№ 31476
гр. София, 08.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110152056 по описа за 2022 година
Постъпила е молба от еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, чрез
адв. Д. М., пълномощник на ищцата С. Н. П., за изменение на постановеното
по делото решение №7536/12.05.2023г., в частта за разноските, като в негова
полза бъде присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на още 800
лева, като се позовава на разпоредбата на чл.2, ал.5 от НМРАВ, както и
поддържа, че предявените искове са неоценяеми, поради което размерът на
възнаграждението е 1000 лева.
Ответникът по молбата „ФИРМА“ ЕАД, представлявано от управителя
Александър Георгиев, е депозирал писмен отговор по реда и в срока на
чл.248, ал.2 от ГПК, с който я оспорва изцяло.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е частично
основателна.
Не могат да бъдат възприети доводите на процесуалния представител на
ищцата, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от НМРАВ,
тъй като в случая обективно кумулативно съединените искове не налагат
отделна защита. С оглед възприетите в установената съдебна практика
обективни критерии за определяне на справедлив размер на адвокатските
възнаграждения – обема и сложността на извършената дейност и величината
на защитавания интерес, нужда от определяне на възнаграждение поотделно
ще възникне при съединяване на искове, налагащи несъмнено
независима самостоятелна защита по всеки от тях, независимо от
1
съотношението, в което са съединени. В случая предвид характера на
заявените за разглеждане претенции в настоящото производство, съдът
намира, че не са налице основания за определяне на отделно адвокатско
възнаграждение за защита по всяка от претенциите.
Отделно от това неоснователно е искането на пълномощника на ищцата
за присъждане на възнаграждение за представителство по неоценяем иск, тъй
като предявените искове са оценяеми и цената на иска се определя по
правилото на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК.
Следва да бъде присъден в полза на пълномощника на ищеца
дължимият ДДС върху присъденото възнаграждение, с оглед представените
доказателства, че същият е регистриран по ДДС.
По изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение №7536/12.05.2023г., постановено по гр.д.
№52056/2022г. по описа на СРС, 140 състав, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД да заплати на адв. Д. М. М. сумата от 80
лева, представляваща ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение за
предоставена на ищцата С. Н. П. безплатна правна помощ.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2