№ 92
гр. С., 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20231800900227 по описа за 2023 година
ИЩЕЦЪТ – “Е.М.З.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
С. 1784, бул. „Ц.ш.” № 159, район М., Б.Б.Ц., представлявано от Г.М. и В. С. – членове на
Управителния съвет, чрез юрк. С. Й. е предявил против ОБЩИНА Г.М. с БУЛСТАТ
********* и адрес: с.Г.М., пл.Р. № 1 установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземанията на ищеца от ответника за
следните суми както следва:
1. Сумата в размер на 29 658.36 лева, представляваща главница по фактура №
********** от 31.03.2023г., дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за
периода от 25.08.2022г. до 20.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на иницииране на заповедното производство в съда – 25.08.2023г. до
окончателното изплащане на вземането;
2. Сумата в размер на 1 120.56 лева, представляваща лихва върху посочената главница за
периода от 19.04.2023г. до 11.08.2023г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в производството по
ч.гр.д. № 929/2023г. по описа на РС-Е.П..
Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и произнасяне с нарочен
диспозитив на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на
ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. по дължимостта на разноските, направени от ищеца в
заповедното производство по ч.гр.д. № 929/2023 год. на РС – Е.П..
В исковата си молба ищецът твърди, че притежава лицензия за разпределение на
електрическа енергия и в съответствие с нея и на основание Правила за измерване на
1
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ на обект, стопанисван от ответника била
направена проверка, при която бил констатиран случай на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия и била издадена фактура за претендираните в
настоящото производство суми.
Излага, че ПИКЕЕ /чл.56, ал.1/ предвиждат фактурата за преизчисление на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия да се издава от
оператора на електроразпределителната мрежа.
Ищецът твърди още в исковата си молба, че за обект стопанисван от ответника по
делото и находящ се в с. Н., ловен клуб, община Г.М. била направена проверка по реда на
ПИКЕЕ. Установено било, че обектът е неправомерно присъединен към разпределителната
мрежа, поради което консумираната от него ел.енергия не се измервала и не се заплащала. За
обекта била издадена фактура, по реда на ПИКЕЕ.
Изложено е още от ищеца, че за извършената проверка бил съставен Констативен
протокол (КП) № 2002553/20.02.2023 в присъствието на И.Й.П. - независим свидетел, който
не бил служител на ЕРМ Запад, както и в присъствието на П.Г.П. - представител, кметски
наместник на с. Н..
Сочи се още в исковата молба, че за извършената проверка ответникът бил уведомен,
като му бил изпратен и посоченият по-горе констативен протокол.
Въз основа на констативния протокол ищецът извършил преизчисление на сметката
по реда на чл. 51, ал.1 от ПИКЕЕ за периода 25.08.2022-20.02.2023г. Периодът, за който била
начислена процесната сума се регламентирал в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ и бил ясно и конкретно
посочен в Приложението към фактура № **********/31.03.2023г. Последната била издадена
в резултат на справка за преизчислени количества електрическа енергия и също била
връчена на ответника.
Ищецът твърди още, че подал заявление по чл. 410 от ГПК за снабдяване със заповед
за изпълнение срещу ответника за исковите суми, като в негова полза била издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 929/2023 год. на РС – Е.П..
Посочено е в исковата молба, че ответникът възразил в срок срещу издадената
заповед за изпълнение и с разпореждане № 999 от 05.10.2023г. РС-Е.П. уведомил ищеца, че
следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането си в едномесечен срок
от получаване на уведомлението.
Препис от и.м. и приложенията към нея са изпратени на ответника за отговор по
чл.131 от ГПК, като в срока по чл.131, ал.1 от ГПК последният е депозирал отговор на
исковата молба. С него ответникът оспорва предявения иск като недопустим, както и по
основание и размер. Твърди, че не ответната община е ползвала процесния обект – ловен
клуб. Излага, че обектът не бил ползван от години нито като ловен клуб, нито по друг начин.
Отделно от това за процесния обект бил наличен електромер с фабричен № 1552485, който
2
бил свързан с електроразпределителната мрежа с кабел със сечение 2х6мм, а не с кабел със
2
сечение 2х16мм.
2
Ответникът изрично оспорва и съдържанието на описания в исковата молба
констативен протокол.
Моли съда да отхвърли предявеният иск. Претендира и за направените по делото
разноски.
Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представения с исковата молба констативен протокол № 2002553 от
20.02.2023г., че при извършена проверка от представители на ищеца, се установило, че
Ловен клуб в с.Н. е използвал електрическа енергия в сграда, собственост на Община Г.М.,
без използването на средство за търговско измерване на потребената ел. енергия, като
начинът на присъединяване към ЕРМ на сградата бил проводник тип AL/R със сечение 2х16
2
мм от пластмасово ел табло, поставено на стълб до сградата на ловния клуб. Протоколът е
съставен в присъствието на двама свидетели, единият от които е кметският наместник на
с.Н. – П.П. и за проверката е посочено в протокола, че е било уведомено МВР- ОДП на
тел.112. Направен е още извод от извършващите проверката, че обекта е включен
неправомерно към ЕРМ и консумираната ел. енергия не се измерва, съответно не се заплаща
от ползвателя на обекта.
Екземпляр от протокола е бил предоставен на кметският наместник на с.Н. – П.П.,
който е поел задължение да го предаде на потребителя на ел. енергията.
С писмо от 21.02.2023г. ищецът е изпратил констативния протокол и на ответника по
делото с указание, че на основание ПИКЕЕ ще бъде извършено преизчисление на
количеството ел. енергия. Протоколът е получен на 01.03.2023г. от Д.С.С., без да е посочено
нейното качество в Община Г.М..
Въз основа на констативния протокол ищецът извършил преизчисление на сметката
по реда на чл. 51, ал.1 от ПИКЕЕ за периода 25.08.2022-20.02.2023г. и издал фактура №
**********/31.03.2023г. на стойност 29 658.36 лева с ДДС. Последната, ведно със справка за
направените изчисления била изпратена на ответника с писмо изх. № ********** от
03.04.2023г. по описа на ищеца и отново е получена от представител на ответника /Д.Н.К/,
чието качество не е посочено.
Видно от представеното по делото заповедно производство по ч. гр.д. № 929/2023
год. на РС – Е.П., по искане на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу ответника за исковите суми. Ответникът възразил в срок срещу издадената заповед за
изпълнение и с разпореждане № 999 от 05.10.2023г. РС-Е.П. уведомил ищеца, че следва да
предяви установителен иск за съществуване на вземането си в едномесечен срок от
получаване на уведомлението, което той e сторил с настоящата искова молба вх. №
9233/15.11.2023 год. по описа на СОС в законоустановения срок /получил е съобщение за
разпореждането на съда на 17.10.2023г./.
От заключението на назначената в настоящото производство СТЕ се установява, че в
случая констатираното присъединяване към ЕРМ е неправомерно, че е правилно
3
извършеното преизчисляване на консумираната ел. енергия, при съобразяване на реда по
чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, както и че преизчисляването е извършано по действащите към
момента на корекцията цени на ел. енергията. Вещото лице е изчислило също така, че ако
2
неправомерното присъединяване към ЕРМ е било с проводник 2 х 6 мм , при приложението
на чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ - преизчислението на сметката за периода 25.08.2022-20.02.2023г. е
на стойност 13 727.01 лева.
По делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Ф.В. и П.П..
От показанията на първия свидетел /воден от ищеца и негов служител/ се установява, че той
е извършвал проверката в с.Н. и установил с колегите си, че на стара сграда с надпис на нея
„Ловен клуб“, на фасадата имало сложен електромер, а срещу нея имало стълб с
пластмасово табло. Електромерът на фасадата, който захранвал тази сграда, не се водел
никъде в дружеството, той бил собственост на ЧЕЗ, но не се водел никакъв титуляр на тази
партида. Свидетелят сочи още, че при проверката бил извикан кметския наместник на
селото, който имал ключ от сградата и казал, че това е сграда на Община Г.М..
От показанията на свидетеля Пенков се установява, че процесната сграда била
използвана за нуждите на кметство с.Н. до 1986г. Захранвана била с ток и електромер, като
захранването било с така наречения рекордоман, а именно две по шест квадрата. Имала си
електромер. Сградата била около 50 кв.м. , като една от стаите се ползвала от ловците, а
другата стая за склад. В сградата нямало електроуреди, само четири лампи и една печка на
дърва, която ползвали ловците, между които и свидетеля, когато се събирали за събрания.
Последните три години сградата не се ползвала. Свидетелят установява още, че така
2
наречения френски усукан кабел 2х16ммбил поставен от ищеца три или пет дена преди
проверката, а старото кметство било захранвано, през цялото време, 99% с рекордоман две
по шест. Кабелът бил сменен, тъй като електромерите следвало да бъдат поставени на
стълбовете, отвън.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Исковете с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, предявени
срещу ответника – община Г.М. са допустими – същите са предявени в срока по чл.415, ал.4
от ГПК от заявителя в производството по чл.410 от ГПК пред районния съд срещу длъжника
в това производство, подал възражение с срока по чл.414, ал.2 от ГПК срещу заповедта за
изпълнение.
По повод направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за
недопустимост на предявените искове следва да се отбележи, че на основание чл.107 от ЗЕ
операторите на електроразпределителни мрежи могат да поискат издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за
доставена или пренесена електрическа енергия, както и за оказваните от тях услуги по този
закон независимо от техния размер.
Разгледани по същество, исковете останаха недоказани.
4
Предмет на делото по установителните искове по чл.422 от ГПК е вземането,
основано в случая процесния констативен протокол.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно
и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда. Единствено фактът
на евентуално извършени плащания по дължими суми е в тежест на ответника.
Разпоредбите на чл. 50-56 от действащите Правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ от 2019 г.) не уреждат договорните правоотношения по
продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, при установяване на несъответствия между измерените
количества електрическа енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата
електрическа енергия по реда на правилата. Според чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ, дейността по пренос
на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на
всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по
реда на чл. 50-56 ПИКЕЕ.
Съгласно чл. 51 ПИКЕЕ, при установено неправомерно присъединяване на обект към
електрическите мрежи операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на
присъединяването, като количеството електрическа енергия се изчислява по една втора от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията
на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване, въз основа на констативен
протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. Съгласно чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ, в
случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IХ
ПИКЕЕ (където е систематичното място и на разпоредбата на чл. 51) операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата (какъвто е и
крайният битов клиент) фактура и справка за преизчислените количества електрическа
енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за
достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и
за "задължения към обществото", а ползвателят на мрежата (респ. – крайният битов клиент)
заплаща на оператора на съответната мрежа тази дължима сума, определена от оператора на
съответната мрежа. От изложеното се прави извод, че крайният клиент дължи заплащане на
потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на
електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т. 41б,
б. а ДР ЗЕ.
При настоящия правен спор по делото е представен констативен протокол № 2002553
от 20.02.2023 година. Той е съставен и подписан от двама служители – електротехници на
ответното дружество. В протокола е отразено, че е извършена проверка на измервателната
система на клиент ЛОВЕН КЛУБ в с.Н.. В протокола е посочено, че проверката е извършена
в присъствието на П.П. – кметски наместник на с.Н., който го е подписал в това си качество.
При проверката не е присъствал представител на Община – Г.М., а и не се установи по
делото кметския наместник на с.Н. да е имал правомощия да представлява Общината при
5
тази проверка.
Отразеното в процесния констативен протокол като факти досежно начина, по който е
ставало захранването на процесната сграда с електроенергия, съответства и се доизяснява от
останалите събрани по делото доказателства, по-конкретно от приетата електротехническа
експертиза и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели.
Обсъдените до тук доказателства са достатъчни, за да се направи извод за
неправомерно присъединяване на обект към електрическата мрежа по смисъла на чл. 51, ал.
1 от ПИКЕЕ, доколкото става дума за кабел, посредством който се осигурява захранването на
сграда с електроенергия, свързана към електроразпределителната мрежа без измервателно
средство.
Следва да се посочи, че е без значение колко точно електрическа енергия е
изразходвана в резултат на неправомерното присъединяване. Според приложимите в
отношенията между страните разпоредби на ПИКЕЕ при установено неправомерно
присъединяване се извършва преизчисляване на електрическата енергия по конкретна
методика / в случая тази на чл. 51, ал. 1 изречение второ от ПИКЕЕ/.
Заключението на вещото лице е, че е приложена правилно методиката за изчисляване
на неотчетеното количество електрическа енергия съгласно чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ и че
неизмереното количество е остойностено правилно от ищеца по процесната фактура,
съставена на основание чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ, въз основа на която е издадена и заповедта
по чл. 410 от ГПК.
Въпреки това обаче съдът намира, че предявените искове са неоснователни по
следните съображения:
По отношение на ответника Община Г.М. не са изпълнени изискванията на ПИКЕЕ,
тя не е участник в процедурата от съставянето на констативния протокол по чл. 49 от
ПИКЕЕ. Несъобразена със законовите разпоредби е и процедурата по фактуриране на
преизчислените количества електроенергия.
От събраните по делото доказателства се установява, че между Община Г.М. и ищеца
по делото има договорни отношения, Общината е клиент на ищцовото дружество с
клиентски номер 10887735. Измервателната точка обаче, за която се отнася процесния
констативен протокол с номер 2002553, не се установява по делото да принадлежи към
клиентски номер – 10887735, а освен това за нея липсва СТИ. Това обстоятелство е отразено
изрично в констативния протоколи по чл. 49 от ПИКЕЕ. При положение, че Община – Г.М.
не е присъствала при съставянето на констативния протокол и в него не е посочено да е
извършвана проверка по отношение на обект на Общината в качеството й на ползвател на
мрежата, а изрично е вписано като такъв ЛОВЕН КЛУБ с.Н., не са налице предвидените в
чл. 56 от ПИКЕЕ условия за преизчисляване и за съставяне на фактура и справка на лице,
различно от посочваното до този момент от самия ищец като ползвател на мрежата.
В чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ изрично се сочи, че при преизчисляване на
електроенергията в хипотези като настоящата фактурата се издава и плащането се дължи от
6
ползвателя на мрежата.
В § 1, т. 4 от ДР на ПИКЕЕ от 2019 година се съдържа определение на понятието
"позвател", а именно клиент и/или производител на електрическа енергия по смисъла на
Закона за енергетиката.
В § 1, т. 27 б от ДР на ЗЕ е посочено, че "клиент" е клиент на едро или краен клиент
на енергия или природен газ, включително предприятие за природен газ, което купува
природен газ.
В случая ползвателят не може да е клиент на едро, какъвто съгласно определенито в §
1, т. 27в от ДР на ЗЕ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа енергия с
цел препродажба. Става дума за "краен клиент" по смисъла на § 1, т. 27 г от ДР на ЗЕ, а това
е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване.
Въз основа на обсъдените по-горе разпоредби следва да се приеме, че законът не
свързва понятието "ползвател" по чл. 56 от ПИКЕЕ със собствеността върху имота, а с
ползването на електроенергията.
В този смисъл липсва основание заплащането на преизчислената електроенергия да
се търси от Община – Г.М. в качеството й на собственик на безстопанствен имот. Тя би
могла да е носител на задължението за плащане само като ползвател, каквито данни по
делото липсват.
Предвид на горното съдът намира, че Община – Г.М. не дължи сумата по процесната
фактура, респ. по издадената заповед по чл. 410 от ГПК.
На първо място е нарушена процедурата по издаване на констативния акт по чл. 49 от
ПИКЕЕ, тъй като проверката не е извършена в присъствието на представител на Общината
и липсва негов подпис. Освен това извършените последващи действия от ищцовото
дружество по издаване на фактурата и справката към нея, също са незаконосъобразни.
Процедурата по ПИКЕЕ е регламентирана с императивни норми, според които фактурите
при преизчисляване на електроенергията се издават на ползвателя на мрежата. Община-Г.М.
няма качеството на ползвател по смисъла на разпоредбите на ПИКЕЕ и ЗЕ, обсъдени по-
горе.
Сам по себе си фактът, че сградата, в която е ползвана елекроенергия без СТИ е
общинска собственост на Община Г.М., не е достатъчен, за да се приеме, че исковите суми се
дължат от Общината.
С оглед на горното предявените от ищеца искове, като недоказани следва да бъдат
отхвърлени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Е.М.З.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С. 1784, бул. „Ц.ш.” № 159, район М., Б.Б.Ц., представлявано от Г.М. и В. С.
7
– членове на Управителния съвет, чрез юрк. С. Й. против ОБЩИНА Г.М. с БУЛСТАТ
********* и адрес: с.Г.М., пл.Р. № 1 установителни искове по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземанията на ищеца от ответника за
следните суми както следва:
1. сумата в размер на 29 658.36 лева, представляваща главница по фактура №
********** от 31.03.2023г., дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за
периода от 25.08.2022г. до 20.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на иницииране на заповедното производство в съда – 25.08.2023г. до
окончателното изплащане на вземането;
2. сумата в размер на 1 120.56 лева, представляваща лихва върху посочената главница за
периода от 19.04.2023г. до 11.08.2023г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в производството по
ч.гр.д. № 929/2023г. по описа на РС-Е.П..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
8