Р Е Ш Е Н И Е
№ 64/ 01.03.2022 г., град Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на първи февруари, две хиляди двадесет
и втора година, в касационен състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
|
СИЛВИЯ САНДЕВА |
При участието на секретаря СТОЙКА КОЛЕВА и прокурора при
Окръжна прокуратура – Добрич ЗЛАТКО ТОДОРОВ разгледа докладваното от съдия Сандева
к.а.н.х.д. № 468 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от
О.Р.Ю. *** срещу решение № 16 от 29.07.2021 г., постановено по нахд № 89/2021
г. по описа на Районен съд - Каварна, с което е потвърдено наказателно
постановление № 23-0000110/17.02.2021 г., издадено от директора на РД „Автомобилна
администрация“ – Варна, с което на касатора за нарушение на чл. 6, ал. 1 от
ЗАвтПр е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лева на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр. Излагат се доводи за неправилност на
решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Твърди се, че изводите на съда не се подкрепят
от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Счита се, че не е
безспорно установено, че жалбоподателят е осъществявал нерегламентиран превоз
на пътници от България за Чехия и Германия през ГКПП Дуранкулак. Твърди се, че
неправилно съдът е кредитирал писмените обяснения на намиращите се в автомобила
лица, дадени в хода на административнонаказателното производство. Иска се отмяна
на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното
постановление.
Ответникът – РД „Автомобилна администрация“ - Варна,
оспорва жалбата в писмен отговор по делото. Изразява становище за правилност на
съдебното решение и иска съдът да го остави в сила. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение
за неоснователност на касационната жалба по съображения, че в хода на
административнонаказателното производство е доказано по безспорен и категоричен
начин, че е извършено нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтПр. Иска решението на
КРС да бъде оставено в сила.
Добричкият административен съд, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, счита за
установено следното от фактическа и правна страна следното :
Касационната жалба е подадена в законния срок, от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни
основания, съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, тя е неоснователна.
С процесното наказателно постановление на касатора е
наложено административно наказание глоба за това, че на 14.01.2021 г., около
12, 15 часа, в област Добрич, на ГКПП Дуранкулак, като водач на МПС, марка „МС.
316 ЦДИ“, с рег. № хххххх, извършва международен обществен превоз на 5 броя пътници
от България за Чехия и Германия, без да притежава лиценз за обществен превоз на
пътници в РБългария, лиценз на Общността за международен превоз на пътници или
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. АНО
е приел, че с поведението си водачът е нарушил нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтПр, поради което
подлежи на санкциониране на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр.
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е
приел, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения
или нарушение на материалния закон, които да водят до неговата отмяна. Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за
безспорно установено, че водачът е извършил нарушение на чл. 6, ал. 1 от
ЗАвтПр. В мотивите към решението е посочено, че от снетите обяснения от всички
пътници в автомобила става ясно, че всеки един от тях пътува срещу заплащане,
което по устна уговорка с водача ще бъде извършено в последващ момент. Изложено
е, че липсата на родствена връзка на повечето лица с водача е индиция за извършване
на обществен превоз на пътници, тъй като няма данни да се осъществява превоз на
семейство, роднини или родственици, от което да се направи заключение, че
водачът върши услуга и/или семейно задължение. Въз основа на това и след като е
установено, че превозът е извършен с автомобил, който не е включен в лицензиран
списък и не притежава удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз, е прието, че наказващият орган законосъобразно е санкционирал водачът.
Направен е извод, че нарушението е правилно квалифицирано, като не са налице
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Прието е, че АНО се е съобразил с
действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание, чийто
размер е строго фиксиран от закона.
Решението е постановено след събиране на всички относими
доказателства и в съответствие с материалния закон. Не са налице заявените
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК.
Правилен е изводът на районния съд, че са налице достатъчно
доказателства, сочещи на извършено административно нарушение по чл. 6, ал. 1 от
ЗАвтПр. В хода на съдебното производство са разпитани актосъставителят и
свидетелите по акта, от показанията на които се установява, че по време на
проверката са снети писмени обяснения от всички пътуващи в автомобила лица.
Лицата пътували от различни места и не се познавали. Трима от тях били роднини
и пътували за Чехия. Едно от лицата пътувало за Германия. Всички пътници
заявили, че ще платят на водача, когато стигнат на определеното място. В този
смисъл са и писмените обяснения на пътниците, приложени към административнонаказателната
преписка (без тези на Н. Д.).
При тези фактически обстоятелства правилно и
законосъобразно районният съд е приел, че е налице извършване на обществено
превоз на пътници с оглед на наличието на уговорка между водача и по-голямата
част от пътниците да му заплатят средства за превоза. Неоснователно е
възражението на касатора, че писмените обяснения на пътуващите лица не е
следвало да бъдат кредитирани, тъй като не са обвързани с отговорността по чл.
290 от НК. Дадените по време на проверката писмени обяснения са годно
доказателствено средство по смисъла на ЗАНН, който не предвижда ограничения
относно вида и способите за събиране на доказателства в
административнонаказателното производство, поради което правилно и
законосъобразно районният съд се е съобразил с тях. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в случая
се касае за т.нар. споделено/съвместно пътуване, защото от съдържанието на
писмените обяснения на пътниците е видно, че между страните не е имало уговорка
за поделяне на разходите за гориво и пътни такси, а за заплащане на услугата
превоз.
Правилно и законосъобразно съдът, а преди това и
наказващият орган са квалифицирали деянието като нарушение на чл. 6, ал. 1, във
вр. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр. Не се споделя възражението на касатора, че
не е ясно в какво качество е подведен под отговорност. В АУАН и НП точно и ясно
е посочено, че е наказан в качеството му на водач, извършващ обществен превоз
на пътници, без да притежава изискуемите по закон документи. Това деяние се субсимира
под хипотезиса на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр, която е едновременно
материалноправна и санкционна разпоредба, а посочената за нарушена норма на чл.
6, ал. 1 от ЗАвтПр просто пояснява от кого и въз основа на какви документи може
да се извършва обществен превоз на пътници и товари, включително международен.
Не се споделя и оплакването на жалбоподателя, че в случая
деянието е приключило във фазата на опит за извършването му. Това, че водачът
не е успял да превози пътниците до крайната им дестинация, не означава, че към
момента на проверката не е извършвал обществен превоз по смисъла на § 1, т. 1 и
т. 2 от ДР на ЗАвПр. С факта на качване на пътниците в автомобила срещу
уговорката за заплащане на услугата превоз вече е бил осъществен фактическият състав
на чл. 93, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 6, ал. 1 от ЗАвтПр, поради което правилно
наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на
водача.
По тези съображения касационната инстанция намира, че решението на районния съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Неоснователно е искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Отговорът по
касационната жалба е подаден от директора на РД „АА“ – Варна. В съдебно
заседание ответникът не е бил представляван от юрисконсулт, поради което и
разноски за юрисконсултско възнаграждение не му се дължат.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16 от 29.07.2021 г., постановено по
нахд № 89/2021 г. по описа на Районен съд – Каварна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: