РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Луковит, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. КИРЧЕВА
при участието на секретаря Ивета Г. Димитрова
като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело №
20214320100200 по описа за 2021 година
Предявен иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.240 от ЗЗД.
Ищецът „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление: ******, представлявано от Р.В., чрез П.Т., е предявил срещу ответника Й. Д. Т.,
с адрес ****** иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума, дължима по Договор
за кредит № ********** от 11.08.2016 г., сключен между „4финанс“ ЕООД и ответницата в
размер на 600.00 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 11.08.2016 г. между "4финанс" ЕООД, с търговска марка
"Вивус", и ответника Й. Д. Т. е сключен договор за кредит № **********, след подадено от
ответницата при посредник на кредитодателя искане за отпускане на кредит, с което заявила
отпускане на сума в размер на 350.00 лева, както и използване на допълнителна
незадължителна услуга за експресно разглеждане на искането. Кредитът бил сключен за
период от 30 дни, с падежна дата - 10.09.2016 г. Сумата била отпусната на
кредитополучателя в деня на сключване на договора срещу разписка за изплатена сума.
Твърди, че на 19.08.2016 г. ответницата подала искане за отпускане на допълнителен кредит
в размер на 250,00 лева, ведно с нова услуга за експресно разглеждане. Съгласно Общите
условия кредитополучателят имал право да кандидатства допълнително преди да е върнал
първоначално отпуснатия кредит. При отпускане на допълнителен кредит, съществуващият
договор за кредит се изменял чрез подписване на нов договор за кредит, като всички
условия по съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми, оставали
непроменени и се прилагали съответно и за допълнителния кредит. Договорът бил изменен
на същата дата - 19.08.2016 г., а исканата допълнително сума била отпусната на
кредитополучателя на същия ден отново срещу разписка за изплатена сума. С изменението
на договора, към уговорената падежна дата, ответницата се задължила да върне на
кредитодателя сума в общ размер 763,62 лева, от които: 600.00 лв. - главница, 17.96 лв. -
договорна лихва за периода на отпускане на кредита и 145.66 лева - такса за експресно
разглеждане. На падежа ответницата не погасила задълженията си по договора за кредит и
изпаднала в забава, след което от 11.09.2016 г. започнало начисляване на наказателна лихва
1
по начин, описан в исковата молба. На ответника били изпратени напомнителни писма на
адреса, посочен в договора за кредит, съдържащи информация за просрочения кредит и
които били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател, като начисленото се
добавяло към общата дължима сума. Твърди се, че на 11.11.2016 г. ответницата извършила
плащане в размер на 50.00 лева, с което съгл. чл. 9.8 от Общите условия погасила
натрупаната до момента наказателна лихва и описаните такси за събиране /изпратени
писма/.
Заявява, че на 23.11.2018 г. кредитодателят „4финанс" ЕООД сключил договор
за цесия с ищцовото дружество № ВОР-2018-033/23.11.2018 г., по силата на който на
цесионера-ищец са прехвърлени вземанията по договора за кредит № **********, сключен с
ответника в общ размер на 1418,97 лева, подробно описани в Приложение № 1, ред 2726,
което е неразделна част от договора за цесия.
Цедентът упълномощил цесионера и последният изпратил уведомление за
извършената цесия до длъжника на адреса, посочен от него в договора за кредит, чрез
"Български пощи" ЕАД, върнато с отбелязване „Преместен". С настоящата молба ищецът
претендира единствено главницата в размер на 600.00 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането. Претендира и разноски.
В отговора на исковата молба ответницата възразява, че не е била запозната с
Общите условия по кредита, както и че не й е бил предоставен Стандартен европейски
формуляр и проект на договора за кредит /включващ Специалните условия на договора за
кредит и Общите условия/. Не отрича, че е кандидатствала за кредитиране и е получавала
суми от „4финанс" ЕООД, като в случая не оспорва подписа си. Прави искане, в случай, че
бъде осъдена по предявената искова претенция, за разсрочване на основание чл. 241, ал. 1 от
ГПК на изпълнението на решението съобразно имущественото й състояние.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозира писмено
становище, с което поддържа иска и моли за уважаването му.
Ответницата, редовно призована, не се явява.
След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото
съдът намира от ФАКТИЧЕСКА страна следното:
От приетия по делото договор се установява, че на 11.08.2016 г. между
„4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка
„Вивус“, и ответницата Й. Д. Т. е сключен договор за кредит № **********, по силата на
който на последния бил отпуснат потребителски кредит от 350.00 лева, със срок на
погасяване 30 дни, с падежна дата - 10.09.2016 г. Посочени са в договора другите
съществени условия-лихвен процент 40.95%, годишен процент на разходите 49.85%. Налице
е уговорка за плащане на такса експресно разглеждане 145.66 лв. В договора е отразено, че
кредитополучателят декларира, че е получил подписани от кредитора Общите условия на
договора за кредит, съгласява се с тях и ги приема като обвързващи, приложими и
представляващи неразделна част от договора за кредит. Договорът е сключен в писмена
форма на хартиен носител и съдържа саморъчен подпис на кредитополучателя –
ответницата, която не е оспорила подписа си.
Представени са Общи условия, които са неразделна част от договора за кредит,
съдържащи саморъчен подпис на кредитополучателя. Съгласно тях договорът се счита за
сключен на датата на потвърждаването му по електронната поща от кредитора и
извършването на паричния превод, след като предварително кредитополучателят го е приел
на началната страница на vivus.bg, или го е подписал на хартиен носител.
Представена е разписка, видно от която на 11.08.2016 г. ответницата е
получила от представител на „4финанс“ ЕООД сумата от 350.00 лева по сключения договор
за кредит. Разписката съдържа подписа на ответницата за клиент, както и саморъчно
изписване на имената й. Документа не е оспорен откъм авторство или съдържание.
Установява се, че на 19.08.2016 г. ответницата е подала искане за отпускане на
2
допълнителен кредит в размер на 250.00 лв., ведно с услуга за експресно разглеждане.
Съгласно т.8.2 от Общите условия, страните се съгласяват, че получаването на
Допълнителен кредит представлява изменение в съществуващия договор за кредит, като
всички параметри на съществуващия договор за кредит, с изключение на общата дължима
сума остават непроменени. Така общия размер на главницата по сключения между страните
договор за кредит № ********** възлиза на 600.00 лв. Договорът бил изменен на същата
дата - 19.08.2016 г., а исканата допълнително сума била отпусната на кредитополучателя на
същия ден отново срещу разписка за изплатена сума, неоспорена от ответницата. С
изменението на договора, към уговорената падежна дата – 10.09.2016 г., ответницата се
задължила да върне на кредитодателя сума в общ размер 763,62 лева, от които: 600.00 лв. -
главница, 17,96 лева – договорна лихва и 145.66 лева - такса за експресно разглеждане.
В хода на делото не бяха представени никакви доказателства за плащане на
главницата в размер на 600 лева по договора за кредит от страна на ответницата.
С договор за прехвърляне на вземания № ВОР-2018-033/23.11.2018 г. от
23.11.2018 г., „4финанс“ ЕООД е прехвърлило на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД
свои вземания, подробно индивидуализирани в Приложение № 1, сред които под № 2726
фигурира и вземанията по договора за кредит с ответника № **********/11.08.2016 г.
възлизащи в общ размер на 1418,97 лв.
Представено е Потвърждение за прехвърляне на вземания, видно от което
цедентът е потвърдил прехвърлянето на вземанията, предмет на договора за цесия.
С пълномощно с нотариална заверка на подписите цедентът „4финанс“ ЕООД е
упълномощил цесионера „Кредитреформ България“ ЕООД да извърши уведомяване на
длъжниците по чл. 99, ал.3 от ЗЗД, вземанията срещу които са предмет на договора за цесия.
По делото е представено уведомление за извършената цесия, изпратено на
адреса на ответника, посочен в договора и върнато невръчено.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявен е иск с правна квалификация чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.240 от ЗЗД.
Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е
реален и той се счита за сключен от момента, в който заемната сума е предадена от
заемодателя на заемателя.
В настоящия случаи съдът счита, че между „4финанс“ ЕООД и ответницата Й.
Д. Т. е налице валидно правоотношение произтичащо от сключен между страните договор за
кредит № ********** от 11.08.2016 г., изменен на 19.08.2016 г. Кредитодателят е
предоставил реално на кредитополучателя общо сума от 600 лева на два пъти – 350.00 лева
на 11.08.2016 г. и 250.00 лева на 19.08.2016 г., който факт не е спорен, а и се установява от
приетите по делото 2 броя разписки за извършено плащане, неоспорени от ответницата.
Поради това, съдът приема, че е налице валидно облигационно отношение
между „4финанс“ ЕООД и ответника, произтичащо от договор за паричен заем.
От доказателствата по делото се установява, че ищецът има качеството на
цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г., като вземането срещу
ответника е надлежно описано в Приложение № 1 към договора. Съдът счита, че
уведомлението за извършената цесия е стигнало до длъжника с получаване на исковата
молба, към която е приложено уведомление за прехвърляне на вземането, изготвено от
цедента „4финанс“ ЕООД чрез цесионера ищец, който е изрично упълномощен за това. Тъй
като този факт е от значение за спорното право, той следва да се съобрази като факт,
настъпил в хода на процеса по реда на чл.235, ал.3 ГПК.
Ответникът не е представил доказателства за връщане на предоставената на
заем сума съгласно условията на договора, поради което и исковата претенция за осъждане
3
на ответника да заплати на ищеца сумата от 600 лв., представляваща главница по Договор за
кредит № ********** от 11.03.2015 г., сключен между „4финанс“ ЕООД и ответника,
изменен на 19.08.2016 г. е основателна и следва да бъде уважена в пълния й предявен
размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението.
Предвид липсата на доказателства относно имотното състояние на ответницата
съдът не следва да уважи искането й за отсрочване на изпълнението по реда на чл. 241, ал. 1
от ГПК.
При този изход на делото разноски се дължат съобразно правилото на чл.78,
ал.1 от ГПК. Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева. На осн.
чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева. Или ответницата
следва да заплати на ищеца 150.00 лв. разноски.
Мотивиран от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. Д. Т., ЕГН **********, ****** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: ******, представлявано от
Р.В., на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.240 ЗЗД сумата от 600.00 /шестотин/ лева,
представляваща главница по Договор за кредит № ********** от 11.08.2016 г., сключен
между „4финанс“ ЕООД и ответницата, изменен на 19.08.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба /26.03.2021 г./ до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА Й. Д. Т., ЕГН **********, ****** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: ******, представлявано от
Р.В., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноски по делото в размер на 150.00 лева.
УКАЗВА на Й. Д. Т., с горните данни, че може да заплати сумите на
"Кредитреформ България" ЕООД по следната банкова сметка: IBAN:
************************, BIC: ******* при "Банка ДСК" ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
4