен договора, които О.та е сключила с дружеството – А.С., което е
станало след проведена обществена поръчка по повод проект за подобряване на
енергийната ефективност на училище – П.Х.в гр. К.. Знае и за другата обществена
поръчка, която е била взложена за изпълнение на дружество И.Б.. Самата
свидетелка била ръководител по изпълнението на проекта, които е наложил
сключването на тези два договора, а управляващия орган по проекта било МРРБ. В
този смисъл тя контактувала с представители на УО, както чрез размяна написмена кореспонденция, така и чрез
разговори по телефона. Спомня си, че по отношение на изпълнението на договора с
А.С. в О.та се получило писмо от УО на 04.10.2012 г., в което се казвало, че
плащанията по тази обществена поръчка се спират, считано до произнасяне на
компетентния орган по спора повдигнат от друг участник във връзка с
каласирането по нея. У. изтъква, че крайния срок за изпълнение на дейностите по
договора сключен с А.С. бил 14.10.2012 г., което означавало, че до изтичането
на същия оставали 10 дни. Това било времето, в което дружеството-изпълнител
трябвало да свърши възложените му дейности по училището, а О.та да му разплати
уговореното възнаграждение, като това било условие съобразно договора за
финансова помощ, О.та да си получи финансирането по проекта, като ако тази
последвателност и срок не били спазени, то разхода на О.та нямало да бъде
признат. Получавнаето на писмото от 04.10.2012 г. провокирало свидетелката да
се свърже с началника на ЮЗР при МРРБ /г-жа Г./ и запитала същата как да
процедира с постъпилото писмо в О.та, като й обяснила, че ако О.та плати на
изпълнителя би нарушила поставената в писмото забрана на разплащания по проекта
в тази му част. Представителят на МРРБ я посъветвал, бенефициента да поиска
временно спиране на договора. От обшината предприели именно такива мерки, като
незабавно изпратили писмо до УО с предложение за спиране на действието на
договора за БФП в тази част на проекта, която се изпълнявала от А.С., но до изтичане на срока на договора с този изпълнител – 14.10.2012 г. в О.та не
постъпил отговор, като фирмата – изпълнител продължавала да работи по
дейностите в училището, като си спазвала срока, който бил кратък. Едва на
16.10.2012 г. от МРРБ в О. – К. се получило писмо, с което УО казва, че спира
временно договора. Свидетелката посочва, че О.та е била предупреждавана в
периода до постъпване на писмото да не прави плащания по договора с А.С.,
защото ако го направи разходите й няма да бъдат признати и възстановени.
Свидетелката си спомня, че отново при съгласуване с ръководителя на Югозападния
район на МРРБ е определена и началната дата, считано от която да се поиска
временното спиране на действието на договора /момента на подаване на жалбата
срещу решението на Кмета по класирането на кандидатите за изпълнение на
обявената обществена поръчка/. Самото плащане към А.С. за извършените от
последното дейности по СМР в училището в гр. К. разплащането от О.та към
фирмата се случило през м.март или април 2013 г., когато станал ясен изхода от
съдебното оспораване на решението на кмета по атакуваната процедура във връзка
с обявения за спечелил кандидат относно обявената обществена поръчка. Свидетелката
се спира и на изпълнението на договора с другата фирма - И.Б., като казва, че там се е наложило
извършването на допълнителни СМР, която необходимост от изпълнение се е открила
в хода на самото изпълнение на договоритените вече СМР, като изпълнението на
същите било предпоставено от изпълнението на новооткритите такива. Тези
дейности не са могли да бъдат предварително предвидени и заложени, като именно
тяхното изпълнение е довело да забавянето изпълнението на СМР утвърдени с договора.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По иск за реално изпълнение на договорно задължение, какъвто е предявения по делото,
ищецът следва да установи наличието на валидно сключен договор ; че той е
изпълнил точно своите задължения по договора; че е възникнало негово вземане
срещу ответника, както и че е настъпил падежа на изпълнението му и размера на
вземането. Ответникът от своя страна, ако ищецът докаже наличието на изискуемо
вземане срещу него, следва да докаже, че е изпълнил или ако не е - да докаже
евентуално направените от него правоизключващи или правонамаляващи възражения.
Между страните по делото не е спорно, а и се установява от събраните по
делото доказателства, че между тях е бил сключен Договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма "Регионално Р."
(2007 - 2013) № BG161PO001/4.1-01/2007/060 от 24.06.2010 г., сключен между МРРБ - Управляващ орган по програмата и О. – К. - Бенефициент
по предоставената БФП, по приоритетна ос 4 - "Местно Р. и сътрудничество", Операция 4.1 "Дребномащабни
местни иневестиции". УО е предоставил безвъзмездна финансова
помощ (БФП) за изпълнение на проект "Грижата за децата – бъдеще за О. К.". Срокът за изпълнение на проекта е определен на 24 месеца, а
размерът на БФП е 998 128,11 лева, равни на 100% от стойността на проекта.
Безспорно е и се установява от доказателствата, че за изпълнение на необходимите
по проекта строително-монтажни
работи О. – К. е сключила два
договора, а именно с „И.Б.Т.“ ООД на
08.08.2011 г. на стойност от общо 577 335,42 лв. /с вкл. ДДС/ за
реконструкция и модернизация на материално-техническата база на три детски
градини и една детска ясла функциониращи на територията на О.та, както и с „А.С.-**“
ЕООД от 28.09.2012 г. на стойност 252 000 с вкл. ДДС за дейности по обезпечаване
на енергийната ефективност на училище, находящо се в гр. К.. По делото не е повдиган спор относно обстоятелството, че всички уговорени и
извършени СМР са отчетени с фактури и други равностойни документи, като за
някои несъответствия са давани указания за отстраняването им и Бенефициентът ги
е собразил. Между страните не е било спорно и, че проектът е завършен, като
ответникът признава, че това е така, нито е било спорно, че с него са
постигнати предварително заложените цели – подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна
образователна инфраструктура, допринасяща за устойчиво местно Р. на О. – К.. Страните не спорят и че всички претендирани за плащане суми са реално
платени от ищеца-бенефициент на дружествата
определени, като изпълнители по двата подробно обсъдени в анализа на
фактическата страна по делото договора за изпълнение на малки обществени
поръчки на обекти от образователната инфраструктура на О. – К.. Разплащането се
потвърждава и от ангажираните по делото писмени доказателства, вкл. и от
изводите на вещото лице по приетите заключения /основно и допълнително/ по
повод назначената СИЕ, в които хронологично и задълбочено са изследвани
финансовите взаимоотношения на бенефициента с дружествата-изпълнители, които са
породени от сключените по между им договори, вкл. фактуритане на изплнените по
тях дейности, момента на разплащането и размера на разплатените средства, както
и източниците на средства, с които О.та е осъщесвила плащанията по договорите,
по които е възложител и носи договорната отговорност за реално изпълнение на
задължението си да плати размера на уговореното възнаграждение за конкретен
обем от възложени и извършени от съответния ангажиран изпълнител строително
монтажни дейноти по обектите предмет на строително-монтажни интервенции /три
детски градини, едно училище и една детска ясла/.
Страните са концентрирали спора си
върху основателността на наложените от ответника в качеството му на УО на
средствата по ОП „Регионално Р.“ финансови корекции по отношение на размера на
договорената безвъзмездна финансова помощ по конкретния финансиран чрез тази
програма проект, които е изработен от О. – К. и одобрен за финансиране.
Характера на разходите, които са предвидени за
постигане целите на проекта, налага при разглеждане на верификацията,
респективно липсата на такава на средствата по финансиране на проекта анализа
на същите да се раздели в две направления, а именно : тези предвидени за „Извършване на СМР на обект СОУ „Св. П.Х.“ ,
гр. К. – подобряване на енергийната ефективност“, и тези с обхват „Извършване
на СМР по обекти : ЦДГ „Здраве“ – гр. К.,
Детска градина – с. Сливница, Детска градина – с. Долна Градешница и Детска ясла – гр. К. - ремонт, реконструкция
и модернизация на материално-техническата база.
Преди обаче настоящата инстанция да
се произнесе относно основателността на предприетите от ответника по договоа за
БФП финансови корекции, намира, че следва да очертае приложимото право към
конкретния казус. Държавата дължи да осигури правомерно използване на средства,
получени при изпълнение на сключени договори по проекти, съфинансирани от
Структурни фондове, Кохезионния фонд на ЕС, както и всички други средства, общи
на Европейския съюз или на Държавата. Този ангажимент произтича от ДЕС и ДФЕС,
доколкото Р. България е държава-членка на ЕС и дължи да обезпечи спазването на
принципа на лоялното сътрудничество на територията на държавата и като цяло в
ЕС, като е длъжна да вземе всички общи или специални мерки, необходими за
гарантиране на задълженията, които произтичат от догорворите или актовете на
институциите- чл. 4 от Договора за ЕС. Поради това държавата в съответствие с
това свое задължение - да осигури постигане на задачите, предвидени в
договорите, дължи контрол върху всички средства, както тези, собствени на
държавата-членка, така и предоставените по силата на правото на ЕС от
съответните фондове. Един от основните принципи на ЕС е Р.то на вътрешния
пазар. Конкурентноспособността е част от Р.то на вътрешния пазар и е
споделена между ЕС и държавите-членки компетентност – чл. 4 ДФЕС. В този смисъл
Република България дължи лоялно сътрудничество и израз на това лоялно
сътрудничество са всички действия, които способстват за Р. на вътрешния пазар,
в частност конкурентноспособността. Част от тези принципи и в тяхно
приложение са правилата за обществените поръчки. Доколкото има в тази област
също споделена компетентност между държавите-членки и ЕС, трябва да се приеме,
че се прилагат правилата, произтичащи от правото на ЕС и правилата, приети от
държавите-членки.
Към периода на действие и изпълнение
на сключения между страните договор за безвъзмездно финансиране е била
приета с ПМС №134/2010г на 13.07.2010г. Методология за определяне на финансови
корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на
обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от
структурните фондове, Кохезионния фонд на ЕС, ЕЗФСР, ЕФРФОП (наричана
за краткост по-долу Методология). С Методологията се урежда определянето на
финансовите корекции във връзка с отделни или системни нередности, установени
при или след изпълнение на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по ОП „Регионално Р.“. Съгласно Методологията, целта на финансовите
корекции е да се възстанови ситуацията, при която 100 на сто от разходите,
одобрени за съфинансиране от структурните инструменти на ЕС,
Европейския земеделски фонд за Р. на селските райони и Европейския фонд за
рибарство, са в съответствие с приложимото национално законодателство
и общностно право в тази област. С налагането на финансови корекции
се цели подобряване на контрола и намаляване на случаите на нередности.
Предвидено е, че нарушенията, за които се налагат финансови корекции, са
свързани с неспазване на основните принципи при възлагане на обществени поръчки
или на договори като: публичност и прозрачност, свободна
и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на
дискриминация, произтичащи пряко от ДФЕС Към процесния казус намира
приложение и Регламент №1083/2006г. на Съвета, който е отменен с Регламент
№1303/2013. Съгласно чл.2, т.7 от Регламент №1083/2006г., която разпоредба е
възпроизведена в чл.17 от Общите условия на ДПБФБ, „нередност“ е всяко
нарушение на разпоредба на общностното право, произтичащо от действие
или бездействие на стопански субект, което има или би имало като последица
нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз, като отчете неоправдан
разход в общия бюджет“. От цитираните легални дефиниции, съдържащи се в нормите
на общностното право следва, че нередността представлява такова действие на
бенефициера по усвояването на безвъзмездната финансова помощ, в частност, при
осъществяване на процедурата по ЗОП по възлагане изпълнението на работите, за
които е предоставена, което е довело до необоснован разход на средства от
бюджета на съответната оперативна програма, който иначе нямаше да бъде
направен. Като съществен реквизит на нередността, вредата не се
предполага, а следва да бъде установена от управляващия орган при условията на
пълно и главно доказване (в този смисъл определение № 255 от
18.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 2547/2015 г., I т. о., ТК ; определение № 271 от
25.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 2443/2015 г., I т. о., ТК).
Съобразявайки изложените принципи
следва да се пристъпи към разглеждане на основанията мотивирали УО да откаже
плащане на договорената финансова помощ на 100 % по отношение на разходите предвидени
за „Извършване на СМР на обект СОУ „Св. П.Х.“
, гр. К. – подобряване на енергийната ефективност“. Отказът на управляващият
орган да верифицира разходите направени от О.та за дейностите по тази част от
одобрения проект, вкл., като предмет на Договора за БФП се базира на това, че
бенефициента е допуснал отклонение от договрните си задължения по
облигационното правоотношение, което е учредено на 24.06.2010 г., а именно не е
изпълнил ангажимента си да уведоми незабавно – органа осигуряващ финнсирането
на проекта за всякакви обстоятелства, които могат да повлияят върху срока за
изпълнение на проекта. В този контекст при положение, че О. – К. е открила, че
са налице обстоятелства, които застрашават срочното изпълнение на проекта, и от
нея е било поискано спиране на дейностите по проекта, като тези рискове са
взети предвид от ответника и той е разрешил такова временно спиране на
изпълнението по проекта в частта му относно реконструкцията по училището, то предприетите
от бенефициента дейности по приемане на извършена работа от изпълнителя,
разплащане и отчитане на разходи по проекта се явяват такива упражнени в
противоречие с допуснатото временно спиране в изпълнението на дейностите по
проекта, а като санкция на това поведение единствения възможен според УО е
отказа да се верифицират разходите в пълния им направен обем, респективно отказ
да се извърши окончателно плащане на тази част от финансирането на проекта,
която възлиза на сума от 252 хил. лв. с вкл. ДДС. В чл. 10.2. и 10.3. от ОУ на
договора сключен на 24.06.2010 г. ясно са разписани хипотезите, които могат да
послужат, като основание на страните да пристъпят към временно спиране на
изпълнението на проекта. За бенефициента това са хипотези на възникване на
извънредни обстоятелства, които правят продължаването на същия прекалено трудно
или рисковано. Идентични са предпоставките за спиране и по инициатива на
управляващия орган. Доколкото в чл. 10.5. от разглежданите ОУ, които са
неразделна част от съдържанието на договора за бъзвъзмездна финансова помощ е
дадена легална дефиниция на това какво се влага в понятието извънредно
обстоятелство, настоящата инстанция, като съобрази, че процедурата по обжалване
на решението на Кмета на О. – К. за избор на изпълнител на обявена малка
обществена поръчка за изпълнението на дейностите по частта от проекта, насочена
към финансиране на „Извършване на СМР на обект СОУ „Св. П.Х.“ , гр. К. –
подобряване на енергийната ефективност“ изобщо не попада в предметния обхват на
изложеното основание за временно спиране на дейностите по проекта, счита, че
подобно спиране изобщо не е породило действие между страните по облигационното
правоотношение, вкл. не е може да се използва, като аргумент за отказ да се
извърши верификация на разходи, които са направени в твърдения му период на
действие. Необходимо е ясно да се подчертае, че по отношение на оспорения по
административен, респективно съдебен ред индивидуален административен акт на
кмета на О. – К. е изрично постановено предварително изпълнение, което
означава, че същия поражда незабавно правните си последици и няма никакви
основания да се изчаква, респектвино препятства изпълнението на проекта, които
да се постави в зависимост от изхода на спора по същество относно законосъобразността
на издадения административен акт. Допуснатото предварително изпълнение е
правния механизъм, които обезпечава правомерното Р. на изпълнението на проекта
и същият не следва да се ограничава във времевото си изпълнение с резултата от изхода
на съдебното производство което трябва да прецени законосъобразността на
проведената процедура по избор на изпълнител. Още повече, че се касае до
дейности свързани с ремонт на заведения от образователната система, които
изискват неотложност на изпълнението им и гарантиране на нормален учебен
процес, вкл. през зимните месеци. Същевременно дори и да е мислима хипотеза на
временно спиране на част от дейностите по проекта – реконструкция на училище - „Св.
П.Х.“ , гр. К. по изложените от ответника в писмото му от 11.10.2012 г.
аргументи, то подобно спиране е недопустимо да ретроагира назад във времето,
като се счита, че началния му момент е датата – 3.08.2012 г., защото най-напред
това би довело до засягане на вече осъществени по проекта дейности, които
бенефициента съвсем правомерно и кореспондиращо на правата и задълженията си по
договора е предприел, вкл. сключването на договор за изпълнение с определения
за тази част от проекта – изпълнител. Трябва да се отбележи, че това е
направено едва при допуснато предварително изпълнение на акта, с които даденото
дружество-изпълнител е било класирано на първо място в проведената процедура по
възлагане на обществена поръчка. В този смисъл не може да се разсъждава, че
бенефициента е встъпил в правоотношение с изпълнителя - „А.С.-**“ ЕООД при допуснат порок във
фактическия състав на договора за СМР. Доказателствата по делото сочат и на
това, че изпълнението на така сключения договор е започнало, като работите по
реконструкцията на образователното заведение са фактически стартирали към
датата на получаване на първото писмо от УО - 02.10.2012 г., доколкото протоколът за
откриване на строителна площадка е съставен на същата дата – 02.10.2012 г. и от
този момент е започнал да тече срока за изпълнение на дейностите. Действително
с писмото от 02.10.2012 г. ответника не е забранявал на ищеца да извършва
дейности по договора, които е бил подписан с дружеството „А.С.-**“ ЕООД, но е
акцентирал върху това, че избора на това дружество, за такова, което да
осъществи предмета на обявената обществена поръчка не се е стабилизирал и
продължава да се разглежда от компетентните органи, като същевременно е
отбелязано, че с оглед на това управляващия орган няма да извършва плащания към
бенефициента за дейностите по тази част от проекта, считано до момента на
финализиране на въпроса за избора на изпълнител. Тоест с това изявление,
ответника по същество не инициира спиране на дейностите по договора в частта им
относно ремонта на процесното учебно заведение, респективно не забранява на
бенефициента да продължи да изпълнява произтичащите от договора с „А.С.-**“
ЕООД задължения, каквито правомощия МРРБ няма, защото няма качеството на страна
по този договор и не може да интервенира по отношение на него. Отправеното
предупреждение от ответника към ищеца, че няма да прави плащания за дейностите
по този договор до конкретно визиран в писмото момент, обаче несъмнено създава
за бенефицинета неяснота относно източника, с които ще трябва да финансира вече
старитралата реконструкция на обекта, съответно покриване на задължението си да
плати на изпълнителя при настъпване на падежа за това, така както е уговорено в
сключения на 28.09.2012 г. договор. За изясняване именно на този въпрос е и
проведената в дните след 02.10.2012 г. кореспонденция между страните, като от
показанията на св. У., които не се разколебават по никакъв начин от другите
събрани по делото доказателства става ясно, че бенефициента е направил
запитване към управляващия орган чрез неговия представител – Дирекора на ЮЗР
при МРРБ как да процедира, доколкото дейностите по договора с „А.С.-**“ ЕООД вече са започнали и не могат да
бъдат преустановени. Полученият отговор е бил да се ползва механизма на чл.
10.3. от ОУ за временно спиране на дейностите по проекта за да се избегне
колизията между липса на финансиране, каквото е заявено от УО и изпълнени дейности
по реконструкцията на обекта и очаквано по тях плащане. Това е провокирало и
ищцовата – О. да поиска от ответника да разреши прилагането на тази мярка,
което в крайна сметка е й станало след даване на подобно съгласие от 11.10.2012
г., което е получено при бенефициента на 16.10.2012 г. Както вече е посочи
обаче, едно такова спиране не попада във фактическия състав на основанията
очертани в нормата на чл. 10.2 и 10.3 от ОУ, но дори и да е допустимо, то няма
как да произведе желания ефект преди датата – 16.10.2012 г., когато изявлението
е достигнало до бенефициента, които трябва да го приложи, като преустанови
дейностите по проекта. Параметрите на догорното правоотношение по сългашението
с „А.С.-**“ ЕООД обаче показват, че
заложения в него договорен резултат е бил постигнат на 14.10.2012 г. – с
подписването на Акт образец -15, което обстоятелство не е спорно между страните
и се е реализирало на 14.10.2012 г. Следователно към този момент договорените с
„А.С.-**“ ЕООД дейности са били престирани на обекта – училище в гр. К. и няма
как реално те да бъдат спрени, дори и да е възможно приложението на института
на чл. 10.3. от ОУ към договора от 24.06.2010 г. Независимо от това плащане на
фактурираната стойност на СМР изпълнени по училището не е предприето от О.та
към изпълнителя, считано до датата – 03.10.2013 г. Това от една страна се дължи
на липсата на средства у възложителя, тъй като последния ясно е бил известен от
ответника, че няма да получи разплащане на дейностите по тази част от проекта
до момента на окончателното разрешаване на спора по атакуваните резултати от
проведената обществена поръчка, а от друга страна едва на 01.04.2013 г. О.та е
успяла да се снабди с финансиране чрез встъпването в кредитно правоотношение с
банка, от което си е набавила ресурс от 300 000 лв., които с оглед
последващата му реализация се установява да е вложен почти изцяло в покриване
на разходи натрупани в изпълнение на проекта, които е предмет на финансиране по
договора от 24.06.2010 г. Следователно от бенефициента не е допусната нередност
в изпълнението на ангажиментите му по договора за безвъзмездно финансиране от
24.06.2010 г., а напротив същия се е ръководил стриктно от процедурите
разписани в цитираното съглашение и обективното действащо право в сферата на
безвъзмездното финансиране на проекти по ОПРР, като е изпълнил задълженията си
произтичащи от правоотношението му по контракта с МРРБ добросъвестно, целейки
да защити интересите на гражданите на О. – К., в частното потребителите на
образователни услуги, като им гарантира бързото приключване на ремонта на
учебното заведение и същевременно да не допусне нередност, която да опорочи
получаването на договореното финансиране със редства от ОПРР, като част от
европейските структурни фондове. Трябва да се акцентира, че охраняването на
тези принципи е проведено от О.та, дори за сметка на поемането на риска от
определени лихвени плащания към кредитната институция, от която е зает ресурса
за разплащане с изпълнителите на дейностите по проекта. Всичко изложено относно
това направление на неверифицирани искания за разплащане по действащия между страните
договор за безвъзмездно финансиране мотивират настоящата инстанция да приеме,
че управляващия орган в лицето на МРРБ е упражнил това свое договорно право в
разрез с настъпилите факти по изпълнението на проекта и при липса на нередност,
която да е допусната от бенефициента, и която да обуславя подобен отказ за
разплащане на договорирани и изпълнени дейности. Ето защо предявения иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за реално изпълнение в частта му
касаеща сумата от 251 313,26 лв. /с вкл. ДДС/ по бюджетно перо 2.1.
„Разходи за строително монтажни работи“ по фактура № 423/01.11.2012 г. издадена от „А.С.-**“
ЕООД е изцяо доказан по своето основание и размер и следва да се уважи, като
тази сума се присъди в полза на О. – К..
По извършената финансова корекция от
ответника във връзка с разходите предвидени за
Извършване на СМР по обекти : ЦДГ „Здраве“ – гр. К., Детска градина – с. Сливница, Детска градина
– с. Долна Градешница и Детска ясла –
гр. К. - ремонт, реконструкция и модернизация на материално-техническата база
касаеща бюджетно перо 2.1. „Разходи за строително-монтажни работи“ във връзка с
договор от 08.08.2012 г. подписан с изпълнителя – „И.Б.Т.“ ООД, която корекция
е на стойност – сумата 24 015,25 лв. с ДДС и представлява 5 % от реално
верифицираните разходи за СМР настоящата инстанция, като осъществи преценка на
основанието на УО да приложи тази корекция, а именно допусното отклонение в
начина на формиране на уговорената между бенефициента и изпълнителя неустойка в
хипотезите на допусната забава в срока за изпълнение на СМР относно трите
детски градини и една детска ясла, които начин на формиране е в ущърб на
обещствения интерес и не коресподнирал с общоприетите стандарти при сключване
на договори за обществени поръчки, а именно неустойката да се уговая, като
процент от стойността на договора или като точна сума за всеки ден от забавата,
намира, че така приложената санкция е необоснована и не е последица от
допусната нередност при изпълнението на ангажиментите на бенефициента по
договора за БФП. Договорната клазуа на чл. 29 от договора сключен между О. – К.
и изпълнителя на дейностите по реконструкция на три детски градини и една
детска ясла в О. – К. е въведена отговорност за забавено изпълнение на
договорените дейности в тежест на дружеството изпълнител, а именно при забава
за завършване и предаване на работите по този договор, изпълнителят дължи
неустойка в размер на 0,1 % от стойността на незавършеното строителство, но не
повече от 10 %. По делото няма спор между страните, че действително при
изпълнението на работите по подписания на 08.08.2012 г. договор е налице забава
в договорения срок, като при различните обекти на изпълнението, тази забава е
различна. Не може да се сподели обаче виждането на ответника, че предивдената в
договора за обществена поръчка с изпълнителя санкция за подобен вид
неизпълнение /забавено изпълнение/ не коресподнира с обществения интерес и води
до финансови загуби за бюджета на общността, респективно за националния бюджет.
Най-напред следва да се подчертае, че съдържанието на договора от 08.08.2012 г.
е било изрично съгласувано между бенефициента и УО, като последния при
представянето и прегледа на контракта не е имал препоръки към определени негови
клаузи, вкл. и към тези уреждащи начина на ангажиране на отговорността на
изпълнителя при забава в изпълнението на договорираните с него дейности, в
частност към начина на формиране на неустойката, като способ за репариране на
вреди понесени от възложителя при хипотези на допуснато неизпълнение във
времево отношение при постигане на договорния резултат – реконструкция на всяки
един от обектите предмет на договора. Успоредно с това трябва да се има
предвид, че неустойката, като форма на договорна отговорност при допуснато
състояние на неизпълнение на договор от една от страните по него, трябва да е
така уговорена, че да не излиза извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна
и наказателна функции, защото обратното би довело до нейната нищожност, поради
нарушение на добрите нрави. В този смисъл е от съществено значение, когато
бенефициента в качеството му на възложител е договарял съдържанието на
съглашението си с изпълнителя да намери такъв баланс в уредбаа на отношенията
си с дружеството комуто възлага изпълнението на дейностите, които да обезпчи
еветуална отговорност, вкл. за заплащане на неустойка, която да може
впоследствие да бъде упражнена без да се стигне до хипотеза, в която същата да
бъде прогасена за нищожна. В конкретния случай механизма на уговорената
неустойка е съответен на вида на договорните задължения, които са поети от
изпълнителя, като санкция при допуната забава във времево отношение на тези
задължения, която да възлиза в размер на не повече от 10 % от незавършеното
строителство. Уговаряне на неустойка, която да се базира върху пълния обем на
възложените работи без да се съобразява, че част от тях са били изпълнени в
рамките на договорените от страните срокове, действително би завишила
съществено размера на неусотйката, която ще се дължи от изпълнителя,
респективно бенефициента би получил възможността да поиска в по-широк обем
обезщетение за допуснатото забавяне, но подобен подход за формирне на
неусточечното правоотношение съвсем не гарантира получаването на реална
обезвреда просрочието на задължението да се осъществят ремонтните дейности в
уговорените с договора срокове от 10, респективно 21 дни. Това е така, защото
предвиждането, че неустойката ще обхване и дейности, които са изпълнени от
адресата на задължението в рамките на фиксираните в него срокове несъмнено би
била в разрез с присъщите на неустойката функции, доколкото би се стигнало до
санкциониране на изпълнителя за заплащане на неустойка, вкл. върху изпълнени
при спазване на договора дейности, което не е би било оправдано, вкл. и при
зачитане принципа на догооворната свобода. Аргумент за приложимост на подобен
подход при начина на определяне на отговорността на неустойка не може да се
извлече и от вида на договора, които е източник на неизпълненото в срок договорно
задължение – такъв за обществена поръчка. Вярно е, че тези договори са
подчинени на специален законодателен режим разписан в ЗОП, доколкото с тях се
разходва публичен ресурс, но ествеството им не променя критериите за уговаряне
на начана на формиране на неустойката, а именно да не се допуска надвишаване на
присъщите й функции, упоменати вече в изложението. Тези критерии не се
определят и от наложени в частни случай при подобно договаряне практики между
отделни бенефициенти и изпълнители по подобен вид договори, които се сключват с
цел изпълнение на ангажименти по допуснато безвъзмездно финансиране чрез
средства от европейските структурни фондове, вкл. ОПРР. Не без начение е и
това, че в случая забавата в изпълнението на договорените дейности съобразно
сключения договор от 08.08.2012 г. и КСС към него, се установява да не е
изключителна последица от договорно неизпълнение, за което ответника да
отговаря, а да е обусловена и от допълнително установени при самото изпълнение
на възложените СМР и други извън първоначално възложените допълнителни
дейности, които е трябвало да се изпълнят на място за да може да се постигне
заложения в договора за изработка от 08.08.2012 г. договорен резултат.
Характерът на тези дейности разглеждан от неговото технологично естество и
изпълнението им на място се установява от приложените по делото актове за
приемане на работата – Обазец 19, в които изрично са упоменати и дейности извън
заложените в КСС, които са били непредвидени към момента на сключването на
обсъждания договор, но впоследствие са били включени, като такива и за тях е
известен УО, които е изготвил съответните заменителни таблици, с което си
действие е разрешил те да станат част от предмета на договора. Следователно, дори
да се възприеме тезата на ответника послужила за налгането на обсъжданата
финансова корекция, а именно, че обществения интерес не бил защитен чрез уговорената от бенефицеинта
неустойка в хипотеза на забава в изпълнението, то доколкото изследваното
по-горе правоотношение и изпълнението на правата и задълеженията по него от
насрещните страни показват, че настъпилата забава в изпълнението на
реконструкциите на трите детски градини и една детска ясла, е продиктувана и от
увеличения обем на дейностите, които по време на строителството са се разкрили
на място, се формира извода, че отговорността за заплащане на неустойка, макар
и в по-висок размер не би могла да се реализира спрямо изпълнителя, защото
вината за неспазването на срока не е единствено последица от неговото забавено
изпълнение. Ето защо упражнената от УО финансова корекция със сумата от 24 015,25
лв. с ДДС и представлява 5 % от реално верифицираните разходи за СМР не почива
на доказано основание, а именно нередност допусната от бенефициента при
изпълнение на ангажиментите му по договора от 08.08.2012 г., което пък оначава,
че отказа на МРРБ да я изплати под формата на безвъзмездна финансова помощ в
полза на О. – К. противоречи на правилата договорени между тях с подписания
договор за БФП от 24.06.2010 г., както и на останалите вътрешнонормативни и
приложимото право на ЕО в тази сфера.
Последното направление касаещо
сторени от бенефициента разходи по изпълнение на дейностите във връзка с
одобрения за безвъзмездно финансиране негов проект реализиран в пределите на О.
– К., по отношение на което ответното Министесрво в качеството му на Управялващ
орган по ОПРР е упражнило правомощията си на финансова корекция е в 6 пункта,
както следва : 1. Неверифицирани разходи в размер на 658,80 лв., които са били
предназначени за изотвяне на проучвания и одит за енергопотребление по фактура
от 05.10.2011 г. с изпълнител „Г.***“ ООД; 2./ неверифицирани разходи в размер
на 60 лв. направени за обезпечаване на дейности по информиране и публичност на
проекта се казва, че те са установими посредством фактура от 04.10.2012 г.
издадена от „ВАМО“ ООД; 3./ неверифицирани разходи в размер на сумата от
1 018,45 лв. по перо разходи за СМР; 4./ неверифицирани разходи в размер
на сумата от 2 198, 30 лв. по перо разходи за строителен надзор; 5./ неверифицирани
разходи в размер на сумата от 797,00 лв. по перо „ток, вода, телефон и
интернет“; 6./ неверифицирани разходи в размер на сумата от 164,68 лв., които
са направени по перо „Технически сътрудник“.
Относително самостоятелния характер
на всеки от изброените разходи и спецификата му относно реализацията на проекта
и обезпечаване на целите, които преследва, налага съдът да осъществи конкретна
преценка ситуирана върху това, дали бенефициента е допуснал някаква нередност
при разходване на средства за изпълнение на проекта, която да се изразява в
действие несъответно на установената бюджетна рамка на проекта, която ясно
дефинира допустимите за финансиране дейности при неговата реализация.
По отношение на средствата
предназначени за изготвяне на проучвания и одити за енергопотребление от
разписания бюджет на проекта – перо 2.2. е вдно, че общия фиксиран лимит на
тези средства възлиза на сумата от 14 800 лв. Страните спорят за непризнат
разход по това бюджетно перо в размер на сумата от 685, 80 лв., която е част от
сума в размер на 2 400 лв. съобразно ангажирана фактура от 05.10.2011 г.,
която показва направен разход от бенефициента в полза на дружеството – „Г.-***“
ООД. В тежест на ищеца-бенефициент обаче е да установи реалния обем от
дейности, които са вложни при осъществените проучвания и одити за
енергопотребление по отношение на сградите, които са засегнати от
реконструкцията сългасно одобрения проект. По делото обаче не са представени
доказателства, от които да е видно, какъв е обема на реално изследваните площи
на тези обекти, нито уговорената еднинична цена за кв. метър обследвана площ за
да се позволи съпоставка на вложената реално дейност с фактурираната цена на
такава и да се даде отговор, дали последната кореспондира на извършената
работа. Самото фактуриране на разход в полза на ангаираното дружество с този
вид дейност не обосновава извод за доказаност на това, че разхода е направен
съответно на установената бюджетна рамка по договора за БФП и за конкретни по
своя обем проучвателни дейности за енергопотребление в сградите. Посочената в
ИМ квадратура на изследвани площи не се подкрепя от събрани в процеса
доказателства. Вярно е, че сумата, която е вложена по това перо не надхвърля
заложения лимит от 14 800 лв., но това не означава, че УО не може да прилага
финансови корекции, когато макар и в установените рамки разхода не е установен
по своето естество. Ето защо СГС, намира, че корекцията по това бюджетно перо в
размер на сумата от 685, 80 лв. е правилно осъществена и следва да се признае,
като бенефициента няма право на възстановяване на този си разход.
По отношение на разходите за
инвеститорски контрол в размер на сумата от 2 198, 30 лв. и такива за канцеларски
материали в размер на 797,00 лв., настощята инстанция, като съобрази очертаната
бюджетна рамка на проекта, която ясно дефинира характера на допустимите
разходи, а освен това, като отчете клазуата на чл. 3.5 от Договора за БФП,
която гласи, че разходите по проекта се извършват в съответствие с предвиденото
в бюджета на проекта – Приложение Б1, приема, че начина на формиране на
бюджетните пера и очертаното в тях напрвление на финансиране на проекта трябва
да се спазва стриктно от бенефициента, които не може самоволно да разширява по
своя преценка дейностите, които макар да свързани с обезпечаване изпълнението
на проекта, не са заложени изрично в бюджетирането му. Все пак ако се счете от
бенефициента, че тези дейности са толкова съществени и непременно трябва да се
предвидят при изпълнение на проекта, то има изричен ред за промяна в реда за
формиране на бюджетирането, но това става през изменение на договора за БФП по
уредените в ОУ правила. В този смисъл включването на разходи за инвеститорски
контрол на работата по изпълнение на СМР на обектите предмет на реконструкция
по проекта, както и направата на разходи за канцеларски материали трябва да се
квалифицират, като допуснати от бенефициента финансови нередности, които
несъмнено подлежат на санкциониране от УО чрез осъществяването на правото му на
финансова корекция, както е и процедирал в случая. Частен случай на неспазване
на установената бюджетна рамка са и разходите за технически сътруник, който е
бил ангажиран във връзка с техническото обезпечаване на проекта, като
дейсвително прочита на бюджетно перо – 1.1.2.1. показва, че общия предел на разходите
за техничски сътрудник е лимитран на 3600 лв., като плащанията са разпределени
в 20 месеца в размер до 180 лв. Само по себе си обстоятелството, че
бенефициента не е превишил общия размер на разходите фиксиран на 3600 лв., не
означава, че същия може да извършва неораничен брой разплащания, които да
надвишава лимитирания такъв от 20. В този смисъл осъществените две плащания над
изрично предвидения максимален брой плащания с бюджетната рамка, макар да не
води до финансова загуба на средства от структурните фондове на ЕС е нарушение
на правилата за разпределяне на тези средства, които трябва да се съблюдават и
в този смисъл УО правомерно е наложил съответната корекция по това бюджетно
перо, като е отказал да извърши верификация на разход за технически сътрудник в
размер на сумата от 164,68 лв.
Относно разхода по бюджетно перо –
4.1.1. „разходи за пресконференции“ между страните няма спор, че такъв е
реализиран за сумата в размер от 60,00 лв., като заключителна пресконференция е
била проведена на датата 05.10.2012 г. Макар едно от изтъкнатите от УО
основания за налагане на корекцията да не се споделя от съда, а именно, че
разхода е направен в период на спряно изпълнение на проекта, доколкото в
настоящото изложение на решението бяха изложени подробни мотиви, защото подобно
спиране не трябва да произвежда правни последици във връзка с дейността по
изпълнението на прокта, то другото изтъкнато основание за налагане за отказа да
се верифицират разходите по провеждане на пресконференцията е напълно
обосновано и аргументирано. Естеството на пресконференцията е на заключителна
такава, тоест по време на нея трябва да се даде отчет на изпълнения проект и да
се покаже неговата завършеност пред аудиторията. Очевидно е, че за да се
постигне подобна цел с осведомителна насоченост към обществеността на О. – К. е
необходмо дейностите по проекта в частта му касаещи реконструкциите по
училището в града да е финализирана от страна на фирмата – изпълнител.
Позицията и на двете страни по спора е, че фактическите дейсвия по СМР и
предаването на работата във връзка с възложените и изпълнени на място дейности
е съсредоточена в периода от 02.10.2012 г./момента на подписаване на протокола
за предаване на строителната площадка/ до 14.10.2012 г. /момента на подписване
на Акт – Образец 15 за приемане на изпълнените по обекта работи/. Следователно
провеждане на пресконференция в посочения по-горе замисъл преди 14.10.2012 г.
няма как да удовлетвори целта за публичното оповестяване на приключването на
дейностите по проекта в частта касаещи училището. В този смисъл подобно
мероприятие организирано и проведено на датата – 05.10.2012 г. няма как да
покрие посочените изисквания на проекта, респективно да получи финансиране от
средствата по безвъзмездната финансова помощ, каквито изрично са предвидени в
бюджета, но е необходимо да се разходват при спазването на установените за това
правила. Ирелевантно е съображението изтъкнато от ищеца, че мероприятието от
05.10.2016 г. се е провело на тази дата, защото така е било свикано и не е
подлежало на отлагане, поради уведомяване на гостите. Изискванията за момента и
формата на тази пресконференция са отнапред и ясно разписани, като бенефициента
е длъжен да се съобразява с тях, като не е налице извинителна причина, която да
е наложила свикване и провеждане на конференцията за датата - 05.10.2012 г. към
която дата са изминали едва три дни от реалното започване на СМР по училището.
Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че разхода в размер на сумата
от 60 лв. за провеждане на заключителна пресконференция е отказан от УО при наличие
на договорно основание за едно подобно заключение.
Последният неверифициран разход,
които е предмет на спор между субектите по договора за БВП е сумата от 1 018,45
лв. по перо разходи за СМР. О.та извежда легитимацията си на носител на правото
да получи тази сума под формата на договорирана безвъзмездна финансова помощ
при твърдението, че в отчетната документация, която е изпратена до УО, вкл. от
съдържанието на заменителните таблици касаещи конкретните СМР по трите детски
градини и една детска ясла, било установимо, че разходваните средства от
бенефициента при изпълнението на зложената бюджетна рамка в перо СМР не
надхвърля допустимите и одобрени дейности по позиции с 15 %, колкото е и
установения стандарт, изключение на
сумата от 500,92 лв. за изграждане на сенник от поликарбон в Обект – ЦДГ
„Здраве“. В кориците на делото обаче е приложен доклад за проверка на място от
страна на външен изпълнител, които е ангажиран от УО да констатира, дали е
налице съответствие на актуалните количества СМР в подписаните протоколи за
приемане на извършени СМР с реално осъществените на място. Резултатите от тази
проверка обвързват бенефициента, защото последния според уговореното в договора
за БФП изрично се е съгласил да осигурява възможност на упоменатите проверяващи
субекти – сред които и външни одитори да осъществяват мониторинг по
изпълнението на дейностите по проекта, както чрез непосредстени огледи на
място, така и чрез документален анализ на изготената строителна документация
при изпълнението на работата, както и да се съобразява с дадените към него
препоръки. Вярно е това, че страните са постигнали изменение във видовете СМР,
които трябва да се престират по отношение изпълнението на проекта, в частта му
относно трите детски градини и една детска ясла на територията на О. – К., като
са включили и допълнителни дейности, чиято реализация се е наложила след вече
започналото изпълнение на място, като това е оформено по надлежния ред
изчерпателно установен в клаузите на договора за БФП. Промените в дейностите е
съобразено да не надвишават максимума от 15 %, които е позволим при финансиране
на проекти със средства от структурните фондове. Констатациите от проерката на
външния одитор обача сочат, че има надвишение по позиции над допустимите
стойности в размер на 848,71 лв. без ДДС /1 018,45 лв. с вкл. ДДС/ с ясно
дефиниране на надвишенията по отделните обекти – в случая в трите детски
градини. Тук е мястото да се посочи, че отразените данни за вложеното
количеството СМР в изготвените протоколи за предаване на работа между
изпълнителя и бенефициента не могат да обвържат ответника – МРРБ, защото същия
не е участник в процеса на изготвяне на тази документация, а средството му да
контролира обема и вида на влаганите на място СМР е чрез нарочно извършвани
проверки, което е и сторено. Ако ищеца има конкретно несъгласие с изводите на
експеритте ангажирани от УО, то същия е следвало да обори констатациите им
посредством ангажиране на доказателства в тази насока. Показанията на св. У. не
засягат и не установяват конкретика в обема на вложените СМР и, дали той се
отклонява от договорения такъв. Опит за опровергаване на констатациите при
проверките на външните одитори е могъл да бъде направен и чрез ангажиране на
СТЕ, която да съобрази количествата вложени на място СМР и това, дали те
кореспондират на договорираните обеми дейности, вкл. позволените надлимитни 15
%. Изложеното мотивира съда да приеме, че приложената финансова корекция в
частта по бюджетно перо – „Разходи за СМР“ в размер на сумата от 1 018,45 лв. е правомерно
извършена от финансиращия орган.
В обобщение, третото направление от
неверифицираните разходи, чиито размер възлиза на сумата от общо 4 926,44
лв. и след самостоятелното им обсъждане показва, че предприета от МРРБ
корекция, респективно отказ за тяхното плащане е основателен и О.та няма право
да получи възстановяване на същите, като частта от исковата претенция касаеща
същите, поради своята недоказаност следва да се отхвърли.
По отношение на другата част от
отказаното окончателно финансиране по изследваните разходи в размер на сумата
от 251 313,26 лв. и сумата от 24 015,25 лв., отказът е неправомерен и
същите суми следва да се възстановят на бенефициента-ищец, което налага
уважаване на осъдителния му иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД до
посочените предели на цитираните суми.
По предявения акцесорен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД :
По отношение изискуемостта на вземането, по делото се установи, че
Договарящият орган дължи окончателно плащане до пет дни след откриване на
десетразряден код от Сертифициращия орган. По делото липсват категорични
доказателства относно това, кога е открит този десетразряден код, но предвид
обстоятелството, че ответното
министвесрво не опонира по обстяотеството, че е осъществило окончателното
плащане по верифицираните от негова страна дейности по проекта към момента на
изготвяне и на изпращане на писмото от него в качството му на УО по ОПРР до
ищеца – О. – К. от датата – 06.08.2013 г. получено при ищеца на датата –
08.08.2012 г./, с което бенефициента е известен от УО, че и се отказват част от
плащанията по договорената финансова помощ в размер на сумата от 280 254,95
лв. Следователно е логично десетразрядния код към този момент на изпращане на
отговора по искането за окончателно плащане да е бил вече открит. Следователно изискуемостта на
вземането по заявената искова претенция в частта му, която се възприема за
доказана по своето оснвоание и размер от настоящта инстанция /275 328,81 лв./ е
настъпила на 12.08.2012 г., когато е изтекъл определения петднвен срок, считано
от момента на откриване на десетразряден код от Сертифициращия орган. Това е и началния момент, считано
от които в полза на кредитора по вземането за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ в рамките на разглеждания спор възниква правото да получи
обезщетение за забава. Настоящият състав констатира също така, че ищеца е
сезирал съда с претенция за присъждане на лихева за забава, която обхваща
период след подаване на исковата молба, а именно същата е депозирана пред СГС
на 03.06.2015 г., а в пределите на поисканото за присъждане обезщетение за
забава попадат и датите – 03.06.2015 г. и 04.06.2015 г. В тази си част
предявения иск се явява недопустим, доколкото се търси обезщетение за забава,
което не е възникналло към момента на упражняване на процесуалното право на
иск, поради което производството относно неговото разглеждане трябва да се
прекрати, а исковата молба за присъждане на сумата в размер от 153,11 лв., като
обезщетение за забава плащането на главното вземане в периода от 03.06.2015 г.
до 04.06.2015 г. подлежи на връщане.
Съобразявайки тези си заключения
относно началната дата за възникване на акцесорното право на обезщетение
настоящата инстанция, приема, че иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е доказан по своето
основание за периода от 12.08.2012 г. до 2.06.2015 г., като размерът на
дължимото обезщетение подлежни на определяне по реда на чл. 162 ГПК чрез
прилагане на електронно изчисление на законната лихва за цитирания период, като
се отчете размера на главния длъг. Чрез използвания инструментариум съдът
намира, че иска е доказан по своя размер до сумата в размер от 50 580,26
лв., като в тези предели иска за заплащане на обезщетение за забава трябва да
бъде уважен, а за разликата до пълния му предявен размер от 51 878,01 лв. и
за периода от 07.08.2012 г. до 11.08.2012 г. претенцията трябва да се
отхвърили, като недоказана в своето основание и размери.
Основателна е и претенцията за заплащане на законната лихва върху уважения размер на главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до пълното погасяване на задължението, тъй като същата е законна
последица от частичното
уважаване на главния иск.
По разноските: При този изход от спора, всяка от страните взела участие в производството има
право на разноски, като тези полагащи се на ищеца трябва да се съобразят
съразмер на уважената част от разгледаните искове, а тези следващи се на
ответника с отхвърлената такава. Общият размер на направените и поискани от
ищеца разноски в производството се установява да възлиза на сумата от 31 041,44
лв. обхващаи разходи за заплащане на държавна такса, депозит за вещо лице и
дваокатско възнаграждение за процесуално предствителство на О.та пред настоящата
съдебна инстанция. Наведеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното, като разноска адвокатско възнаграждение от
17 500 лв. не се възприема от настоящата инстанция, доколкото фактическата
и правна сложност на разглеждания спор обосновава подобно възнаграждение, тъй
като се касае до правен спор, чиито предмет е специфична правна материя, която
налага запознаване с множество нормативни и поднормативни актове по приложенито
на финасирането на проекти чрез структурните фондове на ЕС, включително с
анализиране на голям обем от писмени доказателства ангажирани по делото, както
и с подготовката и провеждането на разпит на свидетел и възлагането и
изслушването на основно и допълнително заключения по СИЕ. Изчслени при съобразяване на уважената част от
претенциите разноските, които подлежат на присъждане на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца възлизат на сумата от 30 460,02 лв. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК в полза на ответника също се полагат разноски под формата на
претендирано юрисконсултско възнаграждение, което съобразено с правилата на чл.
78, ал. 8 ГПК и изчислено съразмерно на отхвълрената част от исковете възлиза
на сумата от 209,97 лв. и следва да се възложи за плащане на ищеца.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.НА Р.Р. и Б., с адрес – гр. С.,
ул. „*********да заплати в полза на О. – К., с адрес – гр. К., ул. „*********на основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, сумата в размер от 275 328,81 лв.,
представляващи стойност на отказани за верифициране разходи, заявени за плащане с искане за
окончателно плащане по Договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна
програма "Регионално Р." (2007 - 2013) № BG161PO001/4.1-01/2007/060 от 24.06.2010 г., сключен
между МРРБ - Управляващ орган по програмата и О. – К. - Бенефициент по предоставената
БФП, по приоритетна ос 4 - "Местно Р. и
сътрудничество", Операция 4.1 "Дребномащабни
местни иневестиции", ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
- 03.06.2015 г. до пълното изплащане на главното вземане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 275 328,81 лв. до
пълния му предявен размер от 280 254,95 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството
в частта му, с която от О. – К. срещу М.НА Р.Р. и Б. е предявен за разглеждане
иск при квалификацията на чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
забава в размер на сумата от 153,11 лв., което е претендирано за периода от
03.06.2015 г. до 04.06.2015 г., като връща исковата молба на О. – К. в тази й
част, пради недопусимостта на заявения с нея иск.
ОСЪЖДА М.НА Р.Р. и Б., с адрес – гр. С.,
ул. „*********да заплати в полза на О. – К., с адрес – гр. К., ул. „*********на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД, сумата в размер от 50 580,26 лв., представляваща
дължимо обезщетение за забава в плащането на главното вземане, което
обезщетение е дължимо за периода от 12.08.2012 г. до 02.06.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдения размер от 50 580,26 лв. до пълния му предявен размер от 51 878,01
лв. и за периода от 07.08.2012 г. до 11.08.2012 г.
ОСЪЖДА М.НА Р.Р. и Б., с адрес – гр. С.,
ул. „*********да заплати в полза на О. – К., с адрес – гр. К., ул. „*********на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата в размер от
30 460,02 лв лв., представляваща направени в настоящото производство
съдебни разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА О. – К., с адрес – гр. К., ул. „**********да
заплати в полза на М.НА Р.Р. и Б., с адрес – гр. С., ул. „**********, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата в размер от 209,97 лв., представляваща възнаграждение
за юрисконсулт представлявал ответника пред настоящата инстанция, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: