Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Плевен, 26.02.2013год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
районен съд, V гр. състав, в публично заседание на 21.02.2013 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Г.Н., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 6706, по описа за 2012 год., за да се произнесе,
взема предвид:
Искове
с правно основание чл.242, във вр. с чл.128 ал. 1 т.2 от КТ, 222 ал. 1 от КТ,
224 ал. 1 от КТ.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от Р.П.К. от гр. Плевен, против “Транспортно
строителство - Плевен”ООД гр.Плевен, в която се твърди, че ищецът е работил при
ответника по трудово правоотношение от 20.07.2012 до 17.10.2012г., когато трудовото
му правоотношение е било прекратено на осн. чл. 328, ал.1 т.3 от КТ. Твърди, че
за целия период на договора – от 20.07.2012г. до 17.10.2012г. не му е заплащано
трудово възнаграждение, което е в общ размер на 1 345.00 лева. Твърди също,
че не му е заплатено и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 685.40
лева, както и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 4 дни за 2012г. в размер на 100.00 лева. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати посочените суми за
трудово възнаграждение и обезщетения по чл. 221 и чл. 224 от КТ, ведно със
законната лихва върху тях от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им погасяване. В съдебно заседание на 07.02.2013г., е допуснато
изменение на предявените искове, като същите се считат за предявени, както
следва: иска с правно основание чл.242, във вр. с чл.128, ал.1, т.2 от КТ за неизплатено
трудово възнаграждение за целия период на договора се счита предявен за сумата
от 828.47 лв.; иска по чл.221, ал.1, от КТ в размер на 685.40 лева - обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение за времето, през което ищеца е останал без работа, се счита
предявен на основание чл.222, ал.1 от КТ като тук е допуснато изменение само в
основанието на иска; иска по чл.224 от КТ се счита предявен за сумата от 163.19
лева - обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 5 дни за 2012г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
Ответника не взема становище по така
предявените искове. Не е представил и отговор в установения за това срок.
Съдът, след като се
запозна със събраните по делото доказателства, намери за установена следната
фактическа обстановка: Видно от представените по делото доказателства, а именно
Трудов договор № 17/20.07.2012г. и
Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 1/17.10.2012г., ищецът е
работил при ответника на длъжност „електрозаварчик” за периода от 20.07.2012г.
до 17.10.2012г. когато трудовото му правоотношение е било прекратено на осн.
чл.328,ал.1,т.3 от КТ - поради намаляване обема на работата. В заповедта за
уволнение е посочено, че на ищеца следва
да се изплати обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 685.40лева.
Спорни по делото са въпросите: дължи ли
ответното дружество на ищеца претендираното трудово възнаграждение на основание
чл.242 от КТ и в какъв размер и дължат ли се и изплатени ли са обезщетенията
по чл.224,ал.1 от КТ и чл.222 ал.1 от КТ. За тази цел по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза. В представеното
заключение на вещото лице са посочени размера на неизплатеното трудово
възнаграждение за периода на договора от м. 07.2012 до м.10.2012г. ; размера на
начисленото обезщетение по чл.222,ал.1 от КТ; размера на неизползвания платен
годишен отпуск – 5 дни за 2012г., както и размера на обезщетението за него.
По иска с правно основание чл.242 във вр. с чл.128 от КТ:
Задължението за плащане на трудово
възнаграждение е основно задължение на работодателя като насрещна престация за
предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя.
Съгласно разпоредбата на чл.128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. От изготвената по делото съдебно-икономическа
експертиза, със задача на в.л., след като прегледа документацията при ответника
да даде заключение за дължимото трудово възнаграждение, която съдът кредитира
като обективна и компетентна се установява, че неизплатеното възнаграждение за
периода от 20.07.2012г. до 17.10.2012г. от ответника на ищцата е общо в размер
на 828.47лв., както следва – за м. август 2012г. – 8.23лв., за м. септември
2012г. – 537.28лв. и за м. октомври 2012г. – 282.96 лв. С оглед установеното, и предвид тежестта на
ответника да докаже, че е изплатил дължимото трудово възнаграждение на ищеца,
доказателства за което не са представени по делото, съдът приема, че предявения
иск, така както е допуснато неговото изменение в съдебно заседание, е
основателен и следва да бъде уважен изцяло, като се осъди ответника да заплати
на ищеца на осн.чл.128 от КТ сумата 828.47 лв., представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за периода м.
август –м. октомври 2012г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба – 23.11.2012г. до
окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл.222, ал.1 от КТ:
Видно от приложената Заповед за
уволнение, е че основанието за нейното издаване е прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ – намаляване обема на работа. Обезщетението
по чл.222, ал.1 от КТ се предвижда, при именно такава хипотеза, не повече от 1
месец след прекратяване на трудовото правоотношение, като същото обезщетява
работника за времето през което е останал без работа. В случая е налице
извънсъдебно признание от страна на работодателя за дължимостта на това
обезщетение, поради посочването му в Заповедта за уволнение – цифром и като
сума, и на следващо място - чрез начисляването му във ведомостта за м.октомври
и м.ноември 2012г., което е констатирано от вещото лице. Поради горното, съдът
приема, че са налице условията за уважаване на иска за това обезщетение,
независимо, че пред съда не са представени доказателства за оставането на ищеца
без работа за 1 месец след прекратяване на трудовото му правоотношение.
Дължимият размер на това обезщетение е брутната сума, начислена от
работодателя, посочена в заключението на вещото лице в размер на общо 721.47
лв. Тъй като претенцията на ищеца е в размер на 685.40 лв. и се включва в
размера на установеното като дължимо обезщетение, искът в претендирания размер
се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен в този размер, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 23.11.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл.224,
ал.1 от КТ:
При прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ.
В заключението на вещото лице се посочва, че се дължи обезщетение за 5 работни
дни неизползван платен годишен отпуск за 2012г. Отново от експертното
заключение се установява, че дължимата и неизплатена на ищеца сума възлиза на
163.19 лв. До тази сума е и изменената претенция на ищеца, поради което същата
следва да бъде уважена изцяло, ведно със
законната лихва, считано от 23.11.2012г. до окончателното заплащане на сумата.
С оглед изхода на процеса, и на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него разноски по делото в размер на 290.00лв за адвокатско
възнаграждение. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да заплати по
сметка на ПлРС държавна такса върху уважените искове в размер на 150.00лв. и разноски за вещо лице в размер на
80.00лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 242 от КТ
във вр. с. чл.128 от КТ, “Транспортно строителство - Плевен”ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.К. , ЕГН **********,***, представляван
от адв.М.М. ***, сумата общо в размер 828.47лв., представляваща неизплатено
трудово възнаграждение, както следва – за м. август 2012г. – 8.23лв., за м.
септември 2012г. – 537.28лв. и за м. октомври 2012г. – 282.96 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.11.2012г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.222, ал.1 от КТ, “Транспортно
строителство - Плевен”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.К., ЕГН **********,***,
представляван от адв.М.М. ***, сумата от 685.40лв, представляваща обезщетение при
прекратяване на ТПО на осн. чл.328 ал.1 т.3 от КТ, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 23.11.2012г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.224, ал.1 от КТ, “Транспортно строителство - Плевен”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.К.,
ЕГН **********,***, представляван от адв.М.М. ***, сумата от 163.19лв, представляваща
обезщетение за 5 работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2012г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска –
23.11.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, “Транспортно
строителство - Плевен”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.К., ЕГН **********,***,
представляван от адв.М.М. ***, сумата от 290.00лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, “Транспортно
строителство - Плевен”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски
районен съд държавна такса в размер на 150лв. върху уважените искове и
разноски за вещо лице в размер на 80.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: