№ 622
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000500519 по описа за 2022 година
при участието на секретар Мария Крайнова, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по допустима и
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба на „ДЗИ Общо застраховане“ АД
срещу решение № 266757 от 30.11.2021 г. по гр.д.№ 460/2021 г. на Софийски градски съд,
ГО, 19 състав, с което в полза на ищеца З. С. С. са присъдени 30 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на баба му М. Б. Л. при ПТП на 12.01.2020 г. Излагат се
съображения, че решението е неправилно поради приемането, ищецът е материалноправно
легитимиран по иска. Поддържа се, че не са доказани изключителни отношения между
двамата, както и особено тежки и интензивни вреди. Липсвало и произнасяне на съда по
възражението на ответника за тежките придружаващи заболявания, допринесли за леталния
изход.
Няма постъпил отговор от ищеца. В съдебно заседание ответникът по жалбата я
оспорва. Към въззивната инстанция не са отправени доказателствени искания и
доказателства не са събирани служебно.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни. Съображенията на въззивния съд, формирани в отговор на
оплакванията и доводите на страните, са следните:
По делото е безспорно установена материалноправната легитимация на ответника като
застраховател на гражданската отговорност на Г. С. Л.. Безспорно е, че загиналата в
резултат на пътния инцидент М. Л. е баба на ищеца. Застрахователното дружество не
оспорва пред настоящата инстанция елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане на застрахования при него водач на МПС, причинил инцидента, в който се е
возила като пътник загиналата му съпруга. Спорно е налице ли са обстоятелствата съгласно
ТР 1/2016 на ОСГТНК на ВКС по т.д. 1/2016 г. за присъждане на обезщетение на ищеца.
1
Спорно е дали е налице принос на пострадалата поради тежките й придружаващи
заболявания.
По повод наличието на обстоятелствата за присъждане на обезщетение на внука на
починалата настоящият състав намира следното. Материалноправната легитимация на
ищеца и наличието на роднинска връзка, които са безспорни по делото, не са достатъчни, за
да бъдат уважени исковете за обезщетение. Предвид разширяването на кръга от лица,
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък с ТР 1/2016 на ОСГТНК на ВКС по т.д. 1/2016 г., въззивният съд ще
изследва дали са налице обстоятелства, посочени в тълкувателното решение от значение са
мотивите на ВКС за разширяване на кръга от лица. Най-близките на починалия по смисъла
на Постановление на Пленума на ВС № 4/61 г. и Постановление на Пленума на ВС № 5/69 г.
се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска
връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Правото
на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени
вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД. От гледна точка на
чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да
могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят
морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с
болките и страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при реално
проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на
принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и на гарантираното с чл.6, ал.2 от
Конституцията на Република България и с чл.20 и чл.47 от Хартата за основните права в
Европейския съюз равенство на всеки пред закона. Възможността за обезщетяване на други
лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се
допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с
най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от
неговата смърт). Особено близка привързаност може да съществува между починалия и
негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество
семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия.
От посочените разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете
пленумни постановления, се присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се
приложи това изключение, са: 1./ създадена особено близка връзка между починалия и
претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени неимуществени вреди, които
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението
2
е станала изключително силна , т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността
между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за
неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд.
Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи
обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и
за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за
наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за
българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между
изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното
родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни
житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за
нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към
връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от
бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите;
работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между
братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на
родителите за работа в чужбина (решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на
ВКС, II т. о., решение № 92 от 17.11.2020 г. по т.д. 1275/2019 II т. о. ).
Според свидетелката В. Г. С., леля на ищеца, дъщеря на загиналата, З. живеел в едно
домакинство с баба си и майка си (сестра на свидетелката). Загиналата имала петима внуци
от трите си дъщери и обичала всички, но З. й бил любимец. Преди раждането на З. майка му
имала детенце, което починало на 32 дни и З. бил силно желано дете. Майката на ищеца
починала, когато той бил на 24 години и след това баба му се грижела за него, като гладела
униформите му на служител в МВР. З. имал жена и дете и живеели заедно с баба му в същия
апартамент, като баба му помагала за правнучето си. След смъртта на баба си З. заедно със
семейството си се изнесъл от него и отишъл да живее в къщата на баща си. С баща си
ищецът имал перфектни отношения.
От свидетелските показания не може да се заключи, че привързаността е станала
толкова силна, каквато е нужна, за да се приеме изключението на ТР 1/2016 на ОСГТНК на
ВКС по т.д. 1/2016 г. Разказът на свидетелката, по повод на която следва да се отчете
нейната заинтересованост от изхода на спора, не създава убеденост у състава, че тяхната
връзка е надхвърляла обичайното съдържание на връзката баба-внук. Съдът не поставя под
съмнение, че те са общували пълноценно, че са били в много добри отношения, но няма
доказана изключителна сила на връзката. Макар да се установява, че ищецът и загиналата са
живели в един апартамент, този факт не е достатъчен, за да се приеме, че привързаността е
станала толкова силна, че да му е причинила извънредни болки и страдания. Такива
извънредни болки и страдания следва да бъдат доказани, а свидетелските показания не ги
установяват. Връзката между бабата и внука следва да е била по-дълбока по-трайна и по-
скоро изключение от общоприетите за морала на съвременното българско общество
емоционална привързаност между баба и внук. За съда е безспорно, че между ищеца и баба
му са съществували отношения на взаимна обич и силна привързаност, че бабата се е
грижила за внука си наред с майка му, докато е бил дете, а след нейната смърт, при която З.
е бил на 24 години до смъртта на бабата, когато е бил на 28 години, са продължили да
живеят заедно и двамата са се грижили един за друг, като междувременно З. е създал свое
семейство и му се е родило дете. Помощта на баба му за бебето му също може да се прецени
като нормална за отношенията внук-баба, както ги преценява и самата свидетелка. Наред с
това, З. е имал добри отношения с баща си през целия си живот, не е бил изоставен от
родителите си, а към момента той заедно със семейството си живее в къщата на баща си.
На следващо място, твърдените действително претърпени болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка, също подлежат на пълно доказване от ищеца, каквото не е проведено.
3
Свидетелските показания относно тези вреди се свеждат до това, че ищецът се е изнесъл от
апартамента, в който е живял преди това с баба си, жена си и детето си и се покриват с
показанията относно скръбта по майката на ищеца. Съдебният състав е убеден, че З. страда
за загубата, както на баба си, така и на майка си четири години по-рано, но за присъждане на
обезщетение съгласно ТР 1/2016 на ОСГТНК на ВКС по т.д. 1/2016 г. са нужни описаните
по-горе обстоятелства.
Тези обстоятелства, които съгласно Постановление № 5/24.ХІ.1969 г. на Пленума на
ВС и съгласно ТР 1/2016 на ОСГТНК на ВКС по т.д. 1/2016 г. се явяват предпоставка за
присъждане на обезщетение, както и самите болки и страдания, не се доказват. По тези
съображения искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен.
Поради неоснователността на иска не следва да се разглежда възражението за намаляване на
обезщетението на застрахователното дружество.
Предвид несъвпадане на изводите на двете инстанции обжалваното решение в
осъдителната му част следва да бъде отменено, а вместо него предявеният иск следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на спора ответникът по въззивната жалба следва да бъде осъден да
заплати разноски в полза на въззивния жалбоподател, ответник по иска. За първата
инстанция следва да се присъдят допълнително 105 лева към присъдените от СГС разноски
от 245 лева. За въззивната инстанция следва да се присъдят 100 лева юрисконсултско
възнаграждение и 600 лева държавна такса.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 266757 от 30.11.2021 г. по гр.д.№ 460/2021 г. на Софийски
градски съд, ГО, 19 състав в обжалваната му осъдителна част
и вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иска на З. С. С., ЕГН ********** с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
срещу „ДЗИ Общо Застраховане” АД, ЕИК ********* за сумата от 30 000 (тридесет хиляди)
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. Б.
Л., загинала при ПТП на 12.01.2020 г. в гр. София, ведно със законната лихва, считано от
07.12.2020 до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. С. С., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК да
заплати на „ДЗИ Общо Застраховане” АД, ЕИК ********* разноски за първата инстанция в
размер на 105 лева и разноски за въззивната инстанция в размер на 700 лева за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4