РЕШЕНИЕ
гр. София, 26.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на шести
февруари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 9738 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Н.“ ЕООД
твърди, че е собственик на метален комплектен
трафопост и кабелни линии ( енергийни
съоръжения ), находящи се в с. Кривина, област София, които се ползват
от ответника „Ч.Р.Б.“ АД без правно основание. Ищецът твърди, че ответното
дружество е присъединило към трафопоста и друг потребител. Съобразно с
изложеното моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: на
основание чл. 59 ЗЗД сумата от
53 275.80 лева, представляваща
обезщетение за ползване без правно основание на електрическите
съоръжения за периода 05.08.2011 г.- 05.08.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
05.08.2016 г. до окончателното изплащане,
и сума в размер на 16 266.84
лв. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
обезщетение за забава върху главницата, считано от 05.08.2013 г. до
05.08.2016 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда. Претендира
присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Ответникът „Ч.Р.Б.“ АД оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
твърдението, че ищецът е собственик на електрическите съоръжения, като твърди,
че „Н.“ ЕООД няма учредено право на
строеж, поради което и тъй като изграденото е върху общинска земя, то и
ищцовото дружество не било станало собственик на изграденото. Заявява възражение за недопустимост на процеса,
а отделно от това оспорва правната квалификация на иска. Поддържа, че стопанисва и експлоатира съоръженията на
правно основание - договор за
присъединяване на обекти на потребители от 11.04.2005 г. Оспорва да е присъединил и друг обект. Навежда твърдения,
че всъщност енергията преминава през собствения на „Ч.Р.Б.“ АД трансформатор с
фабричен № 800/20 Ф. 337449 КТП 12-779. Ответното дружество излага, че не е
изпадало в забава, тъй като не било
получавало покана за заплащане на главницата. Претендира разноски за настоящото
производство.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
Видно от Договор № 03-11 от
14.10.2004 г. Столична Община – Район П.,
в качеството си на възложител и ищецът „Н.“ ЕООД като изпълнител, са се
споразумели изпълнителят да извърши със свои материали, работна ръка и
механизация, изцяло за своя сметка следния обект: „Трафопост КТП“ –
Околовръстен път II
- 18 км. 30+600 – ляво, осова точка 166Б, м. Хаджийница, с. Казичене.
Съгласно т. 12 от раздел III
на цитирания договор, след прекратяване на последния съоръжението остава в
собственост на изпълнителя – „Н.“ ЕООД. Представено е и Разрешение за строеж №
285 от 03.11.2004 г. за описания
трафопост. Годността за ползване на завършения строеж е установена с протокол (
л. 15 от делото) от дата 19.08.2005 г., като е издадено и съответното
Разрешение за ползване № ДК-07-306 от 26.08.2005 г. на Столична РДНСК. На л. 23 от делото е представено
Удостоверение за ел.мощност на
трансформаторния пост, издадено от „Електроразпределение – Столично“ ЕАД
(сегашно наименование „Ч.Р.Б.“ АД), на основание договор за присъединяване №
ВП 1099/01.09.2005 г. Представено е
Удостоверение на л. 143 от делото, с изх. 3 930-553/13.12.2013 г. на
Столична община – Район „П.“, с установяващо, че след изграждането на Метален
комплектен трафопост в ПИ № 16097, кв.79, „Казичене – Промишлена зона – север“
околовръстен път II—18
кв. 30+600, ляво от осова точка 166Б, м.“Хаджийница“, с. Казичене, описа в
Разрешение за ползване № ДИ – 07 – 306/26.08.2005 г. от Софийски кадастър е
даден за имота пл.№ 1522, к.л. Г-3-8-а / като самостоятелен обект от 6 кв.м./
описан в АОС № 2927/26.03.2010 г. Отразено е в цитираното писмено
доказателство, че след влизане в сила на КК и КР, трафопоста попада в землището
на с. Кривина и е с идентификатор 39791.6016.972.1 в имот 39791.6016.972 по КК
и КР, одобрени със Заповед РД – 18 – 74 – 20.12.2010 г., последно изменение със
Заповед КД – 14 – 22 – 497/03.04.2013 г. Приета като доказателство за
идентификация на обекта е и съответната скица ( л. 145 от делото), издадена от
Служба по Геодезия, картография и кадастър.
Между
страните по делото не е спорно, че ответникът „Ч.Р.Б.“ АД ползва процесния
енергиен обект. Не съществува спор между ищцовото дружество и ответника досежно
собствеността на трансформатора, който се намира в трафопоста, предвид
изявленията на страните в открито съдебно заседание на 04.07.2017 г., съгласно
които „Ч.Р.Б.“ АД е премахнало собствения на ищеца трансформатор, находящ се в
процесния „Трафопост КТП – Нира-Казичене Околовръстно шосе“ през 2008 г. без
спазване на законовите изисквания за подмяната,
като подменения и монтиран в трафопоста трансформатор с мощност 800 kW е собственост на ответното
електроразпределително дружество.
По
делото е изслушана на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно – техническа
експертиза ( СТЕ ), чието
заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно,
компетентно и пълно. Вещото лице сочи, че по
данни от „Ч.Р.Б.“ АД освен ищеца „Н.“ ЕООД към електроразпределителната мрежа,
чрез процесните съоръжения, през процесния период е присъединен и друг потребител
- „Р.“ ЕООД. Основанието за захранване
на двата потребителя са сключените договори за присъединяване с „Н.“ ЕООД и с “Р.“
ЕООД. Според СТЕ определянето на цената на достъп се извършва по „Методика за
определяне на цените за предоставен достъп на преносно и разпределително
предприятие от потребители, през собствените им уредби и/или съоръжения до
други потребители, за целите на преобразуването и преноса на електрическа
енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ” приета с
Протокол №24 от 04.02.2008г. на ДКЕВР. Вещото лице
индивидуализира електрическите съоръжения за присъединяване към електроразпределителната мрежа както следва:
метален комплектен трафопост – МКТПУ, първоначално с монтиран трансформатор 1x400 кVА, 20/0,4 kV с мощност 400kVA, впоследствие
заменен с трансформатор 800 kVA, 20/0,4 kV; кабелно
захранване на МКТП изпълнено с кабели 20 kV,
тип САХЕмТ 3x1x185 mm , осъществено чрез въздушно кабелен преход от ел. провод
„Чепинци“ 20 kV,
кабелно захранване НН от МКТП, изпълнено с кабел тип САВТ
3x185 mm2 , до ел. табло мерене/ГЕТ/. При изслушването си по реда на чл. 200 ГПК,
експертът уточни, че процесните съоръжения за присъединяване са три. Това е
кабел 20 kV от електропровод
20 kV „Чепинци“ до трансформаторния пост, трансформаторния пост
и кабели ниско напрежение от трансформаторния пост до главния електромер на
таблото. Собствените съоръжения за присъединяване на ищеца се явявали междинно
звено между електроразпределителната мрежа средно напрежение 20 kV на
електроразпределителното дружество и мрежите ниско напрежение 1kV(0,4kV и 0,23 IkV) от
трансформаторния пост за захранване на неговия и други потребители свързани към
МКТП. За да захрани потребителя, трансформаторният пост трябва да се захрани с
напрежение. Взима се напрежение от електропровод 20 kV и се изгражда кабелна линия до трансформаторния пост. Тези кабелни линии
са платени от „Н.“ ЕООД. Второто съоръжение за присъединяване е този компактен
трансформаторен пост, в който се намира трансформатора. Трансформаторът е
енергийно съоръжение, който трансформира енергията на едно напрежение в енергия
на друго напрежение - влизат 20 kV излиза 0,4 kV или 230/400 V. Оттам нататък от трансформаторния пост до главното
електромерно табло на „Н.“ ЕООД е изградена кабелна линия, която се наричала
„кабелна линия ниско напрежение“. Това е третото съоръжение за присъединяване.
Вещото лице сочи на следващо място, че съоръженията първо трябва да бъдат
проектирани, работния проект да бъде платен, а за всяко отделно съоръжение се
сключва отделен договор за изпълнение и това съоръжение, след като бъде
изпълнено, се заплаща. В тази връзка заключението на СТЕ, след извършените
изчисления е, че за изработката на метален комплектен трафопост е сключен
договор № 407/05 между „Н.“ ЕООД и „Електрогец“ ООД. За заплащане на
извършените работи са издадени три броя фактури: № 1970/21.03.05 за 15 000лв. с
ДДС, №2135/12.05.05г. за 11 931,84 лв.с ДДС и № 2952/20.12.05 за 2897,76 лв.
или общо за 29 829.60лв. с ДДС
с платец "Н." ЕООД; За изграждане на външното кабелно захранване от
електропровод 20 «V „Чепинци“ до МКТП 400 kVA
е сключен договор от 15.03.05 г. между „Н.“ ЕООД и
„Пауър-МИ“ ЕООД. За изпащане на извършените работи е издадена фактура №
20/13.06.05 на стойност 15 045.72 лв.
с ДДС с платец "Н." ЕООД ; За заплащане изработката на ел.
табло - шкаф ОМ/ ГЕТ/ са издадени два броя фактури: № 2173/26.03.05 на стойност
300,00лв. с ДДС и № 2192/03.06.05 на стойност 307.26 лв. с ДДС с платец "Н." ЕООД; За заплащане на
проект по част „Електро“ е издадена фактура № 0499/16.03.05 на стойност 1860.00лв. без ДДС с платец "Н." ЕООД; За заплащане на строителен
надзор е издадена фактура № 02/03.01.05 на стойност 900.00лв. без ДДС с платец "Н." ЕООД; За заплащане на
извършените работи по част „Геодезия“ е издадена фактура № 2620/21.06.05 на
стойност 420.00 лв. с ДДС с
платец "Н." ЕООД; На столична РДНСК
на 27.07.2005 от "Н." ЕООД е платена държавна такса 250.00 лв. без ДДС.Общо направените
разходи от страна на ищеца "Н." ЕООД за изграждане на съоръженията за присъединяване са в размер на 48 912.58
лв. Обезщетението за ползване ( цена за достъп ) за исковия период 05.08.2011 г. до 05.08.2016 г. СТЕ изчислява
по Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или
разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или ;
съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия, приета с протоколно решение на ДКЕВР № 27/04.02.2008 г.,
в размер на сумата от 53 275. 80 лв. Размерът на законната лихва за забава
върху 53 275.80 лв., считано от 05.08.2013 г. до датата на депозиране на
исковата молба в съда 05.08.2016 г., е
16 266.84 лв. според заключението на СТЕ. По писмено получени данни от „Ч.Р.Б.“ АД
дружеството не е направило разходи през процесния период за постоянни,
периодични и извънредни дейности по поддържане и осигуряване на нормалното
функциониране
на процесните енергийни съоръжения.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Уважаването
на иск за заплащане на обезщетение за ползването на определена вещ по реда на
чл. 59, ал. 1 ЗЗД предпоставя кумулативното наличие на няколко предпоставки:
ищецът да е собственик на вещта; вещта да се ползва от ответника; липса на
правно основание за ползването на вещта; настъпило в резултат от ползването
обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. При преценката на тези предпоставки
следва да бъдат съобразени и всички специални нормативни изисквания или
ограничения, когато обект на ползването е вещ, по отношение собствеността и/или
ползването на която такива съществуват – в този смисъл и Решение № 198 от 18.05.2011 г. по
т.д.№ 13/2010 г. на II т.о. на ВКС. При ползване на енергийни
обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители,
различни от собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на достъп
по чл. 117, ал. 7, сегашна ал. 8 ЗЕ, и без наличието на друго основание, енергийното
дружество следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и
съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, което обезщетение
следва да се определи на база приетата от ДКЕР Методиката за определяне на цените за предоставен
достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през
собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването
и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса
на природен газ (виж Решение №179 от 18.05.2011 г.
по т.д.№ 13/2010 г. II т.о. на ВКС).
Съдът след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства намира, че по делото са установени изброените
предпоставки за уважаване на предявените обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД до размерите, до които са заявени. Доказа се по безспорен и
категоричен начин, че ищецът „Н.“ ЕООД е собственик на електрическите съоръжения
за присъединяване ( вещи по
смисъла на т. 23 ДР на ЗЕ ) към
електроразпределителната мрежа, като едно от тях – собствения на ищеца трансформатор било
подменено не по установения законов ред от ответника „Ч.Р.Б.“ АД и след 2008 г.
е негова собственост. Изложеното не е пречка да се приеме, че ответното
енергийно дружество, което не отрича, че ползва съоръженията, дължи
обезщетение, като съдът за основа на този извод взема предвид дадените от вещото лице по СТЕ пояснения в смисъл, че
собствените съоръжения за присъединяване на ищеца се явявали междинно звено
между електроразпределителната мрежа „средно напрежение“ и мрежите „ниско напрежение“ от
трансформаторния пост за захранване и на други
потребители свързани към собствения на ищеца метален компактен
трансформаторен пост. Или трансформаторът, който е собственост на „Ч.Р.Б.“
АД е само енергийно съоръжение, който
трансформира енергията на едно напрежение в енергия на друго напрежение, за
който процес обаче се използват собствените на ищеца кабелни линии от и до
трансформаторния пост и то за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия. Последната се доставя и на друг присъединен потребител,
различен от ищеца – „Р.“ ЕООД. Както е посочено по – горе на основание чл. 117,
ал. 7 ЗЕ, сегашна ал. 8, собствениците на електрически уредби и съоръжения
предоставят достъп на енергийното предприятие през собствените си уредби и
съоръжения за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до
други потребители, но предоставянето на този достъп не е безплатно, тъй като същата норма регламентира заплащане на цена за
предоставения достъп в размер, определен по Мтодиката, одобрена от ДКЕР. При отсъствието на сключен договор между „Ч.Р.Б.“
АД и ищеца за
достъп до притежаваните от последния енергийни съоръжения, спорът за заплащане на ползването
им се разглежда по правилата на неоснователното обогатяване. Ето защо е неоснователно възражението на ответното дружество за
недопустимост на процеса и неправилна правна квалификация на исковете.
Ирелевантни се явяват и останалите възражения, касаещи твърдения за обективна
невъзможност за изпълнение на задължението за плащане на цената за достъп,
основаващи се на процедура със Столична община за придобиване право на
собственост върху бетоновия фундамент, върху който се намира процесния
трафопост. На следващо място съгласно дефиницията на т. 15 от ДР на ЗЕ 15. "достъп" е правото за използване на преносната
мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или
природен газ срещу заплащане на цена. Ползването на такъв достъп без наличието на
постигнато между страните взаимно съгласие, каквото в
конкретния случай не се и спори, че не е било постигано, се явява без правно основание, поради което
се дължи съответно обезщетение от страна на ползвателя – ответника в процеса „Ч.Р.Б.“ АД. Обезщетението
се дължи за периода от време, през който ищецът „Н.„
ЕООД е собственик на
процесните енергийни съоръжения – такъв е
и към датата на приключване на съдебното дирене, и през който период ответникът „Ч.Р.Б.“
АД ползва съоръженията
за преобразуване и пренос на електрическа енергия до други потребители различни
от ищеца -
в случая „Р.“ ЕООД. Обезщетението от своя страна представлява сумата, с която енергийното
предприятие се е обогатило в резултат на неплащане на цената за достъп, ако
беше сключен договор по чл. 117, ал. 7 ЗЕ, сегашна ал.
8, и с която
собственикът на енергийните уредби и съоръжения е обеднял поради неполучаване
на цената за достъп, ако страните бяха сключили договор по посочения законов
текст. Като база за определяне на конкретния размер на обезщетението следва да
се ползува приетата от ДКЕР с решение по протокол № 49/15.07.2004 г. Методика. Използвайки същата СТЕ заключава, че обезщетението за ползване ( цена за достъп ) за исковия
период 05.08.2011 г. до 05.08.2016 г.
възлиза на 53 275.80 лева, до която сума настоящият състав на съда намира,
че предявеният главен иск по чл. 59, ал. 1
ЗЗД е основателен и доказан и
следва да се уважи.
По
акцесорната претенция за лихва в размер на 16 266.84 лв. и за периода
05.08.2013 г. – 05.08.2016 г., съдът намира следното: предвид
основателността на главния иск претенцията за присъждане на обезщетение за
забава върху главницата в размер на законната лихва се явява основателна и
следва да бъде уважена в предявения размер. Що се отнася до периода съдът намира, че следва да направи следното
уточнение: Възприето е от съдебната практика ( виж например Решение № 349 от
27.11.2015 г. по гр.д.№ 3034/2015 г. на IV г.о. на
ВКС, че
за да възникне право на обезщетение за ползване на чужда вещ е
достатъчно да се установи, че за
ползвателя не съществува основание да държи имота и след като собственикът не е
дал съгласие да се ползва вещта му, по общото правило на чл. 59, ал. 1 ЗЗД му
се дължи обезщетение от деня, когато вземането е станало изискуемо – от деня на
разместване на благата и без да е
необходима покана от кредитора. За началния момент на обезщетението за забава
обаче приложение следва да намери правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – след
отправяне на покана до неоснователно обогатилия се. В случая, от представените
по делото доказателства е видно, че първото заявление на ищеца до ответника за
сключване на договор за достъп по реда на чл. 117, ал. 7 ЗЕ, сегашна алинея 8,
е от 15.05.2009 г.От посочената дата „Ч.Р.Б.” АД е изпаднало в забава и следва
да дължи законна лихва до осъществяване на юридически факт, който спира,
респективно прекъсва течението на
давностния срок. В тази връзка предвид диспозитивното начало в процеса и
изложеното от ищеца в молба – уточнение, че именно съобразно с възможността за
приложение на института на погасителната давност, претендира законната лихва,
не от по – ранната дата, а от 05.08.2013 г. – до 05.08.2016 г. – датата на
предяваване на иска пред съда, то и за
посочения период претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважена.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва
да бъдат присъден сторените в доказан размер разноски за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице в общ размер от 5981.71 лева.
На ответника
разноски не се следват.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Ч.Р.Б.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** Марк Бизнес Център, да заплати на „Н.”
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 53 275.80 лева / петдесет и три хиляди двеста седемдесет и
пет лв. и осемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за неоснователно
ползване на собствени на ищеца енергийни съоръжения за присъединяване към
електропреносната мрежа, находящи се в землището на с. Кривина с идентификатор
39791.6016.972.1 в имот 39791.6016.972 по КК и КР, одобрени със Заповед РД – 18
– 74 – 20.12.2010 г., последно изменение със Заповед КД – 14 – 22 –
497/03.04.2013 г., за периода 05.08.2011 г. – 05.08.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 05.08.2016 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 16 266.84 лв. /
шестнадесет хиляди двеста шестдесет и шест лв. и осемдесет и четири стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 05.08.2013 г.
до 05.08.2016 г., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски
за настоящото производство в размер на 5981.71
лева / пет хиляди
деветстотин осемдесет и един лв. и седемдесет и една стотинки/.
ОСТАВЯ без уважение претенцията на „Ч.Р.Б.” АД, ЕИК********, за
присъждане на разноски за производството, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: