Мотиви към присъда № 12/ 22.02.2017 г.по НОХД № 168 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2017 година
Пловдивската
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия В.А.П. същият е предаден на съд с
обвинение за извършени две престъпления , както следва:
1.Престъпление
по чл. 150 пр.1 пр.4 вр. с чл. 2 ал.2 от НК- за това, че на 18.02.2009
г. в с. П., обл. Пловдивска е извършил действия с цел да удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - Д.Г.А.
ЕГН **********, чрез употреба на сила и чрез привеждането й в безпомощно
състояние;
2. Престъпление по чл. 116 ал.1 т.6 пр.З пр.4 в с чл. 115 от НК- за
това, че на 18.02.2009
г, в с. П., обл. Пловдивска умишлено е умъртвил другиго - Д.Г.А., с ЕГН **********,
по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост.
Представителят
на Пловдивската окръжна прокуратура поддържа изцяло повдигнатото обвинение- със
същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна
квалификация на деянието. По отношение ангажирането на наказателната
отговорност на подсъдимия счита, че
следва да бъде определено наказание доживотен затвор, което с оглед провеждането
на съдебното следствие по реда на чл. 372 ал. 4 вр. с чл. 371, т. 2 от НПК,
съобразно императива на чл. 373 ал. 3 от НПК да бъде заменено при условията на
чл. 58 а ал. 2 от НПК с наказание лишаване от свобода в размер на двадесет
години, наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Не изразява
становище относно размера на наказанието за престъплението по чл. 150 пр.1 пр.4 вр. с чл. 2 ал.2 от НК.Счита,
че следва да се приложи чл. 23 от НК, като се наложи най-тежкото наказание-
това за престъплението по чл. 116 ал. 1 т. 6 вр. чл. 115 от НК. Веществените
доказателства по делото, с изключение на иззетите при огледа в дома на убитата
пари, да бъдат унищожени, а парите- върнати на наследниците на А.. Пледира в
тежест на подсъдимия да бъдат възложени направените по делото разноски.
В хода на
съдебното производство по делото беше конституирана като частен обвинител И.А. -
дъщеря на убитата А.. Тя пледира за постановяване на осъдителна присъда,
санкционираща подсъдимия с максималното предвидено наказание.
По искане на
подсъдимия съдебното следствие протече по реда на глава ХХVІІ- ма от НПК, при
хипотезата на чл. чл. 372 ал. 4 във вр. с чл. 371 т. 2 от НПК. Подсъдимият В.П.
направи признание на фактите, изложени в обстоятелствената част от обвинителния
акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, по
предвидения от закона ред, прие направеното от подсъдимия самопризнание и
обяви, че ще го ползва при постановяване на присъдата. Подсъдимият и защитата не оспорват тезата на прокуратурата
относно фактическите обстоятелства, при които са извършени престъпленията
и заявената от държавното обвинение
правна квалификация на извършеното. Пледират за налагане на по- леко по вид
наказание от поисканото от обвинението с оглед наличието на многобройни
смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства.
Съдът, като
анализира доказателствата по делото, направеното от подсъдимия самопризнание и
обсъди изразеното от страните, намира, че самопризнанията на подсъдимия по
фактите, изложени в обстоятелствения акт и наличните по делото доказателства
обуславят извод за безспорна фактическа
установеност на извършеното, каквато е
описана в обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство.
Тя е следната:
Подсъдимият В.П.
е роден на *** ***.Българин е. Български гражданин. Не е женен. Не е осъждан до
момента. Завършил е трети клас в училище за глухонеми. Когато бил на три години
родителите му се развели и е отглеждан от баща си и неговите роднини, не
поддържал контакти с майка си.
На
тригодишна възраст прекарал и еластичен бронхит, за което бил лекуван в детска
клиника, където по думите на баща му след поставяне на инжекция оглушал и
престанал да говори нормално. Бил настанен в специализирано училище за деца с
увреден слух, където учил до трети-четвърти клас. Подс. П. не се адаптирал
качествено в тази среда, рано прекъснал обучението си и останал неграмотен. Може
да пише определени цифри и малкото си име. Уменията му в жестомимичното
общуване били непълноценни. Успявал да се изрази относително добре чрез
разпознаваем емоционален и поведенчески лицеизраз на основните емоции и
усещания.
По време на обучението
си в специализираното училище често бягал от часовете, трудно се справял с
учебния материал. Бил трудолюбив и изпълнителен, но често ставал раздразнителен
и конфликтен, „когато не му се угоди или когато го подиграват".
Многократно в дома му са викани служители на реда, защото „брат му го
нервира" и подс. П. ставал „агресивен", биел се и се карал. Работел в
строителството и селското стопанство, но нямал здравни осигуровки. Преди
задържането си работел и в намиращ се в близост до дома му сервиз за поправка
на автомобили.На 08.03.2010 г., след пореден скандал в дома ударил баща си,
който извикал служители на РПУ. Подс. П. бил отведен в болнично заведение. При
приемането баща му споделил, че подс. П. бил много агресивен и конфликтен, но в
разговор с лекуващия лекар твърдял: "той си е такъв, без да иска ме удари
ама той така прави като се ядоса".
Подс. П.
живеел заедно с баща си и по-големия си брат в с. П., Пловдивска област, в
щадяща го среда, като му е била давана възможност да се ангажира в трудовия
процес според неговите възможности.
Пострадалата
Д. А. била родена през 1924 г. От 1988 г., когато починал съпругът й, до
инкриминираната по делото дата живеела сама в с. П.,обл. Пловдивска, на ул. „***“ № **, в малка
едноетажна къща. А. била жизнена за
годините си и се грижела за четири козички. Имала гинекологичен проблем -
старческо изпадане (пролапс) на влагалището под влагалищното предверие и извън
външния полов орган, но не искала да ходи на лекар.
Жилището на
постр. Д. А. представлявало едноетажна стара масивна постройка, находяща се в
близост до тротоара на улицата и до моста на река „Д.", през който
преминавал пътят, свързващ селата П. и Брестовица. В двора на къщата се влизало
през малка метална врата, която нямала заключващо устройство, като същата била
подпирана към касата посредством камък от външната страна. Непосредствено след
входната врата имало тясна пътека, от едната страна на която била разположена
къщата, а от другата страна стопанска постройка, в която пострадалата
отглеждала домашни животни - кози. Пътеката водела към вътрешността на двора и
към входната врата на жилището, която не се заключвала.
А. сама се
грижела за себе си, не позволявала на никого да й помага. С роднините си била в
студени отношения. Къщата, в която живеела, била залепена за тази, в която живеел внукът й – св.Д.А..
Подсъдимият П.
и пострадалата А. се познавали, тъй като живеели в едно и също село. Той инцидентно
й помагал- цепел дърва и й пазарувал различни неща. В замяна пострадалата му давала храна.
На
18.02.2009 г. подс. П. *** до около 7 вечерта, където помагал в сервиз за
ремонт на камиони. Прибрал се в с. П. с автобус от гр. Пловдив и отишъл в
кафето на селото, находящо се в близост до къщата, където живеела пострадалата.
Там пил кафе. Около 9 вечерта решил да отиде до дома на пострадалата. Вратите
на двора и къщата били отключени и подсъдимият влязъл безпрепятствено вътре в
къщата. Вътре в стаята подс. П. забелязал пострадалата да лежи на леглото и да гледа
телевизия. В самата стая било тъмно. Подс. П. отишъл до пострадалата, легнал до
нея на леглото и започнал да я опипва по тялото, искал да прави секс.
Пострадалата Д. А. се стреснала и изплашила. Подсъдимият понечил да й свали
гащите, за да изпълни намерението си за секс и тя започнала да вика, да го
блъска. От своя страна подсъдимият П. започнал да я удря с юмруци по лицето и
да я души с двете си ръце. Успял да й свали гащите и видял, че отпред нещо
гадно и неприятно й стърчи. Отвратил се и решил да прави с нея анален секс. Изпълнил
намерението си, като се удовлетворил в
ануса й. Едновременно с това продължавал
да удря пострадалата по главата, а самата глава - в рамката на леглото. Когато А. спряла да се
съпротивлява, подс.П. видял, че има много кръв наоколо и си тръгнал. Прибрал се
в къщата, където живеел с баща си. Не бил забелязан от никого, както по
улиците, така и в къщата, тъй като всички спели. Понеже по дрехите му имало
кръв от пострадалата А., подс. П. ги свалил и ги хвърлил в кофата за боклук до
тяхната къща. На сутринта видял, че били отнесени от камиона за боклук.
В резултат
на нанесените й удари от подс. П. и
душенето й пострадалата А. починала, като през цялото време преди да почине се
съпротивлявала на ударите и действията на подсъдимия.
На следващия
ден- 19.02.2009 г. на свидетеля Д.А.- внук на пострадалата, обитаващ къщата,
залепена до нейната, му направило впечатление, че козите й не са пуснати. Около
обяд решил да отиде у баба си, за да я попита дали иска да й купи хляб и
баница. Когато погледнал в стаята, в която живеела, видял, че тя лежи на
леглото в неестествена поза- гола от кръста надолу с очи пълни с кръв. Веднага
излезнал и казал на свид. Д.Д. какво е видял. Помолил го да извика полицая.
Извършен бил
оглед на местопроизшествието, а след него и поредица от процесуално- следствени
действия за установяване авторството на деянието. Извършителят оставал
неразкрит.
В резултат
на проведените процесуално следствени действия при аутопсията на трупа на
пострадалата била иззета с тампон намазка от аналното отверстие. При извършената СМЕ на веществени доказателства № 11/09 г. от
24.03.09 г. (приложена в т. 1, л. 114 от дос. производство) по него било
установено зацапване от човешка сперма. В хода на разследването бил иззет сравнителен
материал от множество лица и са изготвени множество приложени по делото ДНК
експертизи. Изключая последната такава, всички те отхвърляли възможността
следите от сперма да принадлежат на лицата, от които били иззети биологични
материали за сравнително изследване.
На
30.08.2016 г. около 22,30 ч. подс. П. влезнал в дома на Е. А., находящ се в с. П.,
ул. „***" № **. С нея, както и със
убитата Д. А., той също се познавал добре. И на нея периодично помагал в домакинството и й купувал
хранителни стоки. В стаята било тъмно. Първоначално подс. П. приседнал на
леглото, върху което св. А. лежала. След това започнал да я целува по ръцете и
лицето, както и да я опипва в областта на шията и гърдите. На няколко пъти
подс. П. целунал и лицето на св. А., въпреки нейното нежелание. В един момент
св. А. успяла да вземе дистанционното на телевизора и да го включи. При тези й
действия подс. П. се изплашил от светлината в помещението и излязъл веднага
обратно през прозореца. Уплашена от случилото се, св. А. потърсила съдействие
от своя съсед И. К., като позвънила на вратата на дома му, а след това му
разказала, че в дома й е проникнало непознато лице. Свидетелят К. придружил св.
А. до жилището й, като обиколил двора на имота, но не открил там никога. Малко
по-късно св. К. забелязал, че по улицата се движи велосипед, управляван от
подс. П.. При вида му св. А. разказала на св. К., че това е било лицето, проникнало
в жилището.
За
извършеното спрямо свид. Е. А. било образувано
и водено разследване по ДП № 631/2016 г. на I РУ на МВР гр, Пловдив срещу подс.
П. за престъпление по чл. 150 от НК. То приключило с постановление на Районна
прокуратура гр. Пловдив за прекратяване на наказателното производство от
05.12.2016 г./ л. 31-32 т. 2 от дос. произв./. В хода на това разследване бил
иззет биологичен материал и изготвен ДНК профил на подсъдимия П., който бил
представен за изследване в НИКК София.
При извършена експертиза № 16/ДНК 159 от
31.10.2016 г. (приложена в т.2 л.53 от дос. произв.) било установена, че този
профил напълно съвпада с ДНК профила, определен за изследваната сперма, иззета
от аналния секрет на пострадалата Д. А., за който стана реч по-горе.
Посочената фактическа обстановка на
извършеното се установява по несъмнен и категоричен начин от: направените от подсъдимия при условията на
чл. 371 т. 2 от НПК, приети от съда по
реда на чл. 372 ал. 4 от НПК самопризнания на фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Направеното самопризнание на
подсъдимия е изразено още в хода на досъдебното производство, при разпита му
като обвиняем на 13.10.2016 г. и заявеното
подлежи на кредитиране изцяло, тъй като е съответно на наличните по
делото доказателства. Това налага извод, че обясненията на подсъдимия следва да
бъдат възприети като източник на преки доказателства, върху които не се
отразява процесуалното им предназначение и на средство за реализиране на правото
на защита. Тези самопризнания се подкрепят изцяло от показанията на разпитаните
в хода на досъдебното производство свидетели,
които съдът кредитира: И.А., Д.А., Ц.А., Д.Д., Й.Б., Д.С., Н. А.а, В.Б.,
,И.К., К.К., И. Ч., Г. М., Р.М., М. А.. Следва да
се отбележи, че нито един от свидетелите не е очевидец на извършеното. Но всеки
от тях в показанията си сочи личните си възприятия относно начина на живот на
убитата А., а свидетелите Д. А. и Д. Д.- и
мястото на престъплението
непосредствено след разкриването. Не подлежат на възприемане показанията
на свид. Я.К.- полицейски служител, участвал в оперативните мероприятия относно
разкриване на извършителя и провел полицейска беседа с подсъдимия
непосредствено след установяване на авторството на деянието. Независимо от
начина, по който са включени в доказателствата по делото на досъдебната фаза на
процеса, т. нар. "беседи", проведени от полицейски служители, по
същността си представляват предварително снети обяснения от задържано лице, за
което има данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото разпитващите
полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма
процесуално качество на обвиняем. Проведената "беседа" не е
доказателствено средство за установяване на правнорелевантни факти и има само
оперативна стойност за разработване на следствени версии. Задържаното лице няма
процесуално качество и поради това нито има пълния обем от права, гарантирани
му чл. 55 НПК,
нито разпитващите имат задължения да го информират за правото му да запази
мълчание. Поради тази причина оперативната беседа има стойност, равнозначна на
саморъчните "обяснения" на задържания, които правната доктрина и
съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство. В случая
свидетелят не възпроизвежда факти, които
лично е възприел, а преразказва изявления на подсъдимия, станали му известни
чрез заобикаляне на процесуалния ред за снемане на обяснения. По същите съображения съдът изключва от доказателствената
съвкупност, изграждаща вътрешното му убеждение и приложените по делото рисунки,
за които прокуратурата твърди, че са саморъчно направени от подсъдимия при вече
обсъденото събеседване и носят информация за мястото на престъплението.
В съвкупност свидетелските показания,
веществените и писмени доказателства и заключенията на изготвените по делото
експертизи, които съдът ще обсъди по- сетне, подкрепят направеното от
подсъдимия признание на фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Фактическата обстановка
на извършеното се установява и от приложените по делото писмени
доказателства- протоколи за оглед на местопроизшествие и албум към него,
протоколи за претърсване и изземване, протоколи за оглед на ВД, протоколи за
изземване на образци за сравнително изследване, характеристична справка,
справка съдимост. Всички тях съдът кредитира. Макар преобладаваща част от
иззетите сравнителни материали за ДНК изследване да не установяват на
самостоятелно основание авторството на деянието като извършено от подсъдимия, то
съдът счита, че тези доказателствени източници изключват участието на
съответните лица в извършването на престъплението и в този смисъл, като част от
доказателствената съвкупност потвърждават извода, че автор на деянията е
именно подсъдимият П.. Фактическата установеност на извършеното се подкрепя и
от приложените по делото веществени доказателства.
Съдът кредитира изцяло и заключенията на
изготвените по делото експертизи.
В хода на
досъдебното производство е била назначена и изготвена СМЕ на труп № 77/2009 г.
(приложена на т.1 л.49-70 от дос. произв.). Видно от заключението й, при
изследването на трупа на пострадалата Д. А. било установено следното:
-
кръвонасядания и охлузване по лигавицата на двете устни, охлузвания и
кръвонасядания на кожата в областта на главата и шията, счупване на подезичната
кост и щитовидния хрущял, кръвонасядане по меките тъкани на около счупванията,
изразено кръвонасядане на мускулите в областта на шията около ларинкса; оток,
кръвонасядане, охлузвания и разкъсно-контузни рани по кожата на лицето,
кръвонасядане на меките черепни покривки и подкожните меки тъкани на лицевия
череп, многофрагментно счупване на лицевите кости, умерено изразен кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки, умерено изразен оток на мозъка; наличие на кръв по
дихателните пътища; счупване на 5-и шиен прешлен; счупване на ребра в дясната
половина на гръдния кош; кръвонасядания и охлузвания по кожата на лявата ръка;
изпадане на влагалището с неговото разкъсване на две места; нацепвания и
кръвонасядане в областта на прехода кожа/лигавица на аналния отвор; умерено
изразено бледост на паренхимните органи; умерено изразена атеросклероза,
постинфарктен рьбец на миокарда;
При
пострадалата Д. А. уврежданията са
локализирани в областта на главата, шията,
половите органи и аналния отвор. Всички увреждания са причинени прижизнено, т.е. по време, когато пострадалата е била
жива.
В областта на главата се намират
разкъсно-контузни рани, охлузвания и кръвонасядания, многофрагментно счупване
на лицевите кости.Тези увреждания са причинени от действието на твърд тъп
предмет с или без изразен ръб.
Съпоставено
с пръските кръв около леглото може да се направи извод, че ударите в областта на главата са били нанесени със сравнително по-голяма сила. От друга
страна травматичните увреждания в областта на лицето, макар и с наличие на
счупване на лицевите кости, не са толкова тежки. Черепно-мозъчната травма е
лека, представена с умерено изразен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки.
Разкъсно-контузните
рани са разположени по кожа, лежаща върху твърда подложка (кост), което
улеснява тяхното причиняване. Предвид и възрастта на пострадалата, уврежданията
в областта на лицето, включително и счупването на лицевите кости, могат да бъдат
причинени и след удар (удари) с юмрук. Кожата в областта на лицето по цялата му
повърхност е оточна и кръвонаседната, което е в подкрепа на възможността
травматичните увреждания в областта на главата да са причинени от удари с
юмрук. Ударите, причинили разкъсно-контузните рани в областта на лицето, са
били нанесени под известен ъгъл с посока на действие на силата отпред назад.
Доказателство в това отношение е травматичното отлепване на кожата на горния
ръб и пръските от частици мастна тъкан, полепнали по косата, назад от раните в
лявата половина на лицето.
Предвид
локализацията на повечето и по-тежките увреждания в лявата половина на главата,
може да се направи извод, че по време на нанасяне на ударите в областта на
лицето, главата на пострадалата е била обърната на дясната си страна.
Броят на
ударите в областта на главата не може да бъде определен точно поради следните
причини:
-много от
ударите са се наслагвали, което е довело до причиняване на дифузен оток и
кръвонасядане на кожата по цялата област на лицето, включително и лявата ушна
мида.
-някои от
охлузванията и кръвонасяданията в областта на двете устни и долната челюст е
възможно да са получени след притискане на в областта на устата.
Само по
отделните рани и ограничени кръвонасядания и охлузвания може да се даде извод,
че ударите в областта на лицето са били
не по-малко от 15, но всички случаи са много повече.
Многофрагментното
счупване на лицевите кости е причинило разкъсване на меките тъкани (подкожни
мускули и лигавици от областта на назофаринкса) с изразено кървене от тях. От
носоглътката (назофаринкса) кръвта е попаднала в трахеята и разклоненията на
бронхите с тяхното запушване. Кръвта по дихателните пътища е пенеста, поради
смесването и с въздуха. Това е доказателство, че по време на попадане на кръвта в дихателните пътища пострадалата е била
жива, тя е дишала.
Кръвта в
стомаха може да попадне само при активното й поглъщане. Това означава, че след стичането на кръвта в назофаринкса,
пострадалата е била жива и активно е поглъщала кръвта, за да не бъде тя вдишана
и да попадне в дихателните пътища. Това безусловен рефлекс за защита на
дихателните пътища от попадане на чужди тела в тях. Наличието на кръв в стомаха дава основание да се приеме, че
пострадалата е била жива по време на причиняване на травматичните увреждания в
областта на лицето със счупване на лицевите кости.
Травматичните
увреждания в областта на двете устни, разкъсването на юздечката на езика,
кръвонасяданията и охлузвания та около долната челюст дават основание да се
направи определен, че устата е била притискана с твърд тъп предмет за нейното
запушване. Най-вероятно притискането на устата е било с ръка.
Разкъсването
на юздечката на езика е станал след значително по-силно директно притискане на
езика назад, което може да бъде причинено от пръсти на човешка ръка, попаднали
в устата. Това означава, че е имало съпротива от страна на пострадалата за
предотврати запушването на устата й.
При
изследването на трупа на Д. А. в областта на шията се откриват обширни
кръвонасядания по кожата. Освен това в дълбочина има изразено кръвонасядане на
шийните мускули, около ларинкса, счупване на подезичната кост и щитовидния
хрущял.
Характерът
на уврежданията дава основание за извод, че притискането в областта на шията е
било силно, продължително и на по- широка площ. Притискането в областта на
шията, може да бъде причинено с ръка (длан), както и с предмишницата от страна
на извършителя. Не може да се изключи и стъпване с крак в областта на шията на
пострадалата.
Водещата причина за смъртта на Д. А.
е механична асфиксия в резултат на притискане на шията, т.е удушване.
За
развитието и утежняването на асфиктичния процес значение има и притискането на
устата, вероятно с ръце, както и изпълването на дихателните пътища с кръв,
процеси свързани с причинените травми по тялото на пострадалата.
По кожата по
гърба на лявата длан и лявата предмишница има травматични увреждания под
формата на кръвонасядания и охлузване.При оценка на всички травматични
увреждания по тялото на пострадалата и тяхното местоположение може да се
направи извод, че уврежданията в
областта на лявата ръка са с характера на "защитни увреждания". Когато ударите са насочени към
главата, обикновено пострадалият поставя ръцете пред главата си за да я защити
от увреждания и ударите попадат върху ръцете с тяхното нараняване. В съдебната
медицина подобни увреждания се наричат "защитни ".
При
пострадалата Д. А. се установява наличие на изпадане (пролапс) на влагалището
навън от външния полов орган. Изпадането на матката и влагалището е в резултат
на различни процеси, които водят да разтягане и разхлабване на връзките на
матката и влагалището и преразтягане на мускулите на тазовото дъно. Най-често
това се наблюдава след раждане (родова травма), операции на половите органи и
при по- напреднала възраст на жената. Изпадналото влагалище на Д.А. е силно
променено, с груба, суха лигавица и при това състояние, не е възможно
извършване на полово сношение с въвеждане на полов член във влагалището. Наличието
на разкъсване на влагалището дава основание да се направи извод, че то е било дърпано
силно с ръка при което е настъпило разкъсване на стената на влагалището и
стената на правото черво. Кървенето от със зацапване на възглавницата, намираща
се под трупа, е най-вероятно от това разкъсване. В резултат на дърпането на
изпадналото влагалище и настъпило и второто разкъсване на лигавицата му.
В областта
на прехода кожа/лигавица на аналния отвор се намират седем (7) дълбоки
нацепвания с кръвонасядане около тях. Това дава основание да се направи извод,
че в аналния отвор на Д. А. е въвеждан
твърд тъп предмет, причинил неговото преразтягане и нацепване на тъканите.
Възможно е
да е бил въвеждан и втвърден полов член, който да причини същите увреждания,
установени при изследването на трупа на Д. А.. Въвеждането на втвърден полов
член в аналния отвор, според становището на експертите към онзи момент, ще бъде категорично доказано при откриване на
сперматозоиди в материала, който е иззет от аналния отвор по време на огледа на
местопроизшествието /такива
следи са установени в последващи изследвания/.
Въвеждането на полов член в аналния
отвор е билo прижизнено, когато пострадалата е била жива. Възможно е тези действия да
са били извършвани по време на причиняване на травматичните увреждания по
тялото на пострадалата.
Предвид
състоянието на тъканите от тазовото дъно и състоянието на мускулните пръстени
на аналния отвор на Д. А., с тяхното разхлабване, установено при аутопсията
може да направи следното съждение. При наличие на седем нацепвания около
аналния отвор не може да се изключи възможността на половия член да има
поставени (имплантирани) чужди тела-топчета, парафин, които да уголемяват
необичайно члена и да причинят травматичните увреждания. Освен това е възможно
половият член да е със сравнително по-големи размери от обичайното, което ще
доведе до същия резултат.
При
изследването на трупа на Д. А. се открива счупване на вкостения междупрешленен
диск между 5 и 6 шийни прешлени с отваряне на счупването напред. В областта на
счупването няма видими травматични увреждания на гръбначния мозък.
Счупването
между 5/6 шийни прешлени е причинено от прекомерно извиване на шията назад
(хиперекстензия), повече от 20°.
Вещите лица
подчертават, че от специалната съдебномедицинска литература е известно, че
границите на движения на шията в областта на 5-6 шийни прешлени в три оси е в
следните граници: странично до ± 8°; напред и назад до ± 20° и извиване по
надлъжната ос до ± 7°. Извиването на главата над предела на тези отклонение е
съпроводено с причиняване на увреждания с различна тежест - от разтягане на
сухожилните връзки, разкъсване на връзките, изкълчване на прешлените до тяхното
счупване.
Извиването в
областта на шията назад може да бъде причинено от ударите в областта на лицето
с отвеждане на главата назад. Възможно е счупването между 5/6 шийни прешлени да
е причинено след хващане на главата с ръце и извиването й назад в шията.
При
изследването на трупа на Д. А. е установено умерено изразен кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, кръв в мозъчните стомахчета. Черепно-мозъчната травма е
с характер, който не изисква задължително пострадалата да е бил в безсъзнателно
състояние, след нейното причиняване.
По начина на
проектиране на посоката на пръските, могат да се направят някои изводи:
-главата на
пострадалата е била на леглото по време на причиняване на уврежданията.
- по време
на нанасяне на ударите в областта на главата и причиняване на уврежданията
пострадалата е извършвала движения с преместване на главата за предпазване от
ударите.
- движенията
на пострадалата са били последвани вероятно от движени и на извършителя, при
което ударите са били нанасяни при различни положения на телата на пострадалата
и извършителя с получаване на пръски кръв с подобен характер.
Разпространението на пръските кръв е
в резултат на нанасяне на не по-малко от четири (4) удара в областта на
главата.
От
извършеното обсъждане вещите лица приемат, че смъртта на Д. А. е била причинена
по особено мъчителен начин за пострадалата. По време на нанасянето на множеството удари над 15 на брой пострадалата
е била жива, тя е усещала и преживявала тяхното нанасяне, изпитвала е
изключителни страдания, както от ударите, така и от постепенното задушаване на
което е била подложена от подс. П.. Множеството
нанесени удари довели до кръвозагубата и бавната смърт на пострадалата.
В хода на
досъдебното производство е била назначена и изготвена комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подс. В.П. (т.2 л 59-65 от
дос. произв.) Видно от заключението й,
той не се води на диспансерно наблюдение в Център за психично здраве -
Пловдив и не страда от психично разстройство, което качествено да нарушава
психичните му функции. По време на инкриминираното деяние към 18.02.2009 г. В.А.П.
е могъл да разбира и ръководи действията и постъпките си.
Подс. В.А.П.
може да участва във всички етапи на наказателния процес. Предвид нивото на
диференцираност на личността му, според вещите лица участието на защитник би
направила защитата ефективна.
При извършена експертиза № 16/ДНК 159 от
31.10.2016 г. (приложена в т.2 л.53 от дос. произв.) е установено съвпадение на
ДНК профила на подсъдимия П. с ДНК профила, определен за изследваната сперма,
иззета от аналния секрет на пострадалата А.. Заключението е, че вероятността генетичния материал, установен
при изследването на иззетата от трупа на пострадалата сперма да е оставен от някой друг, различен от
подсъдимия П. е 1 на
78 500 000 000 000.
Изготвените
и приложени по делото експертизи, изследващи веществени доказателства, иззети
от лица, върху които не са установени следи от кръв на пострадалата, както и на
биологичен материал от лица, за които се установява несъвпадение с ДНК-профила
на извършителя на престъплението, съдът също кредитира. Посочените експертни
становища, както и доказателствата, които те изследват, сочат на невъзможност
съответните лица да са автори на извършеното.
Кредитира
изцяло приложените по делото писмени и веществени доказателства.
При
установената фактическа обстановка на деянията, Пловдивският окръжен съд намира
за доказано по непораждащ съмнения начин, че подсъдимият В.А.П. е осъществил от
обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъпленията, за
които е предаден на съд, а именно:
1.
По чл.150,
ал.1, пр.1, вр. чл.2 ал.1 от НК, като на 18.02.2009 г. в с. П., обл. Пловдивска
е извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – Д.Г.А. с ЕГН **********, чрез
употреба на сила.
За това
престъпление не е налице изискване за специални качества на субекта.
Подсъдимият е бил пълнолетен, годен да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си и поради това и годен субект на
престъплението. Обективирал е поведение, изпълващо обективните критерии на
посоченото престъпление. Осъщественият анален контакт на подс. П. с
пострадалата А. е несъмнено установен. Обективно той е извършил действия, без
съвкупление, с цел да удовлетвори полово желание. Наличните следи от сперма в
тялото на пострадалата, установени при съдебно- медицинското изследване на
трупа й налагат извод за удовлетворено полово желание. От изводимото от
доказателствените източници, както и от съдебно- медицинската експертиза на
пострадалата се установява, че пострадалата А. не е била съгласна с
предприетите от подсъдимия действия, съпротивата й е била преодоляна чрез
употреба на сила- изключителна по интензитет груба физическа агресия.Тя е
осъществена непосредствено преди и по време на самите блудствени действия и се
явява елемент от обективния състав на престъплението
Престъплението е извършено с пряк умисъл.
Деецът е съзнавал, че използва физическа принуда за сломяване съпротивата на
пострадалата за извършване на нежелано от нея блудствено действие. В
представите му са били формирани правилни възприятия относно обществено опасния
характер на извършеното. Целял е постигането
на общественоопасните последици.
По отношение на
обвинението за извършване на престъплението и при обективния признак на
деянието „чрез привеждане на пострадалата в безпомощно състояние“ подсъдимият П.
следва да бъде оправдан. Безпомощното състояние,
което се има пред вид в посочения текст, е едно обективно положение. Лицето,
към чието умъртвяване се пристъпва, трябва да се намира в безпомощно състояние независимо от каквито и да
било предварителни действия на дееца. Когато деецът взема решение да извърши
престъплението, жертвата трябва вече да се
намира в безпомощно състояние.
Съобразно преобладаващата
съдебна практика, относима към настоящия казус / вкл. и по чл. 116 ал. 1 т. 5
от НК/,не е налице посочената правна квалификация в случаите, когато е жертвата
е доведена до безпомощно състояние в резултат на употребена сила, когато
бруталността на самото физическо въздействие довежда и до безпомощно състояние
на пострадалия. Безпомощното състояние на пострадалия е такова физическо или
психическо състояние, при което жертвата няма възможност да се защити и то стои
извън поведението на извършителя. В посочения смисъл е и указанието на |ВС,
дадено в т.17 от Постановление № 2 от
16.XII.1957 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7 от
6.VII.1987 г.- „ Под безпомощно състояние по смисъла на чл. 127, т. 9 НК (отм., сега чл. 116, т. 5 от новия НК) се разбира такова
състояние, при което жертвата не може да окаже съпротива на дееца. Такива
престъпления са: лишаване от живот на дете, на тежко болен, на лице, което спи
и др.“
По изложените съображения съдът намира, че
подсъдимият следва да бъде оправдан по възведеното му обвинение деянието да е
извършено чрез привеждането на Д.Г.А. в безпомощно състояние и по правната
квалификация на извършеното по чл.150 ал.1 пр.4 от НК.
Следва да се констатира, че към
момента на извършване на престъплението съставът на чл. 150 от НК е съдържал
единствена алинея и предвиденото наказание е било до шест години лишаване от
свобода. С последващи деянието изм. в ДВ бр. 27/2009 г.,ДВ бр. 26/2010 г., ДВ
бр. 74/2015 г., в актуалната си редакция текстът съдържа три самостоятелни
алинеи. Чл. 150 ал. 1от НК/ действащ/ съответства на обективните и субективни
критерии на нормата на чл. 150 от НК, в редакцията й след изм. с ДВ бр. 75/2006
г., действаща към момента на осъществяване на престъплението и предвиждаща
наказание до шест години лишаване от свобода. Съобр. чл. 2 ал. 1 от НК,
правната квалификация на извършеното следва да е съобразно нормата, която е
била в сила към момента на осъществяване на престъплението, освен ако с
последваща промяна настъпи основание за по-благоприятно третиране на дееца. Последващата норма не е по-
благоприятна и не следва да намери приложение чл. 2 ал. 2 от НК.
Подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна и съставомерните признаци на
престъплението, визирани в чл. 116 ал. 1 т. 6 вр. с чл. 115 от НК.
За
посочената правна квалификация също не се изисква специална правосубектност.
Достатъчно е извършителят да е наказателно отговорно лице, действащо в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Тези изисквания на закона са налице.
Несъмнено е
установено, че смъртта на пострадалата А. е настъпила в резултат на причинените
й от подсъдимия телесни увреждания, несъвместими със живота. Обективираното от
подсъдимия поведение, установено от множество доказателствени източници, сочи
на несъмнено демонстрирано желание за умъртвяване на пострадалата. То е успешно
реализирано. Засегнати са обществените отношения, закрилящи най- ценното
човешко благо- правото на живот.
Деятелността
на подсъдимия покрива признаците на квалифициращия белег „ с особена
жестокост“. От установените по делото фактически обстоятелства следва извод, че
подс. П. е извършил убийството, като е нанесъл многобройни удари със значителна
сила, в различни части на тялото на пострадалата, душил я е. Не са установени
точният брой на нанесените удари. Това е
и невъзможно, при констатираните множество телесни увреждания. Касае се за множество
нанесени удари, уврежданията от които при пострадалата Д. А. са локализирани в
областта на главата, шията. Всички те са причинени прижизнено, т.е. по време,
когато пострадалата е била жива. Ударите в областта на лицето са били не
по-малко от 15, но във всички случаи са много повече. Жестокостта се извлича и
от установените травми от душене на жертвата. Притискането в областта на шията
е било силно, продължително и на по- широка площ. То може да бъде причинено с
ръка (длан), както и с предмишницата от страна на извършителя. Не може да се
изключи и стъпване с крак в областта на шията на пострадалата. Счупването между
5/6 шийни прешлени е причинено от прекомерно извиване на шията назад
(хиперекстензия), повече от 20°.Извиването в областта на шията назад може да
бъде причинено от ударите в областта на лицето с отвеждане на главата назад.
Възможно е счупването между 5/6 шийни прешлени да е причинено след хващане на
главата с ръце и извиването й назад в шията. Водещата причина за смъртта на Д. А.
е механична асфиксия в резултат на притискане на шията, т.е удушване.
Установените увреждания в областта на лявата ръка са с характера на "защитни
увреждания". Нанесените многобройни удари, предимно в жизненоважни части
на тялото като главата, душенето в областта на шията, счупването на шийни
прешлени, разкъсването на влагалището налагат извод за проявена особена жестокост
от страна на дееца. Агресията е била проявена от млад, физически здрав мъж
спрямо съпротивляваща се възрастна, самотно живееща жена. Подсъдимият е
действал с изключителна ярост, за което наред с всичко изброено сочи и
наличието на пръски от кръв из стаята - и по леглото, и по прозореца, и по
стените.
Особената
жестокост - квалифициращ признак на престъплението съобр. чл. 116, ал.
1, т. 6, пр. 3 от НК, е налице,
когато деецът демонстрира изключителни по интензитет ярост,
коравосърдечие, свирепост, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като
жесток човек- т. 15 от Постановление № 2
от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7
от 6.VII.1987 г. За престъпната съставомерност на неправомерното деяние по
посочения текст се преценяват начина на
неговото осъществяване, обективиран в броя на нанесените удари и тяхната сила;
използваните средства; причинените телесни увреждания на жертвата; поведението
на дееца по време на реализиране на престъплението. Обстановката, при която е извършено
престъплението; броят и силата на ударите; нанасянето им в жизненоважни части
на тялото- глава , съпроводено с душене
в областта на шията са все обстоятества, налагащи безусловен извод, че
подсъдимият П. е проявил особена жестокост при умъртвяването на пострадалата.
Възприетата фактическа установеност на
извършеното налага извод за осъществяване на престъплението и по «особено мъчителен» за жертвата начин.
Пострадалата Д.
А. е изпитвала значителни по сила, в
немалък период от време болки и страдания.
Съзнавала е, че подсъдимият я пребива смъртоносно
докато тя прави неуспешни опити за се защити.
А. се е
съпротивлявала, за което сочат вече цитираните „защитни“ наранявания. Тя е
възприемала множеството
и силата на ударите, изпитвала е болки и страдания, страх, съзнавала е своето безсилие и безизходица от създалата се ситуация. Всички посочени
обстоятелства налагат
извод за преживян и осъзнат от нея ужас от случващото се, който е продължил
повече от няколко минути, докато „ бавно“ е умирала. Това определя наличието на посоченото
по- тежко квалифициращо деянието обстоятелство. Установено е, според медико-биологичните изводи на СМЕ, че
жертвата е изпитвала изключителни болки и страдания за един сравнително
продължителен период от време, поради което е доказан особено мъчителен начин на причиняване смъртта на пострадалата. Доказано
е по делото, че пострадалата е аспирирала кръв и
следователно е била жива, т. е. при осъществявана мозъчна дейност тя е
осъзнавала и преживявала гибелта си в състояние на физически и душевни мъки.
Именно това предсмъртно състояние на жертвата, според закона и съдебната
практика/ ПП № 2/57 г.
на ВС/, очертава съдържанието на признака "особено
мъчителен начин". В резултат на нанесените удари и
причинените в резултат на тях болки и страдания тя е изживяла тежки предсмъртни мъки
и е осъзнавало близката си кончина, именно поради нанесените й от дееца
несъвместими с живота травми. Изживяла е предсмъртни мъки, приживе е
агонизирала в осъзнати мъки, причинени от травмите със смъртоносен характер,
нанесени й от дееца.
Престъплението е извършено с пряк
умисъл. Деецът е съзнавал, че нанася множество удари, по жизненоважни части на
тялото, които са годни да умъртвят пострадалата. Съзнавал е, че нанасяните
удари са проява на особената му
жестокост, както и изпитваните от Д. А. значителни по сила и интензитет
болки и страдания от нанесените й удари.
Представите му са включвали преживявания от нея в момента на пребиването й
ужас. Подс. П. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
С оглед на всичко посочено по- горе,
съдът намира , че правната квалификация на извършеното следва да е по чл. 116
ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 115 от НК.
Пловдивският
окръжен съд намира, че наказанието на подс. П. следва да бъде определено при
превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства, над средния размер на
предвиденото от закона за престъплението. За да определи справедливото съобр чл. 35 ал.
3 от НК и годно да постигне целите, визирани в чл. 36 от НК наказание, съдът
приема следните индивидуализиращи отговорността на подсъдимия обстоятелства:
Смекчаващи са: чисто съдебно минало; младежка
възраст /21 годишен към инкриминираната дата/; силно влошено здравословно
състояние, предопределило и тежко социално положение- глухоням, почти
неграмотен писмено, слабо образован в
необходимата за състоянието му жестомимична реч; добри характеристични данни-
без криминални прояви, полагащ труд според възможностите си в селското
стопанство и като помощен работник в автосервиз. Съдът не възприема като
смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство самопризнанието на подсъдимия,
макар същото да е направено още в хода на досъдебното производство, чрез
депозиране на обяснения, разказващи за случилото се. Съобразно критериите,
установени в т. 7 на Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС, по тълк.
д. № 1/2008 г., ОСНК, направеното от подсъдимия самопризнание може да се ползва
и като смекчаващо отговорността му обстоятелство и при протичането на съдебното следствие по диференцираната процедура на глава ХХVІІ-
ма от НПК при която самопризнанието е основание за задължително по-
благоприятно третиране при определяне на наказанието. Това е възможно при
кумулативното наличие на две предпоставки- самопризнанието на дееца да е
„елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване
процесуално поведение“ и да е „спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и неговия извършител“. В
настоящия случай извършителят на престъплението е разкрит почти осем години
след извършването му, въз основа на ДНК изследване. Видно от приложеното на л.
3 т. 2 от дос. производство писмо от НИКК с рег. № 196р-2719 /07.09.2016 г.,
към посочената дата вече е било установено съвпадението на ДНК профила на
подсъдимия с ДНК профила на следата, иззета от трупа на пострадалата.
Подсъдимият е депозирал обясненията си след наличието на това решаващо за
изхода на делото доказателство, допълнително изяснено при
извършената експертиза № 16/ДНК
159 от 31.10.2016 г. (приложена в т.2 л.53 от дос. произв.). И без тях
авторството на извършеното и механизмът на осъществяването му са били
установени.
Като отегчаващи отговорността му обстоятелства
следва да се има предвид изключителната агресия при сломяване съпротивата на
пострадалата, надхвърляща обичайно упражняваната сила при подобен род
престъпления. Като такова обстоятелство следва да се има предвид възрастта и
социалното положение на пострадалата - 84-годишна, самотно живееща жена. Отегчаващо
обстоятелство е извършването в реална съвкупност на две умишлени престъпления
от общ характер, засягащи неприкосновеността на личността.Самостоятелно такова
е и осъществяването на престъплението при наслагване на по- тежко квалифициращи
признаци, в случая - два.
С оглед на индивидуализиращите отговорността на дееца
обстоятелства, анализирайки ги с предвидените за престъплението наказания, съдът
приема, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода
за всяко едно от престъпленията, в следния размер:
1.
За престъплението по чл.150, ал.1, пр.1, вр. чл.2 ал.1
от НК съдът намира, че съответно на
извършеното престъпление, индивидуализиращите отговорността на подс. П.
обстоятелства и годно да постигне целите, визирани в чл. 36 от НК се явява
наказанието от четири години лишаване от свобода. Същото, съобр. разпоредбата
на чл. 373 ал. 2 от НПК следва да бъде намалено с 1/3- та по правилата на чл.
58 а ал. 1 от НК и на подсъдимия да бъде наложено наказание от две години и
осем месеца лишаване от свобода.
2.
За престъплението
по чл.116 ал.1 т.6 вр. с чл.115 вр. чл.
54 вр. чл.57 ал.1 от НК, съобразявайки посочените по- горе обстоятелства,
съдът приема, че наказанието му следва да бъде определено в размер на
осемнадесет години лишаване от свобода. Съображенията да определи това по вид и
размер наказание, извън вече изложеното относно индивидуализиращите
отговорността на подсъдимия обстоятелства, са следните:
За престъплението по чл. 116 ал. 1 т. 6 вр. с чл. 115
от НК законодателят е предвидил при условията на алтернативност три наказания:
доживотен затвор без замяна, доживотен затвор, лишаване от свобода от
петнадесет до двадесет години. В съгласие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1 НК,
когато в особената част на наказателния закон е предвидена подобна възможност,
съдът определя най-подходящото по вид и размер наказание съобразно правилата,
заложени в чл. 54-56 НК. Необходимо
условие за налагането на първите две наказания е от доказателствата по делото
да следва извод, че конкретно извършеното престъпление е изключително тежко и
посочените в чл. 36 НК
цели не могат да бъдат постигнати с определяне на по-леко наказание.
Престъплението, предмет на разглеждане в настоящия наказателен процес, е с по-
висока от обичайната степен на обществена опасност на извършеното. Налице са
два квалифициращи извършеното признака, пострадалата е възрастна, самотно
живееща жена, то е осъществено наред и с престъпление против половата й
неприкоснованост. Но подсъдимият е бил млад, неосъждан, с тежка лична съдба към
момента на осъществяване на престъплението. Не е налице изискуемата от закона изключителна
тежест, изводима от данните не само за деянието, но и за дееца. Ето защо
Пловдивският окръжен съд намира, че не следва да се налагат двете най- тежки наказания.
Наказанието следва да бъде определено в
рамките на предвиденото наказание лишаване от свобода от 15 до 20 години.
Изхождайки от залегналият в чл. 35 ал. 3 от НПК принцип за съответност на
наказанието с тежестта на престъплението, съдът счита, че съответно на
деянието, дееца и целите, визирани в чл. 36 от НК е наказание от осемнадесет
години лишаване от свобода. Поисканото от обвинението- и публично, и
частно, наказание доживотен затвор не
може да бъде наложено поради липса на материално правните предпоставки за това.
Наказание лишаване от свобода в по- нисък размер от посоченото не би постигнало
нито генералната , нито специалната превенция на закона. Така определеното
наказание от осемнадесет години лишаване от свобода съобр. разпоредбата на чл. 373
ал. 2 от НПК следва да бъде намалено с 1/3- та по правилата на чл. 58 а ал. 1
от НК. Подсъдимият П. следва да изтърпи наказание от дванадесет години лишаване
от свобода за това престъпление.
И двете
престъпления са извършени преди деецът да е бил осъден с влязла в сила присъда
да което и да е от тях. При наличието на предпоставките на чл.23 ал.1 от НК
следва да бъде определено на подсъдимия В.А.П. общо най-тежко наказание от дванадесет години лишаване от свобода. За постигане целите на наказанието не се налага
приложение на чл. 24 от НК. Деецът до момента не е осъждан. И в така определения размер биха се
постигнали и специалната, и генералната цел на закона.
На основание
чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС така
определеното общо най-тежко наказание от дванадесет години лишаване от
свобода подсъдимият П. следва да изтърпи
при първоначален „строг” режим.
На основание
чл.59 ал.1 т.1 и ал.2 от НК следва да се приспадне от изпълнение на наказанието дванадесет
години лишаване от свобода времето, през което подсъдимият В.А.П. е бил
задържан по ЗМВР, НПК и с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано
от 12.10.2016 год. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се
зачита за един ден „лишаване от свобода”.
Веществените
доказателства по делото: три плика с дрехи, една щека, 10
черни чувала с веществени доказателства и 4 хартиени чувала с веществени
доказателства, 1 бр. иззет сравнителен материал за изследване от А. Г. Л., 1
бр. иззет сравнителен материал за изследване от И. Д. А., след влизане на
присъдата в сила, като вещи без стойност, да бъдат унищожени.
Веществените
доказателства по делото: 1 бр. банкнота с номинал 50 лева, 11 бр. банкноти с
номинал 20 лева, 3 бр. банкноти с номинал 10 лева /общо 300 лв./ и 3 бр. монети
с номинал 10 лева, емисия 1992 год. след влизане на присъдата в сила да бъдат
върнати на наследниците на Д.Г.А..
С оглед на
постановената осъдителна присъда, на
основание чл.189 ал.3 от НПК направените по делото разноски следва да бъдат
възложени в тежест на подсъдимия В.А.П.. Той следва да заплати
в полза на държавата по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив сумата 2990,09лв. /две хиляди деветстотин и деветдесет
лева и девет стотинки/, представляваща направени разноски в хода на досъдебното
производство, както и да заплати по сметка на Окръжен съд- Пловдив в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 130 лв. /сто и тридесет лева/,
представляваща направените разноски в съдебното производство.
Воден от
горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН- СЪДИЯ: