О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260333 12.03.2021 г. град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН съд, Гражданско отделение, II
състав
На дванадесети
март 2021 година,
в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
при секретаря
……………………………………………………………………
като разгледа
докладваното от съдията- докладчик МИШОВА
ч.гр.д.№ 1122 по
описа за 2021 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по частна жалба
от „Р.Б.“
ЕАД, със седалище в София срещу разпореждане № 260621/21.01.2021
г. по ч.гр.д.№ 325/202` г. по описа на РС- Стара
Загора, с което е било отхвърлено частично заявление му
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за сумата от
72,75 лв., представляваща комисионна за управление на кредита за периода от 05.08.2019 г. до 04.08.2020 г.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното
разпореждане е неправилно. Счита, че производството по издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист е формално и едностранно. В това
производство съдът следвало да ограничи проверката си до това дали документът е
редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.
Комисионната за управление на кредита не противоречала на добрите нрави, нито
била неравноправна и противоречаща на чл.10а, ал.2 ЗПК. Тя била посочена като дължима в самия договор и е била
свързана пряко или косвено с усвояването или управлението на кредита.
Въззивният
съд, като взе предвид доказателствата по делото и обсъди доводите в частната
жалба, намира за установено следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по заявление от 26.11.2020 г. за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК за вземане в
размер на 9396,18 лв. за главница, 355,14 лв. за възнаградителна лихва, 243,93
лв. обезщетение за забава върху редовно падежиралите вноски за периода от
05.02.2020 г. до 05.11.2020 г.; 33,60 лв. обезщетение за забава върху
предсрочно изискуемата главница; 72,75 лв. за комисионна за управление и за
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането, срещу длъжника Н.Т.Г. и Ж.Т.Г..,
двамата от ***. Посочено е, че вземането произтича от документ по чл.417, т.2 ГПК – извлечение от счетоводни книги на банката.
Посочено е, че паричното вземане е по предоставен от банката кредит по договор
за срочен банков кредит от 11.08.2015 г. по гаранционно споразумение с
Национален гаранционен фонд ЕАД от 29.05.2014 г.
Заповедният
съд е отхвърлил частично така подадено заявление, като е приел, че в случая
заявителят претендира комисионна за управление на кредита, което противоречи на
чл.10а, ал.2 ЗПК, съгласно която разпоредба кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита.
Със
заявлението е представено копие от договор за срочен банков кредит от
11.08.2015 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите
Ж.Т.Г., която е земеделски производител, и Н.Т.Г. кредит за кредитиране на МСП
клиенти (малки и средни предприятия клиенти).
При
така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна
следното :
Частната
жалба е подадена в законния 1- седмичен срок от легитимирано да обжалва лице,
поради което тя е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Вярно е, че съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни, свързани с
усвояване и управление на кредита, а процесната комисионна се отнася именно за
управление на кредита, както е посочено в самия договор. Тази разпоредба обаче
е приложима само по отношение на договорите за потребителски кредит. Според легалното определение за договор за
потребителски кредит в чл.9, ал.1 ЗПК, това е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне
на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Страни по този договор са потребителят и кредиторът, а потребител е всяко
физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.
В случая кредитът е отпуснат
и ползван от кредитополучател от сегмент
„Малки и средни предприятия“ - земеделски производител, с определена цел, във
връзка с която е поел задължения по договора, т.е. нито кредитополучателят е
потребител, нито кредитът е потребителски.
Предвид гореизложеното
въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и следва да
бъде отменено.
Воден от горните мотиви, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане №
260621 от 21.01.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 325/2021 г. по описа на
Районен съд – Стара Загора, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението на „Р. (Б.)“
ЕАД, *** по чл.417 ГПК срещу Ж.Т.Г. и Н.Т.Г.,
двамата от *** за сумата от 72,75 лв. –
комисионна за управление за периода от 05.08.2019 г. до 04.08.2020 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: