№ 275
гр. гр. Димитровград, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20235610100554 по описа за 2023 година
Ищецът твърди, че подзащитният му е страна по Договор за потребителски
кредит № ******112.10.2022г., подписани с ответното дружество ПРОФИ
КРЕДИТ България ЕООД. Съгласно раздел шести от договора за
потребителски кредит, именуван „Параметри",подзапщтният ми трябва да
върие сумата по кредита в размер на 2 515.84 лева, присума на получаваяе в
размер на 1700.00 лева, npu ГПР 49.07%, лихвен процент 41.00 %, при срок на
кредита от 24 месеца. Съгласно същия раздел от договора,подзащитният ми
трябва да заплати възнаграждеиие за закупена допътпяителиа услуга „Фаст" в
размер на 680 лева и въsнаграждение за закупена допълнителна услуrа
„Флекси" в размер на 1105 лева, разпределени на 24 месечни вноски по
74.37лева. По този начин общата сума, която доверителя ми следва да заплати
е в размер на 4300.84лева.С предвиждането за ,заилащане на допълни услуги
„Фаст“ и „Флекси" в размер на 680 лева и 1105 лева се заобикая и
разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК. Безсьмнено сьбирането на таквва разходн
е част от дейностга по управлеиие на кредита и следва да са включени в
годишния процент на разходите. Сьгласно чп.19, ап.1 от ЗПК, ГПР по кредита
изразява общите. разходи по кредита ,за потребителя , настоящи и бъдещи /
лихви, други преки или косвеки разходн, комнсионни , вьsнаграждения ,от
всякакъв, вид,. в тч. тезн, дълиадци на посредннците за сключване на
договораr годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19„ ап.4 от ЗПК като с
уговорките за заплащане на допъпнителии.разходи по допълнителните
услуги,се нарушава,изискването ГПР да не бъде по-висок от .пет пъти
размера на законната лихва по просроченй„задължения в левове във валута
определенаю ПМС№42б/2014гvРеалио; чрез нарушаване на добрите .• нрави
1
и чрез заобикапяне .на императивната норма на чл.19„ ап.4 от ЗПК и при
несьбшодаване на осиовиия правеи,принцип, згбраияващ неоснователио
обогатяване се калтулйра. допъiпштелна печалба към дотворената!
възнаградителна лихва: Пораци невключване на утворките за заплащане на
разходи по допълнителии услуги в размера на ГПР, последният не
съответсгва на действитеiшо прилагания от кредитора в кредитното
правоотиоц[ение; 1lосочването а дотвора ,иа размер на L'ПР, ,гачйто не е
реално прилагания в отношеипята между странате предсrавлява
заблуждаваща тьртвска пракгина по ,смнсъла, на чл.б8д, ал.1 и ал.2 ,т L от
,3aкона за защита на потребителите.
Претендира разноски в производството.
Ответникът е депозирал отговор в срок, в който чрез процесуален
представител твърди следното: Считам всички изложени в исковата молба
възражения, доводи, твърдения и оспорвания по отношение действителноспа
на клаузите от договор за кредит, регламентиращи условията във връзка с
предоставените на кредитополучателя допълнителни услуги, за
необосновани, неоснователни и недоказани. Съображенията ми за това са
следните: Съгласно сключения между ищеца и ответното дружество договор
за кредит № ******, ищецът е изявил желание да закупи предлагана от
ответното дружество допълнителна услуга „Фаст", за която е било уговорено
възнаграждение в размер на 680,00 лева, както и допълнителна услуга
„Флекси", за която е било уговорено възнаграждение в размер на 1105,00
лева. Съгласно условията на договора за кредит общият размер на
възнаграждението за закупените и предоставени допълнителни услуги е
1785.00 лева, е следвало да се заплати на вноски, всяка в размер на 74.37 лева,
дължимо заедно с размера на месечната вноска за главница и договорна
лихва. така, видно от съдържанието на процесния Договор за кредит,
кредитополучателят сам е пожелал да се възползва от предоставяне на
незадължителен пакет от допълнителни услуги. Изрично в договора за кредит
е посочено, че при кандидатстването си за потребителски кредит,
кредитополучателят е поискал да закупи допълнителна незадължителна
уолуга, т.е. изборът и закупуванетона допълнителни услуги не е
задължително условие за сключване на договора за кредит. Съгласно т.15. от
ОУ към ДПК „КЛ/СД може да изберат да не закупят допълнителна услуга
или да закупят една, unu повече допълнителни услуги към ДЛК. Настоящата
точка се отнася и прилага единствено по ДПК, по които КЛ/СД е поискал и
избрап да закупи допъпнитепна услуга". В раздел „А" на ДПК „Декларации"
пък е посочено, че неразделна част от ДПК са Общите условия/ОУ/ на
кредитора за физически лица. Посочено е, че при подписването на договора
препис от ОУ са предадени на клиента, запоэнал се е с тях и ги приема. т.е.
безспорно е, че изборът за закупуване на допълнителни услуги е изцяло на
клиента, като закупуваното не е задължително условие за сключване на
договора, а е опционално. Посоченото правило на §1, т.1 от Допълнителните
рвзпоредби на ЗПК възпроизвежда в българското законодателство правилото
2
на чл.3, буква „х(' от Директива 2008/48/ЕО, дефиниращ понятието „общ
разход по кредита за потребителя". Допълнително разяснение на тази
дефиниция дава т. 22 от Преамбюла на същата Директива, съобразно която
,Дьржавите-членки спедва да останат свободни да запвзят или вьвеждат
национални разпорвдби, които забраняват на кредитора да изисквв от
потребителя във връзка с договора за кредит да открие банкова сметка, да
сключи догоеор за друга допълнителна услуга или да заппати разходите или
таксите за такива банкови сметки или други допьпнителни услуги. 8
държавите[1]членки, в които са позволени такива комбинирани предложения
за сключванв на договор, потребитепите следва да бъдат информирани преди
скпючването на договора за кредит относно допъпнителните услуги, които са
задължителни за получаване на кредита или за получаването му лри
предлагвнитв условия. Рвзходите за тези допълнителни услуги следеа да
бъдат вкпючени в общите разходи по кредита или, ако размерът им не може
да бъде определен предеаритепно, потребитепите следва да полvчат адекватна
информация относно налицието на такива разходи на преддоговорния етап. В
процесния случай страните са постигнали съгласие за сключване на договор с
включени допълнителни услуги „Фаст" и ,,флекси , с което, по искане на
ищеца, кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя
определен набор от услуги, с които се предоставя приоритетно разглеждане и
изплащане на размера на кредита на кредитополучателя и последният има
възможност да променя първоначално договорените падеж, размер на вноска
и ежемесечно плащане на вноски, срещу възнаграждение за кредитора, с
което задължение ищецът се е задължил доброволно. Редът за използването
на допълнителните услуги е подробно описан в общите условия към ДПК,
представляващи неразделна част от договора. Отделно от това, по своята
сьщност първвтв услуга представлява право на приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, което означава, че както е посочено и в
самия ДПК в рездел V1 ПараметрИ, доПълнителната незадължителна услуга
„Фаст" към момента на подписване на договора вече е била предоставена на
кредитополучателя и използвана от последния. След като ищецът е решил да
се възползва от услугата приоритетно разглеждане на искането за отпускане
на кредит, представителите на ответното дружество са извършили всички
необходими действия за проучването на кредитната способност на ищеца,
подготвили са нужните документи и са сключили договора в максимално
кратки срокове. тази услуга е безспорно е предоставенв на ищеца и
последният се е възползвал от нея. Искането за кредит е подадено от ищецът
на 12.10.2022 г., одобрено е в същия деня, договорът за кредит е сключен на
сьщата дата, дори размерът на предоставения заем е усвоен от ищеца на
същия ден съгласно предвидения в договора за кредит начин нана
допълнителни услуги не е задължително условие за сключване на договора за
кредит. Съгласно т.15. от ОУ към ДПК „КЛ/СД може да изберат да не
закупят допълнителна услуга или да закупят една, unu повече допълнителни
услуги към ДЛК. Настоящата точка се отнася и прилага единствено по ДПК,
3
по които КЛ/СД е поискал и избрап да закупи допъпнитепна услуга". В раздел
„А" на ДПК „Декларации" пък е посочено, че неразделна част от ДПК са
Общите условия/ОУ/ на кредитора за физически лица. Посочено е, че при
подписването на договора препис от ОУ са предадени на клиента, запоэнал се
е с тях и ги приема. т.е. безспорно е, че изборът за закупуване на
допълнителни услуги е изцяло на клиента, като закупуваното не е
задължително условие за сключване на договора, а е опционално. Посоченото
правило на §1, т.1 от Допълнителните рвзпоредби на ЗПК възпроизвежда в
българското законодателство правилото на чл.3, буква „х(' от Директива
2008/48/ЕО, дефиниращ понятието „общ разход по кредита за потребителя".
Допълнително разяснение на тази дефиниция дава т. 22 от Преамбюла на
същата Директива, съобразно която ,Дьржавите-членки спедва да останат
свободни да запвзят или вьвеждат национални разпорвдби, които забраняват
на кредитора да изисквв от потребителя във връзка с договора за кредит да
открие банкова сметка, да сключи догоеор за друга допълнителна услуга или
да заппати разходите или таксите за такива банкови сметки или други
допьпнителни услуги. 8 държавите[1]членки, в които са позволени такива
комбинирани предложения за сключванв на договор, потребитепите следва да
бъдат информирани преди скпючването на договора за кредит относно
допъпнителните услуги, които са задължителни за получаване на кредита или
за получаването му лри предлагвнитв условия. Рвзходите за тези
допълнителни услуги следеа да бъдат вкпючени в общите разходи по кредита
или, ако размерът им не може да бъде определен предеаритепно,
потребитепите следва да полvчат адекватна информация относно налицието
на такива разходи на преддоговорния етап. В процесния случай страните са
постигнали съгласие за сключване на договор с включени допълнителни
услуги „Фаст" и ,,флекси , с което, по искане на ищеца, кредиторът се
задължава да предостави на кредитополучателя определен набор от услуги, с
които се предоставя приоритетно разглеждане и изплащане на размера на
кредита на кредитополучателя и последният има възможност да променя
първоначално договорените падеж, размер на вноска и ежемесечно плащане
на вноски, срещу възнаграждение за кредитора, с което задължение ищецът
се е задължил доброволно. Редът за използването на допълнителните услуги е
подробно описан в общите условия към ДПК, представляващи неразделна
част от договора. Отделно от това, по своята сьщност първвтв услуга
представлява право на приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, което означава, че както е посочено и в самия ДПК в
рездел V1 ПараметрИ, доПълнителната незадължителна услуга „Фаст" към
момента на подписване на договора вече е била предоставена на
кредитополучателя и използвана от последния. След като ищецът е решил да
се възползва от услугата приоритетно разглеждане на искането за отпускане
на кредит, представителите на ответното дружество са извършили всички
необходими действия за проучването на кредитната способност на ищеца,
подготвили са нужните документи и са сключили договора в максимално
4
кратки срокове. тази услуга е безспорно е предоставенв на ищеца и
последният се е възползвал от нея. Искането за кредит е подадено от ищецът
на 12.10.2022 г., одобрено е в същия деня, договорът за кредит е сключен на
сьщата дата, дори размерът на предоставения заем е усвоен от ищеца на
същия ден съгласно предвидения в договора за кредит начин наусв0яване
видн0 от приложеното към наст0ящия Отговор на искова молба надлежно
заверен препис от платежно нареждане. ТОва доказва, недобросъвестното
поведение на ищеца, к0йто е бил добре информиран за предОставената
дОпълнителна услуга, изявил е изричн0 желание да се възползва от нея, за да
усв0и кредита само няколк0 часа след пОдаване на искането за кредит и
въпреки това, е взел решение да предяви съдебни претенции срещу ответното
дружеств0 с неясни доводи и твърдения защо счита за недължимо
угОвореното възнаграждение за предОставени допълнителни услуги. Нещ0
пОвече, ищецът се е възползвал и от услугата „Промяна на погасителна
вноска", включена в предОставената допълнителна услуга „Флекси". Видно
от прилОжените към настоящия ОтговОр препис от Анекс № 1 към договора
за заем, по волята на ищеца, новата падежна дата вече е 25-т0 число и
сыласн0 ОУ към ДПК клиентът ще изплаща внОските по нОв пОгасителен
план. Ищецът се е възпОлзвал и от услугата „възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски", включена в предОставената
допълнителна услуга ~Флекси". видн0 от приложените към наст0ящия
Отговор препис от Анекс № 1 към договора за заем, по волята на ищеца,
внОска № 4 съгласно ПОгасителния план към договора за заем е отложена и
сыласно ОУ към ДПК ще бъде дължими едва в края на погасителния план.
Тези обстоятелства са още един безспОрн0 устанОвен факт, койт0 умишлен0
не е изложен в обст0ятелствената част на исковата мОлба, но койт0 по
категоричен начин доказва, че ищецът е бил много добре информиран за
вида, условията и параметрите на предоставените допълнителни услуги,
пОради коет0 и сам е изявил желание да се ползва от тях. В Обхвата на
общите разходи по кредита, к0ит0 следва да се отчетат при формирането на
ГПР, попадат разходи за дОпълнителни услуги, но само в слцчаите, когато
полцчаването на такива допълнителни vcnvru е задължително цсловие за
сключването на договора за кредит /по аргумент от § 1, т. 1 от ДР на ЗПК/,
какъвто наст0ящият случай Очевадно не е. ТОест дължимОто по прОцесните
допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитОполучателя
отделно и независимо от цената на самия кредит, при коет0 не представлява
разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, т.е.
възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги не следва да
бъде включвано в изчисляването на ГПР lтака Решение № 309126 от
9.01.2018 г., постановено по НАХД № 19243/2018 г. по описа на СРС, 95-ти
съст8е, потвьрдвно с Решение № 6308/01.11.2018 г., постан0вено по адм. двл0
№ 5771/2018 г., по описа на Административен съд-София град, V11 к.с., с
което бвше отменено по същество наказателн0 постановление на Комисията
за зашита на потребителитвl. В тази връзка неоснователни са твърденията на
5
ищеца, че пОради невключванет0 на възнаграждениет0 за предоставения
пакет от допълнителни услуги в ГПР се заобикаляла разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. В конкретния случай не е налице фактическия състав на чл.26,
an.1 от 33Д, тъй кат0 страните по договора са имали за цел реализиране на
прОцесната сделка, к0ято не е забранена от ЗПК и са я осьществили по
уредения в него начин. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК не установяват забрана за
постигане на определен правен резултат, а регламентира задължителните
изисквания, на които следва да отговаря формата и сьдържанието на
договора. Неспазването на залегналото в тези разпОредби изискване би
довело до нищожност пОради противоречие в закОна — чл.26, ал.1, пр.1 от
33Д, но в случая при сключването па процесния договор тези изисквания са
спазени (така Решвние N° 210 от 29.10.2018 г., постановено по вьsэ.търг. дел0
№ 243/2018 г. по описа на ОС — ШVмен). Считаме за неправилни и не
споделяме изводите на ищеца, че невключване на предвиденото в договора
възнаграждение по пакет допълнителни услуги в процентното изражение на
годишния процент на разходите, така както е установен в договора, води до
недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22
ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1. т. 10 3ПК. Не следва разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК да се тьлкува разширително в смисьл, че нарушение, водещо до
недействителност по чл. 22 ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо
не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но
посочения в договора размер на ГПР може да не сьответства на действително
прилагания между страните. Това е така, тъй като всъщност разширителното
тьлкуване на посочената разпоредба, представлява тълкуване и прилагане по
разширителен начин на възприето от общностния законодател правило в
разпоредбата ма чл. 10, пар. 2, б. "ж от Директивата, осъществено от
националния сьд, което е недопустимо, след като националното
законодателство е възприело и транспонирало посоченото правило по точен и
пълен начин. Неправилното изчисляване на годишния процент на разходите
по кредита, чрез невключване в неговото процентно изражение на
задължение, което е установено в глобален размер чрез посочване на неговата
стойност, не води до недействителност на договора за кредит. Дори да се
приеме, че възнаграждението за допълнителни услуги, с оглед тълкуване на
разпоредбите на договора, да представлява допълнително възнаграждение за
кредитодателя, което води до по-голям процент на разходите по кредита, не
следва да се прилага санкцията установена в разпоредбата на чл. 22 ЗПК.
Това е така, тъй като в спучаите, в които годишният процент на разходите
надеишава устаноеения е закона максимум 7 по чл. 19, ал. 4 ЗПК, приложение
намира специалната разпоредба на чп. 19, ал. 5 ЗПКустановяваща, че санкция
за неспазване на посоценото изискване, е недейстеителност на съотеетната
клауза от догоеора, а не на целият догоеор за кредит. Считам за
неоснователни и твърденията на ищеца, че посоченият в договора за кредит
размер на ГПР не е действително прилагания от кредитора в кредитното
отношение и представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на
6
чл.68д, ал. 1 и ал.2 от ЗЗП, с което потребителят е въведен в заблуждение
относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема.
Параметрите и условията, свързани с допълнителните услуги, са ясно
определени на първо място в допълнителната преддоговорна информация
предоставена на ищеца. Т.е. сьщият е бил наясно с параметрите на
допълнителни услуги, вкл. разходите, които ще има във връзка с тях, в случай
че поиска такива, още преди подписване на договора за потребителски
кредит. Отделно от това, в раздел V1 от договора за потребителски кредит, в
т. 15 от общите условия към договора, детайлно и много подробно са описани
условията, размера на възнаграждението и услугите, а клиентът още от
първоначалния момент на кандидатстването си за потребителски кредит от
компанията е бил наясно и е разполагал с цялата информация относно
параметрите както на кредита, така и на допълнителните услуги. Пакетът от
допълнителни услуги, уговорен между страните по договора за кредит,
представлява услуга, предлагана само от конкретния кредитор и не следва да
се включва при изчисляване на ГПР, именно защото би въвело в заблуждение
потребителя относно разхода по кредита. Всеки кредитор предлага различни
преференции, опции и услуги на клиентите си и те не са включени в ГПР по
същите съображения. Съгласно § 12 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО
договорите за продължително изпълнение за предоставяне на услуги или за
доставка на стоки от едини същи вид, при които потребителят заплаща за тях
през целия период на предоставянето им чрез вноски, могат значително да се
различават по отношение на интересите на страните по договора и условията
и изпълнението на сделките от договорите за кредит, които са обхванати от
настоящата директива. Ето защо следва да се уточни, че такива договори не
се смятат за договори за кредит за целите на настоящата директива. Такива
видове договори включват например застрахователния договор, при който
застраховката се заплаща чрез месечни вноски. Подобно уточнение е
направено в чл. 9, ал. 1 от 3ПК, като законодателят е посочил, че договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, сьответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Освен това, преценката на възможността за въвеждане в
заблуждение законодателят изисква да се направи спрямо средния потребител
(чл. 68г, ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 ЗЗП), който е сравнително добре информиран
(какъвто ищецът очевидно е, с оглед кредитната история на същия) и
сравнително наблюдателен и предпазлив, като отчита обществените,
културни и лингвистични фактори, които се тълкуват от Съда на Европейския
съюз. В практиката си Съдът на Европейския съюз трайно е npuen, че
националните юрисдикции трябва да вземат предвид възприятието на средния
7
потребител, който е относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и сьобразителен (виж решение от 16.07.1998г. по дело Gut
Springenheide, С-210/96, Recueil 1-04657, т. 31; решение от 13.01.2000г. по
дело Estee Lauder, С-220/98, Recueil 1- 00117, т. 27-30; решение от
19.09.2006г. по дело Lid1 Belgium, С-356/04, Recueil, стр. 1- 8501, т. 78;
решение от 12.05.2011г. по дело Ving Sverige АВ, С-122/10, т. 23). В сьщия
смисъл е имал повод да се произнесе и Върховният административен съд.
Съобразно Решение № 8601 от 16.06.2011 г. по адм. д. № 1275/2011 г., V11
отд. на ВАС, сьставът на съда приема, че: ~Приложимата разпоредба на чл.
68д, ал. 1 от ЗЗП изисква рекламата (или нейни отделни елементи) да е в
сьстояние да въведе в заблуждение именно средния потребител, т.е. по
определението, дадено в т. 18 от преамбюла на Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на сьвета от 11.05.2005 г., този, който е
сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив,
като се отчетат обществените, културни и лингвистични фактори (за всяка
държава - членка). Именно кьм средния потребител компанията е насочила
своите усилия, като предоставя изчерпателна информация за своите продукти
и за начина на кандидатстване по общодостъпните канали, поради което
считам твърдението за въвеждане в заблуждение на ищеца за абсолютно
неоснователно. Неоснователно е и твърдението в исковата молба, че
посочването на по-ниськ от действителния ГПР (какьвто в настоящия случай
не е) означавало, че кпаузите за допълнителни услуги са неравноправни по
смисъла на чл. 4, пар. 1 от директива 93/13/ЕИО Напротив, изискването на чл.
4, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО е преценката за неравноправност на
договорна кпауза да се извършва на база на съвсем различни критерии - като
се отчита характера на стоките или услугите, за които е сключен догоеорът, и
се вземат предеид всички обстоятелстеа, довели до скпючеането му, кьм
момента на самото скпючеане, както и есички останали клаузи е договора,
или такиеа, съдържащи се е друг договор, от който той проиsтича. Пакетът
допълнителни услуги, цели да предпази длъжника от негативните последици
отизпадане в забава, като му дава възможност да управлява финансите си чрез
отлагане или намаляване на вноски по кредита. Важно обстоятелство, довело
до предоставяне на допълнителни услуги, е, че то е било поискано от самия
кредитополучател. То е записано на ясен и разбираем език. Сами по себе си
всички тези факти, които спедва да бъдат взети предвид от националния съд
при преценката за неравноправност на възнаграждението за допълнителен
пакет услуги, водят до извод, че тя не е неравноправна. На следващо място не
могат да се споделят и наведените доводи в исковата молба, че е нарушена и
Директива 93/13/ЕИО. Съгласно чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО:
„когато дадена договорна кпауза не е индивидуапно договорена, се счита эа
неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя сьздава в
ущьрб на потребителя значитепна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Съобразно т. 1, буква „о" от
приложението към чл. 3, пар. 3, от същата Директива, за неравноправна се
8
смята клауза за задъпжаване на потребителя да изпълнява задълженията си,
дори и когато продавачът unu доставчикьт не изпъпняват своите". На първо
място, безспорно клаузите регламентиращи предоставените допълнителни
услуги са индивидуално уговорени, тьй като е заявено искане за сключването
на договора от самия потребител, в него се сьдържат изрично посочване на
допълнителни услуги, като в допълнителна прреддоговорна информация,
предоставена на ищеца още преди сключване на договора са посочени всички
параметри на избраните от ищеца допълнителни услуги. На следващо място,
водещ критерий за преценка дали дадена клауза е неравноправна или не
сьобразно чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО е тя да не е в ущърб на
потребителя, като субект, на който се гарантира специфична защита. На
кредитополучателя е предоставена личната преценка относно това, налице ли
е за него интерес от приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,
въэможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност на смяна на датата на падеж, улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства. Длъжникьт е извършил такава преценка и
е преценил, че в негов интерес е да се възползва от предоставяне на
допълнителен пакет от услуги. С оглед изложеното считам, за неоснователно
да се прокарват съмнения, че клаузите от процесния договор за кредит, с
които са уговорени условията по предоставените допълнителни и
незадължителни услуги, са неравноправни клаузи, клаузи противоречащи или
заобикалящи закона. Безспорно се установи, че кредитополучателят е имал
възможност да прецени дали да се възползва от тях или да сключи договор за
кредит без тези услуги. Още по-неприемливи и противоречащи на правната
логика са наведените доводи за неравноправност на клауза за предоставяне на
допълнителни услуги да се подкрепя с посочване на съдебна практика, в
която е прието за нищожна клауза за неустойка. Клаузата за неустойка и
клаузата за предоставяне на допълнителни услуги, уговорени в договор за
потребителски кредит, имат коренно различна правна цел и по различен
начин оказват влияние върху потребителя. Едната е санкция за последния,
докато другата се уговаря изцяло по желание на кредитополучателя и е за
негово улеснение. На следващо място твърдението в исковата молба, че
кпаvзата за допълнителни услуги противоречи на чл. 108, ап. 1 и an. 2 от ЗПК
също не може да бъде споделено. Съгласно клаузата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
кредиторът не може даизисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В конкретния случай
възнагражденивто за избран и закупен незадължителен пакет от
допълнителни услуги, опрвдвлвно в клауза V1 от договор за потребителски
кредит № ******, не би могло да бъде отнесено към тази хипотеза. Съгласно
т. 14 от Допълнителните ра3порвдби на Закона за защита на потребителите
(ЗЗП) услуга е есяка матвриална или интвлвктуална двйност, която се
извършва по нвзависим начин, првдназначвна е за друго лицв и не в с
основен предмвт првхеърлянв епадвнив на ввщ." От това правило се налага
9
изводът, че описаните по-горе възможности за потребителя представляват
услуги, в смисьл на дейности, които щв се извършат по повод на сключения
договор за кредит в полза на друго лице - кредитополучателя. Съгласно
съдебната практика с договора за предоставяне на услуга изпълнителят поема
задължение да извърши конкретни действия, срещу дължимо от възложителя
възнаграждение, като тези действия обикновено са фактически, а не правни.
Доколкото втората част от определението за договор за потребителски кредит
по чл.9, ал.1 от 3ПК предоставя известна свобода за кредитора да предоставя
допълнителни услуги, които са извадвни от договора за потребителски
кредит, то законодателно е допустимо уговарянето на такива. В процесния
случай ищецът дължи възнаграждение на кредитора по сключеното
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги за това, че се е
възползвал от първата услуга от паквта - приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит. Всички предпоставки за упражняването
на закупените допълнителни услуги са ясно и точно описани. Кредиторът не
би могъл да откажв заявената от потребител допълнителна услуга, ако са
спазени првдварително договорвнитв условия. В мотивите към законопроекта
за изменение и допълнение на 3ПК в частга, касаеща тези такси, е посочено,
че „се забранява на банките да събират някои видове такси и комисионни, за
които се прюема, че са част от дейностга на банката по предоставяне на
кредита, а имвнно -такси и комисионни за действия усвояване на кредит,
както и за неговото управление". Таксата за усвояване на кредит представлява
сума, която се заплаща от потрвбителя за това, че му в отпусната завмна сума
и сьtцатг в напична по смвтката му. Същата е дължима към момента на
отпусканвто на кредита и обикновено се прихваща от размера на отпусната
главница. Очевидно възнаграждението за нито вдна от посочените по-горв
допълнителни услуги не се дължи за првдоставената наличност по посочената
от ищеца в договора за потребителски кредит банкова сметка. Таксата за
управление е свързана с административнитв разходи на банката по
управпвнивто на крвдита и обикновено в процвнт от гпавницата. Т.е. таксите
по усвояване и управление на кредита представляват разходите на кредитора
заради това, че отпуска един потребителски кредит, те са част от самата
дейност по кредитиране и които разходи следва да са включени в цената на
самия кредитен продукт. Възнаграждението, което се дължи за поискания и
закупения от ищеца пакет от допълнителни услуги, по никакъв начин не може
да се възприеме като такса за дейност, свързана с усвояването и управлението
на кредита. Допълнителните услуги, които кредиторът е предоставил на
ищеца и които е включил в пакет, дават възможности на ищеца да извършва
едностранна промяна на погаситвлния план по кредита си, а не представляват
възнаграждение за кредитора за извършени неизбежни административни
действия по кредита. С оглед на гореизложеното и видно от практиките на
пазара, разглеждането на искането за кредит не е дейност, за която е
забранено събирането на такса по смисъла на чл. 10а, an. 2 от 3ПК. ПРОФИ
КРЕДИТ България ЕООД предоставя на потребителитв си въэможност да
10
закупят пакет от допълнителни услуги. Така закупувайки пакет от
допълнителни услуги, ищецът си е гарантирал и допълнително, че при
настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава
и да дължи лихви за забава, а ще може да отложи плащането или да намали
размерът на определен брой погасителни вноски, така че да може да се
фокусира върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху
утежняване на финансовото си състояние с невъзможноспа да плаща кредит и
лихвите за забава по него. Гарантирал си е, че ако доходът му намалее, ще
може да си намапи размера на няколко вноски. Гарантирал си е, че, например,
ако сменят датата на изплащане на месечното му възнаграждение, ще може да
промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него.
Гарантирал си е, че ако има необходимост от допълнителни парични
средства, ще може да ги получи бързо и лесн0, без да е необходимо да
попълва и представя отново купища дОкументи. Гореизложените
представляват своеобразни възможности за едностранна — по желание на
ищеца — промяна на погасителния план по договора му за кредит. С оглед на
горното следва изводът, че видът на действието, за което се дължи
възнаграждение, е уговорен в ДПК и общите условия, неразделна част от
договора. Видът и действието са приоритетн0 разглеждане и изплащане,
отлагане на определен брой вноски, намаляване на определен брой вноски,
смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. Размерът също е уговорен в договора — дължимото
възнаграждение за предоставените допълнителни услуги. И не на последно
място, считам и пОследното възражение в исковата молба за неоснователно.
С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за
потребителски кредит следва да се сьдържа информация за годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите. Страните са уговорили, че годишният процент на
разходите по кредита е в размер на 48.91 %, като пОследният се формира от
посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК кОмпоненти. Въпреки, че в
клаузите на процесния договор не е посочено изрично какви компоненти
кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент на
разходите при сключване на договора, последните са изводими от
разпоредбите на закона. В случая съдържанието на включените разходи може
да се установи посредствОм тълкуване на клаузите на договора за
потребителски кредит сьотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и
тази на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Формиране на прОцентното съотношение на
годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от
разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, сыласно която общ разход по кредита
за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни пОсрвдници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
11
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато скпючването на
договора за услуга е задъпжително успОвие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Договорът за потребителски кредит
представлява двустранна сделка с възмезден характер, тьй като в този договор
следва да е уговорен в мОмента на сключването му годишният процент на
разходите (ГПР) по кредита — арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, вкпючващ общите
`разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит— арг. чл. 19, ал.
1 ЗПК. Следователно годитният процент на разходите изразява задълженията
на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит,
като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за
възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е
настоящия случай. Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на
задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен
принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде
осиryрена възможност да познава своите права и задължения по договора за
кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратьк начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойноста на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен
договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. В чл.
10, б. „ж" от посочвната Директива е установено, че в договора следва да се
сьдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума,
дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит;
посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този
процент. Тази разпоредба в транспонирана и съответства на разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от
Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система
от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да
гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е установено,
че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 3ПК представлява
основание за недействителност на договора за кредит. От така изложеното,
считаме, че исковата претенция за приемане на установено, че ищцата не
дължи възнаграждението за пакет от допълнителни услуги, е неоснователна.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
12
фактическа страна следното: По делото е представен договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ****** от 12.10.2022г.,
Погасителен план, Искане за отпускане на потребителски кредит и
стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит, Договор за заем № ******, ведно с Общи условия и
Погасителен план, Анекс № 1 и Анекс № 2 към договор за кредит. Всички
документи са подписани от страните по правния спор. В договора за
потребителски кредит са посочени индивидуализиращите му белези, а именно
размер на сума - 1700 лева, срок - 24 месеца, размер на вноската – 104.82 лева,
ГПР – 49.07 %, ГЛП - 41,00 %, лихвен процент на ден - 0,11, обща дължима
сума по кредита – 2515.84 лева. В договора за потребителски кредит е
отбелязано, че заемополучателят ще се ползва от пакет допълнителни услуги
- „Фаст“ и „Флекси“. Изрично е отбелязано в самия договор под отметката за
избран пакет допълнителни услуги, че изборът и закупуването на такъв не е
задължително условие за отпускане на потребителски кредит или за
получаването му при предлаганите условия. С оглед сключването на
споразумение за допълнителен пакет услуги в договора за потребителски
кредит отделно от описаните параметри е посочено, че възнаграждението за
закупен пакет допълнителна услуга Фаст“ е 680 лева, а за „Флекси“ -1105
лева, което следва да бъде заплатено на месечни вноски от по 74.37 лева.
Заемополучателят е декларирал, че е получил и е бил запознат и е приел
общите условия към договора, получил е стандартен европейски формуляр,
като му е разяснена възможността да прецени съответствието на договора с
финансовите му възможности, както и основните характеристики на
предлаганите продукти, преддоговорната информация и възможностите по
допълнителния пакет услуги.Видно от приложените към настоящия отговор
препис от Анекс № 1 към договора за заем, по волята на ищеца, новата
падежна дата вече е 25-то число и сыласно ОУ към ДПК клиентът ще
изплаща вноските по нов погасителен план. Ищецът се е възползвал и от
услугата „възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски",
включена в предоставената допълнителна услуга ~Флекси". Видно от
приложените препис от Анекс № 1 към договора за заем, по волята на ищеца,
вноска № 4 съгласно погасителния план към договора за заем е отложена и
съласно ОУ към ДПК ще бъде дължими едва в края на погасителния план.
При така установените факти и обстоятелства, настоящата съдебна
инстанция приема от правна страна следното:
Производството по настоящото гражданско дело по описа на PC-
Димитровград е образувано по искова молба на ищеца Н. Д. Т. против „Профи
Кредит България“ ЕООД с искане съдът да приеме , че клаузата сдържаща се
в раздел шести “Параметри“ от Договор за потребителски кредит
№******/12.10.2022г., сключен между ищеца Н. Д. Т. и ответника Профи
Кредит България ЕООД, която предвижда заплащането на възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 680 лева е нищожна, на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22, вр.чл.10а,чл.11,чл.19 ЗПК, както и по
13
чл.143 ал.1 от ЗЗП.
Съдът да приеме, че клаузата съдържаща се в раздел шести
„Параметри“ от Договор за потребителски кредит №******/12.10.2022г.,
сключен между ищеца Н. Д. Т. и ответника Профи Кредит България ЕООД,
която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Флекси“ в размер на 1105 лева е нищожна, на основание чл.26 ал.1
ЗЗД, вр.чл.22,вр.чл.10а,чл.11,чл.19 ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит и
неговата правна регламентация се намира в ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК
това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на потребителя да върне предоставената парична сума.
Според § 13 от ПЗР на ЗИДЗПК (ДВ, бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г.)
разпоредбите на този закон не се прилагат за договорите за кредит, сключени
преди датата на влизането му в сила, освен по отношение на такси,
обезщетения или неустойки по § 9, т. 3 от същия. По аргумент за противното
договорите за потребителски кредит, сключени след 23.07.2014г., се
регламентират от посочените разпоредби. Процесният договор за
потребителски кредит е сключен на 12.10.2022г. Следователно правната
уредба на същия се съдържа в ЗПК при приложението на ЗИДЗПК в сила от
23.07.2014г.Накърняването на добрите нрави е обективно основание за
нищожност на една сделка, тъй като отношението на страните към
нарушаването на правилата на добрите нрави няма значение за
действителността на сделката. Достатъчно е уговорените условия на договора
да противоречат на общоприетите правила за добро поведение. Съставът на
нищожността на основание накърняване на добрите нрави е бланкетен и
същият следва да бъде запълнен чрез посочване на конкретно правило за
поведение, което се включва в обхвата на добрите нрави и за което се твърди,
че е накърнено. Договорът за потребителски кредит е възмезден договор, като
имотната облага, която получава заемодателят е уговорената възнаградителна
лихва. Еквивалентността на насрещните престации е въпрос на субективна
преценка на страните при сключване на договора. След като договорът е
сключен, страните са изявили съгласие по отношение на съдържанието му,
тоест изразили са положителното си отношение към равностойностга на
предвидените в него насрещни задължения. Последващата промяна в
преценката за еквивалентността на престациите на страните по договора не
следва да води до неговата недействителност. В противен случай всеки един
възмезден договор е застрашен от това да бъде прогласен за нищожен поради
промяна в преценката за стойността на насрещните престации от някоя от
страните. По друг начин би стоял въпросът, ако поради конкретни стопански
или житейски причини е сключена сделка при явно неизгодни условия. В
такъв случай същата страда от порок, водещ до недействителността й, и тя
може да бъде унищожена по реда на чл. 33, ал. 1 от 33Д. Договорът е
14
двустранен и възмезден — едната страна предоставя определен размер
парична сума, а другата трябва да я върне в определен срок и да заплати за
това уговорената лихва. Кредиторът по процесния договор е ,,Профи Кредит
България" ЕООД. Това дружество попада в обхвата на небанковите
финансови институции по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за кредитните
институции, поради което върху него не се упражнява предвидения за
банковите институции надзор. Разликата между банковите и небанковите
институции обаче не се изразява единствено в извършвания контрол на
дейността им, a в начина на набиране на средствата, които се предоставят в
заем. Небанковите финансови институции отпускат заеми, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове, поради което дейността им не
може да бъде финансирана от източник различен от уговорените лихви по
сключваните от тях договори. Следователно основният им източник на
събиране на средства е определянето на възнаrрадителни лихви в по-голям
размер от предлаганите от банковите институции. Същевременно не
съществува законова пречка възнаградителната лихва да е над размера на
законната лихва. Уговорената лихва представлява имотната облага
(възнаграждението) за предоставянето и ползването на заетата сума.
В тази връзка, съдът като взе предвид горепосочените особености, размера на
дадената в заем сума (1700 лева), срока на договора, липсата на обезпечения
на вземането, намира, че размер на годишен лихвен процент от 41,00 % при
потребителски заем от 1700 лева, със срок на ползване от 24 месеца, не
противоречи на добрите нрави, тьй като същият е съпоставим с характера на
договора като възмезден и с риска, който носи кредиторът от евентуалната
неплатежоспособност на длъжника. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с кредит. Окончателният договор е подписан на 12.10.22г. Стандартният
европейски формуляр и допълнителна преддоговорна информация,
представляваща приложение към него за предоставяне на информация за
потребителските кредити, относно закупуване на допълнителните услуги
“Фаст“ и „Флекси“ са предоставени на ищеца и той ги е приел с подписването
им на същата дата.В Общите условия на „Профи Кредит България“ ЕООД
към Договор за потребителски кредит, които са в сила от 25.06.2019 г.,
представляващи неразделна част и приложими по отношение на всички
договори за потребителски кредити, следователно относими и към настоящия
казус, се посочват какъв е начина за сключване и отпускане на кредит по
ДПК, какво е договорното възнаграждение /годишен лихвен процент/, правата
и задълженията на всяка една от страните по договора за кредит, санкциите и
15
кога настъпва предсрочната изискуемост, по какъв начин се връчва
известието до кредитополучателя и реда и начина за изменение на Общите
условия. Договорено е между страните, че за ползвания кредит
кредитополучател дължи на кредитора годишна лихва, чийто процент е
определен в т. VI от ДПК. Общият размер на ДВЗ по кредита е предварително
определен в погасителния план на база на лихвения процент по ДПК. /т. 4. 1/.
Следващата т. 4. 2 гласи, че лихвата по кредита се изчислява върху усвоената
и непогасената главница за периода на ползване на кредита и започва да тече
от датата на усвояване на кредита За целите на изчисляване на лихвата,
посочена в т. VI от ДПК, се приема, че годината се състои от 360 дни, а
месецът се състои винаги от 30 дни. В т. 4. 4 се посочва, че ако е закупена
допълнителна незадължителна услуга, страните по този ДПК се споразумяват
възнаграждението за закупената услуга, което възниква на кредитополучателя
като задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи във
времето и да се погасява от него като част от погасителните вноски и в
рамките на погасителния план. Видно от т. 6. 1 е че кредитополучателят се
задължава да върне на кредитора така предоставените парични средства,
заедно с ДВЗ и дължимото възнаграждение при закупена допълнителна
услуга, в размер и срок съгласно посоченото в т. VI от ДПК и според
погасителен план, неразделна част от ДПК. Всяка една от страниците на
Общите условия е подписана от страните - кредитор и кредитополучател.
От правна страна, по допустимостта и основателността на предявените
искове, съдът намира следното:
Предявените искове са допустими. Ищецът има правен интерес от
предявяването им, тъй като ответника оспорва претенцията му, което
обуславя спорност на вземането, няма постигната спогодба между страните,
не са налице процесуални пречки за разглеждане спора по същество.
Разгледани по същество, исковете са основателни.За да е налице
нищожност на която и да е договорна клауза тя трябва да има толкова
съществени пороци, че да й пречат да породи правното си действие още към
момента на сключването на договора.Една от предпоставките за предявяване
на възражение с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД е наличието на правен
интерес, който според съда за ищеца е налице, тъй като между страните
съществува спор относно действителността на конкретно посочени
договорени клаузи за заплащане на лихви и възнаграждние за закупена
16
допълнителна услуга „Фаст“ и „Флекси“.Даже при липса на въведено
възражение, съдът е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на
императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. В
правовата държава е въведен принципа на законността (чл. 4 от КРБ), като
разпоредбата на чл. 5 от ГПК сочи законността като основен принцип на
гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури
точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на
точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния
спор, преодолява диспозитивното начало в процеса (чл. 6 от ГПК). Съдът
следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора,
когато: 1. Е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не
се изисква събиране на доказателства; 2. Е относимо до формата (външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ); 3. Е
налице противоречие с добрите нрави (в този смисъл решение №
229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС; т. 3 от ТР
№1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др.); 4. Е налице неравноправна клауза.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът
за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата
на чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК следва да се съобрази и
разпоредбата на на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при
съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва
да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива
2008/48/ЕО.Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения,преди да бъде сключен
договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С
оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва
по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и
17
определян по еднакъв начин навсякъде в Общността. В съображение 24 от
същата директива пък е посочено, че е необходимо на потребителя да се
предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит,
независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен
посредник, или не. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде
възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор
за кредит, този договор следва да съдържа
цялата необходима информация по ясен и кратък начин. С оглед
горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22
от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и
когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин,
който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да
разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато
формално е налице такова посочване, но посочения в Договора размер на ГПР
не съответства на действително прилагания между страните. И в трите
хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото
потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер
на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК му признават и
гарантират. В конкретния случай не е посочен начина на определяне на ГПР,
но е налице и спор дали посоченият в договора годишен процент на
разходите в размер на 49.07 % отговаря на действително приложимия между
страните ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В чл. 19, ал. 3 от ЗПК е посочено, че
при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се
включват разходите: които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит;различни от покупната
цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на
стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в
брой или чрез кредит; за поддържане на сметка във връзка с договора за
потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент,
18
позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или
погасяването на кредита, както и други разходи,свързани с извършването на
плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в
друг договор, сключен с потребителя.В конкретния случай се установи, че
при посочване на ГПР в размер на 49. 07 % в договора, не са взети предвид
разходите по споразумението за предоставяне на пакет допълнителни услуги.
При включване на тези разходи, то ГПР расте. Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент,
която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 32,
ал. 4 е нищожна.Нищожно са клаузите за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги и поради следното: В същото е уговорено
възнаграждение, дължимо на кредитора от длъжника за пакет от услуги,
изброени изчерпателно, като право на длъжника, с уговорката,че е възможно
да ги ползва всички или по отделно. Същевременно цената им е уговорена
глобално, а не индивидуално, което е в разрез с изискванията на чл. 10а, ал. 4
от ЗПК, предвиждащ видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони да бъдат ясно и точно определени. Липсата на яснота за
всяка от услугите, индицира отсъствието на възможност за длъжника да
влияе върху съдържанието на горните клаузи. Същите са били известни на
кредитора към момента на сключване на договора за потребителски кредит,
тъй като договорът за допълнителни услуги е сключен едновременно с
договора за потребителски кредит. Поради това дължимите за тях
възнаграждения представляват разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се
включи в размера на ГПР. Така реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане
на допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство,
чиято стойност не е включена в определения в договора за кредит ГПР и води
до значително, дори драстично увеличение на тежестта на задължението на
заемателя. По този начин се стига до заобикаляне на ограничението на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, който забранява ГПР да бъде по-голям от петкратния размер на
законната лихва, особено като се има предвид, че уговореният в договора за
кредит ГПР е в размер на 49.07 %, като в тази стойност не е включено
възнаграждението за допълнителните услуги. Освен това, споразумението
предвижда предварително плащане, т. е. за бъдещи неясно формулирани
19
несигурни събития.Нещо повече, договорено е възнаграждение за кредитора,
което длъжникът дължи за практически гарантирани от законодателя
възможности. Следва да се отбележи и противоречието на споразумението
със забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия,свързани с усвояване и управление на
кредита.Споразумението за допълнителни услуги е сключено в нарушение на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Добрите нрави са
неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи
принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. За
противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се
използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг.Поемането на задължение от страна на
кредитополучателя да заплати възнаграждение за допълнителни услуги, чието
предоставяне представлява бъдещо несигурно събитие, е уговорено
единствено в интерес на заемодателя. То увеличава неимоверно тежестта на
задължението на потребителя, тъй като се кумулира към задълженията му по
договора за заем, внася значително неравноправие в правоотношението, а
престациите на страните са явно нееквивалентни. Касае се за потребителски
договор, при който едната страна е по-слаба икономически от другата и се
ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК. Уговарянето на възнаграждение
за допълнителни услуги третира неравноправно икономически по-слабия
участник в оборота,като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг. Поемането на задължение от
потребителя да заплати възнаграждение за посочените допълнителни услуги
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20 във
връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като принципите на добросъвестност и
справедливост в договарянето изискват потребителят да заплаща такса за
реалното ползване на определена услуга, а не за бъдещо и хипотетично
ползване на такава, както е уговорено в случая.
Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП неравноправната клауза се преценява към
датата на сключване на договора, поради което последващото ползване на
една или повече от допълнителните услуги е ирелевантно и не превръща
неравноправната клауза в равноправна. В случая възнаграждението се дължи
само за възможността да бъдат предоставени допълнителните услуги, без към
20
момента на сключване на договора да има яснота дали и кои от тези услуги
ще бъдат реално ползвани от потребителя. Възможно е въпреки заплащането
на услугите, на практика те изобщо да не бъдат реализирани. Предвид
изложеното и при съпоставка с уговорения начин за събиране сумата от
споразумението – като част от ежемесечната вноска по кредитния договор,
недвусмислено го окачествява като средство за заобикаляне на закона, с оглед
набавянето на допълнителни плащания, извън договорените и законово
предвидените възможности. Следователно,налице е неравноправна клауза,
която е нищожна като противоречаща на закона и не може да породи
желаните правни последици. Не на последно място съдът счита, че съгласно
чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна.Предвидените клаузи по допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“ са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В Глава IV от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на
договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя
и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е
съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на а от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски
кредити. Разгледан в този аспект, цитираните по-горе договорни клаузи се
намират в пряко противоречие с преследваната цел на транспонираната в ЗПК
Директива. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Налице е
нарушение на Директива 93/1 3/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в
българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 3 от
Директива 93/1 3/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не
са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. В Директива 93/1 3/ЕИО е регламентирано, че не се счита за
индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и
следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното
съдържание, каквито безспорно са съдържащите се в Договор за възлагане на
поръчителство. В тази насока е и практиката на Съда на Европейския съюз-
Решение по дело С-618/10, Решение по дело С-415/11, и цитираната в него
практика.Установява се от договорните клаузи, чиято недействителност се
21
иска да бъде прогласена от съда, че с уговарянето им от страните е налице
нарушение и на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК, тъй като ответникът като
кредитор не може за изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, като ал. 4 на цитирания по-
горе член от ЗПК предвижда, че видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. Видно от сключения между страните
договор за потребителски кредит е, че допълнителните услуги „Фаст“ и
„Флекси“ не са ясно и точно определени, фиксирана е само сумата на всяка
едно от двете услуги, без да е ясно в какво се изразяват те, как и определен
размерът на всяка едно от тези услуги, ползвани ли са от ищеца в качеството
му на потребител, което означава, че кредиторът не се е съобразил с
цитираните законови разпоредби на ЗПК при сключването на договора за
потребителски кредит с ищеца. Предвид изложеното дотук, съдът намира, че
в конкретният казус клаузата, съдържаща се в Раздел VI „Параметри" от
Договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и ответника
„Профи Кредит България“ ЕООД, която предвижда заплащането на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" в размер на 680.00
лева и клаузата съдържаща се в Раздел VI "Параметри" от Договор за
потребителски кредит, сключен между него и „Профи Кредит България“
ЕООД, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1105.00 лева, страдат от
съществени пороци и в този си вид те не могат да породят правни последици
за страните. Наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски
кредит обаче не води до неговата нищожност, а същият следва да се прилага
без тези клаузи.
С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че
посочените условия от сключения между страните договор са неравноправни
клаузи и като такива следва да бъдат обявени за нищожни.
Предвид крайния изход от правния спор право на разноски има ищеца,
тъй като се уважава претенцията за прогласяване нищожността на клаузите
от раздел VI от договора за потребителски кредит.Ищецът е направил
разноски пред първата инстанция, представен е списък на разноски
/Адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие за
първия уст.иск - основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на 480 лева с ДДС,
22
Адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие за
втория уст.иск - основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на 493.20 лева с
ДДС,заплатена държавна такса в размер на 100 лева/.Ищецът е представляван
от адвокат М. В. М.-ПАК, ул.“Пещерско шосе“№81, ет.3, ап.Б, като видно от
представеното пълномощни е уговорено, че осъществяваното процесуално
представителство ще бъде безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата (материално затруднено лице). Затова на основание чл. 38, ал.
2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и с оглед резултата от правния спор
процесуалният представител на ищеца има право на сума в размер на 400,00
лева, а по т.2-410.50 лева - възнаграждение за безплатно представителство
пред настоящата инстанция. Съгласно трайно установената практика на ВКС
се приема, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по 3ДДС,
дължимото възнаграждение сьгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от
ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати
дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се
счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид посочената
правна норма, върху минимално дължимото според Наредба № 1/09.07.2004 г.
възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присьдят в
полза на адвоката, съответно адвокатското дружество, включително и в
случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското
възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата сдържаща се в раздел VI /шести/
“Параметри“ от Договор за потребителски кредит №******/12.10.2022г.,
сключен между ищеца Н. Д. Т., ЕГН ********** от град Димитровград,
ул.“Хр.С.“№**-**-* и ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град София, кв.Мотописта,
бул.“България“49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав Н.Николов,
Цветелина Г.СТ.а и Ярослав Чулак, която предвижда заплащането на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 680
23
лева, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22, вр.чл.10а,чл.11,чл.19 ЗПК,
чл.143 ал.1 от ЗЗП.
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата сдържаща се в раздел VI /шести/
“Параметри“ от Договор за потребителски кредит №******/12.10.2022г.,
сключен между ищеца Н. Д. Т., ЕГН ********** от град Димитровград,
ул.“Хр.С.“№**-**-* и ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град София, кв.Мотописта,
бул.“България“49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав Н.Николов,
Цветелина Г.СТ.а и Ярослав Чулак, която предвижда заплащането на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1105
лева, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, вр.чл.22,вр.чл.10а,чл.11,чл.19 ЗПК, чл.143
ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за
адвокатурата „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, да
заплати на адвокат М. В. М.-ПАК, ул.“Пещерско шосе“№81, ет.3, ап.Б сума в
общ размер на 973.20 лева с ДДС - възнаграждение за безплатно процесуално
представителство пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.
„В“ , да заплати на Н. Д. Т., ЕГН ********** от град Димитровград,
ул.“Хр.С.“№**-**-*, разноски по делото в размер на 100/сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Хасковски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на съобщение до страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
24