№ 1101
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20221000500719 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 266869/08.12.2021 г., постановено по гр. д. № 7410/2017 г. по описа на
СГС, I ГО, 18 състав, частично е уважен предявеният от Д. Т. Л. (починала в хода на процеса
и заместена на основание чл. 227 ГПК в нейното процесуално качество от наследниците й
по закон Б. Х. Л. и Д. Х. Б.) срещу ЗД „Евроинс” АД осъдителен иск с правна квалификация
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 13000 лв. (искът
е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 36000 лв.), представляваща
остатъкът от заместващото обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие
на ПТП, настъпило на 30.11.2015 г., ведно със законната лихва от 13.06.2017 г. до
окончателното й заплащане.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, а съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от 30000 лв., като то трябва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с 10%
(3000 лв.), тъй като пострадалата е допринесла със своето противоправно поведение
(пресичане през паркинг на автогара не на установените за това места) - (30000 лв. х 90% =
27000 лв.). Съобразено и правнорелевантното обстоятелство, че ответното застрахователно
дружество е изплатило на първоначалната ищца извънсъдебно сумата от 14000 лв., поради
което остатъчният размер на дължимото заместващо обезщетение възлиза на 13000 лв.
(27000 лв. - 14000 лв.).
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ответника
в частта, в която предявеният иск е уважен над сумата от 7000 лв. до присъдения размер от
13000 лв., като единственият правен довод за неправилност на крайния съдебен акт на СГС
1
е свързан с неговото правно съждение, че определеният процент на съпричиняване на
вредоносния резултат от противоправното поведение на пострадалата не съответства на по-
високия каузален принос на пешеходеца.
Въззиваемите-ищци са подали в законоустановения срок отговор на въззивната
жалба, в който поддържат становище за нейната неоснователност, излагайки подробни
правни съображения в тази насока.
Решението не е обжалвано от ищците в частта, в която искът на първоначалния ищец
Д. Т. Л. е отхвърлен за разликата от 13000 лв. до пълния му предявен размер от 36000 лв., а
от ответника - в частта, в която този иск е уважен до размера от 7000 лв., поради което в
тези части то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната жалба и отговора пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, ГО, І-18 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал.
1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото
противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки
(юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен
иска за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при
настъпване на процесното застрахователно събитие на 30.11.2015 г. – за сумата от 7000 лв.
(в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието
(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения
осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело
се съсредоточава върху обстоятелството дали пострадалата е допринесла в по-висока степен
от определения от СГС (10%) - чрез своето противоправно поведение (пресичане през
паркинг на автогара не на установените за това места), за настъпване на вредоносните
последици.
Не е спорно между страните, че е основателно своевременно наведеното от ответника
2
– в отговора на исковата молба, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата (т. нар. „компенсация на вини”, уредена в чл. 51, ал. 2 ЗЗД), тъй като тя е
навлязла на необозначено за това място на паркинга на столичната Централна автогара в
непосредствена близост до извършващ маневра „движение на заден ход” автобус - в
нарушение на нормите на ЗДвП. За да се определи степента на участие на пострадалата в
цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване
на процесното ПТП.
От приетата от СГС като компетентно изготвена и неоспорена от страните САТЕ,
извършила анализ на всички събрани по делото релевантни доказателства, се установява, че
на 30.11.2015 г., около 14,30 ч., при добра видимост, в гр. София, на паркинга на столичната
Централна гара, сектор № 11 водачът на автобус „Мерцедес”, с рег. № ********, при
движение назад удря пешеходката Д. Т. Л., придвижваща се с патерици, която преминавала
зад автобуса. Изяснява се, че за движение на пътниците са изградени тротоари пред сградата
на автогарата и отсрещната страна, като на ниво терен, под въздушния преход над паркинга
се намира пешеходна пътека тип „Зебра” - пътниците преминават за съответните сектори по
пешеходната пътека и отиват при съответния автобус. В конкретната ситуация
пострадалата пешеходка е била видима за водача на автобуса на около 3 м. встрани от
десния габарит на автобуса, но вредоносният резултат би бил предотвратен, в случай че и
пострадалата не е предприела движение на необозначено място - зад тръгващ на заден ход
автобус.
В чл. 5, ал. 2 ЗДвП е уредено правното задължение на водач на пътно превозно
средство да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците, като съгласно нормативните правила, регламентирани в чл. 40, ал. 1 и ал. 2
ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, като по време на движението си назад той е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Установява се, че водачът на процесното МПС, който преди да извърши
изключително опасната маневра „движение назад”, е могъл да забележи пешеходката, че е
предприела пресичане, макар и на необозначено за това място, зад автобуса, но
противоправно не е наблюдавал нейното поведение до завършване на тази маневра, а
именно не е възприел, че тя е навлязла на паркинга - по траекторията на автобуса,
извършващ позволена маневра „движение назад”. В това действие се изразява и нейното
противоправно поведение - тя е предприела пресичане на автобусния паркинг в нарушение
на правилата за поведение на пешеходците на пътя, уредени в чл. 113 ЗДвП и чл. 114 ЗДвП,
при все че наблизо от мястото на ПТП се е намирала пешеходна пътека и изграден тротоар,
където тя е могла безопасно да премине, за да достигне до съответния автобусен сектор
(извън тротоара и маркираните пешеходни пътеки тип „Зебра” автобусният паркинг е
представлявал път за движение на автобуси). Макар и да се е предвижвала със затруднения -
бела е с патерици, но бързайки да открие сектора с автобуса за гр. Казанлък (съобразно
показанията на свидетеля Е. К.), е подценила опасността автобус с включен двигател (този
факт се установява от показанията на същия свидетел – „Той запали автобуса, поработи
малко на място, аз се качих, затвори вратата, включи на скорост и тогава тръгна назад“) да
потегли назад, като същевременно е надценила своите физически способности да избегне
удара дори и автобусът, с включен двигател, да предприеме маневра „движение назад”.
При преценка степента на приноса на противоправното поведение на пострадалата за
настъпване на процесния противоправен резултат следва да се вземе предвид
3
правнорелевантното обстоятелство, че първопричината за настъпване на всички
вредоносни последици представлява противоправното поведение на делинквента, който не е
преценил правилно пътната обстановка и вследствие на неосъществен контрол върху
управляваното от него МПС - при предприетата изключително опасна маневра „движение
назад” (ако не е имал достатъчна видимост по избраната от него траектория на движение, е
следвало да осигури някой от намиращите се на оживена столична автогара за
сигнализиране на опасността), се е достигнало до процесния пътен инцидент, при който
първоначалната ищца е пострадала. При така изяснените правнорелевантни факти, при
съобразяване с казуалния принос на всички участници в процесното ПТП, настоящият
съдебен състав достига до правния извод, че пострадалата чрез своето противоправно
поведение е допринесла в съвкупния съпричинителен процес с 1/5 за настъпване на
процесните травматични увреждания, тъй като значителен принос (в съотношение 4/5)
представлява несвоевременната реакция на делинквента (извършване на опасна маневра
„движение назад”), поради което претендираното заместващо обезщетение за причинените
на първоначалната ищца неимуществени вреди в размер на 30000 лв. следва да бъде
намалено с 1/5, т.е. с 6000 лв.
В този смисъл, дължимото заместващо обезщетение за причинените неимуществени
вреди е в размер на сумата от 24000 лв. (30000 лв. х 80%), като то трябва да бъде намалено
със заплатената извънсъдебно сума от 14000 лв., поради което предявеният осъдителен иск
трябва да бъде уважен за сумата от 10000 лв. (24000 лв. - 14000 лв.).
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, не
съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, обжалваното
решение трябва да бъде отменено в частта, в която предявеният иск е уважен над сумата от
10000 лв. до присъдения размер от 13000 лв.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция първоинстанционното решение
трябва да бъде отменено и в частта, в която ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати на ищците сумата над 249,99 лв. до присъдения размер от 325 лв. - разноски
по делото и в частта, в която на основание чл. 38, ал. 2 ГПК застрахователното дружество е
осъдено да заплати в полза на адв. Я. Д. от САК адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на ищците в първоинстанционното производство –
над сумата от 447,22 лв. до присъдения размер от 531,39 лв. (съобразно чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена
допълнително сумата от 43,21 лв. над присъдената в размер на 670,83 лв. – съдебни
разноски пред СГС.
Тъй като въззивната жалба е уважена частично, в полза на въззивника трябва на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се присъди сумата от 60 лв., представляваща заплатена
държавна такса, както и сумата от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение. С оглед
отхвърлената част от въззивната жалба на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК
в полза на въззиваемите трябва да се присъди сумата 350 лв. - заплатено адвокатско
4
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред САС.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 266869/08.12.2021 г., постановено по гр. д. № 7410/2017 г. по
описа на СГС, I ГО, 18 състав, в частта, в която е уважен предявеният от Б.Х. Л. и Д. Х. Б.
(заместили на основание чл. 227 ГПК в процесуалното качество починалата в хода на
процеса Д. Т. Л.) срещу ЗД „ЕВРОИНС” АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД над сумата от 10000 лв. до размера от 13000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на
30.11.2015 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, ведно със законната лихва от 13.06.2017 г. до окончателното й
заплащане; в частта, в която на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗД „ЕВРОИНС” АД е осъдено да
заплати на адв. Я. Д. от САК адвокатско възнаграждение за безплатното процесуално
представителство над сумата от 447,22 лв. до присъдения размер от 531,39 лв., както и в
частта, в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „ЕВРОИНС” АД е осъдено да заплати на
Б.Х. Л. и Д. Х. Б. съдебни разноски над сумата от 249,99 лв. до присъдения размер от 325
лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Х. Л., ЕГН ********** и Д. Х. Б., ЕГН **********
(заместили на основание чл. 227 ГПК в процесуалното качество починалата в хода на
процеса Д. Т. Л., ЕГН **********), двете с адрес с. ***, община ***, ул. „***” № ** срещу
ЗД „ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Христофор Колумб” № 43 иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД над сумата от 10000 лв. до присъдения размер от 13000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на
30.11.2015 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, ведно със законната лихва от 13.06.2017 г. до окончателното й
заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б.Х. Л. и Д. Х. Б. да заплатят общо на ЗД
„ЕВРОИНС” АД допълнително сумата от 43,21 лв. над присъдената в размер на 670,83 лв. –
съдебни разноски пред СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК Б.Х. Л. и Д. Х. Б. да
заплатят общо на ЗД „ЕВРОИНС” АД сумата от 60 лв. – съдебни разноски пред САС и
сумата общо от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство
пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК ЗА ЗД „ЕВРОИНС”
5
АД да заплати общо на Б.Х. Л. и Д. Х. Б. сумата от 350 лв. - съдебни разноски пред САС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6