РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Враца, 15.05.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 25.04.2023г.
/двадесет и пети април две хиляди двадесет
и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря Маргаритка Алипиева и в присъствието на прокурора Веселин Вътов, като
разгледа докладваното от съдия Коцева КАН дело №81 по описа на АдмС – Враца за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. АПК във вр. с чл.63в ЗАНН.
Образувано по касационна жалба на Регионална
здравна инспекция, представлявана от директора О.Д.,чрез пълномощника адв. С.Г.
против РЕШЕНИЕ №353/14.11.2022г., постановено
по АНД №305/2022г. на Районен съд –
Враца с което е отменено издаденото от касатора НП №
РД-05-33-ДОЗ-038/21.12.2021г. С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, за
което се излагат доводи и се прави искане за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се потвърди нак.постановление, като правилно
и законосъобразно. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции -
юрисконсултско възнаграждение и адвокатско възнаграждение за настоящото
производство и съгласно приложен списък.
Подадена е касационна жалба от
РЗИ-Враца и против Решение № 10/05.01.2023г., постановено по АНД №305/2022г. на Районен съд – Враца, с което е оставено
без уважение искането на касатора за изменение на решението в частта за
разноските. Излагат се доводи за отмяна на решението, като неправилно и
оставяне без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Ответникът - „Европа - Древност, Настояще,Бъдеще“
ЕООД гр.Враца в с.з. не изпраща представител и не ангажира становище по делото.
Представителят на прокуратурата дава
заключение за основателност на касационната жалба, а решението за неправилно. Счита,
че с оглед доказателствата по преписката е нарушена заповедта на Министъра на
здравеопазването. Моли за уважаване на жалбата.
Административен съд - Враца в настоящият си
състав, като обсъди приложените към
делото доказателства, взе предвид изложените доводи от страните, заключението на участващия
по делото прокурор и като съобрази разпоредбата
на чл.218 АПК, приема за установено
следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в
съответствие
с установения срок по чл.211, ал.1 АПК и
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
С Решение №353/14.11.2022г., постановено
по АНД №305/2022г. на Районен съд –
Враца е отменено издаденото от Директора на РЗИ-Враца НП №
РД-05-33-ДОЗ-038/21.12.2021г., с което на основание чл.209а,ал.2 вр. ал.1 от
Закон за здравето, на „Европа-Древност,Настояще,Бъдеще“ ЕООД гр.Враца е
наложено адм.наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева. В
решението е прието, че при съставяне на АУАН и издаване на НП е спазена
предвидената процедура по ЗАНН, като същите съдържат и необходимите реквизити
по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Разглеждайки НП от материалноправна гледна точка,
съдът е приел, че обвинението не е доказано, с оглед на което е отменил НП, като
незаконосъобразно, за което са изложени мотиви. С решението е осъдена РЗИ – Враца на разноски
в производството в размер на 400,00 лева.
С Решение №10/05.01.2023г.,
постановено по АНД №305/2022г. на Районен съд – Враца е оставено без уважение
искането на касатора за изменение на решението в частта за разноските. В същото
е прието, че с оглед приложените доказателства и съобразно чл.63д от ЗАНН се
дължат разноски на дружеството за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00
лева.
Горепосочените решения са оспорени
от касатора в настоящото производство и са предмет на делото.
Решението на районния съд, с което е отменено НП е валидно и допустимо, но
постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Настоящата съдебна инстанция споделя
изводите на РС, че в производството по съставяне на акта и издаване на НП не са
допуснати съществени проц.нарушения, водещи до отмяна на последното, както и че
същите съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Не се споделят изводите на съда
относно приложението на материалния закон. Неправилно е прието, че нарушението
не е доказано. От събраните по делото доказателства е видно и се установява по
безспорен начин, че към датата на проверката във вр. със спазване на
противоепидемичните мерки, въведени със заповеди на министъра на
здравеопазването и констатиране на нарушението 28.08.2021г. в 22.00часа въпросния
обект ресторант-механа „Вестител“, находящ се в гр.Враца е бил регистриран по надлежния ред по Закона
за туризма с 50 места, както и че в
обекта е имало 47 клиенти, тоест използвани са повече от 50% от капацитета му,
без да е подадено за това уведомление до РЗИ по т.7б и да са спазени условията
на т.7а, въведени със Заповед №РД-01-712/19.08.2021г. на министъра на
здравеопазването по чл.63, ал.4 от Закон за здравето. Такова уведомяване в
случая липсва, поради което, настоящата касационна инстанция намира, че
деянието на ответника по касационната жалба в конкретния случай, е установено
по безспорен начин от обективна и субективна страна, поради което са налице
всички предпоставки да бъде реализирана отговорността му, както е приел и АНО с
издаденото НП. Санкцията е правилно определена в размера, предвиден от нормата
на чл.209а,ал.2 вр. ал.1 от Закон за здравето. Не са налице и основния да се
приеме, че случая е маловажен по см. на чл.28 от ЗАНН, с оглед данните по
преписката.
В действителност от въззивния съд е
установено и това се установява от събраните доказателства,че към датата на проверката
контролния орган е констатирал, че реално местата в заведението са 180, както и
че с последващо заявление от дружеството на 30.08.2021г. е поискана промяна по
категоризацията на обекта с реалните му места и е издадено такова
удостоверение, с реалните места на обекта/150/, но това действие от страна на
ответника е последващо след като е извършена проверката и е констатирано
нарушението. Същото е без значение, тъй като
обекта на дружеството е бил регистриран реално с 50 места и е издадено
удостоверение по ЗТ за капацитет на заведението от 50 места. При преценка на
капацитета на заведението по време на проверката следва да се има предвид такъв
по см. на чл.166 и сл. от Закон за
туризма, където капацитета се определя като такъв, който е разрешен и
регистриран в специален регистър във вр. със заведения които упражняват такава
дейност и се издава и съответно удостоверение. След като обекта реално е бил
регистриран с 50 места и е издадено удостоверение за тези 50 места, то и същия
следва да функционира с тези места. Не може да се вземе предвид реалния
капацитет на заведението, който е установен по време на проверката, тъй като за
същия няма издадено удостоверение, а издаденото такова е последващо след
проверката и констатиране на нарушението. В заповедта на министъра на здравеопазването,
никъде не е посочено, че следва да се има реалния капацитет на заведението, без
да е налично удостоверение за това. В тази насока изводите на районния съд са
неправилни и постановени в нарушение на материалния закон.
С оглед на изложеното настоящата
инстанция приема, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, нито
нарушения на приложимите материалноправни разпоредби при издаване на НП.
Посоченото обуславя отмяна на първоинстанционното съдебно решение и
постановяване на друго по съществото на спора, с което НП да бъде потвърдено.
С оглед отмяна на решението
и потвърждаване на НП, следва да се отмени и решението, в частта за разноските,
с което е осъдена РЗИ-Враца да заплати на дружеството-ответник разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева. Следва да се отмени и Решение
№ 10/05.01.2023г., постановено по АНД №305/2022г. на Районен съд – Враца, с
което е оставено без уважение искането на касатора за изменение на решението в
частта за разноските, с оглед изхода на спора.
По
отношение на искането за разноски на касатора за двете съдебни инстанции, с оглед
изхода на спора на същия следва да се
присъдят разноски и за двете съдебни инстанции, като искането е направено
своевременно. Видно от делото на РС-Враца касаторът се е представлявал от ю.к.
Францов по проведените заседания по него, поради което за първата инстанция следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева,
определено съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
За касационната инстанция на касатора
следва да се присъдят разноски за адв.възнаграждние в размер на 400,00 лева.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие по делото на РС е
договорено и заплатено възнаграждение в размер на 400 лева за касационното
производство, като е представен и документ за това в настоящото производство.
Предвид на което на касатора следва да се присъдят и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева и за настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 АПК Административен съд – Враца
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №353/14.11.2022г., постановено по АНД
№305/2022г. на Районен съд – Враца, с
което е отменено издаденото от Директора на РЗИ-Враца НП №
РД-05-33-ДОЗ-038/21.12.2021г., и е осъдена РЗИ-Враца да заплати разноски по
делото в размер на 400.00 лева и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №РД-05-33-ДОЗ-038/21.12.2021г., издадено
от Директора на РЗИ-Враца, с което на основание чл.209а, ал.2 вр. ал.1 от Закон
за здравето, на „Европа-Древност, Настояще,Бъдеще“ ЕООД гр.Враца е наложено
адм.наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева.
ОТМЕНЯ Решение №10/05.01.2023г., постановено
по АНД №305/2022г. на Районен съд –
Враца.
ОСЪЖДА „Европа-Древност,Настояще,Бъдеще“ЕООД гр.Враца, ЕИК ***да заплати на Регионална
здравна инспекция гр.Враца разноски за двете съдебни инстанции, от които 100.00
лева юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция и 400.00 лева
адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.