ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7
гр. Силистра, 07.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на седми януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. С.а
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Добринка С. С.а Въззивно частно гражданско
дело № 20213400500456 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.
С определение № 352 от 15.11.2021г., постановено по гр.д. № 90/2021г. по описа на
ДРС, е прекратено производството по делото и изпратено по подсъдност в СфРС.
Недоволен от този съдебен акт, е останал Г. И. А., който чрез процесуалния си
представител го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същият е неправилен и
незаконосъобразен и моли съда да го отмени, като върне делото на ДРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
СОС, като се запозна с делото, с депозираната жалба и писмен отговор, прие за
установено следното:
Жалбата е основателна.
Производството по делото е образувано по предявени искове с правно основание
чл.128, т.2, ал.1, вр. чл.245, ал.1 и ал.2 от КТ, чл.224 от КТ и чл.86 от ЗЗД от Г. И. А.
срещу „ПАНДОРА 2018“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София,
община Столична, район „Изгрев“ , ЖК „Дианабад“, бл.2, ет.19, ап.22.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който
е депозирал писмен отговор, в който, на основание чл.119, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.105
от ГПК, прави възражение за местна неподсъдност на спора пред ДРС, като обосновава
същото с мотив, че седалището на ответника е в гр. София и компетентен по спора е
РС - София.
1
Съдът е приел, че направеното възражение за неподсъдност на делото на ДРС е
своевременно и основателно.
Съобразил е, че предявеният от ищеца иск касае трудов спор, подсъдността по
който се определя по избор от специалното правило, установено в чл.114 от ГПК, като
работникът има право да избере местна подсъдност на делото по предявените искове
по място, където той обичайно е полагал своя труд.Съобразил е също, че в исковата
молба ищецът е посочил, че служебните си задължения - „мястото, където обичайно
полага своя труд” е гр. Дулово, но е приел, че липсват доказателства в тази насока и е
изпратил делото по подсъдност на СфРС.
Видно от представения по делото Трудов договор № 060/04.01.2018 г./стр.25/,
договорът е сключен между работника и работодателя „ПАНДОРА 2018“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. Дулово, като работникът приема да изпълнява
длъжността „изпълнител, модели“ в „ПАНДОРА 2018“ ЕООД. Със заповед от 1.04.18г.
се прекратява трудовото правоотношение между страните, като видно от печата на
работодателя, неговото седалище към този момент продължава да е в гр. Дулово.
Доказателство за седалището на работодателя в гр. Дулово към момента, когато
ищецът е полагал своя труд по процесния трудов договор, е и цялата документация по
приложена по делото преписка от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Силистра.
Обстоятелството, че в един много по-късен етап, след прекратяване на трудовия
договор с работника, работодателят променя своето седалище, не води до
основателност на възражението му за липса на местна подсъдност.
Нещо повече, подсъдността исковете на работника срещу работодателя по мястото,
където работникът обичайно полага своя труд, се определя от действителното място, в
което се осъществяват трудовите правоотношения, предмет на делото. Фактите,
обуславящи подсъдността на делото са процесуални предпоставки за надлежното
упражняване на правото на иск, те подлежат на доказване, като в тежест на ищеца е да
докаже абсолютните процесуални предпоставки, а в тежест на ответника е да докаже
относителните. Местната подсъдност е относителна процесуална предпоставка, тъй
като съдът следи за нея по отвод на ответника, следователно в негова тежест е да я
докаже. Ако ищецът е злоупотребил с правото си и посочените от него факти,
обуславящи местната подсъдност се окажат неверни, той отговаря за вреди на
основание чл. 3 ГПК. В този см. и Определение № 4 от 4.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 4770/2018 г., IV г. о., ГК .
В случая ответникът не е представил доказателства, установяващи, че работникът е
полагал обичайно своя труд в гр. София, поради което направеното от него възражение
за местна подсъдност е неоснователно.
Като е достигнал до обратен краен извод, ДРС е постановил неправилно
определение, което следва да се отмени, като делото се върне на същия съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от гореизложеното, СОС
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 352 от 15.11.2021г., постановено по гр.д. № 90/2021г. по
описа на ДРС, с което е прекратено производството по делото и е изпратено по
подсъдност в СфРС.
ВРЪЩА делото на ДРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3