Определение по дело №2190/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 1073
Дата: 26 юли 2019 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20181510102190
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

     ГО, V-ти

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

26.07.

 

2019

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Мирослав Саневски

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

2190

 

2018

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж „Мецанин“, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, чрез пълномощника юрисконсулт Д.А., срещу В.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79 и чл.92 от ЗЗД.

Процедурата по размяна на книжа е спазена. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представител адв. Е.М.-П..    

В съответствие с чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи препис от настоящото определение. Съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

           1. Обстоятелства,  от които  произтичат претендираните права и направените възражения: 

Ищецът твърди, че на 27.03.2017г., между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като Заемодател и В.В.М., като Заемател е сключен Договор за паричен заем № 2776775, при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 550.00 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на договора, с което Заемодателят е изпълнил задължението си. В.В.М. се е задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 597.66 лв., ведно с договорната лихва, на 21 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 28.46 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва). По договора за паричен заем, В.В.М. е извършвала плащания в общ размер на 181.00 лв.

Съгласно клаузите на договора за заем, на ответника е начислена договорна лихва в размер на 35.54 лв. за периода от 04.04.2017г. - датата на първата вноска до 22.08.2017г. - датата на настъпване на падежа на договора.

Освен това, ответникът се е задължил в 3- дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка, която се начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключване на договора и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 220.70 лв.

На 30.01.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) и Приложение № 1 към него от 01.04.2018г., по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявление е образувано ч.гр.д.1269/2018г. по описа на РС-Дупница, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Предвид горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че същата му дължи следните суми: 476.74 лв.-главница по Договор за паричен заем № 2776775/27.03.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане; 35.54 лв.-договорна лихва за периода от 04.04.2017г. до 22.08.2017г. и 220.70 лв.-неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Претендира и присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.

           В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представител, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Особеният представител прави възражение за недействителност на клаузи на сключения договор за кредит, поради противоречието им с императивни разпоредби на ЗПК, ЗЗП и добрите нрави. Възразява, че цесията на процесното вземане не е била надлежно съобщена на длъжника, поради което не е произвела действие спрямо него. Излага пространни правни съображения.

2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:           

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.  9 и сл. от ЗПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ответникът е непревил възражение за нищожност на клаузи от договора за кредит, поради противоречието им с разпоредби на ЗПК, ЗЗП и добрите нрави.

3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.

           4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: не са налице.

           5. Разпределение на доказателствената тежест:

           На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, при условията на чл. 153 от ГПК. Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания, или възражения. Ищецът следва да докаже, че вземането е съществувало в полза на цедента за претендирания период: сключването на договора за заем, предаването на сумата по договора, поемането на задължение от ответника да върне посочената в договора сума, дължимостта на претендираната неустойка, основанието и размера на претендираните суми за такси и разноски, както и че процесното вземане му е надлежно цедирано от първоначалния кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Ответникът следва да докаже и всички твърдени обстоятелства, от които черпи за себе си изгодни правни последици.

           На основание чл.146, ал.2 от ГПК, съдът указва на страните, че не са налице обстоятелства, за които не сочат доказателства.

Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, да се изиска ч.гр.д. 1269/2018г.  по описа на РС – Дупница.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

          

           НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.09.2019г. от 10:05ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

            ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба документи като доказателства по делото.

ИЗИСКВА за прилагане ч.гр.д. 1269/2018г. по описа на РС – Дупница.

            ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение  на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

           Определението не подлежи на обжалване.

                                                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: