Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр. Варна, …...2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд – VІІ-ми касационен състав, в публично съдебно заседание на първи
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря МАЯ
ВЪЛЕВА и прокурора ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ, като
разгледа докладваното от съдия Стоян Колев кас.
адм. нак. д. № 2008 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Е.Г.М., ЕГН **********
с пост. адрес ***, против Решение № 1159/04.08.2020 г., постановено по НАХД № 1436/2020
г. по описа на Варненски районен съд (ВРС), с което е потвърден Електронен фиш
за налагане на глоба Серия К № 3282984, издаден от ОД на МВР-Варна, за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на касатора,
на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се поддържа, че решението на ВРС е неправилно
и незаконосъобразно. Твърди се, че в хода на
въззивното производство не са били изяснени всички факти и обстоятелства,
относими към предмета на доказване. Счита, че не е разгледано възражението, че
по време на засичане на скоростта в обсега на АТС е имало няколко МПС-та, като
не ставало ясно за кое МПС камерата е отчела превишената скорост. С тези доводи
е формиран петитум с искане съдът да отмени въззивното решение и издадения
срещу касатора електронен фиш. В съдебно заседание касаторът поддържа жалбата
си.
Ответникът по касационната жалба не изпраща
представител в съдебно заседание, за което е редовно призован. В писмени
бележки, чрез пълномощник – ст.юриск. К.Л.-А., изразява становище за
неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението на
ВРС.
Участващият по делото прокурор дава заключение
за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на
решението на ВРС.
Административният съд, като прецени доводите на
страните, фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и
мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на
чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Производството пред районния съд е образувано по
жалба на Е.Г.М. против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3282984,
издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. с
чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, му е наложена „глоба“ в размер на 400 лева (четиристотин
лева) за това, че: На 01.01.2020 г. в 23:18 часа в гр. Варна, по бул. „Вл.
Варненчик“ в посока към бул. „Република“
срещу „Булавто“, с автоматизирано техническо средство или система „Arch Cam S1“ била засечена скорост на движение на моторно превозно
средство – „Ситроен Берлинго“ с рег. № ******* от 81 км/час при разрешена
такава – 50 км./ч., т.е. превишение на скоростта в размер на 31 км./ч. При
извършена проверка се установило, че лекият автомобил е собственост на Е.Г.М.. Въз
основа на тези данни от ОД на МВР-Варна бил издаден електронен фиш серия К № 3282984,
с който на Е.Г.М. на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП,
била наложена „глоба“ в размер на 400 лева, за извършено нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
При постановяване на решението си ВРС е приел,
че административнонаказателното производство е проведено без нарушаване на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН и ЕФ съдържа необходимите реквизити.
Въззивният съд е направил извод, че е осъществен съставът на визираното
нарушение предвид това, че водачът е управлявал МПС със скорост 81 км./ч при
нормативно разрешена скорост от 50 км./ч. Видът и размерът на наказанието ВРС е
приел, че не следва да се коментират, доколкото са конкретно посочени в закона.
За неоснователни са приети изложените от наказаното лице доводи за допуснати
процесуални нарушения, като ВРС е посочил, че то е имало възможност да упражни
правото си по чл. 189, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, че нарушението е установено с
АТС, преминало метрологичен контрол, като мястото на извършването му е описано
в достатъчна степен в електронния фиш. Изложени са и доводи за неприложимост на
чл.28 от ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената
скорост с 31 км/час в населено място, което представлява висока степен на обществената
опасност на това формално нарушение и изключва приложението на хипотезата
„маловажен случай“.
Решението на ВРС е валидно и допустимо.
Постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като
произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на
правомощията му. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяната му. Същото е правилно.
Разпоредбите на чл. 186 ал. 4 и ал. 5, чл. 189 ал. 4-8 от ЗДвП, регламентират издаването на Електронния фиш на името на собственика
на автомобила, т.е. налице е законова презумпция, че той е неговия водач. По
делото няма данни от страна на жалбоподателя да е представена декларация по чл.
189, ал. 5, предл. 2-ро от ЗДвП и копие от свидетелството за правоуправление на
лицето, на което е предоставено управлението на МПС, поради което се налага
извода, че административнонаказателната отговорност на М. е ангажирана
правилно.
Настоящият касационен
състав намира за неоснователно основното
касационно възражение, че няма доказателства, че в
момента на засичане на скоростта само управляваното от него МПС е било в обсега
на АТСС, като измерената превишена скорост е на друг автомобил.
Видно от събраните по делото доказателства, установяването и заснемането
на нарушението е извършено със стационарно преносим уред за контрол на
скоростта на моторни превозни средства - преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, притежаваща удостоверение за одобрен тип средство
за измерване №17.09.5126, издадено от Българския
институт по метрология и отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и рада за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
Министъра на вътрешните работи. Стационарно преносимият уред за контрол на
скоростта /СПУКС/ на моторни превозни средства ARH CAM
S1 е предназначен за автоматично фиксиране и на допуснатите нарушения за
скорост, като уредът измерва скоростта и разстоянието на преминаващите МПС само
в автоматичен режим от статив/тринога/ или от конзола в патрулен автомобил в
станционарно положение. Принципът на работа на системата е основан на лазерен
модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч,
отразен от преминаващите превозни средства, като измерванията се документират
от две конструктивно идентични камери, оборудвани с обективи, с различни
фокусни разстояния и след всички измервания и направените изчисления,
устройството предоставя една валидно измерена текуща скорост на всяко от
наблюдаваните МПС. Всички заснети МПС, индексирани с превишена скорост, се
съхраняват в устройството, с възможност за автоматично предаване в цифров вид
на разпознатите регистрационни табели, придружени със снимков материал и данни.
Системата включва стационарно преносими уреди за контрол на скоростта,
специализиран софтуер, интегриран със софтуера за проверка и автоматизираната
система "Административнонаказателна дейност" за обработка на
нарушенията за скорост и генериране на електронен фиш.
В приложението към въпросното удостоверение за
одобрен тип средство за измерване е указан начина по който се извършва измерването
и се разчитат снимките направени с устройството.
На фигура 3 от приложението озаглавена „Преглед
на събитието“ е посочено, как се определя зоната на измерването. Посочено е, че пресичането на
линиите на маркерите в средата на страните на изображението показват, скоростта
на кой автомобил от снимката е засечена. Същевременно са обособени три зони на
измерване:
-
лазерна измервателна зона
/площ покрита от лазерния лъч/;
-
ръб на измервателна площ /определя се от пресичането на
линиите ограничени с черта с тъмен цвят, разположена над маркерите в средата на
страните на изображението/ и
-
зона за безопасност /определя
се от пресичането на линиите ограничени с черта с бял цвят, разположена над
маркерите в средата на страните на изображението/.
Като уточнение на „зоната за безопасност“ е
посочено, че „в този кръг е позволено само едно превозно средство, за да се
запази абсолютната сигурност.“
От приложената по делото снимка, въз основа на
която е издаден процесния фиш е видно, че в зоната за безопасност попада само автомобила
на касатора с ДК № *******. Тоест, изискването в зоната за сигурност на
измерване да попада само един автомобил не е нарушено, което обуславя и абсолютната
сигурност на измерването.
Гореизложеното отговаря и на изискванията,
залегнали в чл. 746, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол. Изискванията от Наредбата се включват в
метрологичните характеристики, които пък са част от метрологичния контрол,
който се извършва за гарантиране на точност и достоверност на измерванията по
арг. от чл. 5 от
Закона за измерванията. Удостоверението за одобрен тип средство за
измерване удостоверява по безспорен начин одобряване на типа на средството за
измерване, което по правилото на чл. 32, ал. 1
от Закона за измерванията означава, че средството е изпитано и е
установено съответствие с типа на средствата за измерване и изискванията към
тях, част от които изисквания са посочените такива в чл. 746, ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
което обуславя неоснователността и на последното касационно възражение, че
използваното АТСС не отговаря на изискванията на Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Водим от горното съдът намира, че са налице
категорични доказателства, за това, че именно автомобила на касатора се е
движил с посочената във фиша скорост.
Във връзка със служебната проверка за
съответствие на решението с материалния закон, касационният състав приема, че
изводите на районния съд по фактите, установени в проведено процесуално
законосъобразно производство, включително и посредством събиране на нужните за
изясняване на спора доказателства, са съответни и на приложимия към процесния
случай закон.
От изложеното става ясно, че Варненският районен
съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни
основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.
От процесуалния представител на ОД на МВР –
Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
настоящото производство юрисконсулт е депозирал писмени бележки, делото не е с
фактическа и правна сложност, поради което на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, следва на ОД на МВР – Варна да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., което следва да се
заплати от касатора.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 1159/04.08.2020 г.,
постановено по НАХД № 1436/2020 г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА Е.Г.М., ЕГН ********** с пост. адрес ***, да
заплати в полза на ОД на МВР–Варна сумата от 80.00 (осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.