НОХД № 1908/2009 год.
МОТИВИ:
Обвинението
е против подсъдимата С.Й. *** с ЕГН ********** по чл.206 ал.1 във вр. с чл.26
ал.1 от НК, затова че на неустановена дата, в началото на месец януари 2008г.,
в гр.Пазарджик, при условията на продължавано пресдтъпление, противозаконно е
присвоила чужди движими вещи – парични
средства в размер общо на 118,00 лв., собственост на М. В Й., А.Г.А., И.Л.П., Г.К.З., които е владеела.
Производството
е по реда на гл.ХХVII от НПК - съкратено
съдебно следствие в първата инстанция.
В съдебно заседание, представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Не прави
нови искания и не сочи нови доказателства. Излага подробни съображения по
същество в хода на съдебните прения.
Пледира за признаването на подсъдимата за виновна в извършването на
престъплението като й се наложи наказание пробация.
Подсъдимата се
явява в съдебно заседание лично и с упълномощен защитник, признава се за виновна,
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и не желае да
се събират доказателства за тези факти.
Против подсъдимата са предявени и приети за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански искове от всеки от пострадалите,
както следва:
- М. В Й. за сумата от 22 лева, представляваща
обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди;
- А.Г.А. сумата
от 33 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението
имуществени вреди;
- И.Л.П. сумата от 30 лева, представляваща обезщетение
за причинените с престъплението имуществени вреди;
- Г.К.З. сумата от 33 лева, представляваща обезщетение
за причинените с престъплението имуществени вреди.
Районният съд, като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено
следното:
Един ден, в началото на м.януари 2008 година, подс.А.
отишла в пицария „В.”, находяща се в гр.Пазарджик, на ул.”Асен Златаров” № 12,
където провела разговор с работещите там в момента – свидетелите М.Й., А.А., И.П.
и Г.З.. Предложила им да им закупи цигари от безмитна зона на по-ниски цени,
като обещала до края на работния ден да им ги донесе. Св.Й. си поръчала два стека цигари „ЛМ” и
дала на подсъдимата 22 лева. Св.А. си поръчал три стека цигари „ЛМ” и дал на
подсъдимата 33 лева. Св.З. си поръчал три стека цигари „ЛМ” и също дал на
подсъдимата 33 лева. Св.П. си поръчал три стека цигари „Карелия” и на свой ред
дал на подсъдимата 33 лева.
Подс.А. взела у себе си общата сума от 118 лева след
което си тръгнала. До края на деня тя не донесла обещаните цигари на
горепосочените, като получената от тях парична сума изхарчила за собствени
нужди.
По жалба на св.А. *** било отпочнато и настоящото
наказателно производство.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
самопризнанието на подсъдимата, направено при условията на чл.371 т.2 от НПК и събраните
в досъдебната фаза на процеса доказателства, които подкрепят самопризнанието - показанията
на свидетелите Й., А., П. и З., както и писмените доказателства, приети по
делото.
Съдът
кредитира изцяло събраните гласни доказателства,т.к. те са
непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с останалите
доказателства по делото, като очертават гореописаната фактическа
обстановка.
При
така установената фактическа обстановка подс.С.А. е осъществила състава на
престъплението по чл. 206 ал.1 от НК , като в началото на месец януари 2008г.,
в гр.Пазарджик, при условията на продължавано пресдтъпление, противозаконно е
присвоила чужди движими вещи – парични
средства в размер общо на 118,00 лв., собственост на М. В Й., А.Г.А., И.Л.П., Г.К.З., които е владеела.
Подсъдимата е имала представа за всички обективни
елементи на осъществения от нея престъпен състав, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните
последици на деянието си – действала е с пряк умисъл.
Тук е мястото да се посочи, че подс.А. беше призната
за невиновна и оправдана по първоначално повдигнатото й обвинение, а именно затова , че е
извършила деянието при условията на продължавано престъпление по смисъла
на чл.26 ал.1 от НК. От събраните по делото гласни доказателства безспорно се
установи, че с поведението си подсъдимата едновременно е взела пари от всеки от
пострадалите, след което е взела решение да присвои общата парична сума от 118
лева, като се разпореди с нея в свой интерес, при което е осъществила едно
престъпление по чл.206 ал.1 от НК, а не две или повече отделни деяния по чл.206
от НК, през непродължителен период от време, при идентична обстановка и
еднородност на вината.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК и чл.373 ал.2 от НПК - за неговата индивидуализация.
Обществената опасност на конкретното деяние по чл.206
ал.1 от НК не е завишена с оглед причинените конкретни материални увреждания на
всеки от пострадалите. Подсъдимата А. е личност със завишена
степен на обществена опасност - осъждана е и е
негативно охарактеризирана по местоживеене като криминално проявена.
Подбудите за извършване на престъпленията се коренят в
незачитане на установените в страната правни норми, в стремежа на подсъдимата
да се облагодетелства материално дори и по престъпен начин, което е една
рефлексия от тежкото й материално и семейно положение, както и от фактът, че полага грижи за свой
низходящ – петгодишен син, който страда от церебрална парализа и е обездвижен.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът прецени направените самопризнания и ниската стойност на вещта , предмет на
посегателство, а като отегчаващи - негативните характеристични данни и
обремененото съдебно минало.
При тези данни и като даде превес на
смекчаващите отговорността
обстоятелства,с оглед тяхната относителна тежест, съобразявайки
изискването на чл.373 ал.2 от НПК съдът приложи разпоредбата на чл.55
ал.1,т.2,б.”Б” от НК и замени наказанието “лишаване от свобода” , като осъди подсъдимата А. на “пробация” , с пробационни
мерки по чл.42 а ал.2 ,т.1 т.2 и т.6 от НК, а именно:
“задължителна регистрация по
настоящ адрес при честота на явяване два пъти седмично” за срок от една година; “задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и “150 часа
безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на една година”.
Първите две пробационни мерки съдът наложи като
задължителни по смисъла на чл.42а ал.4 от НК,
а тази по т.6 на чл.42а ал.2 от НК съдът наложи като прие, че посредством нея ще се
катализира процеса на формиране на нова ценностна система у подсъдимата, целяща
привързването й към обществено полезния начин на живот.
Видно от справката за съдимост на подс.А. тя е
осъждана последно по НОХД № 912/2009 год. на Пазарджишкия РС, за престъпление
по чл.210 ал.1,т.1 от НК, извършено в началото на мес.декември 2008 година,
като присъдата е влязла в сила на 03.07.2009 година и с нея й е наложено
наказани3е от три години лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно при
строг първоначален режим в затворническо заведение от закрит тип. Деянието по
тази присъда и настоящото деяние се намират в условията на реална съвкупност,
т.к. са извършени преди да е имало присъда, за което и да е от тях.
По тези
съображения и на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК съдът определи и наложи
на подсъдимата С.А. едно общо най-тежко наказание, измежду наложеното по НОХД № 912/09г. на ПРС и наложеното с настоящата присъда, а именно
три години лишаване от свобода.
На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС се определи СТРОГ
първоначален режим при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор.
От деянието на подсъдимата всеки от пострадалите М.Й.,
А.А., И.П. и Г.З. е претърпял имуществени вреди, за които А. дължи обезщетение - чл.45 от ЗЗД.
Съдът като съобрази събраните по
делото гласни доказателства и установи общия размер на причинените имуществени
вреди – 118 лева, както и реално причинените на всеки един от пострадалите намери,
че предявените граждански искове са доказани по основание и размер. С оглед на
това съдът ги уважи и осъди подсъдимата А.
да заплати на М. В Й. сумата от
22 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени
вреди; - на А.Г.А. сумата от 33 лева, представляваща обезщетение за причинените
с престъплението имуществени вреди; - на И.Л.П. сумата от 30 лева,
представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди и
на Г.К.З. сумата от 33 лева, представляваща обезщетение за причинените с
престъплението имуществени вреди.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл. 189 ал.3
от НПК подс.А. бе осъдена за заплати ДТ върху уважените гр.-искове в размер на
50 лева, платими в полза на държавата по
сметка на ПРС.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :