РЕШЕНИЕ
№ 5962
гр. София, 17.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:..........
при участието на секретаря ...........
като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20211110166950 по
описа за 2021 година
Ищцата Н. М. В. с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. Д.
К. от САК, със съдебен адрес г............, твърди в исковата си молба,
че от 1991 г. и до настоящия момент работела при ответното дружгество, като
към момента заемала длъжност “...........”, служба “..........”, БРСЦ, дирекция
“...........” към .............. на дружеството ответник. Твърди също, че със Заповед
№ ........... г. и било наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за
уволнение”, за осъществено нарушение на трудовата дисциплина на осн. чл.
187, ал. 1, т. 10 от КТ. Като счита, че за нея е налице правен интерес, моли
съда да постанови решение, с което да отмени процесната заповед и да осъди
ответника да заплати разноските по делото. В съдебно заседание искът се
поддържа.
Ответника ........, със седалище и адрес на управление..........,
представлявано от ............ – изпълнителен директор, в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК е подал писмен отговор, в който
оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени, претендира
присъждане на разноски по делото.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
По делото не се спори между страните, а е видно и от представеният и
приет като доказателство трудов договор , че между тях от 13.02.1991 г. и до
1
настоящия момент е налице трудово правоотношение, по силата на което и
последващ анекс ищцата заема длъжност “...........”, служба “..........”, БРСЦ,
дирекция “...........” към .............. на дружеството ответник. Не се спори и
относно факта, че със Заповед № ......... година на главния изпълнителен
директор на ......, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение" за нарушаване на трудовата дисциплина по
смисъла чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ. Твърдяното нарушение на производствено -
експлоатационната дейност е установено на 05.05.2021 година, когато е
съставен констативен протокол в пощенската станция, подписан от
представител на ответника и крайния потребител - физическото лице, което е
получател на непрепоръчаната пратка. След констатацията, потребителят е
депозирал в Дружеството рекламация с вх. №..........г. Във връзка с
рекламацията е извършена проверка от дирекция „Вътрешен контрол", като е
изготвена Докладна записка с № ..... г. до главния изпълнителен директор
на........, относно установените обстоятелства по твърдяното нарушение.
Видно от процесната Заповед, решението за налагане на дисциплинарното
наказание е взето въз основа именно на Докладна записка на директора на
дирекция ............ г. от ищцата са поискани писмени обяснения за допуснати
нарушения на трудовата дисциплина във връзка с постъпилата в Дружеството
рекламация № ........г., като същата е депозирала писмени обяснения във
връзка с твърдяното нарушение на 14.10.2021 г., в които е описала
фактическата обстановка. Процесната обжалвана заповед е издадена на
09.11.2021 г. и с нея на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение", за нарушаване на трудовата дисциплина по
смисъла чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ. От всичко описано съдът счита, че
процесната Заповед е издадена при съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като, е издадена след предвидения в чл. 194, ал. 1 от КТ срок. От
събраните доказателства се установява, че нарушението, което се твърди, че е
извършено, е установено от работодателя на 13.05.2021 година, когато е
подадена до ответника рекламация с вх. № ......... г. Дори обаче да бъде
прието, че ответникът е научил за извършеното нарушение не на 05.05.2021г.,
а на 08.07.2021 г. /датата на Докладната записка на директора на дирекция
„Вътрешен контрол" с ........../, то отново срокът за налагане на наказанието е
изтекъл на 08.09.2021 година, тъй като заповедта е издадена на 09.11.2021
година или два месеца след изтичане на преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 от
2
КТ. С оглед горното следва иска да бъде уважен и процесната заповед
отменена като незаконосъобразна.
С оглед този изход на делото, съдът счита, че следва да бъдат присъдени
разноски в полза на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, съгласно списъка на
разноските по чл. 80 от ГПК, а именно – 600 лева адвокатско възнагреждение
за един адвокат, доколкото не е налице основание за редуцирането му,
въпреки наличието на възражение за прекомерност.
Следва ответника да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата
размер на 30 лева, представляваща държавна такса за разгледания по делото
неоценяем иск по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № ........... г. на Изпълнителния директор на
.........., със седалище и адрес на управление ............, с която на
основание чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ на ищцата Н. М. В. с ЕГН **********,
със съдебен адрес г............, било наложено дисциплинарно наказание
“предупреждение за уволнение”, за нарушение на трудовата дисциплина на
осн. чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА ........, със седалище и адрес на управление ..........,
представлявано от ........ – изпълнителен директор, да заплати на Н. М. В. с
ЕГН **********, със съдебен адрес г............, сумата в размер на 600
/шестстотин/ лева, представляваща напарвените по девлото разноски на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК – адвокатско възнагреждение за един адвокат.
ОСЪЖДА ........ със седалище и адрес на управление ........,
представлявано от ...........– изпълнителен директор, да заплати по сметка
на Софийския районен съд сумата в размер на 30 /тридесет/ лева,
представляваща държавна такса за разгледания по делото неоценяем иск по
чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СГС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4