Р Е Ш Е Н И Е
№
179
гр. Русе, 26.07. 2023 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Русе, в открито заседание на 12 юли през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА
ДЯКОВА
при секретаря Галина Кунчева и в
присъствието на прокурора Георги Манолов като
разгледа докладваното от
съдията Димитрова а.н.д. №144 по описа на съда за
2023 година, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във
вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.
Постъпила е касационна жалба от А.Х.П.
***, депозирана чрез пълномощник адв. Д.С. ***, против Решение № 224 от 04.04.2023 г., постановено по АНД № 326/2023
г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 38-0003182/25.11.2022 г., издадено от директора на РД „Автомобилна
администрация“, гр. Русе, с което за нарушение на чл.8, §6, второ тире, изр. 1
от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и съвета от 15 март 2006
година, във връзка с чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвПР (Закона за автомобилните
превози), на основание чл. 93б, ал.10, т.3 от ЗАВП, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.
В жалбата се навеждат касационни
основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон съществени нарушения на
процесуалните правила. Касоторът счита, че неправилно е била ангажирана
административно-наказателната му отговорност, тъй като събраните в хода на
производството доказателства са недостатъчни и не обосноват наличието на административното
нарушение. Счита, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила с оглед оценката на доказателствата, които са довели до
нарушаване правото на защита на наказаното лице. Намира, че мотивите на
районния съд не съдържат необходимия анализ и преценка на събрания по делото
доказателствен материал.
С касационната жалба се претендира
отмяна на решението на РС – Русе и вместо него да се постанови друго, с което
да се отмени наказателното постановление.
Касационният
ответник – Директорът на Регионална дирекция „АА“ - Русе, не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалба.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена е в
срока по чл. 211, ал.1 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН и от надлежна
страна, поради което е процесуално допустима
за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да потвърди
оспореното пред него наказателно постановление въззивният съд е приел за
безспорно установено, че на 26.08.2022
г. около 18.45 ч. в гр. Русе, КПП хижа Приста, посока на движение гр. Русе,
като водач на товарен автомобил марка „Мерцедес, кат. №3 с рег. № ********, оборудван
с дигитален тахограф марка STONERIDGE, със съответен сериен номер и
прикачено към товарния автомобил полуремарке Кнапен К 100 от кат.№“ с рег. № ********,
управлявайки посоченото МПС като извършва обществен превоз на товар, попадащ в
обхвата на Регл.(ЕО) 561/2006 от село П. К. за град М., видно от товарителница
№ 0158442 от 26.08.2022 г. жалбоподателя
П. на дата 17.08.2022 г. като водач на МПС-то не е ползвал намалена седмична
почивка от най-малко 24 последователни часа след шест 24 часови периода от
предходната седмична почивка, която е приключила в 15:03 ч на 11.08.2022 г. За
периода от 21.06 ч. на 17.08.2022 г. до 11:37 ч. на 18.08.2022 г., водачът е
ползвал намалена седмична почивка от 14 часа и 31 минути, като намалил
намалената си седмичната си почивка с 9 часа и 29 минути. До момента на
проверката в 18:45 ч. на 26.08.2022 г. водачът не е ползвал намалена седмична
почивка.
За установеното нарушение бил
съставен АУАН, предявен и връчен на нарушителя срещу подпис без възражения.
Такива не били подадени и в срока по чл. 44 от ЗАНН. Въз основа на фактите,
отразени в АУАН и правната квалификация на деянието било издадено и атакуваното
пред районния съд наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка
въззивният съд приел за установена въз основа на събраните по делото писмени
доказателства приложени към преписката, както и събраните в съдебното
производство гласни такива, чрез разпита на актосъставителя К..
Така постановеното решение е
правилно.
Настоящият съдебен
състав споделя изцяло изводите на Русенския районен съд, изложени в решението,
предмет на касационната проверка, като намира развитите касационни възражения
за неоснователни.
За да потвърди
оспореното пред него наказателно постановление въззивният съд е приел, че както
АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона
форма и със съдържание, отговарящо на изискванията на закона. Приел е, че и в
акта, и в наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението,
датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, и
законовите разпоредби, които са били нарушени. В наказателното постановление
подробно са описани всички извършени действия по установяване на
административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, касатор в
настоящото производство, посочена е съответната нарушена разпоредба, както и за
размера на наложеното административно наказание.
Районният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, извършил е цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление, като не е нарушил и процесуалните
правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства и
е обсъдил доводите на страните. В мотивите към решението е направено подробно
изложение на установените по делото фактически обстоятелства.
Изложените пред
настоящата инстанция възражения на касатора
практически преповтарят съображенията му, развити пред въззивния съд, на
които възражения районният съд е дал мотивиран отговор в решението си.
Възраженията на
касационния жалбоподател, че описанието на нарушението е неясно, тъй като не
ставало ясно каква почивка и кога е следвало да ползва водача и каква почивка и
кога реално е ползвал, са неоснователни.
В хода, както на
административно-наказателното произвоство, така и в производството пред
въззивния съд са събрани достатъчно доказателства, от които безспорно се
установява кога е била ползвана предходната почивка от водача, периода на
непрекъснато управление на автомобила, както и кога е следвало да се ползва
намалената седмична почивка. Изрично е посочено, че седмичната почивка трябва да започне от 18:45
ч. на 26.08.2022 г. и приключи в 18:45 ч. на 27.08.2022 г., видно от
компютърните разпечатки от тахографа на водача. Посочен е ясно периода на
намалената седмична почивка с повече от 4 часа- с 9 часа и 29 минути.
Изпълнителното деяние
е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от
правна страна, чрез точно словесно описание на поведението, с което се
осъществяват съставите на нарушенията и с посочване на разпоредбите,
нарушаването на които представлява административни нарушения. Изпълнено е
изискването на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН,
доколкото наказателното постановление съдържа както санкционните разпоредби,
въз основа на които е ангажирана отговорността и са наложени административни
наказания, така материалноправните разпоредби, нарушаването на което релевира
противоправни, съставомерни от обективна страна деяния, квалифицирани като
нарушения по повдигнатото административно обвинение. В този смисъл абсолютно
необосновано е възражението на касационния жалбоподател, че не е ясно и не може
да се установи кои точно са нарушените от него разпоредби и по кои санкционни
норми са му наложени административните наказания.
Правилно
районният съд е посочил, че безспорно се установява, че от санкционираното лице
е осъществен състава на административното нарушение, за което е бил
санкциониран. Безспорно от приложените по делото доказателства - разпечатката
от дигиталния тахограф на автомобила(л. 9, 10 от въззивното дело) сочи, че
действително водачът на автомобила не е ползвал намалена седмична почивка, както
изисква по чл. 8, § 6, б. "а", (ii) от AETR, с което е нарушил
правилата, разписани в тези правни норми.
В конкретния случай, въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства по несъмнен начин
се установява, че в 15:03 часа на 11.08.2022 г. е приключила последната
нормална седмична почивка на водача. Следващата седмична почивка (намалена), П.
започнал да ползва от 21:06 часа на 17.08.2022 г., като тя продължила до 11:37 часа
на 18.08.2022 г. Съобразно относимите към казуса правни норми, подробно
обсъдени от първата съдебна инстанция, жалбоподателят е следвало да започне да
ползва следващата седмична почивка (нормална или намалена) не по-късно от края
на шест 24-часови периода от края на предходната седмична почивка, в случая не
по-късно от 15:03 часа на 17.08.2022 г. В случая обаче водачът е ползвал
намалена седмична почивка от 21:06 на 17.08.2022 г. до 11:37 ч. на 18.08.2022
г. т.е. намалил е времето, в което е трябвало да започне ползването на
намалената седмична почивка с 9 часа и 29 минути. При тези данни правилно и
обосновано е било прието както от АНО, така и впоследствие от въззивния съд, че
осъщественото от водача нарушение се изразява в неспазване на изискванията за
ползване на намалена седмична почивка, като намалението било с над 4 часа – 9
часа и 29 минути. Същото правилно е било санкционирано по реда на чл. 93б, ал. 10, т. 3 от
ЗАвПр.
Намалената седмична
почивка от 24 часа е абсолютния мининум, който водачът следва да ползва при
управлението на превозното средство, попадащи в обхвата на чл. 2, §1, б.“а“ от
Регламент (ЕО) № 561/06 г. на ЕП.
Възраженията на
касационния жалбоподател, че в НП не е описана допустимата максимална маса на
ППС, поради което не можело да се обоснове приложимост на регламента,
настоящият състав намира за неоснователно.
Съгласно разпоредбата на ЗДвП в чл. 100 - Водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него; свидетелство за регистрация на моторното превозно
средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке; В посочените в
горецитираната разпоредба документи се съдържа и категорията на МПС –то, което
е управлявано от касационния жалбоподател и което е описано в оспореното
наказателно постановление като категория N 3.
При
извършената служебна проверка на решението, съобразно нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав
намира, че същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и
от породи, водещи до нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в
сила.
Мотивиран така и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 224 от 04.04.2023 г.,
постановено по АНД № 326/2023 г. по описа на Районен съд – Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.