Решение по дело №196/2019 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 90
Дата: 29 юли 2019 г. (в сила от 7 февруари 2020 г.)
Съдия: Вяра Атанасова Атанасова
Дело: 20191450200196
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

Година

29.07.2018

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен

съд

 

ІІ-pи наказателен

състав

На

единадесети юли

 

Година

2019

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател:

ВЯРА АТАНАСОВА

 

Секретар:

Десислава Стоянова

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия АТАНАСОВА

НАХ

дело номер

196

по описа за

2019

година

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Ц.Й.П. *** чрез пълномощника си адв. Р.С. от ВрАК е обжалвал Наказателно постановление № 1054/20.12.2018 година на Директора на РДГ гр. Берковица, с което за извършено нарушение на чл.108 ал.3 от Закона за горите вр. чл.12б ал.1 т.2 от Наредба №1/30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии, му е наложено, на основание чл.257 ал.1 т.1 вр. чл.108 ал.3 от Закона за горите /ЗГ/ вр. чл.12б ал.1 т.2 от Наредба №1/30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии, административно наказание глоба в размер на 300 лева. Възраженията са в смисъл, че описаното в административните актове нарушение не кореспондира, както с действително настъпилите събития, така и с възведената правна квалификация. Налице е също несъответствие между изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, което е довело до нарушаване правата на жалбоподателя. На тези основания се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно и неправилно.  

В съдебно заседание Ц.П., редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител адв. Р.С. от ВрАК счита, че събраните по делото доказателства не установяват по безспорен начин жалбоподателят да е извършил описаното в административните актове нарушение. Доводи в тази насока са изложени и в представената писмена защита.     Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 02.11.2018 година свидетелите И.И. и К.К. *** извършили проверка в имот с кадастрален номер № 69972.149.85, отдел 266, подотдел „с“ в землището на с. Струпец, общ. Роман, обл. Враца, при която установили, че Ц.Й.П., упражняващ частна лесовъдска практика с удостоверение № 11793/31.08.2015 година, е получил позволително за сеч №0463869/16.10.2018 г. за същия имот. Контролните органи констатирали, че в периода от 16.10.2018 година до 02.11.2018 година П. е допуснал извършването на санитарна сеч без да са спазени изискванията за обозначаване на извозните пътища в технологичния план и на терен. Резултатите от проверката били описани в констативен протокол № 141001/02.11.2018 година. Въз основа на тях в протокола изрично било записано, че изпълнението на дейността по позволителното за сеч се спира от проверяващите за периода 03.11.2018 година – 05.11.2018 година включително. За констатираното нарушение свидетелят И. съставил АУАН на Ц.П. за нарушение на чл.108 ал.3 от Закона за горите вр. чл.12б ал.1 т.2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Образуваната административно - наказателна преписка била изпратена в РП-Мездра за извършване на проверка с цел установяване налице ли е извършено престъпление по чл.235 ал.1 и сл. НК. След преценка на събраните материали, решаващата прокуратура е приела, че не е налице престъпление по смисъла на НК и със свое постановление от 17.12.2018 година е отказала да образува досъдебно производство, прекратявайки преписката. По силата на същия акт, документите били изпратени на Директора на РДГ-Берковица по компетентност за ангажиране на административно-наказателна отговорност при наличие на законови основания за това. На 20.12.2018 година наказващият орган издал обжалвания от П. административен акт.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите И.М.И. и К.Х.К..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки наличната доказателствена маса и след като взе предвид изложеното в жалбата, подадена от Ц.П. и в съдържанието на НП, съдът приема същата за неоснователна по следните съображения:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че в качеството си на лице, извършващо частна лесовъдска практика с удостоверение №11793/31.08.2015 година е получил писмено позволително за сеч №0463869/16.10.2018 година в отдел 266, подотдел „с“ в землището на с. Струпец, общ. Роман, обл. Враца и е допуснал започване на сечта без да са спазени изискванията за обозначаване на извозните пътища в технологичния план и на място на терен. Актосъставителят е приел, че е налице нарушение на чл.108 ал.3 от Закона за горите вр. чл.12б ал.1 т.2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Според чл.108 ал.2 от Закона за горите, позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, при условия и по ред, определени в наредбата по чл.101 ал.3. По силата на ал.3 на чл.108 ЗГ, лицето по ал.2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл.148 ал.11 до освидетелстване на сечището. Същото лице, съгласно чл.12б ал.1 т.2 от Наредба №1/30.01.2012 година за контрола и опазване на горските територии, след получаването на позволителното за сеч е длъжно да не допуска започване на сечта, в случай че не са спазени изискванията за отбелязване на дърветата за сеч, обозначаването на технологичните просеки и извозните пътища. Имайки предвид така очертаната правна рамка и след анализ на сбраните доказателства, съдът приема, че същите подкрепят изцяло изложената в административните актове фактическа обстановка. По делото не се спори, че жалбоподателят упражнява частна лесовъдска практика и като такъв попада в кръга на лицата по чл.108 ал.2 ЗГ. В това му качество, на П. може да се издава позволително за сеч, като същият следва да упражнява контрол и да взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина. От показанията на свидетелите И. и К. става ясно, че в отдел 266, подотдел „с“ в землището на с. Струпец, общ. Роман, обл. Враца сечта е извършвана без да са спазени изискванията за обозначаване на извозните пътища. Позволителното за сеч е било издадено на жалбоподателя и същият е следвало да упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина. Както от гласните доказателства, така и от писмените такива, в частност констативния протокол с резултатите от проверката, извършена на инкриминираната дата, става ясно, че сечта е била извършвана в процесните отдел и подотдел без наличие на обозначени на мястото извозни пътища. В тази насока е и представения от наказващия орган под формата на извлечение от информационната система на Изпълнителната агенция по горите технологичен план, изготвен и одобрен на 16.10.2018 година /приложен на лист 46, в който липсват данни за обозначени извозни пътища. В становището си защитникът на жалбоподателя е изложил мотиви с смисъл, че отразяването на въпросните пътища в плана и на място не е задължение на частния лесовъд. Съдът не споделя тези доводи. На лесовъда са предоставени правомощия като контролен орган, регламентирани в чл. 12б от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, които не визират субект на нарушението, поради което е ирелевантно обстоятелството дали деецът е измежду служителите на търговското дружество, извършващо дърводобива или трети лица. Обемът и характера на контролните правомощия на лицензирания лесовъд по Закона за горите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му е общо задължение, изразяващо се в неупражняване на контролни правомощия върху целия добив, независимо от лицата, които го извършват. Предвид изложеното по-горе настоящият състав счита, че в качеството му на лесовъд на частна практика у П. е било налице задължение за контролиране на сечта и спазване на утвърдения технологичен план за същата, което обаче жалбоподателят не е изпълнил към датата на проверката 02.11.2018 година и така е извършил нарушение по смисъла на чл. 108 ал.3 от ЗГ вр. чл.12б ал.1 т.2 от Наредба №1/30.01.2012 година за контрола и опазване на горските територии. Видно от съдържание на наказателното постановление, на П. е било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева по силата на чл.257 ал.1 т.1 ЗГ. С тази разпоредба законодателят е предвидил наказание глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание за всяко длъжностно лице, или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Изхождайки от тежестта на нарушението и степента му на обществена опасност, както и данните за личността на жалбоподателя като нарушител, наказващият орган правилно е наложил наказание глоба в предвидения минимален размер от 300 лева. Ето защо наказателното постановление следва да бъде потвърдено. 

В хода на проверката за законосъобразност на административните актове, съдът не констатира наличие на процесуални нарушения по смисъла на ЗАНН и неизпълнение на изискванията за съдържание на процесните АУАН и НП, които да са самостоятелни основания за отмяна на обжалваното постановление.

    Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

    ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1054/20.12.2018 година на Директора на РДГ - Берковица, с което на Ц.Й.П. *** е наложено, на основание чл.257 ал.1 т.1 вр. чл.108 ал.3 от Закона за горите вр. чл.12б ал.1 т.2 от Наредба №1/30.01.2012 година за контрола и опазване на горските територии, административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лева за нарушение на чл.108 ал.3 от Закона за горите вр. чл.12б ал.1 т.2 от Наредба №1/30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: