Р Е Ш Е Н И Е
№
………..
гр. София, 07.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на осми октомври две хиляди и
осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 9946/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 103704/03.08.2017 г., предявена от А.Й.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против З.
„Б.И.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
Ищцата
твърди, че на 05.10.2016 г., в гр. Славяново, на ул. *******, водачът на лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, привел в движение автомобила на
заден ход в посока - към центъра на гр. Славяново, нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като
не се уверил, че пътят зад него е свободен, и реализирал
пътнотранспортно произшествие (ПТП) с движещата се по дясното пътно платно в близост
на бордюра пешеходка
А.Й.П..
По
повод на описаното ПТП било образувано ДП № 312/2016 г. по описа на РУП-гр.
Пордим, пр.пр. № 5436/2016 г. по описа на Районна прокуратура- Плевен.
Ищцата твърди, че вследствие на удара е паднала на земята и
си е ударила главата, в резултат на което получила фрактура на черепа и контузия
на мозъка. Ищцата била приета за лечение в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“
ЕАД-Плевен. В резултат на ПТП на ищцата били причинени следните увреждания:
контузна рана окципитално вдясно; фрактура на черепа орбитален ръб
фронтално-базално вляво; пневмоцефалия; мозъчна контузия; хомосинус – ляв
максиларен синдром; дискоординационен синдром; пирамидни белези.
Ищцата
претърпяла оперативно лечение: обработка на засегнатата зона, ревизиране
за чужди тела и щателна промивка. Получените увреждания причинили на ищцата, за продължителен период
от време, стягане в главата, замайване, безсъние и нарушено зрение.
Ищецът твърди, че към датата на
увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.
№ *******, по силата на застрахователна полица № BG/02/116002496391, валидна от 23.09.2015 г. до 07.01.2017 г.
Ищцата
твърди, че във връзка с настъпилото ПТП при застрахователя е образувана щета №
**********, но до предявяване на исковата молба, застрахователят не е определил и заплатил
обезщетение на пострадалото лице.
Предвид
изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответникът З. „Б.И.“
АД да бъде осъден да й заплати сумата от 80000
лева - частичен иск от 140 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 05.10.2016 г. до окончателното й заплащане.
Ищцата претендира и направените по делото разноски.
В
срока за подаване на отговор на искова молба, ответникът З. „Б.И.“ АД е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданска
отговорност на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.
№ *******. Оспорва иска с
възражението, че е неоснователен, евентуално – в завишен размер. Ответникът излага съображения, че пострадалата
е майка на водача на автомобила – С.П., както и че ищцата не би предявила иск
срещу деликвента, чиято отговорност застрахователят би следвало да
покрива. Поради това, счита че делото е
само по користни подбуди, което противоречало на морала. Ответникът
твърди и че не са представени доказателства за извършен деликт, по силата на
който да бъде пасивно легитимиран.
Евентуално,
ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищцата, която е пресичала, евентуално престоявала на пътното платно в
нарушение на правилата за движение по пътищата, без да положи дължимата грижа
за безопасността си. Сочи, че пострадалата не е пресичала на обозначено за
целта место – на пешеходна пътека, не се е съобразила с посоката и скоростта на
приближаващото я МПС и не е направила зависещото от нея да избегне удара, за
което е имала възможност. Ответникът
оспорва иска и по размер. Счита, че претенцията не отговаря на критериите за
справедливост. Посочено е, че видно от представената медицИ.ка документация, на
05.10.2016 г., ищцата е била приета в болнично заведение в ясно съзнание,
контактна и адекватна, без данни за отклонения от нормалното неврологично
състояние. Твърди се, че по образуваната щета № **********/22.02.2017 г. ищцата
не е представила медицИ.ки документи, които да удостоверяват състоянието й след
травмата и да дават данни за протичането на възстановителния период. Нямало
данни и за състоянието на ищцата преди травмата. Счита, че адекватната сума за
обезщетението е 15 000 – 20 000 лева.
В
допълнителна искова молба, ищцата оспорва възраженията на ответника, че ПТП не е реализирано вследствие виновното и
противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил. Оспорва и да е
налице виновно и противоправно поведение от нейна страна, което да се намира в
причинна връзка с настъпилото ПТП. Ищцата оспорва също така и възражението за
прекомерност на претендираното обезщетение. Счита, че същото е съобразено със съдебната
практика.
В
допълнителния отговор се поддържат направените в отговора твърдения и
възражения. Ответникът уточнява възражението си за съпричиняване, като посочва,
че ищцата се е движила по платното за движение при наличието на тротоар и/или
пътен банкет, като с поведението си се е поставила в превишен риск. Твърди се,
че ищцата е имала обективната възможност да избегне удара.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.)
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската
отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен
иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и
делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се
ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 05.10.2016 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG/02/116002496391, валидна от 23.09.2016 г. до 07.01.2017
г., З. „Б.И.“ АД е застраховало
гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с рег. № *******, включително и на водача С.Г.П.. Този факт е отделен
като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с
определението от 20.11.2017 г.), а и се установява от представената
застрахователна полица и от Справка от базата данни на Информационния център
към Гаранционен фонд (л. 34).
Установяват се и останалите правопораждащи
правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 05.10.2016 г., около 18.00 часа, в гр.
Славяново, на ул. *******, С.Г.П., при управление на лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с рег. № *******, при
извършване на маневра „движение на заден ход“, нарушил правилата за движение по
пътищата, в резултат на което реализирал пътно-транспортно произшествие, с пешеходката А.Й.П..
Настъпването
на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника се установява от представените по делото Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица,
съставен на 05.10.2016
г. от дежурен ПТП при РУ на МВР – Пордим, който е посетил мястото на
ПТП. Като обстоятелства и причини за настъпване на ПТП, в Констативния протокол
е посочено, че на 05.10.2016
г., около 18.00 часа, в гр. Славяново, на ул. *******, С.Г.П., при управление на
лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, „при движение на заден ход удря пешеходец,
намиращ се на пътното платно“, а именно А.Й.П..
Настъпването
на процесното ПТП се установява и от представения по делото Протокол за оглед на пътно-транспортно
произшествие при условията на чл. 212, ал. 2 НПК, съставен на 05.10.2016 г. от разследващ полицай при РУ на МВР
– Пордим. В протокола е посочено, че при извършения на 05.10.2016 г. оглед, започнал в 21.30 ч. и
завършил 22.30 ч., на местопроизшествието, намиращо се в гр. Славяново, на ул.
„Димитър Грънчаров“, прав пътен участък, с денивелация на пътното платно, с
двупосочно движение без средна линия, на 20.5 м. източно от ориентира, е
намерено петно от червена течност. Констатирано
е, че автомобилът е преместен във връзка с оказване на помощ на пострадалата.
Протоколът
за оглед има характер на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда
доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства
при огледа на произшествието.
На
05.10.2016 г., в 22.35 ч., разследващ
полицай при РУ на МВР – Пордим е
извършил оглед и на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******,
за което е съставен Протокол за оглед на местопроизшествие.
По
делото са събрани (по делегация) гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
С.Г.П.. За процесното ПТП, свидетелят разказва, че е бил спрял лек автомобил
„Фолксваген Голф“ в гр. Славяново, на ул. *******. Платното за движение било
тясно, но можело да се разминат два автомобила. Свидетелят решил да не обръща
автомобила, а да даде на заден ход до кръстовището, което било на 50-60 метра,
където да обърне и да продължил.
Свидетелят сочи, че е започнал да извършва маневра назад, движел се с не
повече от 5-6 км/ч., на свободна предавка, в лентата, която по принцип била в
неговата посока на движение. П. погледнал в огледалото за задно виждане, но
нищо не видял. В този момент един негов съсед вдигал ръка. Свидетелят рязко
спрял и усетил, че е ударил нещо. Свидетелят слязъл от автомобила и видял, че е
ударил майка си А.Й.П., която се движела
в същата посока – надолу, в посока към центъра, обратна на посоката на
движение в тази лента и еднаква с посоката на движение на автомобила. Пешеходката не била нито в края, нито по
средата, като не била много близо до бордюра. Според С.П., е нямало тротоар или
място за движение на пешеходци, а отстрани на шосето е имало неравности, трева
и дупки.
По делото е представен протокол за разпит на свидетел, съставен от
разследващ полицай при РУ на МВР – Пордим по ДП № 1966/2016 г. по описа
на РП-гр. Плевен за извършения на 17.10.2016 г. разпит на свидетелката А.Й.П.. При разпита, последната е заявила, че на 05.10.2016
г., около 18.00 ч., е излязла от дома си
в гр. Славяново, на ул. *******. П. слизала надолу по улицата по посока
центъра. Движела се в дясното пътно платно, надолу към центъра, в близост до
десния бордюр. Следващият спомен на А.П.
бил от болницата в гр. Плевен.
Протоколът за разпит на свидетел в
наказателното производство удостоверява
едИ.твено, че е съставен на посочената в него дата от посоченото длъжностно
лице, извършило разпит на свидетеля,
които факти обаче са неотносими към предмета на спора.
Относно фактите, които лицата възпроизвеждат в тези документи, същите се явяват
недопустимо доказателствено средство,
тъй като съгласно ГПК гласни доказателства се събират пряко
и непосредствено пред съда. Посоченият протокол, обаче, е подписан от А.Й.П.,
която е страна в настоящото производство, поради което и представлява изходящ от страната документ, който доколкото
съдържат неизгодни за автора си факти, представлява извънсъдебно признание на страна
в настоящото производство.
С постановление от 27.10.2016 г. на прокурор при
Районна прокуратура – гр. Плевен, производството по ДП № 1966/2016 г. по описа
на РП-Плевен, ЗМ № 312/2016 г. по описа на РУ-гр.Пордим, е било прекратено на
основание чл. 243 НПК (след като пострадалата А.Й.П. е заявила желанието си
наказателното производство да бъде прекратено).
По
делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза, което не
е оспорено от страните и което съдът кредитира, като обективно и компетентно.
Вещото лице, след като се е запознало с представените по делото доказателства,
е описало следният механизъм на ПТП: На 05.10.2016 г., в гр. Славяново, по ул.,Димитър Грънчаров“, в
посока от запад на изток, в южната част на платното за движение, което е с
широчина 5,50 метра и с низходящ наклон, е потеглил и се е движил на заден ход
л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, управляван от С.Г.П., със скорост 5-6 км/ч, не
повече от 10 км/ч. В същото време майка му - ищцата А.П.,*** и е тръгнала в
посока центъра на гр. Славяново, т.е. в същата посока от запад на изток, като
се движела пеш пред автомобила по дясната част на платното за движение на около
1,5 м северно от южния край на платното. Тъй като скоростта на л.а. „Фолксваген
Голф“ била по-висока, той застигнал движещата се пред него пешеходка и я
е ударил в гърба. От удара тя е политнала напред и е паднала с лице към асфалтовата
настилка. От удара на главата в настилката тя е получила фрактура на черепа.
Видно от АТЕ, водачът на л.а. „Фолксваген
Голф“, при движение на заден ход, е имал възможност да не допусне ПТП, ако е
наблюдавал внимателно и постоянно пространството зад задната част на
автомобила, а в условията на тъмнина, ако се е движил с безопасна скорост,
която да му позволява да спре в осветеното пространство от задната светлина за
заден ход. Вещото лице е посочило, че при движение на заден ход, безопасността
се осигурява едИ.твено от водача на автомобила, а ако той няма видимост, трябва
да се осигури помощник , който да наблюдава пространството зад автомобила и да
му сигнализира при поява на опасност.
От събраните по делото писмени
доказателства (епикризи, експертно решение на ТЕЛК, амбулаторен лист) и от заключението по
извършената комплексна съдебно-медицИ.ката експертиза, което не е оспорено от
страните и което съдът кредитира изцяло, се установява, че в резултат на процесното
ПТП, А.Й.П. е претърпяла следните увреждания: Контузна
рана тилно в дясно. Счупване на черепа орбитален ръб челно базално в ляво.
Пневмоцефалия. Мозъчна контузия. Хемосинус - максирален синус. Охлузване в ляво
лицево, периорбитален оток и кръвонасядане в ляво. Охлузване на крайниците.
Видно от КСМЕ, тези травматични увреждания категорично отговарят да са резултат
на процесното ПТП, а именно блъскане от движещ се на заден ход лек автомобил и
последващо падане върху терена, и са в пряка причинно следване връзка с
процесното ПТП. Разкъсно - контузната рана
тилно в дясно, довела до обилно кървене, е причинила временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Счупване
на черепа орбитален ръб челно базално в ляво с установена пневмоцефалия причинява нараняване проникващо в черепната
кухина. В резултат на това счупване е настъпила мозъчна контузия, която
причинява разстройство на здравето, временно опасно за живота. Хемосинус -
максирален синус (горночелюстен) причинява счупване на челюст. Охлузване в ляво
лицево, периорбитален оток и кръвонасядане в ляво в съвкупност с охлузване на
крайниците са причинили болки и страдания.
Било е проведено е оперативно лечение в областта на раната (под местна
упойка) и консервативно лечение за мозъчната контузия. Прогнозата за пълното
възстановяване на ищцата е напълно оптимистична.
Видно от КСМЕ, т.нар. дискоординационен синдром и пирамидни белези са в
пряка връзка с пътно-транспортното произшествие, като са установени при
специализиран неврологичен преглед и са приети и в Експертното решение на ТЕЛК.
Тези увреди са резултат на претърпяното счупване на черепа — нараняване
проникващо в черепната кухина, доказано с наличния въздух вътречерепно и на
фона на цялостната клинична картина. В приложените копия от медицински
документи (епикриза, етапна епикриза, експертно решение на ТЕЛК) са описани
всички травматични увреди получени непосредствено след процесното ПТП,
проведено е правилно оперативни и консервативно лечение по повод
черепномозъчната травма и е установен от специалист по неврология
дискоодринационен синдром, което отговаря на установеното след процесното ПТП.
Категорично е доказано с КТ, счупване на черепните кости, резултат на което се
е развила мозъчната контузия, която се изразява и в оплакваният на
пострадалата, повръщането и доказания въздух в черепната кухина.
По
делото са събрани (по делегация) гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
П.Б.К. и Т.Г.П..
П.К.
е видяла ищцата след като е била изписана от болницата (където била около 10
дни). Свидетелката сочи, че лицето на ищцата е било подуто, посиняло, ищцата
била с бинт на главата. Ищцата изпитвала болки навсякъде, трудно говорела, не
можела да се храни. Била обезобразена, устата и очите й били почти затворени,
пиела обезболяващи. Ищцата постоянно се оплаквала от силно главоболие, не можела да спи,
понящога не можела да пази равновесие.
Свидетелят
П. е син на ищцата. Т.П. е видял ищцата непосредствено след процесното ПТП.
Свидетелят сочи, че ищцата е била в безсъзнание, имало е кръв навсякъде. Ищцата
се оплаквала от силно главоболие, не можела да спи, виело й се свят, не виждала
добре, а преди инцидента зрението й било добро. Съдът, прецени със засилена
критичност показанията на свидетеля Т.П., предвид най-близката му родствена
връзка с ищцата (свидетелят е неин син). След като взе предвид, обаче, че
показанията и на разпитания свидетел са последователни, непротиворечиви,
взаимно допълващи се, почиващи на
непосредствени впечатления и кореспондиращи на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, съдът им даде вяра и ги кредитира.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергана. Неоснователни са възраженията на ответника, че водачът на лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №
******* не е виновен за настъпването на процесното
ПТП.
С оглед установеното от
фактическа страна, водачът С.Г.П. е
действал противоправно, тъй като е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал.
1 и ал. 2 от Закона за движение по
пътищата /З.вП/, предвиждащи, че преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението (ал. 1),
както и че по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Водачът С.Г.П. е
действал противоправно, като в нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, не се е убедил,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението и в нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗДвП, не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство, а ако това е
било невъзможно - да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, като е
бил длъжен да стори това.
В
заключение, съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ ЗД „Б.И.“ АД дължи
да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице,
каквото като пострадала се явява А.Й.П. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и
претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на
всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията,
дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на
Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи (решение № 154/09.10.2017 г. по т. д. № 374/2017 г. на ВКС, I ТО,
определение № 597 от 01.12.2017 г. по т. д. № 1330/2017 г. на ВКС, I ТО ТК, решение № 2251/02.11.2017 г. по гр. д. №
2129/2017 г. на САС) и отчете вида и характера на доказаните
по делото увреждания, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, прогнозата за възстановяването на ищцата,
определената й трайно намалена работоспособност с ЕР на ТЕЛК – 21 %, възрастта на ищцата към датата на ПТП (53 г.),
начинът, по който ПТП се е отразило на психиката на ищцата, както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане, съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза
общо на сумата от 50 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното
поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните
последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от
деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за
съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗ. цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗ. не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или беЗ.ействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗ. и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че А.Й.П. е допринесла за настъпване на
ПТП, тъй като е пресичала, евентуално престоявала на пътното платно в нарушение
на правилата за движение по пътищата, без да положи дължимата грижа за
безопасността си, че пострадалата не е пресичала на обозначено за целта место –
на пешеходна пътека, не се е съобразила с посоката и скоростта на
приближаващото я МПС и не е направила зависещото от нея да избегне удара, за
което е имала възможност, както и че ищцата се е движила по платното за
движение при наличието на тротоар и/или пътен банкет, като с поведението си се
е поставила в превишен риск.
Установи
се от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, че при
настъпване на процесното ПТП, ищцата А.П. се е движела пеш по дясната част на платното за
движение, в която част, на заден ход се е движел и л.а. „Фолксваген Голф“ с
рег. № *******. Пешеходката се е движела пред автомобила, на около 1,5 м
северно от южния край на платното. Тъй като скоростта на л.а. „Фолксваген Голф“
е била по-висока, той застигнал
движещата се пред него пешеходка и я е ударил в гърба. Това се установява безпротиворечиво, както от
показанията на водача С.Г.П., така и от изявленията на ищцата в
досъдебното производство (които, както беше посочено, имат характера на
извънсъдебни признания), и от описаното в протокола за оглед петно от кръв.
В заключението по АТЕ е посочено, че
пострадалата пешеходка е вървяла в дясната част на платното за движение по
посоката на движение на автомобилите, с което се е поставила в невъзможност да
вижда застигащия я автомобил. Ако се е движила в лявата част на платното,
ударът не би настъпил, защото автомобилът ще премине встрани от нея. Пешеходката не е имала видимост спрямо
автомобила, защото той се е движил зад нея. Имала е възможност, обаче, да види
осветяването на платното и храстите на десния тротоар от фарът за заден ход и
да чуе шума от застигащия я относително бавно автомобил, да се съобрази с тези
особености и да отиде на десния-южния тротоар или да застане до южния бордюр, в
който случай, автомобилът е щял са да премине покрай нея.
Съгласно
чл. 108, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), пешеходците са длъжни да се движат по
тротоара или банкета на пътното платно.
По делото не се установява, да е имало тротоар или банкет на пътното
платно, като свидетелят С.П. сочи, че е нямало тротоар или място за движение на
пешеходци, а отстрани на шосето е имало неравности, трева и дупки. В този случай, разпоредбата на чл. 108, ал.
2, т. 1 ЗДвП предвижда, че пешеходците могат да се движат по платното за
движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни
средства, по възможност най-близо до лявата му граница. Както беше посочено, по делото се установи,
че ищцата не се е движела противоположно на посоката на движението на ППС, а се
е движела по посоката на движение на ППС. С това си поведение, ищцата е
допуснала нарушение на цитираната разпоредба. Поведението й е в причинна връзка
и е допринесло за настъпване на вредоносните последици, тъй като ако ищцата беше спазила правилата за движение на пешеходците, вредоносния резултат е имало възможност
да не настъпи защото автомобилът ще премине встрани от нея, а и тя е
щяла да има видимост към автомобила.
При
този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на
вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на пострадалия с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат. Паралелът и сравнението на поведението на
двамата, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове
конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и разпределянето на
отговорността за причиняването на деликта (решение № 117/08.07.2014 г. по гр.д.
№ 3540/2013 г. на ВКС, І ТО, решение № 118 от
27.06.2014 г. по т.д.№ 3871/2013 г. на ВКС, І ТО, решение № 278/14.12.2018 г.
по т.д. № 2347/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, решение № 301/21.12.2018
г. по т. д. № 2503/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО).
Въпреки допуснатото
от пешеходката нарушение на правилата за движение по
пътищата, ако водачът на застрахованият лек автомобил беше изпълнил установеното в чл. 40, ал. 2 и ал. 2 ЗДвП задължения на водачите на пътни превозни средства, пътно-транспортното произшествие със сигурност е щяло да
бъде предотвратено. Поради това,
съдът приема, че по-голям принос за настъпване на вредоносните последици има не
нарушаването от страна на пътничката на чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП, а деянието
на водача на лекия автомобил, което е първопричина и има относителното
по-голямо значение за настъпването на произшествието. Приносът на пострадалата
съдът определя на 20 %, с колкото и на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД следва да
бъде намалено определеното застрахователно обезщетение.
Поради
изложеното, искът е основателен и доказан за сумата от 40 000 лева, а за разликата до пълния предявен размер, искът
следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ,
отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.), обаче,
предвиждат, че застрахователят дължи
лихва за забава от един по- късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. Съгласно
чл. 380, ал. 3 КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на
лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ.
В
случая, претенцията на ищеца е била заведена при ответника на 22.02.2017 г. Не
се установява ответникът да е уведомил ищцата, че е необходимо да бъдат
представени и други документи, поради което и с оглед цитираните разпоредби, обезщетението
за забава в размер на законната лихва е дължимо от 10.03.2017 г. Претенцията за
законна лихва, следва да се отхвърли, за периода от 05.10.2016 г. до 09.03.2017
г.
Относно
разноските: При
този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, които са направили
своевременно искане за присъждане на разноски и са представили доказателства за
извършени такива.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 15 лева от общо направените разноски в
размер на 30 лева (30 лв. х 0.50) – разноски за свидетел.
Ответникът е направил своевременно искане за присъждане
на разноски и е представил доказателства за извършени такива в размер на 5000
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 25.09.2017 г., приложен на лист 54 от
делото. В съдебно заседание на 08.10.2018 г., ищецът е направил
възражение за прекомерност на възнаграждението и е поискал същото да бъде
намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата предвижда, че размерът на
възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съдът,
след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените открити съдебни заседания,
вида и обема на събраните доказателства, и
след като съобрази предвидения в чл. 7, ал. 2 Наредба №
1/09.07.2004г. минимален размер, приема, че
възнаграждението следва да се намали на 3 130 лева.
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 1765 лева от общо
направените разноски в размер на 3530 лева (3530 лв. х 0.50), вкл. платено
адвокатско възнаграждение (3 130 лева), депозит за АТЕ (150 лв.) и депозит за
СМЕ (250 лв.)
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, сумата
от 1758 лева – адвокатско възнаграждение, с вкл. ДДС, съразмерно на уважената част от исковете (3516 х 0.50).
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената
част от иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски
съд, сумата от 1800 лева – държавна
такса (40 000 лв. х 4% = 1600 лв.) и депозит за експертизи (400 лв. х 0.5 = 200 лв.) , от внасянето
на които, ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати на А.Й.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 40 000 лева – главница,
представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от А.Й.П. неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 05.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 10.03.2017 г. до окончателното плащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 15 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска чл. 493, ал. 1 КЗ,
вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 40 000 лева до пълния предявен размер
от 80 000 лева - частичен иск от 140000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, и искането за присъждане на законна лихва, за периода от
05.10.2016 г. до 09.03.2017 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА А.Й.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1765
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Ч., П. И И.“,
БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1758 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на
основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1800
лева – държавна такса и разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: