Присъда по дело №615/2016 на Районен съд - Велико Търново

Мотиви към присъда от 28.04.2016г., по НОХД № 615/2016г. по описа на ВТРС.

 

ОБВИНЕНИЕТО  е срещу  Г.Д.Н., ЕГН: **********, роден на *** г. в гр. В. Търново, постоянен адрес:*** * № *, * *  в това, че :

На 18.03.2016 г., на стар път, свързващ гр. .. с гр. ., в посока към гр. ., управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „ФГ" с per. № ........, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда - 1,46 на хиляда, установено по надлежния ред - с химическа експертиза номер 111-90/21.03.2016 г. на БНТЛ при ОДМВР В. Търново, след като е осъден със споразумение по НОХД №786/2013 г. за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда - престъпление по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.

Подс. Н., не оспорва факта на употребата на алкохол, но твърди, че не е шофирал, а само се е намирал в автомобила, който бил спрян на пътното платно поради техническа повреда. Моли да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.  

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното : Видно от приложената по делото справка за съдимост подс. Г.Д.Н., роден на *** г. в гр. В. Търново, постоянен адрес:*** * № *,* с ЕГН: **********, с влязло в сила споразумение от 27.05.2013г., по НОХД 786/2013г. на ВТРС, за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, извършено на 22.04.2013г., е признат за виновен и му е наложено наказание пробация. По отношение на това осъждане е отчетена реабилитация по чл.88а от НК.

От обясненията на подс.Георгиев и показанията на св.С., св.Н. и св.Ц., се установи, че на през нощта на 17 срещу 18.03.2016г подс.Н., след като изпил в дома си в гр.. няколко бири решил да отиде до гр.В.Търново, кв."Чолаковци" и да си закупи още бира. На връщане управлявания от него автомобил получил техническа повреда и спрял напречно на пътното платно на стария път между кв.Чолаковци и гр...

Към 6.15 часа сутринта, на 18.03.2016г., по същия пътен участък  преминавала  св.Ц., която се прибирала с автомобила си от работа. Като забелязала, че на пътя има спрял автомобил напречно на пътното се намалила и спряла до него. Подала сигнал с клаксон но реакция не последвала. След като видяла, че водача седи неподвижно, с глава опряна на страничното стъкло и не реагира на подадения сигнал, св.Ц. се обадила на тел.112 и продължила.

По повод на подадения сигнал на мястото били изпратени 18.03.2016 г. св.В. И. С. и  св.Н.А.Н., двамата служители на сектор „Пътна полиция" при ОД МВР ... Като пристигнали на мястото, видел на средата на пътното платно има спрян лек автомобил. Шофьорската врата на автомобила била отворена и водачът на същият правил опити да запали двигателя, като с контактния ключ задействал стартера на автомобила.

На зададения от въпрос защо се намира в средата на пътното платно подс.Н. отговорил, че има технически проблем и за това автомобила е спрял на пътното платно. Полицейските служители му разпоредили на пусне автомобила по инерция и да го спре встрани от пътното платно за да не препятства движението. Подс.Н. пуснал автомобила по инерция на заден ход и криволичейки го спрял на банкета в насрещното  платно, а не на мястото указано от полицаите. Неуверените реакции на водача и наличието на празни кенове от бира в близост до автомобила усъмнили св.С., че водачът може и да е употребил алкохол.  След като била извършена проверка на документите на водача св.С. поканил подсъдимия да даде проба за алкохол с техническо средство. След първоначалния отказ подс.Н. склонил и дал проба, като апарата отчел положителна проба над 1.2 на хиляда.

Св. С. издал на подс. Н. талон за медицинско изследване с бл. № 0357767/18.03.2016 г., които той подписал и получил екземпляр от него в 06.30ч., на 18.03.2016г. - видно от приложения по делото екземпляр. Двамата свидетели откарали  св. Н. със служебния автомобил до МОБАЛ-.., където му била е взета кръв за химическо изследване.

Видно от заключението по извършената на 21.03.2016г. химическа експертиза, във взетата проба от подс.Н. се установила концентрация на алкохол от 1.46 промила.

Видно от приложената справка от сектор ПП при ОДМВР – В.Търново,  подс.Н. е правоспособен водач, притежаващ категории В АМ. СУМПС е отнето със заповед за налагане на ПАМ от 18.03.2016г., приложена по делото.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи :                            Относно повдигнатото обвинение за престъпление по чл.343б, ал.2, вр. с ал.1 от НК, съдът достигна до правния извод, че е неоснователно и подс. Н. бе признат за невинен. Установи се, че не е налице основния квалифициращ признак с оглед субекта на престъплението, а именно деянието да се явява извършено, след като деецът е бил осъден за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Пълната реабилитацията по чл.88а от НК, заличава всички последици, които законът свързва с факта на осъждането, независимо от предвиденото в друг закон или указ. В случая не се касае за повторност по смисъла на чл.28 от НК, за да е приложимо изключението по чл.30, ал.1, изр.  второ от НК, въпреки известните прилики с признака от състава  по чл.343б, ал.2 от НК.

С деянието си, при същата обстановка от фактическа страна, като описаната в обстоятелствената част на повдигнатото обвинение,  подс.Н. е осъществил престъпния състав по чл.343б, ал.1 от НК.  

От обективна страна, е управлявал МПС, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила мила – 1.46 промила, установена по надлежния ред.

Всъщност основния спорен момент в производството е относно изпълнителното деяние, т.е. дали с действията си подс.Н. е осъществил управление на МПС. В тази връзка по делото се установи, че същият е употребил алкохол, както преди да предприеме пътуването си до гр.В.Търново, така и по време на престоя с автомобила на пътното платно, поради настъпилата техническата повреда. Безспорно се установи, че водачът е стоял на шофьорското място, правил е опити да приведе отново автомобила в движение, но само техническата причина е препятствала запалването на двигателя. Освен това, същия е осъществил и движение, макар и на свободен ход. В това отношение в практиката се приема, че под управление следва да се разбира и присъствието на водача в автомобила на шофьорското място, боравенето с уредите за управление и привеждането в работен режим на двигателя. Последното не се е реализирало единствено поради технически проблем, а не като последица от доброволен отказ от страна на подс.Н.. Ето защо, съдът приема, че с действията си  подс.Н. е осъществил управление на автомобила при наличие на съставомерна концентрация на алкохол в кръвта.  

 От субективна страна, при извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, е действал умишлено, при форма на вина – пряк умисъл, като е съзнавал обществената опасност на деянието, знаел е за съществуващата забрана да се управлява МПС, след употреба на алкохол в установените количества, но въпреки това е извършил престъпното деяние.

Въпреки, че подс.Н. е реабилитиран и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, не са налице условията за прилагане на този институт. Процесното деяние е извършено на при действието на редакцията на чл.78а, ал.5 от НК / ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г./. Тази разпоредба изключва от приложното поле на чл.78а, ал.1-5 от НК, престъпления при които деецът е бил в пияно състояние. Законът не съдържа легална дефиниция на това понятие, следователно в конкретния случай меродавен е критерият на състава, а именно – наличие на алкохол в кръвта над 1.2 промила. Престъплението по чл.343б от НК, по необходимост се осъществява само в пияно състояние, като задължителен обективен признак на състава. Разпоредбата на чл.78а, ал.6 от НК, не прави разлика между основен и квалифициращ признак, поради което се налага изводът, че забраната важи относно всички състави на престъпления в които от обективна страна е предвиден признак “пияно състояние” – независимо от това дали е предвиден от законодателя,  като основен или квалифициращ белег.

При индивидуализацията на наказанието, съдът се ръководи от наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито се явяват чистото съдебно минало на дееца, с оглед на настъплата  пълна реабилитация, добрите личностни данни и направените самопризнания по фактите.   Ето защо,  като взема предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, счете, че следва да се наложи наказание в минималния предвиден размер, а именно - лишаване от свобода за срок от една година. Целите на наложеното наказание, според съда, могат да се постигнат и при отлагане на изтърпяването му, като за това са налице и предпоставките на чл.66, ал.1 от НК – деецът не е осъждан за престъпление от общ характер на лишаване от свобода и  за поправянето му не е наложително да изтърпи ефективно наказанието. Целесъобразен се явява изпитателен срок от три години.

Относно задължително предвиденото наказание - глоба, съдът като взе предвид имущественото състояние на подс.Н. от приложената по делото декларация, намери че следва да се индивидуализира към минималния размер от 250 лева.

За засилване на превъзпитателния ефект, съдът достигна до извода, че спрямо подсъдимия е целесъобразно да се предприемат мерки, които да  подпомогнат въздействието  на наложеното наказание. Ето защо, на чл. 67, ал.3 от НК, съдът постанови през изпитателния срок на отложеното наказание спрямо подсъдимия да бъде изпълнявана „ПРОБАЦИОННА МЯРКА” по чл. 42а, ал.2, т.2 – НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител.

Относно наказанието по чл.343г, вр. с чл.343б, ал.1 от НК, съдът счете, че с цел осигуряване на превантивната функция е целесъобразно инвидиуализирането на  наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА. Подс.Н. въпреки, че признава фактите по делото, не показва критично отношение към извършеното и не съзнава престъпния му  характер. Ето защо, за постигане на индивидуалната превенция и е наложително лишаването му от право да бъде за по-продължителен период, тъй-като е пряко свързано с осигуряване безопасността на движението по пътищата от една страна, а от друга със постигане на предупредителния ефект на наказанието. Освен изложеното съобразно задължителната тълкувателна практика на ВС, наказанието лишаване от право не може да бъде за срок по-кратък от наказанието лишаване от свобода, когато се налагат заедно за едно и също деяние. От този срок, при изпълнение на наказанието, на осн. чл.59, ал.4 от НК, следва да се приспадне времето през което подс.Н. е бил лишен по административен ред, считано от отнемането на СУМПС на 18.03.2016г.

При този изход на делото на осн. чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подс.Н. да заплати по сметка на ВТРС, направените в наказателното производство разноски в общ размер от 37.10 лева, както и 5.00 лв. - ДТ, в случай на  служебно издаване на изпълнителен лист.

По тези съображения, съдът постанови присъдата.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :