МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА № 9, ПОСТАНОВЕНА НА 12,03,2020 ГОДИНА

ПО Н.О.Х.Д. № 443  ПО ОПИСА НА С.СКИЯ РАЙОНЕН СЪД, III СЪСТАВ, ЗА 2018 ГОДИНА.

С. районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу К.Б.Ч. *** - за престъпление по: чл.196 ал.2 т.2, във вр. с чл. 195 ал1 т.4, вр. с чл. чл.194 ал.1, вр. с чл.20 ал.2 и вр. с чл. 29 ал.1 б.”б” от НК, срещу В.Г. *** - за престъпление по: чл. 195 ал.1 т.4, вр. с чл. чл.194 ал.1, вр. с чл.20 ал.2 от НК и срещу Е.П.Н. *** - за престъпление по чл. 195 ал. 1 т.4, вр. с чл. чл. 194 ал. 1, вр. с чл.20 ал.2 от НК.

В обвинителния акт се сочи, че обвиняемите: К.Б.Ч., В.Г.Д. и Е.П.Н., на 04.10.2016 г. около 19.08 ч. в с. Б. И., общ. С., от базова станция на Мобилтел ЕАД, в съучастие, като извършители са отнел чужди движими вещи: 100 метра радио кабел /четири парчета по 25 м./ модел „Фидер, тип 7/8 на стойност 544 лв. от владението на Я.Ц.З.-***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвоят, като за извършване на кражбата са използвали техническо средство за рязане /не установено от разследването/, а за обвиняемия К.Ч., кражбата е била извършена при условията на опасен рецидив, тъй като деянието е извършено след като лицето е осъждано два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едното от тях, изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, а именно: по НОХД № 247/2013 г. на РС-С. за престъпление по чл. 195 ал.1 т.7 във вр. с чл. 194 ал.1 и вр. с чл. 28 ал.1 от НК и по НОХД № 378/2013 г. на РС-С., за престъпление по чл. 195 ал.1 т.З пр.2 и т.7 във вр. с чл. 194 ал.1 , вр. с чл. 26 ал.1 и вр. с чл. 28 ал.1 от НК. Действайки по описания начин К.Б.Ч. е осъществил състава на престъпление, по чл,196 ал.1 т.2, във вр. с чл. 195 ал.1 т.4, вр. с чл. чл.194 ал.1, вр. с чл.20 ал.2 и вр. с чл. 29 ал.1 б.”б” от НК, а В.Д. и Е.Н. са осъществили състав на престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 във вр. с чл. 194 ал.1, вр. с чл. 20 ал.2 от НК.

Представителят на С. районна прокуратура, поддържа обвинението, срещу подсъдимите за визираното в обвинителния акт престъпление. Излага съображения по индивидуализацията на наказанията.

Адв. К. – защитник на подс. Ч. иска постановяване на оправдателна присъда, излага съображения, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, че не се установява, той да е отнел от владението на собственика, описаните в обвинителния акт кабели, не се установява, че Ч. е осъществил своя фактическа власт върху кабелите, предмет на престъплението, че показанията на разпитаните свидетели не установяват авторите на деянието, че не се установява механизма на извършеното деяние, че описаната фактическа обстановка изцяло почива на предположения, че не са налице основания за прилагане на опасен рецидив, тъй като видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия Ч., на основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК, по ЧНД № 388/2013 г. е извършено групиране на наказанието по три дела, включително и посочените две в обвинителния акт, поради което след извършеното групиране имаме едно деяние и едно осъждане.

Адв. Т. - защитник на подсъдимия Е.Н., също моли за оправдателна присъда, счита, че в хода на производството не са събрани годни доказателства, въз основа на които може да бъде направен един категоричен и обоснован извод, че подс. при условията на съучастие, със останалите двама подсъдими, е извършил престъплението за което е обвинен.

Адв. С. – защитник на подс. Д. сочи, че по делото не са събрани нито преки, нито косвени доказателства, за това, че именно Д., в съучастие с останалите двама подсъдими е извършил престъплението за което е обвинен и иска постановяване на оправдателна присъда.

Подсъдимите Н. и Ч. не се признават за виновни.

Подсъдимият Д. не участва в производството, което по отношение на него протече по реда на чл. чл. 269, ал. 3 от НПК, постановено с протоколно определение от 18.07.2019 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Установи се от събраните по делото доказателства че телекомуникационния оператор Мобилтел имал базова станция, находяща се на телевизионния ретранслатор над село Б. И.. Поддръжката на радио оборудването на базовите станции било възложено на фирма Ериксон телекомюникейшънс България ЕООД град София, където работел свидетеля  С..*** Искър представлявала монолитно помещение от една стая с прилежащо към нея „жере“, стоманена конструкция - кула. Помещението се охранявало с охранителна система, но антената нямало охранителна система. За връзка на помещението с антената се използвал радио кабел тип „фидер“, модел 7/8.

На 4 октомври 2016 година в 18 часа и 40 минути в центъра за наблюдение в град София била получена аларма за проблем в радиооборудването. Дежурният инженер направил тестове за възстановяване на аварията, но тестовете не помогнали и случаят бил пренасочен към дежурен инженер към фирмата за поддръжка където работел свидетеля. Свидетелят получил сигнала за техническия проблем в 19 часа и осем минути, но поради планинския релеф и спецификата на работата, свидетелят не могъл да осъществи проверка в тъмната част на денонощието, поради което посетил станцията на следния ден - пети октомври 2016 година около 11 часа. Пристигайки на място направил външен оглед на стената и помещението, като установил че помещението е заключено без следи от разбиване, но при проверка на антената установил че четирите броя кабели фидер тип 7/8   са срязани и липсват. Уведомил по телефона фирма Мобилтел за причината за аварията, както и подал сигнал на телефон 112.

В показанията си свидетелят С. сочи че същият направил измерване на липсващия кабел, който се оказал срязан. Сочи още, че на място пристигнали служители от районно управление С., от писмените доказателства по досъдебното производство не се установява да са извършвани процесуално-следствени действия на място. От показанията на свидетеля се установява че кабелът е с меден проводник и изолация, като не съдържа алуминий. Установи се от разпита на свидетеля В., че деня след описаната случка,  около 7 часа и 30 минути в село Б. И., пред магазин намиращ се близо до дома на свидетеля, същият видял джип, като разпознал в него подсъдимите  Н. и Д.. Свидетелят поздравил подсъдимите, те също го поздравили. На влизане в магазина, свидетелят се разминал на вратата с  К.Ч.. Попитал го какво правят в село Б. И., а той отговорил, че се прибирали от Боровец и спрели да вземат закуски, след което тримата си тръгнали аз свидетелят се обадил на своя колега Ч., като му съобщил че е срещнал тези три лица в село Б. И.. Няколко дни по-късно, когато вече свидетеля бил на работа, разбрал, че в същия ден в който е срещнал тримата подсъдими, е подаден сигнал за кражба на кабели от антена на Мобилтел в землището на село Б. И.. Бил разбрал и от свой колега че същите лица били направили самопризнания за извършената кражба. От разпита на свидетеля Ч. се установи че същия си спомня за този случай като му е станало известно че заподозрените лица направили самопризнания. От прочетения разпит на свидетеля М.А. се установи че същата работи като касиер във фирма за изкупуване на метални отпадъци, чийто пункт се намира в град София, в квартал Горубляне, на улица „Георги Белов“ в промишлената зона. Същата не си спомня хора от град С. да са предавали в пункта отпадъци, но била извършила проверка в отчетната книга на пункта при която установила че на пети октомври 2016 година В.Г.Д. е предал 15 кг медни и половин килограм алуминиеви отпадъци. За предадените отпадъци на Д. е изплатена сумата от 92 лв и 52 стотинки. Установява се от приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, че 100 м радио кабел модел фидер тип седем-осми  е на цена по 5 лв и 44 стотинки за линеен метър, като цената на 100 метра такъв кабел възлиза на 544 лв.

По делото се събраха доказателства за характеристичните данни на тримата подсъдими и за тяхната минала съдимост.

Прическа обстановка се установява така както е възпроизведена по-горе по един несъмнен и безпротиворечив начин от свидетелските показания, непосредствено възприети от съда, от прочетените протоколи за разпит от прочетените протоколи за съдебно-оценителна експертиза както и от другите писмени доказателства приети по делото. В доказателствената съвкупност липсват противоречия и установяват по един безпротиворечив и несъмнен начин възпроизведената по-горе фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Не се установиха от доказателствата приети по делото твърдяните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти а именно че на 04.10.2016 г. Д. и Ч. се срещнали в центъра на гр. С., след което отишли в дома на Н., взели го от там и тримата, с джипа на Д., Хонда CV, е регистрационни табели СО 0718 ВН потеглили към с. Б. И., за да се повозят. Не се доказа, че Д. управлявал превозното средство, като използвал предимно горски пътища и около 18.00 ч. спрял при базова станция на мобилен оператор, за разпръскване на сигнал. Не се доказа, че Д., Ч. и Н. отрязали около сто метра кабели, свързващи постройката на тази станция е метална конструкция под формата на стълб, като използвали режещ инструмент, не установен от разследването, нито, че след това тримата напуснали местопроизшествието, скрили кабелите на отдалечено място, край реката и се прибрали по домовете си. Не се събра нито едно доказателство за това, че на следващия ден 05.10.2016 г. те отишли на мястото където оставили проводниците, запалили огън, обгорили пластмасовата обвивка и оголили метала, а след това всички заминали за гр. София, където в пункт за изкупуване на черни и цветни метали, намиращ се в кв. Горубляне, предали около 15 кг. цветни метали и получили за тях 92.52 лв. които разделили по между си. Обстоятелството че свид. В. е видял в с. Б. И. тримата подсъдими със съмнително-според него поведение и че те бързали да избегнат срещата с него не установява нито един елемент от вмененото изпълнително деяние. Обстоятелството, че в пункт за изкупуване на черни и цветни отпадъци в гр. С., кв. Г., ул. „Г. Б.“, на 05.10.2016 г. се е явило лицето В.Г.Д., който предал 15 кг. медни и 0,5 кг. алуминиеви отпадъци и за тях той получил от касиерката на „Миско Ресурс“ ЕООД сумата от 92.52 лв., което било отразено в отчетната книга на пункта, а декларацията е била подписана от лицето предало вещите, не доказва нито един елемент от обективната страна на вмененото престъпление, доколкото липсват каквито и да е доказателства за идентичност на отнетите вещи и предадения метал. Още повече, че се установи, че в отнетите вещи не присъства метал алуминий. Твърденията на свид. Ч. и В. за направени от подсъдимите самопризнания съдът не може да цени като доказателство, доколкото ако самопризнания са направени от същите лица, то те могат да бъдат преценени като доказателство, единствено ако са дадени под формата на обяснение на обвиняем или подсъдим, след като на лицата са разяснени правата им в наказателното производство, както и ако след цялостна преценка на доказателствата се установи, че самопризнанията се подкрепят от събраните по делото доказателства.

По делото не се събраха доказателства, които безспорно и несъмнено да установяват, че К.Б.Ч., В.Г.Д. и Е.П.Н., на 04.10.2016 г. около 19.08 ч. в с. Б. И., общ. С., от базова станция на Мобилтел ЕАД, в съучастие, като извършители са отнел чужди движими вещи: 100 метра радио кабел /четири парчета по 25 м./ модел „Фидер, тип 7/8 на стойност 544 лв. от владението на Я.Ц.З.-***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвоят, като за извършване на кражбата са използвали техническо средство за рязане /не установено от разследването/, а за обвиняемия К.Ч., кражбата е била извършена при условията на опасен рецидив.

Не се установи, защо прокуратурата сочи като момент на отнемането на процесните вещи именно 04.10.2016 г. около 19.08 ч., като от материалите по досъдебното производство е видно, че кабелите очевидно са прекъснати в 18,40 ч., а в 19,08 ч. е препратен сигнала за проблем с радиооборудването от иженер на Мобилтел до дежурен във фирмата осъществяваща поддръжката на радио оборудването на базовите станции - Ериксон телекомюникейшънс България ЕООД град София, където работел свидетеля    С..

Липсват каквито и да е доказателства, които да установяват фактите по обвинението от обективна и субективна страна. По делото не се установява поведение на подсъдимите – извършени от тях телодвижения с които от обективна страна същите да са осъществили вменените деяния. Не се доказа извършването на деянието, не се доказа отнемане на веща, нито използването на техническо средство, нито същото да е осъществено при задружна престъпна дейност и с намерение противозаконно да присвоят веща.

Ето защо и на основание чл. 304 НПК съдът намери, че не се установи по реда, предвиден в НПК подсъдимият да е извършил вмененото деяние, поради което следва да го оправдае.

          По изложените съображения С.ският районен съд постанови присъдата си.

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: