№ 11992
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110166232 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
54480/14.02.2025 г./ на ************* ЕАД срещу ЗАД „****************“ АД, с която е
предявен осъдителен иск за сумата от 5 946.68 лв. – остатък от регресно вземане по
застрахователна преписка № ******************* за изплатено по застраховка „Каско“
застрахователно обезщетение за вредите по лек автомобил марка „*****************“, с
рег. № *********, причинени от застрахователно събитие, настъпило на 26.02.2024 г. на
кръстовище на републикански път I-7 с път SHU1187 /с. *********/, с включени
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 06.11.2024 г. до окончателното
плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице валидно сключен договор за
застраховка „Каско“ между него и собственика на лек автомобил марка
„*****************“, с рег. № *********. Излага, че на 26.02.2024 г. на кръстовище на
републикански път I-7 с път SHU1187 /с. *********/ е настъпило ПТП, предизвикано
виновно от водача на автомобил марка „***********“, с рег. № **************, който при
наличие на пътен знак Б-2 /„СТОП“/ не спира и отнема предимството на движещия се по
път с предимство лек автомобил марка „*****************“, с рег. № *********, при което
последният е увреден. Посочва, че във връзка с това ПТП при него е образувана
застрахователна преписка № *******************, по която щетата е определена като
тотална и на увреденото лице е определено застрахователно обезщетение в размер на 57 720
лв., равняващо се на пълната застрахователна стойност на увреденото имущество, от което
реално е изплатена сумата от 55 836.90 лв. след извършено прихващане на задължения,
както и е платена сумата от 1 731.60 лв. – за репатриране на увреденото имуществото, и
сумата от 118.80 лв. – за сервизни услуги, като са сторени ликвидационни разноски в размер
на 25 лв. Поддържа, че към момента на събитието виновният за произшествието водач е
имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. Твърди, че
е поканил ответника да изплати регресно задължение в общ размер на 45 046.60 лв.,
представляващо сбор от следните суми: 43 290 лв. – 75 % от действителната стойност на
увредения автомобил; 1 731.60 лв. – сума за репатриране на автомобила; 25 лв. –
ликвидационни разходи, но той е извършил частично плащане на сума в размер на 39 099.92
1
лв., поради което ищецът претендира остатъка.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск. Признава посочения в исковата молба механизъм на ПТП и вината
на застрахования при него водач, както и плащането на застрахователно обезщетение от
ищеца на собственика на увредения автомобил в твърдяния размер и плащането от
ответника по регресната претенция на ищеца на сума в размер на 39 099.92 лв. с включени
ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Счита, че платената от него сума е достатъчна,
защото ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в завишен размер, като неправилно
не е приспаднал стойността на запазените части. Оспорва дължимостта на сумата от 1
731.60 лв. за репатриране на увредения автомобил, като твърди, че деформациите не са го
засегнали до степен, че да не може да се движи на собствен ход, поради което оспорва
необходимостта от репатрирането. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като той може да
предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Предпоставките за предвидената суброгация са следните: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят – ищец да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение за настъпило в срока на договора застрахователно събитие и за
увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ.
договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”,
като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата
молба имуществени вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от
виновното и противоправно поведение на водач, за когото е имало към датата на събитието
валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника. Доказването на тези
обстоятелства съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е в тежест на ищеца.
В случая с Определение № 18717/25.04.2025 г., в което е инкорпориран изготвеният
от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения от страните, са признати за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: наличие към процесната дата на
действително застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на лек автомобил марка „*****************“, с рег. № *********; наличие към
процесната дата на действително застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника за автомобил марка
„**********“, с рег. № **************; изплащане от ищеца на увреденото лице на
застрахователно обезщетение във връзка с процесното събитие в размер на 55 836.90 лв., за
определянето на което е сторил обичайни ликвидационни разноски в размер на 25 лв., както
и плащането от ищеца на сумата от 1 731.60 лв. – за репатриране на увредения лек
автомобил; получаване от ответника на регресната покана на ищеца; плащане от ответника
по регресната претенция на ищеца на сума в размер на 39 099.92 лв.
Предвид изложеното по делото е установено възникването на регресно вземане на
ищеца в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско“ на увредения
автомобил срещу ответника в качеството му на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния за настъпване за ПТП водач.
Единственият спорен по делото въпрос касае размера на регресното вземане на
ищеца, по който въпрос съдът намира следното:
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
2
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Следователно
целта на застрахователното обезщетение е да се стигне до пълно репариране на
вредоносните последици. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл.
400, ал. 2 КЗ/.
Съдебната практика приема, че ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок,
обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се
заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В
този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на
производство на автомобила /3 или 5 или 7 години в зависимост от конкретно определения
от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно има
характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални.
Следователно при тази хипотеза при настъпване на застрахователно събитие увреденото
лице ще бъде изцяло удовлетворено, ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с
нови оригинални такива.
При положение обаче, че разходите за поправка са близки или надвишават стойността
на цялата увредена вещ, е икономически необосновано да се обезщетяват тези разходи
вместо да се обезщети стойността на цялата вещ, с което увреденият би могъл да си купи
вещ със същото качество. Ето защо при увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност, съгласно чл. 390,
ал. 2 КЗ е налице тотална щета на МПС и размерът на обезщетението е равен на
действителната стойност на цялата увредена вещ към момента на увреждането. Съдебната
практика приема, че от дължимото от застрахователя обезщетение следва да се приспадне
стойността на запазените части към момента на настъпване на ПТП.
В настоящия случай страните не спорят, а и от представеното Свидетелство за
регистрация е видно, че увреденият автомобил към момента на настъпване на
застрахователното събитие е бил с валидна фабрична гаранция, от което следва, че той е
подлежал на ремонт единствено в оторизиран за това сервиз. От заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, което е прието без оспорвания на страните и което съдът
кредитира като обективно, компетентно и обосновано, се установява, че стойността,
необходима за възстановяването на лек автомобил марка „*****************“, изчислена
на база цените в официалния сервиз към датата на ПТП, е 39 099.92 лв., респ. именно тази
стойност съответства на действителния размер на щетите. Изяснява се от заключението, че
действителната стойност на лек автомобил марка „*****************“ към момента на
настъпване на застрахователното събитие е била 56 583 лв. При съпоставка на сумите е
видно, че не е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй като стойността,
необходима за възстановяване на автомобила, представлява 69.10 % от неговата
действителна стойност.
Съгласно Глава 3, Раздел 6, т. 8 от Общите условия по застраховка „Каско Стандарт“
на ищеца при настъпване на застрахователно събитие на територията на Република
България, покрито по полицата, в резултат на което застрахованото МПС не може да се
движи на собствен ход, в застрахователното обезщетение се включват и транспортните
разноски по репатриране от мястото на събитието до най-близкото място, където може да се
извърши провизорен ремонт, позволяващ безопасното придвижване на МПС на собствен
ход, като услугата по репатриране се предоставя от асистанс компания, с която
застрахователят има сключен договор, а ако репатрирането е извършено от друг превозвач,
размерът на възстановимите транспортни разходи се определя след предоставяне на
документ от съответния превозвач и не може да надхвърля цените на услугите, предоставени
от асистанс компанията, с която застрахователят има сключен договор. В случая от
заключението на съдебно-автотехническата експертиза се изяснява, че след произшествието
лек автомобил „*****************“ не е имал възможност да се движи на собствен ход.
3
Това е наложило да бъде репатриран от асистанс компанията, с която застрахователят има
сключен договор, във връзка с което са направени разходи в размер на 1 731.60 лв., които са
били заплатени от ищеца. От същото заключение се установява, че заплатените от ищеца
разходи за репатриране в случая са по-ниски от средните пазарни цени за такава услуга.
Същевременно общият размер на застрахователното обезщетение, включващо и признатите
транспортни разходи, не надхвърля застрахователната сума по договора от 57 720 лв.
Следователно за ищеца в качеството му на застраховател по имуществена застраховка
„Каско“ е възникнало задължението за плащане на всички транспортни разходи и той
действително ги е платил.
Функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ от застрахованата отговорност на делинквента предполага
размерът на отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на отговорността на
делинквента, ако не е надхвърлена застрахователната сума /чл. 429 КЗ/. На увреденото лице
се дължи съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане, т. е. само за непосредствените
вреди. В конкретния случай несъмнено увреждането на самите автомобилни части при
процесното ПТП, водещо до намаляване на стойността на автомобила, както и сторените
разходи за неговото репатриране, представляват такива непосредствени вреди под формата
на претърпени загуби. При деликтната отговорност се обезщетява негативният интерес,
което означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото
състояние, в което той е бил преди деликта, поради което обезщетението следва да бъде
равно на паричната сума, необходима за постигането на тази цел, т.е. от значение е
действителната стойност на вредите към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Обезщетяването по по-високи цени от средните пазарни надхвърля обема на
отговорността на делинквента, респ. на неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“. Дори и застрахователят по застраховка „Каско“ да е заплатил обезщетение,
изчислено по по-високи цени, същото не следва да се взема предвид при определяне на
задължението на делинквента, респ. на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, ако заплащането на средната пазарна цена е достатъчно за пълното
репариране на вредите.
В случая не се установява наличието на тотална щета на лек автомобил марка
„*****************“, а се изяснява, че действителната стойност на нанесените по него
щети към датата на събитието се равнява на сумата от 39 099.92 лв., а ищецът е определил и
заплатил застрахователно обезщетение в завишен размер.
Съдът намира, че за ответника в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е възникнало задължение да
плати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 40 856.52 лв., формирано като
сбор от сумата от 39 099.92 лв., представляваща действителната стойност на вредите по
лекия автомобил, транспортните разходи в размер на 1 731.60 лв. и ликвидационните
разноски в размер на 25 лв. Доколкото преди завеждане на настоящото дело ответникът е
погасил част от регресното си задължение – до сумата от 39 099.92 лв., то дължимият
остатък е 1 756.60 лв.
Следователно предявеният иск е частично основателен – за сумата от 1 756.60 лв., а за
разликата над нея до пълния предявен размер подлежи на отхвърляне. Ответникът дължи и
законната лихва върху главницата, считано от 06.11.2024 г. до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски за производството възниква за двете
страни.
На ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски, съразмерно на
уважената част от иска и възлизащи на сумата от 429.86 лв., както следва: 71.36 лв. –
държавна такса; 90 лв. – депозит за вещо лице; 268.50 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
На ответника се дължат на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК разноски, съразмерно
на отхвърлената част от иска и възлизащи на сумата от 140 лв., както следва: 70 лв. –
депозит за вещо лице; 70 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
4
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „************“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. **********, да заплати на ************* ЕАД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. *********, следните суми: на основание чл. 411 КЗ
сумата от 1 756.60 лв. – остатък от регресно вземане по застрахователна преписка №
******************* за изплатено по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за
вредите по лек автомобил марка „*****************“, с рег. № *********, причинени от
застрахователно събитие, настъпило на 26.02.2024 г. на кръстовище на републикански път I-
7 с път SHU1187 /с. *********/, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва от 06.11.2024 г. до окончателното плащане; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
429.86 лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска частично – за разликата над
1 756.60 лв. до пълния предявен размер от 5 946.68 лв.
ОСЪЖДА ************* ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. *********, да заплати на „************“ АД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. **********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК
сумата от 140 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5