РЕШЕНИЕ
№…………
Гр. София, 25.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2
състав, в публично заседание състояло се на деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ
При
секретаря Милена Кюркчиева,
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Маджев т. д. № 371/2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 27140/23.02.2018
г. от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, срещу „Б.П.“ ЕАД, ЕИК *******.
Предявени за разглеждане при условията на
кумулативно и обективно съединяване са следните осъдителни искове:
1) иск
с правно основание чл. 430 ТЗ, във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във връзка
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата в размер от 97.832,11 евро, представляваща част от главницата по Договор
за кредит № 1697/15.12.2004 г., изменен и допълнен с Анекс № 1/08.05.2006 г.,
Допълнително споразумение № 1/12.01.2011 г., Анекс № 2/19.09.2011 г.,
Допълнително споразумение № 1/30.11.2011 г., Допълнително споразумение №
3/31.05.2012 г., Допълнително споразумение № 4/13.03.2013 г., сключен между „Ю.Б.“
АД и „БЛУ О.“ ЕООД (с правоприемник „Б.П.“ ЕАД), дължима за периода от
15.07.2013 г. до 15.11.2013 г., ведно със законна лихва за забава, считано от
23.02.2018 г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/, до
окончателното ѝ изплащане;
2) иск
с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 56
162,92 евро, представляваща начислена неустойка /означена като наказателна
лихва/ върху просрочена главница, дължима за периода от 23.02.2015 г. до
22.02.2018 г. по смисъла на чл. 5 от Договор за
кредит № 1697/15.12.2004 г. сключен между „Ю.Б.“ АД и „Б. О.“ ЕООД (с
правоприемник „Б.П.“ ЕАД);
3) иск
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 379,16
евро, представляваща дължими за възстановяване вноски по застрахователни премии
натрупани в периода от 15.12.2015 г. до 13.12.2017 г. заплатени от
банката-кредитодател във връзка със сключени имуществени застраховки, каквито
задължения са поети с Договора за кредит № 1697/15.12.2004 г., сключен между „Б.
О.“ ЕООД (с правоприемник „Б.П.“ ЕАД);
4)
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от
420,20 лв., представляваща дължима за възстановяване такса свързана с подновяване на обезпечението по кредита,
която е заплатена от банката-кредитодател и се дължи по смисъла на чл. 20 от
Договора за кредит № 1697/15.12.2004 г., сключен между „Ю.Б.“ АД и „БЛУ О.“
ЕООД (с правоприемник „Б.П.“ ЕАД).
В
исковата молба се твърди, че между „Ю.Б.“ АД с ЕИК ******* и „Б.П.“ ЕАД с ЕИК ********
(правоприемник на „Б. О.“ ЕООД с ЕИК ********), на 15.12.2004 г., е сключен
Договор за банков кредит № 1697 при разрешен размер на договорения за отпускане
на инвестиционен кредит ресурс от 410 000 /четиристотин и десет хиляди/ евро.
На 27.02.2006 г. е сключен договор за цесия, с който „Ю.Б.“ АД е прехвърлило
вземанията си към ответника по процесния договор за кредит на дружеството - „Б.Р.С.“
АД. Развитието на създаденото кредитно правоотношение е продължило със сключване
на Допълнително споразумение № 1/12.01.2011 г., с което страните са удължили
срока за погасяване на кредитното задължение, като са го утвърдили до датата –
15.11.2011 г., вкл. са се споразумели относно изменение в лихвения процент, с
който да се олихвява главницата, а именно, годишна лихва в размер на
Корпоративен банков бенчмарк лихвен процент за евро с договорна надбавка от 2
процентни пункта, като е включена и уговорка, според която при просрочване на
дължимите погасителни вноски по главницата или възнаградителната лихва,
редовната лихва да се увеличи автоматично с десет пункта. Правоотношението е
претърпяло няколко изменения с подписването на Анекс № 2/19.09.2011 г.,
Допълнително споразумение № 1/30.11.2011 г., Допълнително споразумение № 3/31.05.2012
г., с които страните са правили промени в размера на вноските и дата на
крайното погасяване на задължението. С подписването на последното Допълнително
споразумение № 4/13.03.2013г., влязло в сила на 30.04.2013г., съгласно нарочен
констативен протокол, страните са се договорили главницата в размер на 97
832,11 /деветдесет и седем хиляди осемстотин тридесет и две евро и единадесет
евроцента/ евро да се издължава на четири равни месечни вноски, всяка възлизаща
на сумата от по 19 566,42 /деветнадесет хиляди петстотин шестдесет и шест евро
и четиридесет и два евроцента/ евро за периода 15.07.2013г. до 15.10.2013г. и
една последна изравнителна вноска в размер на 19 566,43 /деветнадесет хиляди
петстотин шестдесет и шест евро и четиридесет и три евроцента/ евро, с краен
срок за издължаване на кредита 15.11.2013г. В цитираното Допълнително
споразумение № 4/13.03.2013 г. страните са уговорили и всички дължими и
неплатени лихви до датата на сключване на Допълнителното споразумение, както и
начислените редовни лихви да са дължими на 21.06.2013 г., а дължимите след
21.06.2013г. лихви по кредита да се начисляват ежедневно и да се плащат на
15-то число всеки месец.
С договор за обратна цесия от 17.06.2014 г. „Б.Р.С.“
АД е прехвърлило обратно на първоначалния кредитор - „Ю.Б.“ АД вземанията си по
процесния договор за кредит. Твърди се, че дружеството цедент надлежно е
уведомило ответното дружество за извършената цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД с
уведомление, получено на 12.02.2018г.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил
договорните си задължения по процесния Договор за банков кредит №
1697/15.12.2004 г. и последващите го анекси и допълнителни споразумения, като
не е заплатил нито една от дължимите вноски по главницата и лихвите – възнаградителни
и наказателни в договорените в Допълнително споразумение № 4/13.03.2013 г.
срокове и размери.
Банката твърди, че според разглеждания договор за
кредит, клиентът дължи всички разходи, включващи - такси, застрахователни премии и пр., които
са свързани с имуществото предоставено, като обезпечение на задълженията по
кредита, вкл. и разходите необходими за подновяване на обезпеченията.
Претендира се за присъждане на разноски.
На 10.04.2018 г. ответната страна, чрез процесуалния
си представител по делото – адв. А.И. упражнява на основание чл. 367 ГПК
правото си на отговор по предявените искове. С него тя оспорва паричните
претенции на банката, като поддържа, че същите са неоснователни. Най-напред се
възразява по основанието и размера на паричните суми, за които ищеца настоява
да е носител на вземане. Поддържа се, че така предоставения кредитен ресурс и
последващите уговорки за разсрочено плащане, превръщат задължението в такова от
вида на периодичните плащания. В тази връзка ответната страна настоява, че
търсеното за присъждане главно задължение за главница е било погасено
своевременно, поради изтекъл давностен срок от 3 години, като посочва, че от
датата на настъпването на падежа по задължението – 15.11.2013 г. до дата на
депозиране на исковата молба – 23.02.2018 г. са изтекли близо пет години.
Изцяло се оспорват претендираните суми за заплащане
на наказателни лихви, такси за поднояване на обезпечение по кредита,
застрахователни премии и др. разноски по кредита, тъй като с погасяването на
главното задължение (в случая по давност) се погасяват и всички произтичащи от
него такива.
На самостоятелно основание и при условията на
евентуалност ответната страна противопоставя и възражение за неоснователност на
исковите претенции на банката, поради няколко съображения. На първо място се
посочва, че противно на договореното ищцовата страна е начислявала лихви в
по-висок размер от предвиденото в процесния Договор за банков кредит №
1679/15.12.2004 г., изменен и допълнен с Анекс № 1/08.05.2006 г., Допълнително споразумение
№ 1/12.01.2011 г., Анекс № 2/19.09.2011 г., Допълнително споразумение №
1/30.11.2011 г., Допълнително споразумение № 3/31.05.2012 г., Допълнително
споразумение № 4/13.03.2013 г. На второ място, се твърди, че е налице
недействителна клауза в Договора за кредит, касаеща новия начин на формиране на
лихвата. Ответната страна претендира за наличие на „стипулация“, нарушение на
добрите нрави и равнопоставеността на субектите, както и за липса на
прозрачност във формиране на лихвения процент и липса на съгласие от ответната
страна с начина на формиране на същия. На следващо място представителят на „Б.П.“
ЕАД – адв. А.И. атакува процесния Договор за кредит като нищожен на основание
чл. 28 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 5 – 9 и 11 и чл. 25, ал. 3 от Закона за
кредитите за недвижими имоти за потребители. Оспорени са също и верността и
редовността на всички счетоводни записвания на банката – ищец. Отправя се
искане за присъждане на направените по делото разноски.
На 11.06.2018 г. от банката-ищец на основание чл.
372 ТЗ по делото е подадена допълнителна искова молба, с която страната се
противопоставя по релевираното
възражение от ответника, че отпуснатият кредит е погасен по давност. В
подкрепа на това си виждане се изтъква, че в случая приложение намира общият
петгодишен давностен срок, инкорпориран в разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД. В
допълнителната искова молба се твърди, че е погрешно разбирането на ответната
страна относно характера на задължението, а именно периодичността му. При
договора за кредит задължението на кредитополучателя е за връщане на
предоставената сума на кредит и за плащане на възнаградителна лихва в определен
размер за целия период на договора. Ищеца изразява мнение, че кредиторът е
приел погасяването на тези задължения да се извършва на вноски за определен
период от време всъщност същият се е отказал от правото си по чл. 66 от ЗЗД и е
приел изпълнението на задължението да се извърши на части. Допълва, че всяка
една от месечните погасителни вноски не представлява отделно задължение и за
това те нямат самостоятелно съществуване. Поради това и ищцовата страна твърди,
че давността за главницата не е изтекла за нито една от вноските към датата на
депозиране на исковата молба. В продължение на досега изложеното банката-ищец
твърди, че давност не е настъпила и за претендираните лихви, които се ползват с
по-кратката тригодишна давност. Причината за това е, че претенцията за лихви
обхваща периода от 23.03.2015 г. до 23.02.2018 г. – датата на депозиране на
исковата молба в съда, а не грешно твърдяната от ответната страна дата –
12.03.2018 г. В допълнителната искова молба се оспорва и претенцията на
ответника, че банката е начислявала лихви в размер по-висок от договорения
между страните. В подкрепа на това към допълнителната искова молба са приложени
лихвени листи по редовна и просрочена главница. Като неоснователно се определя
и твърдението на ответника, че чл. 2.1 от Допълнително споразумение №
1/12.01.2011 г. е недействителна клауза. Банката – ищец твърди, че страните са
се съгласили изрично и писмено за промяната на лихвения процент, който да се
прилага по кредита, както и за начина на формирането му – изрично уговорено в
чл. 2.3 от цитираното Допълнително споразумение. В заключение ищецът изказва
мнение за неприложимост на разпоредбите на Закона за кредитите за недвижими
имоти за потребители и Директива 93/138 ЕИО относно неравноправни клаузи в
потребителските договори.
На свои ред ответното дружество „Б.П.“ ЕАД чрез
процесуалния си представител – адв. И. подава допълнителен отговор на
20.07.2018 г., като със същия се заявява, че поддържа изцяло доводите и
възраженията, изложени в първоначалния отговор. Отново се оспорва размерът и
начина на определяне на начислените лихви. Възразява и срещу начислените
разноски за подновяване на учредената в полза на ищеца ипотека, поради липса на
доказателства за извършените разноски и поради факта, че ВКС е приел за
установено, че ипотекирания имот не е собственост на ответника. Мотивира се
искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Представен от ищеца и приет като писмено
доказателство по делото e Договор за банков кредит № 1697
от 15.12.2004 г., сключен между „Б.П.Б.“ АД (понастоящем с фирмено наименование
„Ю.Б.“ АД) и „БЛУ О.“ ЕООД (праводател на „Б.П.“ ЕАД) като
кредитополучател.
Съгласно чл. 1 от договора банката предоставя на
кредитополучателя инвестиционен кредит в размер на 410 000 евро, предназначен
за финансиране покупката на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*****“.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора, крайният срок за
издължаване на кредита е фиксиран на датата - 15.12.2010 г., като са уговорени
междинни падежи за плащане на конкретни вноски по главница – 59 равни месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 6 830 евро, и една последна
изравнителна вноска в размер на 7 030 евро, платими на 15 число от месеца,
считано от 15.01.2006 г.
Съгласно чл. 6 във вр. с чл. 4 от договора дължимата
от кредитополучателя възнаградителна лихва за предоставения кредит се начислява
ежемесечно и е платима на 15-то число от месеца, като се определя в размер на 3-месечният
EURIBOR, увеличен с договорна надбавка
в размер на 4,75 %.
Уговорена е и възможност за възникване в полза
на банката на вземане за наказателна лихва (неустойка) в размер на
действащия 3-месечен EURIBOR, увеличен с договорна надбавка в размер на 14,75 %,
която се начислява ежемесечно върхи падежиралите погасителни вноски по
главницата и при предсрочна изискуемост на кредита, и е платима от
кредитополучателя на 15-то число на съответния месец.
Съгласно чл. 20 от обсъждания договор кредитополучателят
се е обврзал и с това да поеме изцяло за своя сметка разноските, свързани с
предоставяне, регистриране и вписване на обезпеченията по кредита.
По делото е представен договор от 27.02.2006 г. имащ
за предмет прехвърляне на вземания
произтичащи от сключени множество на брой договори за кредит, по силата на
която цесионна сделка - „Б.П.Б.“ АД се е задължила да прехвърли в полза на „Б.Р.С.“
АД всички свои вземания по договори за инвестиционен кредит с корпоративни
клиенти, изброени в Приложение № 1 към договора, представляваща неразделна част
от него, сред които и тези по Договор за банков кредит № 1697 от 15.12.2004 г.,
сключен с „Б. О.“ ЕООД. Цесията е съобщена на ответното дружество – „Б.П.“ ЕАД,
универсален правоприемник на длъжника „Б. О.“ ЕООД – на 08.02.2018 г., видно от
представеното по делото уведомление изх. № 5300/0577 от 08.02.2018 г. на „Ю.Б.“
АД (с предходно фирмено наименование „Б.П.Б.“ АД).
По делото са представени от ищеца и приети като
писмени доказателства Анекс № 1 от 08.05.2006 г., Анекс № 1 от 23.10.2007 г., Допълнително
споразумение № 1 от 12.01.2011 г., Анекс № 2 от 19.09.2011 г., Допълнително
споразумение 1 от 30.11.2011 г., Допълнително споразумение № 3 от 31.05.2012 г.
и Допълнително споразумение № 4 от 13.03.3013 г.
С Анекс № 1 от 08.05.2006 г. е уговорено, че в
случай на неизпълнение от страна на което и да е от свързаните с
кредитополучателя дружества – „Д.“ ЕООД или „С.У.П. – Б.“ ООД – на което и да е
от поетите от тях задължения по който и да е от договорите за кредит, сключени
с „Б.П.Б.“ АД и свързаните с банката дружества, кредиторът има право да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
С Анекс № 1 от 23.10.2007 г. страните по кредитното
правоотношение са удължили срока за издължаване на отпуснатия кредитен ресурс
до 15.12.2010 г., като са внесли и промяна в първоначално въприетия
погасителния план, считано от 15.11.2007 г., а именно уговорили са междинни
падежи за плащане на конкретни вноски за главница – 37 равни месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 3 000 евро, и една последна
изравнителна вноска в размер на 148 740 евро, платими на 15-то число.
С Допълнително споразуменеи № 1 от 12.01.2011 г. към
договора за кредит страните отново са удължили срока за издължаване на
предоставения кредит, като този път е установено това да стане до 15.11.2011 г.
Изменението обхваща и структурата на погасителния план, като според същия
считано от 15.12.2010 г. е уговорено погасяването да се извършва посредством
междинни падежи за плащане на конкретни вноски за главница – 11 равни месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 3 000 евро, и една последна
изравнителна вноска в размер на 148 740 евро. Успоредно с това в чл. 2.1.
от допълнителното споразумение е уговорена и промяна в размера на дължимата от
кредитополучателя годишна възнаградителана лихва, като същият се формира от
сбора на корпоративен бенчмарк лихвен процент (CBBR) за евро и договорна
лихвена надбавка в размер на 2 процентни пункта. В чл. 2.3 от допълнителното
споразумение е дадена обща методология за формиране на бенчмарк лихвен процент,
като същият се основава на разходите, възникнали от привлечени средства в тази
валута на пазара (вътрешнобанков и депозитен), включително разходите за
резерви, застраховане и други разходи, съгласно разпоредбите на действащата
банкова нормативна уредба. В чл. 2.2. от допълнителното споразумение пък е
уговорено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски по главницата или лихвата
или при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва
се увеличава автоматично с лихвена надбавка (неустойка) за просрочие в размер
на 10%. Съгласно чл. 1 от допълнителното споразумение, същото влиза в сила след
погасяване на всички дължими просрочени лихви и вноски по главници.
По делото е представено банково бордеро от
19.01.2011 г., видно от което „Б.П.“ ЕАД е извършило плащане в полза на „Б.Р.С.“
АД в размер на сумата от 8 200 евро.
С Анекс № 2 от 19.09.2011 г. страните са се
съгласили да преустановят действието на уговорките съгласно чл. 4.1, чл. 5.1 и
чл. 5.4. от Допълнително споразумение № 1 от 12.01.2011 г.
С Допълнително споразумение № 1 от 30.11.2011 г.
страните са удължили срока за
издължаване на кредита до 15.07.2013 г., като са потвърдили текущия размер на
задълженията на кредитополучателя, възлизащи в размер на 115 740 евро –
главница, и 877,69 евро – непогасена лихва. В чл. 3 от допълнителното споразумение
страните са се договорили, че за обезпечаване на главницата, лихвите, такисте,
комисионните и другите разноски по кредита кредитополучателят ще издаде в полза
на кредитора запис на заповед за сумата от 115 740 евро, ведно с
начислената върху тази сума годишна лихва в размер на 9,10 %, платим на
предявяване, без разноски и протест.
С Допълнително споразумение № 3 от 31.05.2012 г.
страните са променили срока за издължаване на кредита и са изменили
погасителния план, като са уговорили междинни падежи за плащане на конкретни
вноски за главница – една погасителна вноска по главница в размер на
14 977,69 евро, платима при сключване на допълнителното споразумение,
седем равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 3 000
евро, платими за периода от 15.06.2012 г. до 15.12.2012 г., и една последна
изравнителна вноска в размер на 73 740 евро, дължима на 15.01.2013 г. В
чл. 3 от допълнителното споразумение е предвидено, че кредитополучателят се
задължава да заплати дължимите държавни и нотариални такси във връзка с
подновяването на ипотеката, обезпечаваща кредита, като в случай, че същите
бъдат заплатени първоначално от кредитора, кредитополучателят се задължава да
му възстанови разходите за тях.
С Допълнително споразумение № 4 от 13.03.2013 г. към
договора за кредит страните са удължили срока за издължаване на отпуснатия
кредит до 15.11.2013 г. и са изменили погасителния план, като са уговорили
междинни падежи за плащане на конкретни вноски за главница – 4 равни месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 19 566,42 евро, и една
последна изравнителна вноска в размер на 19 566,43 евро.
По делото е представен договор от 17.06.2014 г. за
прехвърляне на вземания, по силата на който „Б.Р.С.“ АД се е задължило да
прехвърли в полза на „Ю.Б.“ АД всички свои вземания, произтичащи от договори за
корпоративни кредити, избоени в Приложения от № 1.1. до № 1.14, № 2.1, 2.2. и
2.3 и № 3. В Приложение № 1.14, представляващо неразделна част договора за
предхвърляне на вземания, е посочено вземането към „Б.П.“ ЕАД по договор за
кредит № 1697 от 15. 12.2004 г. Цесията е съобщена на ответното дружество – „Б.П.“
ЕАД, на 08.02.2018 г., видно от представеното по делото уведомление изх. № 196
от 08.02.2018 г. на „Б.Р.С.“ АД.
Като писмени доказателства по делото са приети
представените от ищеца протоколи от заседания на Комитета по управление на
активите и пасивите на банката от 16.01.2009 г., от 20.03.2009 г., от 22.01.2010
г., от 29.03.2011 г. и от 28.06.2011 г., с които са определяни размерите на корпоративния
бенчмарк лихвен процент (CBBR) за
евро.
Представено е извлечение от Протокол от заседание №
97/16.01.2009 г. на Комитета по управление на активите и пасивите на банката, изготвен
на английски език, с превод на български, с който е одобрено въвеждане на корпоративен
бенчмарк лихвен процент (CBBR) в
евро като официален базисен лихвен процент за корпоративни кредити в евро.
Формулата за определянето му е одобрена както следва: 3-месечен бенчмарк в евро
плюс 5-годишен CDS за Б..
Представено е извлечение от Протокол от заседание №
99/20.03.2009 г. на Комитета по управление на активите и пасивите на банката, изготвен на
английски език, с превод на български, с който е определен размерът на въведения
като официален базисен лихвен процент за корпоративни кредити в евро корпоративен
бенчмарк лихвен процент (CBBR), като е определено, че същият възлиза на 6 %.
Представено е извлечение от Протокол от заседание № 110/22.01.2010
г. на Комитета по управление на активите и пасивите
на банката, изготвен на английски език, с превод на български, с който размерът
на Корпоративния бенчмарк лихвен процент (CBBR) в евро е увеличен на 6,60 %.
Представено е извлечение от Протокол от заседание №
126/29.03.2011 г. на Комитета по управление на активите и пасивите на банката,
изготвен на английски език, с превод на български, в който е посочено, че корпоративния
бенчмарк лихвен процент (CBBR) в евро се увеличава с 0,25 %.
Представено е извлечение от Протокол от заседание №
129/28.06.2011 г. на Комитета по управление на активите и пасивите на банката,
изготвен на английски език, с превод на български, в който е посочено, че
Корпоративния бенчмарк лихвен процент (CBBR) в евро се увеличава с 0,25 %.
От приетото по делото заключение на проведената от
вещото лице Р.П. съдебно-преводаческата експертиза се установява, че представеният
от ищеца превод на български език на приетия като писмено доказателство по
делото Протокол от заседание № 126/29.03.2011 г. на Комитета по управление на
активите и пасивите на банката, съгласно който в протокола е отразено решение
на банковия орган за промяна на размера на корпоративния бенчмарк лихвен
процент (CBBR) в евро с 25 базисни пункта, в сила от 24.03.2011 г. не съответства на английския
текст на документа, чийто точен превод на български език гласи: „Точка 10:
Предложение за увеличение в евро на CBBR (CBD – Отдел по бизнес кредитиране). Отделът по бизнес кредитиране е представил
предложение за увеличение на CBBR с 25
базисни пункта. Увеличението се дължи на увеличение на бенчмарк в евро и
авансовото покачване на процента на рефинансиране на Европейската централна
банка.“. От заключението се установява още и че представеният от ищеца превод
на български език на приетия като писмено доказателство по делото Протокол от
заседание № 126/29.03.2011 г. на Комитета по управление на активите и пасивите
на банката, съгласно който в протокола е отразено решение на банковия орган за
промяна на размера на корпоративния бенчмарк лихвен процент (CBBR) в евро с 25 базисни пункта, в сила от 11.07.2011 г.,
не съответства на английския текст на документа, чийто точен превод на
български гласи: „Бенчмарк лихвеният процент е увеличен от Комитета по
управление на активи и пасиви в обращение /циркулация/. Таксата за ликвидност
на FTP (ценообразуване при трансфер на
средства) е намалена за да стимулира кредитирането.“.
От приетите по делото основно и допълнително
заключения по допусната от съда съдебно-техническа експертиза става ясно, че при
извършена проверка дали протоколите от заседанията на Комитета по управление на
активите и пасивите на банката, на които са приети решения за въвеждане, респ.
за внасяне на промени в размера на корпоративния бенчмарк лихвен процент (CBBR) в евро, с изключение на протокола от 28.06.2011 г., са били публикувани
на интернет страницата на банката, се установява, че тази процедура не е била
изпълнена за нито един от тях. От допълнителното заключение се разкрива това,
че на интернет страницата на банката е публикувана информация досежно актуалния
размер на корпоративния бенчмарк лихвен процент (CBBR) за евро както следва:
базисни нива в точки, ефективни за периода от 16.03.2009 г. до 14.01.2010 г. –
600, за периода от 15.01.2010 г. до 12.04.2011 г. – 660, за периода от
13.04.2011 г. до 10.07.2011 г. – 685, и за периода след 11.07.2011 г. – 710. Не
се установява в сървъра да са налични „log“ файлове, удостоверяващи датата на публикуване на информацията.
По делото е допусната във връзка с доказателствена
инициаатива на страните и съдебно-счетоводна експертиза, заключенията по която
са поверени на вещото лице М.А..
Съобразно изложеното в приетото основно експертно
заключение се изяснява, че при извършена проверка в информационната система на
банката и представени първични счетоводни документи, вещото лице установява, че
размерът на усвоения кредит от „Б.П.“ ЕАД по процесния договор и анексите към
него възлиза в размер на сумата от общо 410 000 евро. Става ясно и това,
че при банката са отразени 76 на брой плащания по главницата, извършени в
периода от 15.01.2006 г. до 28.06.2012 г., възлизащи в общ размер на сумата от
312 167,89 евро. Непогасеният остатък от главницата заключението
установява да възлиза в размер на 97 832,11 евро, която сума е отразена и
в Допълнително споразумение № 3 от 31.05.2012 г., с което страните са уговорили
погасявнето ѝ на четири равни месечни погасителни вноски, всяка от които
в размер на 19 566,42 евро, и една последна изравнителна вноска в размер на 19
566,43 евро. От експерта е даден и отговор, че последното плащане по главницата
дължима по процесния договор е извършено на 28.06.2012 г.
Заключението съдържа и сведения, че възнаградителната
лихва по кредита, начислена за периода от 17.01.2005 г. до 15.11.2013 г.
възлиза в общ размер на сумата от 143 931,90 евро, като по нея при банката
са отразени 84 на брой плащания, извършени в периода от 19.01.2005 г. до
26.01.2012 г., възлизащи в общ размер на сумата от 136 502,70 евро.
Непогасеният остатък от възнаградителната лихва по кредита вещото лице
изчислява да е равен на сумата от 7 429,20 евро.
Неустойката за забава върху просрочената главница по
кредита, начислена за периода от 18.08.2006 г. до 22.02.2018 г. заключението
установява да е в размер на 106 308,13 евро, като извършените плащания по
нея възлизат в размер на сумата от 15 081,88 евро. Непогасеният остатък от
неустойката за забава по кредита, начислена за периода до 22.02.2018 г., вещото
лице изчислява да е равен на сумата от 91 226,25 евро.
Освен това експертния анализ на счетоводните данни
при банката показва, че по кредита са начислени задължения за платени премии по
имуществени застраховки, възлизащи в размер на сумата от 379,16 евро, по които
от кредитополучателя не са извършени плащания. Начислени са разноски по кредита
в размер на 972,02 лв., като единственото плащане по това задължение е
извършено на 16.09.2013 г., когато от кредитополучателя са платени 552 лв., в
резултат на което непогасеният остатък от задължението на кредитополучателя за
разноски по кредита се формира на сума в размер на 420,02 лв.
Вследствие искане на ответното дружество и с оглед
допълнително изясняване на релевантен за спорното право въпрос относно периода
на начисляване на неустойката и нейния размер е допусната допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза. С допълнителното си експертно заключение вещото
лице дава отговор, че неустойката за забава върху просрочената главница по
кредита, начислена за периода от 23.02.2015 г. до 22.02.2018 г., възлиза в
размер на сумата от 56 057,80 евро.
По настояване отново на процесуалния представител защитаващ
интересите на ответното дружество е допусната втора допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, по която е изслушано и прието ново допълнително
заключение, в изложението по което размерът на необслужения дълг по кредита е
определен съобразно зададени три алтернативни варианта, а именно :
Първи вариант : при условие, че за целия срок на
договора лихвата по кредита се е определя в размер на действащият 3-месечен
EURIBOR, увеличен с договорна надбавка в размер на 4,75 %, а при просрочие на
дължимите погасителни вноски се е начислявала неустойка за забава в размер на
3-месечен EURIBOR, увеличен с договорна надбавка в размер на 14,75 %, както и
при условие, че извършените плащания се отнасят най-напред за погасяване на
изискуемите задължения за разноски, след това лихви и накрая главници, и при
съобразяване на промените в сроковете за погасяване на главницата съгласно
анексите и допълнителните споразумения, вещото лице формулира отговор, че
непогасеният остатък обхващащ главницата по кредита би бил в размер на сумата от
100 627,16 евро, а неустойката за забава върху просрочената главница,
дължима за периода от 15.07.2013 г. до 15.11.2013 г., би възлизала в размер на
сумата от 44 399,49 евро.
Втори вариант : ако се приеме, че плащанията по
кредита осъществени в периода от 15.11.2011 г. до 14.07.2012 г., бъдат отнесени
за погасяване на задълженията по кредита в съответствие с вътрешно решение на
банката за приоритетно погасяване на най-обременителния за клиента компонент от
дълга, то тогава непогасеният остатък от главницата по кредита се изчислява в
размер на сумата от 93 841,40 евро, а неустойката за забава върху
главницата за посочения период – в размер на сумата от 41 405,42 евро.
Според третия вариант : При калкулиране размера на дълга,
чрез механизъм при които извършените от длъжника плащания бъдат отнесени за
погасяване на съответните задължения по кредита без да бъде отчитана
възнаградителната лихва, начислена за периода след 21.06.2013 г., както и
неустойката за забава, начислена за периода до 22.02.2015 г., то тогава
резултата е че непогасеният остатък от главницата е равен размер на сумата от
83 587,31 евро, а неустойката за забава върху просрочената главница,
дължима за периода от 15.07.2013 г. до 15.11.2013 г. – в размер на сумата от
36 881,03 евро.
Други допустими и относими доказателства по делото
не са налични.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въз основа на обсъдените доказателства, приобщени по
надлежния ред в производството и направените при тяхната съвкупна преценка
фактически изводи, съдът приема, че на 15.12.2004 г. между ищцовата банка (с
предходно фирмено наименование „Б.П.Б.“ АД), от една стана, и „БЛУ О.“ ЕООД
(праводател на „Б.П.“ ЕАД), от друга, е сключена абсолютна търговска сделка -
договор за банков кредит. По с силата на това съглашение банката се е задължила
да отпусне в полза на ответното дружество инвестиционен кредит в размер сумата
от 410 000 евро, предназначен за финансиране покупката на недвижим имот, находящ
се в гр. София, ж. к. „*****“. На свои ред кредитополучателят се е обременил
със задължението да го върне в срок до 15.12.2010 г. съгласно погасителен план,
предвиждащ извършването на 59 равни
месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 6 830 евро, и една
последна изравнителна вноска в размер на 7 030 евро, платими на 15 число от
месеца. Кредитополучателят се е задължил и за това да заплаща възнаградителна
лихва за предоставения му кредит в размер на 3-месечният EURIBOR, увеличен с договорна
надбавка в размер на 4,75 %, която се начислява ежемесечно и е платима на 15-то
число от месеца. При допусната забава в изпълнението на задълженията по
договора кредитополучателят се е задължил да заплаща неустойка в размер на
действащия 3-месечен EURIBOR, увеличен с договорна надбавка в размер на 14,75,
която се начислява ежемесечно върху падежиралите погасителни вноски по
главницата и при предсрочна изискуемост на кредита, като същата е платима на
15-то число на съответния месец.
Не се спори между страните, а и се установява от
събраните по делото доказателства усвояването на договорения кредитен ресурс в
размер на 410 000 евро, като този факт се е осъществил на датата -
15.12.2004 г. Считано от момента на реализирането на усвояването в тежест на кредитополучателя
се е породило задължението да върне отпуснатия му кредит при предварително
уговорения график на разсрочено изпълнение, като наред с това е отговорен и за
това да заплаща в полза на банката възнаградителна лихва, възлизаща в размер на
3-месечният EURIBOR, увеличен с договорна надбавка в размер на 4,75 %,
начислявана ежемесечно и платима на 15-то число от съответния месец.
Между страните не е спорно, а и от представения като
писмено доказателство по делото договор от 27.02.2006 г. за прехвърляне на
вземания по договор за кредит се установяа, че ищцовата банка (с предходно
фирмено наименование „Б.П.Б.“ АД) и „Б.Р.С.“ АД са встъпили в договор, по силата на който банката се е
задължила да прехвърли в полза на „Б.Р.С.“ АД всички свои вземания по договори
за инвестиционен кредит с корпоративни клиент, изброени в Приложение № 1 към
договора, представляваща неразделна част от него, сред които и тези по Договор
за банков кредит № 1697 от 15.12.2004 г., сключен с „Б. О.“ ЕООД. Прехвърлянето
е било съобщено на ответното дружество своевременно, който извод се потвърждава
от обстоятелството, че страна по сключените впоследствие допълнителни
споразумения, с които са внасяни изменения в съдържанието на кредитното
правоотношение, е именно приобретателят на прехвърлените вземания - „Б.Р.С.“ АД.
Друг разкрит от доказването осъществено в
производството релевантен факт, е че след възникването на кредитното
правоотношение ответното дружество е осъществило плащания по коментирания
кредит, възлизащи в общ размер на сумата от 463 752,47 евро. Ясни са и датите,
на които са извършени съответните плащания, което се изпълнение се разкрива и от приетите по делото заключения по
съдебно-счетоводните експертизи.
Наситен със спор по делото е въпросът за начина, по
който отделните плащания са отнесени от банката във връзка с погасяване на
задълженията по кредитното правоотношение. От страна на ответното дружество се възразява,
че допълнителното споразумение, с което е внесена промяна в начина на формиране
на лихвата по кредита, е недействително, което обстоятелство било от
концептуално значение за начина на отнасяне на съответните плащания. При
условията на евентуалност, в случай, че уговорката, с която е променен начинът
на формиране на възнаградителната лихва по кредита, бъде приета за
действителна, ответникът опонира по надлежното спазване на процедурата за
внасяне на промени в размера на корпоративния бенчмарк лихвен процент.
Не е спорно по делото, че след извършеното по силата
на договора от 27.02.2006 г. прехвърляне на вземанията на банката по процесния
договор за банков кредит № 1697 от 15.12.2004 г. в полза на „Б.Р.С.“ АД,
последното дружество и кредитополучателя периодично са предоговаряли крайния
срок за издължаване на главницата по кредита, променяли са погасителния план,
начина на формиране на лихвата, както и други условия по кредита. В потвърждение
на така извършваните трансоформации в съдържанието на договорната връзка са сключваните
няколко анекса и допълнителни споразумения във времето след нейното пораждане и
усвояване на кредита.
Така с Допълнително споразумение № 1 от 12.01.2011
г., наред с удължаването на срока за издължаване на главницата до 15.11.2011
г., страните са внесли промяна в начина на формиране на лихвата по кредита,
като са предвидили, че дължимата от кредитополучателя годишна лихва за предоставения
кредит се променя чрез формирането й от действиащия Корпоративен бенчмарк
лихвен процент (CBBR) за евро, който не подлежи на договаряне, увеличен с
договорна лихвена надбавка в размер на 2 процентни пункта. Приложимия
корпоративен бенчмарк лихвен процент се основава на разходите, възникнали от
привлечени средства в тази валута на пазара, включително разходите за резерви,
застраховане и други разходи, съгласно разпоредбите на действащата банкова
нормативна уредба, като размерът му се определя с решение на компетентния
банков орган – Комитета по управление на активите и пасивите на банката.
Промяна е внесена и в размера на дължимата неустойка за забава като е
предвидено същият да се формира от действиащия Корпоративен бенчмарк лихвен
процент (CBBR) за евро, увеличен с договорна лихвена надбавка в размер на 12
процентни пункта.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
ответново дружество, че съдържащата се в Допълнително споразумение № 1 от
12.01.2011 г. уговорка, с която е внесена промяна в начина на формиране на
лихвите по кредита е недействителна. На първо място неоснователно е
възражението, че обвързването на дължимата от кредитополучателя лихва по
кредита в зависимост от размера на Корпоративен бенчмарк лихвен процент (CBBR)
за евро, който се определя от орган на банката в зависимост от разходите,
възникнали от привлечени средства в тази валута на пазара, включително
разходите за резерви, застраховане и други разходи, съгласно разпоредбите на
действащата банкова нормативна уредба, противоречи на принципа на добрите
нрави. Лихвата по договорите за банков кредит може да бъде формирана като точно
определен процент или да се състои и от няколко отделни компонента, някои от
които с променлива величина. Лихвата по процесното кредитно правоотошение е от
последния вид. Първоначално е била приложима двукомпонента лихва, формирана в
размер на 3-месечният EURIBOR, увеличен с договорна надбавка в размер на 4,75
%, като впоследствие, със сключването на Допълнително споразумение № 1 от
12.01.2011 г., е предвидено тя да се формира в зависимост от размера на корпоративен
бенчмарк лихвен процент (CBBR) за евро, увеличен с договорна надбавка от 2
процентни пункта. И в двата случая първият компонент на лихвата е динамичен – променя
се автоматично при промяна на условията, в зависимост, от които е обвързан, а
втория компонент представлява постоянна величина. Със сключването на
допълнителното споразумение от страна на ответното дружество е заявено изрично
съгласие с внесената промяна в начина на формиране на лихвата по кредита, в
това число с подмяната на приложимия дотогава динамичен компонент с
корпоративен бенчмарк лихвен процент, подлежащ на определяне от орган на
банката.
Неоснователно на следващо място е позоваването на
ответника, че съдържащата се в Допълнително споразумение № 1 от 12.01.2011 г. уговорка,
с която е променен начинът на определяне на лихвата по кредита е недействителна,
защото пристъпва правилото на чл. 28 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 5 – 9 и 11 и
чл. 25, ал. 3 от Закона за кредитите за недвижими имоти за потребители.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за кредитите за недвижими имоти за потребители,
с него се уреждат изискванията за предоставяне на кредити за недвижими имоти на
потребители, условията и реда за регистрация на кредитните посредници и
контрола върху тях. Предвид това, че ответното дружество няма качеството на
потребител предвидените в този закон, то защитните му правила адресирани към
охрана интересите на потребителите не намират приложение по отношение на
процесното кредитно правоотношение, което означава, че юридическия факт водещ
до неговото възникване – договор за инвестиционен кредит не е опорочен до
степен нищожост.
Предвид изложеното съдът намира, че считано от
датата на влизане в сила на Допълнително споразумение № 1 от 12.01.2011 г. лихвата
по кредита занапред се формира от микс между корпоративен бенчмарк лихвен
процент (CBBR) за евро, чийто размер се определя периодично с решение на
компетентния банков орган – Комитета по управление на активите и пасивите на
банката, увеличен с договорна лихвена надбавка в размер на 2 процентни пункта.
Концентрация на несъгласие между страните съществува
и по въпросът касаещ размерът на приложимата по отношение на процесното
кредитно правоотношение възнаградителна лихва, доколкото от страна на ответното
дружество се поддържа, че банката не е спазила надлежно процедурата по
въвеждане и внасяне на промени в размера на корпоративния бенчмарк лихвен
процент, в резултат на което се е стигнало до начисляване на лихви в размер,
по-висок от приложимия.
За периода, считано от датата на усвояване на
главницата – 15.12.2004 г., по кредита е приложим лихвен процент, формиран от действащия
за съответния период 3-месечен EURIBOR, увеличен с надбавка в размер на 4,75 %,
като след сключването на Допълнително споразумение № 1 от 12.01.2011 г. върху
редовната главница по кредита е започнала да се начислява лихва, възлизаща в размер
на корпоративен бенчмарк лихвен процент (CBBR) за евро, увеличен с договорна
лихвена надбавка в размер на 2 процентни пункта.
От ангажираните за целите на доказването в процеса
протоколи от заседяния на Комитета по управление на активите и пасивите на
банката-ищец, проведени съответно на 16.01.2009 г., на 20.03.2009 г. и на
22.01.2010 г., става ясно, че компетентният банков орган е приел решения, с
които последователно е въвел корпоративен бенчмарк лихвен процент (CBBR) в евро
като официален базисен лихвен процент за корпоративни кредити в евро, определил
е първоначалната му стойност в размер на 6,00 % и е увеличил последната до 6,60
%. Промяната на корпоративния бенчмарк лихвен процент (CBBR) на 6,60 % е влязла в сила за корпоративните кредити
в евро, считано от 15.01.2010 г., видно от информацията, публикувана на
интернет страницата на банката. От изложеното следва, че към датата на влизане
в сила на допълнителното споразумение, приложимият корпоративен бенчмарк лихвен
процент (CBBR) в евро се равнява на 6,60 %, предвид
което, считано от 12.01.2011 г. приложимият към процесното кредитно
правоотношение размер на възнаградителната лихва възлиза на 8,60 %.
Възнаградителната лихва по кредита е останала в този
си размер до 13.04.2011 г., когато е влязло в сила новото изменение на
корпоративния бенчмарк лихвен процент (CBBR) в евро, прието от Комитета по
управление на активите и пасивите на банката, по силата на което неговата
стойност е градирала с 0,25 % до 6,85 %, с което размерът на възнаградителната
лихва по кредита обвързващ ответника е бил увеличен на 8,85 %. Действително от
заключението на приетата по делото съдебно-преводаческа експертиза се
установява, че в представения от ищеца протокол № 126/29.03.2011 г. от
заседание на Комитета по управление на активите и пасивите на банката, не се съдържа
решение за увеличаване на корпоративния бенчмарк лихвен процент (CBBR) в евро. В
протокола от заседанието на Комитета по управление на активите и пасивите на
банката обаче е обективирано предложение за приемане на решение, с което
стойността на корпоративния бенчмарк лихвен процент (CBBR) в евро да бъде
увеличен с 0,25 %. В същото време от заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че на интернет страницата на банката е публикувано
увеличение на корпоративния бенчмарк лихвен процент (CBBR) в евро на 6,85 % –
обстоятелство, което предполага предходно прието решение от компетентния банков
орган. От особенно значние за приложението на последно упоменатия размер на
лихвен процент отнасящ се до възнаградителната лихва са и данните изнесени в заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, от където несъмнено се разкрива факта, че след датата на
публикуване на увеличената стойност на корпоративния бенчмарк лихвен процент
кредитополучателят е извършил плащания по кредита, в това число и за възнаградителна
лихва формирана при актуализиран лихвен процент от 6,85 %, с което по
недвусмислен начин е заявил съгласието си с публикуваната промяна на динамичния
компонент, участващ при формиране на лихвата. Обратно в нито един момент след
извършване на коментираната актуализация ответното дружество не й се е
противопоставило, а напротив в качеството си на търговец я е съобразило, като е пристъпило към
изпълнение зачитайки я. Изложените съображения дават основание на съда да
приеме, че считано от 13.04.2011 г. стойността на възнаградителната лихва,
приложима към процесното кредитно правоотношение, възлиза в размер на 8,65 %.
На 11.07.2011 г. е влязло в сила ново увеличение на
корпоративния бенчмарк лихвен процент (CBBR) за кредитите в евро, с което размерът на възнаградителната лихва по
процесното кредитно правоотношение е претърпял нова актуализация този път до
стойност от 9,10 %. Този извод съдът възприема, при все че от заключението на
съдебно-преводаческта експертиза се установява, че в представения от ищеца
протокол № 129/28.06.2011 г. от заседание на Комитета по управление на активите
и пасивите на банката, не се съдържа решение за увеличаване на корпоративния
бенчмарк лихвен процент (CBBR) в евро, а единствено констатация, че такова
решение е прието, при това без посочване на конкретен размер на увеличението.
От заключението на съдебно-техническата експертиза обаче се установява, че на
интернет страницата на банката е публикувано увеличение на корпоративния бенчмарк
лихвен процент (CBBR) в евро на 7,10 %. Успоредно с това от заключенито на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответното дружество е
продължило да извършва плащания по кредита, в това число и за възнаградителната
лихва, и след публикуването на увеличенито, последното от които на 28.06.2012
г. Осъществяването на плащания по кредита при публикуван на интернет страницата
на банката актуален размер на CBBR предполага съгласие на кредитополучателя с
неговата стойност. Изводът за заявено от страна на кредитополучателя съгласие с
приложимя, считано от 11.07.2011 г., стойност на корпоративния бенчмарк лихвен
процент (CBBR) в значителна степен се подкрепя и от обстоятелството, че в Допълнително
споразумение № 1 от 30.11.2011 г. и в Допълнително споразумение № 4 от
13.03.2013 г. към договора за кредит, е предвидено издаването на запис на
заповед за непогасения остатък от главницата, ведно с възнаградителна лихва,
посочена в абсолютен размер от 9,10 %, идентичен с актуалния към датата на
сключване на допълнителното споразумение размер на възнаградителната лихва,
формирана от актуалния размер на корпоративния бенчмарк лихвен процент (CBBR) в
евро, а именно – 7,10 %, увеличен с договорна надбавка от два процентни пункта.
От значение на следващо място е обстоятелството, че с последното допълнително
споразумение – Допълнително споразумение № 4 от 13.03.2013 г., страните са
потвърдили размерът на непогасения остатък от главницата по кредита, като са се
съгласили, че към датата на сключване на допълнителното споразумение същият
възлиза в размер на сумата от 97 832,11 евро. Този размер е формиран като
плащанията, извършени от кредитополучателя, са отнесени за погасяване на
съответните задължения по кредита при съобразяване на дължимата възнаградителна
лихва с актуалния размер на корпоративния бенчмарк лихвен процент (CBBR) в евро,
публикуван на интернет страницата на банката.
По изложените съображения настоящата инстанция
застъпва позицията, че взнаградителната лихва, начислявна от банката по
процесното кредитно правоотношение напълно кореспондира на действително
приложимите стойности по размери и за периоди съгласно условията по договора. С
оглед на изложеното при изследване на въпроса за начина, по който отделните плащания
са отнесени за погасявне на задълженията по кредита, съдът съобразява
заключенията на първоначалната и първата допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза, изготвени от вещото лице - М.А., доколкото същите са базирани на
стойности на лихвата по кредита, които настоящият състав намира за приложими по
процесното кредитно правоотношение.
При съобразяване на извършените плащания по кредита
и предвид изричното съгласие между страните относно непогасеният остатък от
задължението за връщане на отпуснатата главница по кредита, постигнато в чл. 1
от Допълнително споразумение № 4 от 13.03.2013 г., съдът приема, че към датата
на сключване на допълнителното споразумение непогасеният остатък от главницата
по кредита възлиза в размер на сумата от 97 832,11 евро. По делото не се
установява след сключване на допълнителното споразумение да са извършвани допълнителни
погашения, като от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че последното плащане по кредита се е реализирало на 28.06.2012 г.
Предвид изложеното съдът намира, че непогасеният остатък от главницата по
кредита възлиза в размер на сумата от 97 832,11 евро. Отговорен за заплащането
на това вземане е ответника – „Б.П.“ ЕАД, като доколкото същото е изискуемо, то
предявения осъдителен иск за неговото присъждане имащ основание по чл. 430 ТЗ
следва да бъде уважен до пълния му размер.
По отношение заявената претенция за съществуващо в
полза на банката вземане за неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, която е
уговорена с договора за банков кредит при отколонение в срочното обслужване на
задължението за изплащане на главницата, няма съмнение, че такава договорна
уговорка е постигната и обвързва страните, тъй като още с текста на чл. 5 от
договора за инвестиционен кредит е предвиден подобен вид договорна отговорност
за репариране на вреди от такъв вид неизпълнение.
И тук централния въпрос с наличие на разногласия
между страните е концентриран върху размера на дължимата неустойка за забава
слеваща се при допускане на просрочие на главницата по кредита. Кредитирайки
заключението по първата допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, съдът
намира, че за периода от 23.02.2015 г. до 22.02.2018 г., дължимата неустойката
за забава върху просрочената главница по кредита възлиза в размер на сумата от
56 057,80 евро. Предвид заключението на изслушаната експертиза и липсата
на доказателства за погасяване на задължението за неустойка, съдът формира
заключение, че претендираното задължение не е погасено към датата на
приключване на съдебното дирене, с оглед на което същото е дължимо от ответника
и следва да се присъди в полза на ищеца, във връзка с предявения от него иск
при квалификацията на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, респективно за разликата над сумата от
56 057,80 евро до сумата от 56 162,92
евро, поради недоказаността му по размер искът трябва да се отхвърли.
На следващо място от приетите като писмени
доказателства по делото четири на брой платежни нареждания, както и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в периода от
23.12.2016 г. до 13.12.2017 г., банката е извършила плащания за премии по
имуществена застраховка касаща имущество ползвано за обезпечаване изпълнението
на задълженията по договора за кредит от 15.12.2004 г., изменен с последващите
го анекси и допълнителни споразумения, възлизащи в общ размер на 379,16 евро. На
основание чл. 20 от договора за кредит разходите във връзка с кредита се
възлагат в тежест на кредитополучателя, с оглед на което в тежест на ответното
дружество е възникнало задължение да възстанови на банката разходите направени
от същата за заплащане на премиите по имуществени застраховки в размер на
сумата от 379,16 евро.
От приетите като писмени доказателства по делото две
на брой платежни нареждания, съответно от 25.11.2014 г. и от 23.10.2015 г., се
установява, че банката е извършила разходи в размер на 420,02 лв. за
подновяване на ипотека, обезпечаваща задълженията на кредитополучателя по
процесното кредитно правоотношение. Клаузата на чл. 20 от договора за кредит има
недвусмислено съдържание, че разноските свързани с предоставяне, регистриране и
вписване на обезпеченията по кредита, се поемат от кредитополучателя, с оглед
на което съдът намира, че в тежест на ответното дружество е възникнало
задължение да възстанови на банката разходите за подновяване на ипотеката в
размер на сумата от 420,02 лв.
По силата на договор за прехвърляне на вземания от
17.06.2014 г., сключен между „Б.Р.С.“ АД и „Ю.Б.“ АД, вземанията по договора за
кредит от 27.02.2006 г., изменен с
последващите го анекси и допълнителни споразумения, са прехвърлените обратно в
полза на първоначалния им титуляр – банката. Тази обратна цесия е произвела
действие за длъжника, считано от 08.02.2018 г., когато „Б.Р.С.“ АД е бил
уведомен за извършването й. Следователно актуалният носител на правата по
договора за инвестиционен кредит от 2004 г. се явява банката-ищец, което я
прави материално легитимирана да защити
тези си права чрез предявените искове.
Неоснователно е възражението на ответното дружество
за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за главница. Вземанията
за връщане на главницата по договор за банков кредит се погасяват с общата
5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД. За разлика от периодичните плащания, всяко
едно от които е независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения,
задължението за връщане на главницата при договора за банков кредит е неделимо
плащане. Уговореното връщане на сумата да стане на погасителни вноски на
определени дати не превръща тези вноски в периодични плащания, а е налице само
съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части. Задължението по договора
за кредит е единно, като единствено изпълнението му е разсрочено по
предварителен определен от страните погасителен план, като погасяването на
вземането на равни месечни вноски не превръща плащането в периодично. В конкретния случай окончателната изискуемост на задължението за връщане
на главницата по кредита е настъпила на 15.11.2013 г., с което е сложено
началото на течението на погасителния давностен срок по отношение на това
вземане. Настоящата искова молба е депозирана в съда на 23.02.2018 г., т. е.
преди изтичане на приложимия за погасяване на главницата 5-годишен давностен
срок, като с инициирания чрез нея исков процес е постигнато прекъсване на
даваностия срок на основание чл. 116, буква „б“ ЗЗД.
Относно
отговорността за разноските, които страните са генерирали за участието си в
настоящото дело сезирания съд, приема следното:
При този изход на спора право, респективно
отговорност за заплащане на разноски се поражда за всяка една от страните при
прилагане правилото за съразмерност на уважената, респективно отхвърлената част
от иска. Ищецът „Ю.Б.“ АД доказва да е направил разноски за водено на производството пред
настоящата инстанция в общ размер на сумата 21 675,24 лв., от които 12 094
лв. – държавна такса, 9 175,24 лв. – адвокатско възнаграждение, 250 лв. –
депозит за вещо лице, и 156 лв. – такса за налагане на обезпечителна мярка,
като с оглед уважената част от предявените искове следващите му се разноски възлизат
на сумата от 21 660,50 лв. Съдът не споделя релевираното от ответника
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за редуциране адвокатското възнаграждение,
което се следва в полза на ищеца по
делото до минималните размери установени в приложимата редакция на НМРАВ,
доколкото съобразно приложение на същата минималното възнаграждение при
материалния интрес заявен от банката възлиза на сумата от 7 577 лв. без
вкл. ДДС. Степента на фактическа и правана сложност на спора, по които е
защитаван интреса на банката обаче не може да се квалифицира като занижена, а
обратно касае се за предявени в условията на обективно съединяване на три
осъдителни иска, като материалните права защитавани по тях се изследват за
значителен период от време /кредитното правоотношение е възникнало още през
2004 г., като във времето е търпяло неколкократни изменения, които се отразяват
съществено върху правата и задълженията на страните/. Множество и разнолики са
и възрженията, които се противопоставят от ответника, по които ангажирания от
банката представител е вземал отношения. Освен това събраните доказателства са
в значителен обем и от целия спектър на позволените такива по ГПК. Проведените
съдебни заседания са общо 6 на брой, като на всяко от тях е присъствал и
участвал представител на банката. Всичко това обосновава репарирането на
размера на заплатения от банката хонорар от 9 175,24 лв., още повече, че
този размер е формиран и след начисляване на ДДС, което се равнява на
1 835,05 лв. В полза на ответното
дружество също се поражда право на разноски, съответно на отхвърлената част от
предявените срещу него искове. Размерът на разноските, извършени от страна на
ответното дружество при участието му в настоящото производство възлиза на
сумата от 4 450,00 лв., представляваща заплатени депозити за вещи лица. С
оглед отхвърлената част от исковете в полза на ответното дружество следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 3,02 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Б.П.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 430 ТЗ, във връзка с чл.
240, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал.
1 ЗЗД сумата в размер от 97 832,11 евро, представляваща непогасен
остатък на вземане за връщане на главница по Договор за кредит №
1697/15.12.2004 г., изменен и допълнен с Анекс № 1/08.05.2006 г., Допълнително
споразумение № 1/12.01.2011 г., Анекс № 2/19.09.2011 г., Допълнително
споразумение № 1/30.11.2011 г., Допълнително споразумение № 3/31.05.2012 г.,
Допълнително споразумение № 4/13.03.2013 г., сключен между „Ю.Б.“ АД и „Б. О.“
ЕООД (с правоприемник „Б.П.“ ЕАД), дължима за периода от 15.07.2013 г. до
15.11.2013 г., ведно със законна лихва за забава, считано от 23.02.2018 г.
/датата на предявяване на исковата молба в съда/, до окончателното ѝ
изплащане.
ОСЪЖДА „Б.П.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 56
057,80 евро, представляваща уговорена и начислена неустойка за забава
върху просрочена главница, дължима за периода от 23.02.2015 г. до 22.02.2018 г.
по смисъла на чл. 5 от Договор за кредит
№ 1697/15.12.2004 г. сключен между „Ю.Б.“ АД и „Б. О.“ ЕООД (с правоприемник „Б.П.“
ЕАД), като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 56 057,80 до пълния
му предявен размер от 56 162,92 евро.
ОСЪЖДА
„Б.П.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 379,16
евро, представляваща дължими за възстановяване вноски по
застрахователни премии, натрупани в периода от 15.12.2015 г. до 13.12.2017 г.
заплатени от банката-кредитодател във връзка със сключени имуществени
застраховки, каквито задължения са поети с Договора за кредит № 1697/15.12.2004
г., сключен между „Б. О.“ ЕООД (с правоприемник „Б.П.“ ЕАД).
ОСЪЖДА „Б.П.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 420,20 лв., представляваща дължима за
възстановяване такса, свързана с
подновяване на обезпечението по кредита, която е заплатена от
банката-кредитодател и се дължи по смисъла на чл. 20 от Договора за кредит №
1697/15.12.2004 г., сключен между „Ю.Б.“ АД и „Б.О.“ ЕООД (с правоприемник „Б.П.“
ЕАД).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
„Б.П.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на
„Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 21 660,50 лв. – направени
разноски по делото пред настоящата инстанция, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Ю.Б.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Б.П.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 3,02 лв. – направени разноски по
делото пред настоящата инстанция, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: