Решение по дело №342/2019 на Районен съд - Велики Преслав

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

20.11.2020 год.

Номер 260028                                            Година 2020                 Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                                           първи състав

На 07 (седми) юли                                                                          Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

          Председател Дияна П.

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия П.

АН дело номер 342 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от „***“ЕООД, ЕИК ***, със седалище ***, представлявано по закон от Д.П.П., в качеството му на управител срещу Наказателно постановление №ЗЖ-46/06.11.2019 г., издадено от Директора н.О.д.п.б.н.х.г.

            В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон.

            Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

            В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от представителя по закон и поддържа жалбата. Отрича извършване на нарушението.

            Въззиваемата страна – ОДБХ гр.Шумен се представлява от процесуален представител.  В съдебно заседание и в писмено заявление по същество, счита че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

            Не се спори по делото и от доказателствата безспорно се установи, компетентността на наказващия орган. Спорни са обстоятелствата дали е осъществен състава на вмененото нарушение.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

Жалбоподателят на 20.09.2019 г. получил Заповед №РД 13-679/19.09.2019 г. на Директора на ОДБХ-Шумен за извършване на хуманно умъртвяване на кокошките, отглеждани в животновъдния обект на жалбоподателя, поради констатирано огнище на болестта „салмонелоза по птиците“. За датата 26.09.2019 г. в 09.00 часа, когато било планирано извършване на умъртвяването, жалбоподателят бил уведомен с нарочно писмо.  На 26.09.2019 г. в животновъден обект №2ВG27005, находящ се в гр.***, обл.Шумен, стопанисван от жалбоподателя, в изпълнение на посочената по – горе заповед пристигнали служителите на ОДБХ-Шумен- свидетелите Х.Х., Д.В. и Н.Б.. Д.П. – управляващ и представляващ жалбоподателя не се явил, за да. осигури достъп до животновъдния обект, нито е изпратил свой представител. След проведен с него разговор по телефона, същия заявил, че не може да осигури достъп по обективни причини – погребение на свой роднина.  За посоченото обстоятелство, П. не е уведомил адиминстративнонаказващия орган, нито е осигурил свой представител. За горните обстоятелства на място бил съставен Констативен протокол  от същата дата. Жалбоподателят бил поканен писмено за явяване за съставяне на АУАН на 03.10.2019 г. и след като не се е явил в негово отсъствие е св.Д.В., съставил АУАН за нарушение по чл.132, ал.1, т.18 от ЗВМД, връчен на управителя на дружеството на 09.10.2019 г.

С влезли в сила на 16.10.2019 г. НП№ЗЖ-38/30.09.2019 г.  и НП№ЗЖ-39/30.09.2019 г. жалбоподателят е бил вече наказван за административни нарушения по чл.132, ал.1, т.18 от ЗВМД. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП,  с което на нарушителя е наложено административно наказание "имуществена санкция", в размер на 2000.00 лв. на осн. чл.417, ал.2 от ЗВМД за нарушение по чл.132, ал.1, т.18  от ЗВМД.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели-служители на административнонаказващия орган, като не констатира наличие на противоречия, както между тях, така и с писмените доказателства, поради което такива не следва да бъдат обсъждани. Показанията им кореспондират изцяло с приложените по делото писмени доказателства. Показанията на св.Х., освен че са ирелевантни за предмета на доказване, не се подкрепят от другите доказателства, но са и заинтересовани от изхода на делото, поради близките й отношения с управителя на жалбоподателя, поради което съдът не ги кредитира.

            По допустимостта на жалбата:

            Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

Задължителното съдържание на акта за установяване на административно нарушение и НП включва мястото на извършване и описание на извършено нарушението (вж.  чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4, и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН). Мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението са необходими, за да бъде изяснено нарушението. Поради това обстоятелствата, които спомагат за изясняване на нарушението следва да бъдат посочени в акта и в НП.

            В конкретният случай, в АУАН и в НП са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено. В АН и НП са посочени дата и място на извършване на проверката. Местоизвършване на нарушението е животновъдния обект стопансван от жалбоподателя, индивидуализиран, както АУАН, така и в НП.  

В конкретният случай се касае за неизпълнение на задължение, посочено в Заповеди на БАБХ, насочени към защита на живота и здравето на всички. Нарушението е на формално извършване.

Формата на изпълнителното деяние на това нарушение е неизпълнение на за дължение по чл.132, ал.1, т.18 от ЗВМД- за осигуряване на постоянен достъп в животновъдния обект на контролните органи от БАБХ.

Предвид изложеното съдът намира направените от жалбоподателя възражения за допуснати съществени процесуални нарушения в АУАН и НП за неоснователни.

По приложението на материалния закон: НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на датата на проверката жалбоподателя не е осигурил достъп на органите на ОДБХ при БАБХ. Няма съмнение, че жалбоподателя е бил надлежно уведомен за задълженията си.

Ето защо в АУАН и НП правилно и посочена правна квалификация на нарушението. Правилно е приложена и съответната санкционна норма на чл.415, ал.3 вр. с ал.1  от ЗВМД.

Съдът намира извършеното нарушение за немаловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. За да е едно нарушение маловажно, следва да се отличава по степен на обществена опасност от останалите нарушения от този род, като следва да бъдат взети предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.Обективните характеристики на деянието не сочат липса или явно незначителна степен на обществена опасност, поради което не са налице каквито и да било предпоставки случаят да се квалифицира като маловажен по см.чл. 28 ЗАНН. Точно обратно, в случая следва да се вземат предвид обстоятелства, отегчаващи вината на въззивника, а именно неспазването на наложените мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на заразни болести по птиците, наложени от БАБХ,  което създава реален риск за здравето и живота на хората. Отделно, че на жалбоподателя са наложени множество административни наказания за нарушения на ЗВМД, което обосновава висока степен на обществената му опасност.

При индивидуализацията на административното наказание "имуществена санкция" наложено на въззивника за извършеното нарушение, административнонаказващият орган се е съобразил със степента на обществена опасност на извършеното нарушение и вредни последици от същото.

Деянието е извършено при условията на повторност, като жарлбоподателя е бил наказан с влезли в сила две наказателни постановления за същото нарушение.

Наказанието е определено в минималния предвиден размер, порад което настоящият състав, счита че същото е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

            По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                                           Р     Е     Ш     И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление №ЗЖ-46/06.11.2019 г., издадено от Директора н.О.д.п.б.н.х.г. с което на „***“ЕООД, ЕИК ***, със седалище ***, представлявано по закон от Д.П.П., в качеството му на управител за нарушение по чл.132, ал.1, т.18 от ЗВМД и на осн. по чл.417, ал.2  от ЗВМД и на основание същата разпоредба е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000.00 лв./две хиляди лева/.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

           

                                                                                                     Районен съдия: