Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 22.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осемнадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 6811 по описа за 2018г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от В.В.Л. против Прокуратурата
на Република България осъдителен иск за сумата 55 000лв. на основание чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
В исковата молба ищецът излага,
че на 16.12.2012г. бил задържан от органите на МВР в дома си, като впоследствие
против него било образувано ДП № Б-58/2012г. по описа на ГДБОП, преобразувано
под номер ДП № 281/2013г. по описа на ГДКП, пр.пр. № 665/2012г. за престъпления
по чл.321, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 и по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.6, вр.
чл.26, вр. чл.20, ал.2 НК. За тези престъпления бил привлечен в качеството на
обвиняем и спрямо него взета мярка за неотклонение „домашен арест“ продължила
от 16.12.2012г. до 22.05.2013г., като след тази датата променена в парична гаранция.
Била му наложена и забрана да напуска пределите на страната, мярка отменена в
края на 2017г. По внесен от Специализираната прокуратура обвинителен акт било
образувано НОХД № 1236/2015г. по описа на Сп.НС с повдигнато обвинение в
извършването на посочените по-горе престъпления, прекратено на основание
чл.369, ал.4 и ал.5 НПК с определение поради допуснати съществени процесуални
нарушения. Прокуратурата внесла отново обвинителен акт с образувано НОХД №
293/2016г. на Сп.НС, 12 състав, повторно прекратено на основание чл.369, ал.4 НПК.
Определението е влязло в сила на 12.03.2016г. Твърди като последица от
проведеното спрямо него досъдебно и наказателно производство, в тази част от
осъществените в рамките на същите мерки за принуда, да е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в уронени чест и достойнство поради свързани
с медийни публикации; подигравки от съседи и приятели, които го наричали
„универсалният“; безпокойство, стрес, отчаяние; ограничаване на социалните
контакти; ограничаване възможността за свободно придвижване и полагане на труд
поради наложените мерки за процесуална принуда; разстройство на отношенията с
най-близките-неговата майка и жената, с която живял на съпружески начала; здравословни
проблеми изразяващи се в изпадане на чести епилептични гърчове, както и репродуктивни
проблеми, които не му позволявали да има свои деца. За тези болки и страдания
претендира заплащане на обезщетение от ответника.
Ответникът оспорва иска с възраженията, че прекратяването
на наказателното производство не попада в хипотезите на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Оспорва ищецът да е претърпял посочените в исковата молба вреди, както и
претенцията по размер. Навежда ищецът сам да е дал повод за образуване на
наказателното производство с позоваване на чл.5 ЗОДОВ, както и твърди, че по
същото време спрямо него е имало и други наказателни производства, поради което
и да са налице неимуществени вреди, те не се намират изцяло в
причинно-следствена връзка с посоченото наказателно производство.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
С постановление от 03.10.2012г.
на прокурор при Специализирана прокуратура е образувано ДП № Б-58/2012г. по
описа на ГД „БОП“-МВР, пр.пр.№ 665/2012г. по описа на Специализирана
прокуратура първоначално срещу неизвестни извършители за престъпление по
чл.321, ал.3, вр. ал.2 НК за това, че в периода м.10.2011г.-м.08.2012г. в
гр.София и на територията на страната участвали в организирана престъпна група
с цел да извършват в страната и чужбина престъпления по чл.255 НК и престъпления
по чл.253 НК. Впоследствие това производство е преобразувано в ДП № 29/2015г.
по описа на ГД „БОП“-МВР. С постановление от 16.12.2012г. В.Л. бил привлечен в
качеството на обвиняем за престъпления по чл.321, ал.3, вр. ал.2 НК и по
чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.6, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК. Наред с него
били привлечени като обвиняеми за тези престъпления и други лица-И.Т., М.Г., В.
М. и И.К..
Спрямо ищеца е била наложена
мярка за неотклонение „домашен арест“, която търпял в периода
16.12.2012г.-22.05.2013г., изменена в парична гаранция, а последната отменена с
постановление от 19.08.2014г. на прокурор при СП-София.
С постановление от 21.12.2012г. на прокурор при
Специализираната прокуратура по досъдебното производство е наложена забрана на
обвиняемите, в това число и ищеца, да напускат пределите на Република България.
Тази мярка е отменена с
определение от 04.12.2017г. по НОХД № 293/2016г. на СНС, 12 състав.
С определение от 14.07.2015г. по
ЧНД № 753/2015г. на СНС, 1 състав,
досъдебното производство било върнато на прокурора на основание чл.369,
ал.1 НПК с предоставена възможност в тримесечен срок спрямо него да се внесе
обвинителен акт или производството да се прекрати след констатация, че от
привличането му като обвиняем през 2012г. е изтекъл срок надвишаващ този по
чл.368, ал.1 НПК.
С ново постановление от
27.07.2015г. обвиненията са били прецизирани и изменени в престъпления по
чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 НК;
три по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и 7 вр. чл.20, ал.4 и вр.
чл.26, ал.1 НК; и едно по чл.255, ал.1,
т.2, пр.1, т.6 и т.7 вр. чл.20, ал.4 и вр. чл.26, ал.1 НК за това, че в периода
м.06.2011г.-14.01.2013г. в гр.София участвал в организирана престъпна група,
ръководена от И.Т. и М.Г. и с участието на И.К. и В. М., създадена с цел
извършването на престъпление против данъчната система по чл.255 НК.
В определения от съда срок
Специализираната прокуратура внесла обвинителен акт с образувано НОХД № 1236/2015г.
по описа на СНС, 12 състав, срещу В.Л., И.К., М.Г. и В. М.. С разпореждане от
20.10.2015г. делото било прекратено на основание чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.2,
т.3 НПК поради допуснати на досъдебното производство съществени процесуални
нарушения и върнато на прокурора за отстраняването им в едномесечен срок.
В указания срок Специализираната
прокуратура внесла нов обвинителен акт срещу същите лица и за същите
престъпления, по който образувано НОХД № 293/2016г. по описа на СНС, 12 състав.
С определение от 09.02.2016г. съдът прекратил наказателното производство по
отношение В. М., И.К. и М.Г. на основание чл.369, ал.4 и ал.5, вр. чл.249, ал.1
и чл.248, ал.2, т.2 НПК.
С определение от съдебно
заседание на 12.03.2016г. по НОХД № 293/2016г. на СНС, 12 състав, съдът
прекратил наказателното производство и по отношение ищеца В.Л. на основание
чл.369, ал.4 и ал.5 НПК след като констатирал, че предходно допуснатите
съществени процесуални нарушения спрямо него и защитника му не са били
отстранени в указания с разпореждане от 20.10.2015г. по НОХД № 1236/2016г. срок.
Определението, като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила.
При горното съдът намира, че са
налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
държавата за причинени на ищеца вреди от воденото наказателно производство.
Възражението на ответника, че
основанието за прекратяване на наказателното производство не попада в нито една
от хипотезите на посочената правна норма е неоснователно. Съгласно Решение № 248/16.10.2014г.
по гр.д.№ 440/2014г. на ВКС, ІVг.о., случаите, при които бездействието на
прокуратурата да отстрани допуснати процесуални нарушения и да внесе делото в
съда в едномесечен срок, има за последица прекратяване на наказателното
производство по чл.369, ал.4 НПК /отм./, следва да бъдат подведени под
хипотезата на недоказаност на обвинението, недоказаност на участието на
обвиняемия в престъплението /чл.243, т.2 НПК/, което съответства на основанието
по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ-деянието не е извършено от лицето.
Съгласно чл.4 ЗОДОВ отговорността
на държавата е обективна и обхваща всички претърпени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали се дължат на виновно
поведение на длъжностно лице.
Обезщетението за неимуществени
вреди се определя в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Общите насоки при прилагане критерия справедливост са дадени в ППВС № 4/1968г.,
но при определяне размера съдът следва да съобрази и редица други
обстоятелства, предвид естеството на източника на увреждането и възможните
вредни последици от него, като тежестта на повдигнатото обвинение и броя на
престъпленията; продължителността на воденото наказателно производство; упражнена
ли е, каква и с каква продължителност мярка за процесуална принуда; личността
на увредения, положението му в обществото, как и дали са настъпили промени в
отношенията със семейството, близкото обкръжение и/или професионалната среда и
др., които имат значение за съразмерността на обезщетението с претърпените
вреди.
Ищецът е бил обвинен в извършването
на няколко престъпления от общ характер-участие в организирана престъпна група
с цел извършване на данъчни престъпления, част от които са тежки по смисъла на
чл.93, т.7 НК, но за всички предвидено наказание лишаване от свобода. Спрямо
него е била взета мярка за процесуална принуда „домашен арест“, която е търпял
за периода 16.12.2012г.-22.05.2013г., т.е. 5 месеца и 6 дни, в които е бил
възпрепятстван във възможността да се придвижва свободно. Правото му на
свободно придвижване е било ограничено и от наложената допълнително мярка
„забрана да напуска пределите на страната“, търпяна в периода 21.12.2012г.-
04.12.2017г., т.е. 5
години.
Наказателното производство в
неговата досъдебна и съдебна фаза продължило около 4 години, считано от
образуването му на 03.10.2012г. до прекратяването на 12.03.2016г. с определение
на съда. Продължителността му е обусловена от усложнената фактическа обстановка
и изясняване съпричастността на няколко лица с повдигнати обвинения, което е
наложило събирането на голям обем от доказателства и извършването на множество
процесуални действия. Но следва да се отбележи, че за част от периода е налице
бездействие от страна на разследващите и прокуратурата, за което е било
проведено производство по чл.368 НПК, както и бездействие в изпълнение в указан
от съда срок за отстраняване на допуснати на досъдебното производство
процесуални нарушения, довело и до неговото прекратяване.
Представена
е епикриза /стр.36/, според която ищецът бил на лечение в МБАЛСМ „Пирогов“
гр.София в периода 10.09.2007г.-14.09.2007г. с диагноза „комоцио
церебри;контузио рег.фронталис капитис“-нараняване на главата след епилептичен
припадък, с посочено придружаващо заболяване „етилизмус хроникус, епилепсия
симптоматика“, което имал от 2001г., видно от представената рецептурна книжка.
Представен
е Ревизионен акт № **********/19.07.2013г. за извършена на ищеца, в качеството
на физическо лице, данъчна ревизия за периода 2007г.-2011г. установила
превишение на извършените разходи спрямо получените приходи в размер на
1305.93лв. и въз основа на това дължим ДОД от 130.59лв.
По
делото е разпитан св.А.Д., който сочи, че първоначално ищецът бил задържан, а
след това бил под домашен арест за дълго време. Започнал да пие повече отпреди,
приятелката му го напуснала, напуснал работа, скарал се с майка си, която не
искала да поддържа контакт с него, защото считала, че е виновен за престъпленията,
в които го обвиняват. Бил депресиран, станал мълчалив, затворен и
раздразнителен. От бившата си приятелка
имал две деца, които живеят в гр.Бургас, където и той живял известно време.
Понастоящем живеел на съпружески начала с друга жена.
По
делото са представени разпечатки от интернет изданията на „Блиц-новини и
„Правен свят“ от 2013г., в които до читателите е сведена информация относно
образуваното досъдебно производство, добило популярност като „универсалните“.
Тези публикации съдържат основно данни за това за какво се води разследването и
за задържането на едно от обвинените лица М.Г.. Името на ищеца е споменато само
като един от участниците в „организираната престъпна група“, който е бил
задържан при акция на ГДБОП на 13.12.2012г.
Според
заключението на изслушаната по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза
заболяването „епилепсия“ при ищеца датира от 2001г., лекувано и към момента се
приема за отзвучало с последен пристъп по негови данни през 2011г. От 2014г.
преустановил прием на антиепилептични медикаменти. Липсват данни за отклонения
в обективния неврологичен статус, както и при прегледа към деня на изготвяне на
заключението ищецът не споделил субективни оплаквания, поради което вещото лице
приема, че това заболяване понастоящем не е актуално. По отношение периода
2012г.-2016г. липсват документални и анамнестични данни за зачестяване на
епилептични припадъци.
Според
заключението е възможно при силен стрес да се намалят годните сперматозоиди при
мъжа в комбинация с други фактори-вродени проблеми, възпалителни процеси,
медикаментозна и друг вид интоксикация, заболявания. През м.04.2013г. ищецът е
бил приет в Клиника по гнойно-септична хирургия във връзка с получен абсцес в
лявата глутеална /седалищна/ област.
Също
според заключението повдигането на обвинение и воденето на наказателно
производство са предизвикали у ищеца негативни емоционални изживявания. Преживял
силен емоционален стрес при първоначалното му задържане в ареста, впоследствие
развил адаптационна реакция с прояви на напрежение, подтиснатост,
безспокойство, тревожност, депресивитет, подчертани в първите месеци от престоя
в къщи, когато бил под домашен арест. Продължили са и след това поради
ограниченията с парична гаранция и забраната да напуска пределите на страната.
Имал притеснения от започването на друго дело със сходен характер, претърпял
унижение, чувство за безизходица, загуба на развиващ бизнес , неудобство от
общественото мнение и отдръпване на бизнес партньори. Състоянието му е било
тревожно-депресивно, но няма данни за клинично изявена депресия. Негативните
емоционални изживявания са довели до отдръпването на ищеца от социални контакти
поради състоянието на подтиснатост и депресивност, в което се намирал поради
неудобство от общественото мнение. Според вещото лице тези негативни
изживявания не могат да бъдат разглеждани изолирано от други съпътстващи
събития и обстоятелства.
По
делото са представени справка за съдимост на ищеца и справка за водени против
него наказателни производства към 2018г. От първата се установява, че преди
процесното наказателно производство е осъждан два пъти в периода 2007г.-2009г.
за престъпления от общ характер по чл.227б НК и чл.343б НК, а в рамките на
неговата висящност осъден с влязла в сила присъда за престъпление против
данъчната система по чл.257, ал.1 вр. чл.255 НК. От втората справка е видно, че
образуваните против него наказателни производства са тези отразени в справката
за съдимост.
При
горното съдът обоснова следните правни изводи:
В
редица решения на ВКС се приема, че по време на воденото наказателно
производство по обвинение в престъпление, по което е постановена оправдателна
присъда или производството прекратено, лицето нормално изпитва негативни
изживявания като безпокойство, стрес, несигурност, ограничения и смущения в
социалното общуване, нарушения в общото здравословно състояние и др. Тези
душевни болки и страдания са в рамките на обичайните за личност подведена под
наказателна отговорност. Заявените с исковата молба морални вреди са именно от
посоченото естество-ищецът изпитвал тревожност, бил напрегнат, изживял силен
емоционален стрес; станал затворен и раздразнителен; ограничил социалните си
контакти, започнал да пие. Те са и доказани по делото от свидетелските показания и съдебната експертиза,
включително и влошените лични отношения с неговата майка. Интензитетът на тези
страдания обаче не може да бъде приет за завишен, тъй като по делото се
установи, че в периода 2007г.-2016г. е бил неколкократно осъждан за различни престъпления от общ
характер. Миналите осъждания са от значение за преценката за размера на
дължимото обезщетение, тъй като е несъмнено, че негативните изживявания
свързани с обвиненията по процесното досъдебно производство са се отразили на
ищеца в значително по-малка степен от лице, което не е било обект на
наказателно преследване.
По
делото останаха недоказани твърденията за влошаване на здравословното състояние.
Установи се ищецът да страда от заболяване „епилепсия“ от 2001г., с последна
проява на епилептичен пристъп през 2011г. и преустановяване прием на
медикаменти за неговото лечение през 2014г. Доказателства за твърдението поради
обвинението често да е започнал да изпада в епилептични гърчове не са
ангажирани. Твърдението за възникнали в този период репродуктивни проблеми,
съответно те да се намират в причинна връзка с воденото наказателно
производство, също не е подкрепено с доказателства. Обратно ищецът е представил
удостоверение /стр.146/, видно от което има две деца, родени през 2017г.
Извършената
спрямо ищеца данъчна ревизия няма връзка с воденото против него наказателно
производство, а и само по себе си това обстоятелство не е от естество да причини претърпени
неимуществени вреди, тъй като е последица от законни действия на данъчния орган
по установяване на данъчни задължения.
На следващо място, безспорно
медийното отразяване на случая е
накърнило доброто му име в обществото, но то не се дължи на действия на
прокуратурата. В представените по делото публикации не са цитирани или е налице
позоваване на изявления на представител на прокуратурата или разследващите, в
които ищецът да е окачествен като престъпник или по друг негативен за личността
му начин, а съдържат информация за лицата, на които е било повдигнато обвинение.
Следователно в тази част за негативните изживявания и тяхната интензивност
ответникът няма принос.
При горното съдът приема
справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди от 7
000лв., до който размер предявеният иск следва да се уважи.
Върху така определеното
обезщетение ответникът дължи законна лихва от деня на влизане в сила на акта, с
който наказателното производство е прекратено-12.03.2016г.
При този изход на делото и на
основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски по делото за платена държавна такса, пропорционално на уважената
част от 1.27лв. Представлявана е от адвокат безплатно при условията на чл.38,
ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА на процесуалния
представител адв. Я.С. следва да се присъди възнаграждение от 332.95лв. с
включен ДДС /представени доказателства за регистрация на адвоката по ЗДДС/,
съобразно уважената част от иска.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, да заплати на В.В.Л., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 7000лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП
№ 29/2015г. по описа на ГД „БОП“-МВР, пр.пр. № 665/2012г. на Специализирана
прокуратура, прекратено с определение 12.03.2016г. по НОХД № 293/2016г. по
описа на СНС, 12 състав, ведно със законната лихва от 12.03.2016г. до
изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер 55 000лв.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България да заплати на В.В.Л., ЕГН **********, от
гр.София, разноски по делото на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ от 1.27лв.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България да заплати на адв.Я.В.С. с адрес ***, ж.к.**********,
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 332.95лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: