Решение по дело №921/2019 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1899                   от 07.11.2019 г.            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас, втори състав, на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

   Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Вяра Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 921 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на К.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес *** срещу Мотивиран отказ за издаване на удостоверение за търпимост с изх. № 94-01-3214/1/26.02.2019 год. на Главен експерт „ГАТИ“ при Община Бургас. С оспорения административен акт е отказано издаване на удостоверение за търпимост на строеж „Сграда с идентификатор 07079.608.134.2 по КК на гр. Бургас“ в УПИ ІV-1094, кв. 109 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас с административен адрес гр. *****, ул. „****“ № **. В жалбата е заявено, че оспорения административен акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение и при неспазване изискванията за законосъобразност по чл. 146 от АПК, липса на компетентност на издаващия орган, при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона. В съдебно заседание, жалбоподателя, чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощения адв. И.П. *** подържа жалбата по заявените доводи и аргументи, ангажира допълнителни писмени доказателства, представя подробни писмени бележки по съществото на спора и претендира присъждане на разноски.

Ответникът по оспорване – Главен експерт „ГАТИ“ при Община Бургас, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Станимир Д. оспорва жалбата като неоснователна, ангажира допълнителни писмени доказателства и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от надлежна страна, с наличен правен интерес от оспорването и в съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за форма и съдържание, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява, че с искане за издаване на удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ вх. № 94-01-3214/28.01.2019 год., жалбоподателя К.Д.Д. е заявил искане за издаване на удостоверение за търпимост на строеж: Сграда с идентификатор 07079.608.77.134.2, дъното на УПИ ІV-1094, кв. 109, ЦГЧ гр. Бургас с административен адрес гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 33. В искането е посочено, че периода на изграждане на строежа е удостоверен с приложени декларации от свидетели (в условията на действие на ЗТСУ). Заявено е също, че са направени надстройка и укрепване на съществуваща едноетажна жилищна сграда в дъното на имота. Същата фигурира в кадастралния план на ЦГЧ гр. Бургас от 1987 год. Към искането са приложени документ за собственост, декларации с нотариална заверка, скица от СГКК Бургас, писмо и квитанция за платена такса.

Въз основа на така депозираното искане и след извършена проверка, административния орган е приел за установена следната фактическа обстановка: През 2004 год. жалбоподателя Д. *** молба, с която на основание § 184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ е поискал узаконяване на незаконен строеж: „Пристройка, надстройка и преустройство на съществуваща едноетажна сграда“, находяща се в УПИ ІV-1094, кв. 109 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас. В молбата е било декларирано, че сградата е изградена през 2003 год. С писмо, рег. № 94-К-47/10.04.2007 год., главния архитект на Община Бургас е предоставил на молителя Д. възможност да предостави необходимите документи по чл. 144 от ЗУТ. Въз основа на подадената молба, служители при Община Бургас са извършили проверка по документи и на място на незаконния строеж, при която са установили, че К.Д. без строителни книжа е реализирал надстрояване с два етажа над съществуващата едноетажна сграда в имота. Констатациите са били обективирани в Констативен акт № П-83/08.11.2012 год. Независимо от предоставената възможност, молителя не е представил допълнителни документи в производството по узаконяване на строежа.

Със заявление от 27.11.2013 год. К.Д. е поискал изменение на ПУП-ПЗ на УПИ ІV, V и ХІ в кв. 109 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас. Искането е било разгледано на 27.08.2014 год. от ОЕСУТ, който е приел, че не са налице основания за поисканото изменение. Във връзка със становището на ОЕСУТ, Кмета на Община Бургас е постановил Заповед № 2959/30.10.2014 год., с която е отказано поисканото изменение на ПУП. Заповедта е била оспорена пред Административен съд Бургас, който е отхвърлил оспорването, като неоснователно.

На 28.01.2019 год. К.Д. *** поредно искане, в случая за издаване на удостоверение за търпимост на строеж: „Сграда с идентификатор 07079.608.77.134.2, в УПИ ІV-1094, кв. 109, ЦГЧ гр. Бургас“. Към искането са приложени освен документите, удостоверяващи правото на собственост на молителя, така и три броя декларации от негови съседи, в които е заявено, че строителството е започнало през месец март 1997 година.

Предвид горната фактическа обстановка, както и с оглед обстоятелството, че първоначално молителя Д. е декларирал извършване на незаконното строителство през 2003 год., а в последствие се твърди, че същото е реализирано през 1997 год., в мотивите на оспорения отказ, административния орган е анализирал разпоредбите както на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, относно незаконни строежи, започнати в периода 06.04.1987 год. – 30.06.1998 год., така и § 127, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.), относно строежи, незаявени за узаконяване до влизането в сила на този закон. Въз основа на установените факти, административния орган е приел, че в случая не са налице предпоставките и на двете посочени правни норми, за издаване на поисканото удостоверение за търпимост. В подкрепа на този извод, административния орган се е позовал на обстоятелството, че в архива на Община Бургас не са намерени одобрени строителни книжа, съответно акт за узаконяване на заявения и съществуващ на място незаконен строеж: „Пристройка, надстройка и преустройство на съществуваща едноетажна сграда“, находящ се в УПИ ІV-1094, кв. 109 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас. Посочена е и липсата на доказателства, удостоверяващи, че незаконния строеж е бил деклариран по надлежния ред, както до края на 1998 год., така и към момента. По отношение на преценката за допустимост на незаконния строеж по действащите подробни устройствени планове, в мотивите на отказа е посочено, че строежа е в противоречие на действащия за имота план, одобрен със Заповед № РД-02-142/19.04.1989 год. на Комитета по ТСУ към Министерски съвет и ЧИ на ЗП и ЧКЗСП, одобрени със Заповед № 90/17.01.1994 год. на Кмета на Община Бургас. Съгласно действащия план, одобрен с цитираните административни актове, в УПИ се предвижда запазване, пристрояване и надстрояване на съществуващата триетажна жилищна сграда с височина до 11,50м., докато нанесеното в кадастралния план едноетажно допълващо застрояване (което незаконно е пристроено и надстроено с два етажа) не е предвидено за запазване. В този смисъл е обоснован извода, че както към момента на изграждане на незаконния строеж, така и към настоящия момент липсва одобрен и действащ градоустройствен план за УПИ, който да предвижда запазване, пристрояване и надстрояване на едноетажното допълващо застрояване, т.е. строежа е недопустим както по действащия към момента ЗРП на ЦГЧ, така и към момента, в който е бил реализиран.

В сезиращата съда жалба е оспорен така формулирания извод, в подкрепа на което оспорване са развити подробни доводи и аргументи. На първо място е заявено, че оспорения отказ е постановен от некомпетентен орган. Заявено е също и неспазване на установената форма, доколкото не е посочен номер на акта, съгласно сигнатурата на Община Бургас. В жалбата се твърдят и допуснати процесуални нарушения, изразяващи се на първо място в непредоставяне на възможност на страните да участват в производството, да преглеждат документи по преписката и да правят бележки, извадки или копия на документи. Като процесуално нарушение е посочено и нарушение на § 4 от ДР на ЗУТ, както и чл. 168, ал. 4 от АПК, доколкото за производството не са уведомени всички заинтересовани страни – съсобственици на поземления имот и на сградата. Оспорен е и извода на административния орган, че строежа е реализиран в противоречие с предвижданията на плана, като е развита тезата, че предвижданията в плана могат да бъдат променяни, което се извършва с ПУП.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че мотивираният отказ е законосъобразен, постановен в съответствие с административно производствените правила и при правилно приложение на относимите материалноправни норми, и като такъв следва да бъде потвърден по следните причини:  

Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.

Мотивираният отказ е постановен от компетентен орган по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. В посочената правна норма е указано, че удостоверенията за търпимост се издават от органите, овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, респ. в правомощията на тези органи е да постановят и отказ за издаване на удостоверение за търпимост. В случая, от представените доказателства се установява, че оспорения мотивиран отказ е постановен от  главен експерт „ГАТИ“ („Геодезия, архитектура и техническа инфраструктура“), дирекция „Устройство на територията“ при Община Бургас, упълномощен със Заповед № 494/23.02.2016 год. на Главен архитект на Община Бургас.

Настоящият съдебен състав не споделя и заявеното от жалбоподателя възражение, че административния акт е постановен в нарушение на установената форма, доколкото не е посочен номер на акта. В разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК са указани задължителните реквизити на административния акт, когато той се издава в писмена форма. Анализът на тази правна норма показва, че номера на акта не е задължителен реквизит и неговата липса не обосновава незаконосъобразност на административния акт. В съответствие с императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 2 от АПК е вписано наименованието на административния акт – Мотивиран отказ за издаване на удостоверение за търпимост, както и другите задължителни реквизити. За пълнота следва да се посочи, че акта е индивидуализиран и посредством поставения регистрационен индекс и дата – 94-01-3214/1/26.02.2019 год.

Несъстоятелно е и възражението за допуснато процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от АПК, указваща задължението на административния орган да предостави възможност на страните да се запознаят с документите по преписката, да правят бележки, извадки или да получат копия от документи. На първо място, от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, че той е направил искане по реда на чл. 34, ал. 1 от АПК за запознаване с преписката, респ. да прави бележки, извадки или да е поискал копия от документи, по което искане административния орган да не се е произнесъл или да е отказал. Задължението на административния орган по чл. 34, ал. 1 от АПК възниква при наличието на желание от страната, обективирано в нарочно искане, доказателства за каквото в настоящото производство липсват. Извън това следва да се посочи, че анализът на приложените по административната преписка писмени доказателства показва, че по-голямата част от тях са предоставени именно от жалбоподателя – нотариални актове, скици, декларации, а останалите писмени доказателства съставляват актове, протоколи и съдебни решения, които са му били връчвани в хода на други административни или съдебни производства.

Съдът намира за неоснователно и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на уведомяване на останалите заинтересовани лица – собственици на поземления имот и на сградата. По отношение на това възражение следва да се има предвид, че съгласно трайната съдебна практика на ВАС, обективирана в множество съдебни актове, в т.ч. и Определение № 10470/ 08.09.2009, постановено по адм. дело № 9868/2009 год. е прието, че производството по издаване на удостоверение за търпимост на установен незаконен строеж представлява по същността си административна услуга, за удостоверяване на факт с правно значение (че строежът е именно търпим), а не индивидуален административен акт. В този смисъл, производството по извършване на тази административна услуга – издаване на удостоверение за търпимост се развива между заявителя и административния орган, като в това производство, други заинтересовани страни, освен заявителя няма. Предвид това, в случая не е нарушена нито разпоредбата на § 4 от ДР на ЗУТ, нито на чл. 168, ал. 4 от АПК, в каквато насока са възраженията.

От събраните по делото доказателства се установява и правилното приложение на относимите материално правни норми. Анализът на разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ обосновава извод, съгласно който задължителна материално правна предпоставка, даден незаконен строеж да бъде квалифициран като търпим и за който да е допустимо издаване на удостоверение за търпимост е този строеж да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон. В случая, безспорно е установено, че съгласно действалия към момента на реализиране на незаконния строеж, така и към момента градоустройствен план за УПИ ІV-1094 в кв. 109 по плана на ЦГЧ гр. Бургас, липсва предвиждане, което запазва, пристроява и надстроява едноетажното допълващо застрояване. Изцяло без опора в нормативната уредба е твърдението, обективирано в жалбата, че строежа е в противоречие с предвижданията на плана, но предвижданията могат да бъдат променени. По мнение на настоящия съдебен състав, такава промяна е недопустима, доколкото в разпоредбата на чл. 134, ал. 4, т. 1 от ЗУТ изрично е указано, че влезли в сила подробни устройствени планове не могат да се изменят с цел узаконяване на незаконно изградени строежи.

По изложените съображения, съда намира, че жалбата се явява неоснователна и като такава не следва да бъде уважена, а оспорения мотивиран отказ, като правилен и законосъобразен следва да се остави в сила.

По делото е направено искане за присъждане на направените разноски от двете страни в процеса. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът намира, че следва да присъди в полза на ответника сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд  Бургас, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на К.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес *** срещу Мотивиран отказ за издаване на удостоверение за търпимост с изх. № 94-01-3214/1/26.02.2019 год. на Главен експерт „ГАТИ“ при Община Бургас, с което е отказано издаване на удостоверение за търпимост на строеж „Сграда с идентификатор 07079.608.134.2 по КК на гр. Бургас“ в УПИ ІV-1094, кв. 109 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас с административен адрес гр. ****, ул. „****“ № **.

ОСЪЖДА К.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати в полза на Община Бургас сумата от 100,00 (сто) лева разноски по делото.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му от страните.

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: