№ 9468
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110118702 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “Е” ЕООД- в ликвидация, ЕИК .........,
със седалище и адрес на управление: гр. С ж.к.“Д“, ул.“„П“бл.59, ателие 1-2, представлявано
от ликвидатора М, чрез адвокат Л. Р.- адвокат от САК, със съдебен адрес - гр.С ул, „Ц“ №
6, ............., телефон: 02/........ против О. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ж.к.“....... 2“, бл.
209А, вх. 10, ет. 1, ап.88.
Ищецът твърди, че на 12.12.2014 г. “Е” ЕООД- в ликвидация е предявило срещу О. С.
Г. иск за осъждане на Г. да заплати на дружеството сумата от 43 182.58 евро,
представляваща неизплатена част от главница по договор за заем от 27.01.2009 година,
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2014 год. до окончателното й
изплащане и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 15734.30 евро - представляваща
договорна лихва върху главницата за периода от 04.01.2011 г. до 12.12.2014 година, въз
основа на което били образувано гр.дело № 20012/2014г. по описа на СГС, I- 13 състав.
Твърди се, че с отговора на исковата молба О. Г. по това дело е направил възражение за
прихващане и при условията на евентуалност и за съдебно прихващане на дължими му от
дружеството суми, в това число и дължими месечни възнаграждения по договор за
възлагане на управление за периода май- септември 2014 година.
Твърди се, че за същите суми със Заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, ответникът се е снабдил със Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК - за сумите 13 704.22 лева - дължимо за периода
май-септември 2014 година нетно възнаграждение по договор за възлагане на управлението,
ведно със законна лихва върху тази сума от 19.09.2017г. до окончателното изплащане,
сумата от 2792.10 лв.- лихва върху главницата за периода 19.09.2014- 18.09.2017г., 329.93 лв,
- направени по делото разноски за дължима държавна такса, както и сумата от 742,40 лв. -
направени по делото разноски за възнаграждение на един адвокат. Твърди се, че е било
образувано е ч.гр.д. 66185/2017г. по описа на СРС, 123 състав, по което след влизане на
заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 08.11.2018 година за посочените
1
по- горе суми.
Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист ответникът Г. е образувал
изп.д. № 20187900401931 /2018г. по описа на ......... на КЧСИ, район на действие - Софийски
градски съд.
Описва се, че с Решение от 11.03.2019 г. по гр.д. 20012/2014г. по описа на СГС, I- 13
състав Софийски градски съд е осъдил ответника Г. да заплати на “Е” ЕООД- в ликвидация
сумата от 43 182.58 евро - неизплатена част от главница по договор за заем от 27.01.2009
год., заедно със законната лихва върху тази сума считано от 12.12.2014 год. до
окончателното й изплащане и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 7185.60 евро -
представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 04.01.2011 г. до 12.12.2014
г., а също и разноски по делото. Твърди се, че в мотивите на съдебното решение съдът е
отхвърлил искането за прихващане по изявление за прихващане от 19.09.2014г., което
включва и претенцията за дължими месечни възнаграждения за периода май-септември
2014г. с аргумента, че същото не е породило валидно действие.
Твърди се, че решението на Софийски градски съд е обжалвано от ответника и по
въззивната жалба е образувано в.гр.д. 3889/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, 4-
ти състав. Сочи се, че това производство е приключило с Решение №11741/30.07.2020
година, с което съдът е отменил частично първоинстанционното решение за разликата над
41 095 /четиридесет и една хиляди и деветдесет и пет/ евро до присъдените от СГС 43
182,58 и е отхвърлил иска за сумата от 7 185.60 лв., представляваща договорна лихва за
периода 04.01.2011- 12.12.2014г. Твърди се, че са присъдени разноски по съразмерност на
страните.
Сочи се, че за да отхвърли частично исковата претенция Софийският апелативен съд в
мотивите на решението си е приел за частично основателното направеното възражение за
прихващане с протокола за прихващане от 19.09.2014г. за сумата от 14 000 лв.- дължими
месечни възнаграждения по договор за възлагане на управлението за месеците май- август
2014г.
Сочи се, че решението на Софийски апелативен съд е влязло в законна сила на
19.01.2022г., когато с Определение № 23 от 19.01.2022г. по т.д. 413/2021 г. по описа на ВКС,
I ТО Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение
№ 11741/30.07.2020 г. по в.гр.д. № 3889/2019 г. на Апелативен съд- София.
Твърди се, че с влизане в сила на решението, с което е извършено прихващане,
насрещните вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който
прихващането е могло да се извърши. В този смисъл се твърди, че установеното с
решението на Апелативен съд- гр. София прихващане на задължения и то към момента,
когато е прихващането е можело да се извърши - а именно септември 2014г. вземанията за
месечни възнаграждения по договор за управление в размер на 14 000 лв. както
отговорността за законна лихва за забава и разноски са отпаднали с обратна сила и
присъдените с изпълнителния лист от 08.11.2018г. вземания са недължими както към
настоящия момент, така и са били недължими към датата на образуване на изпълнителното
дело при ЧСИ Милчева.
Твърди се, че към настоящия момент присъдените в полза на ответника Г. вземания по
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп.д. 20187900401931/2018г по
описа на ЧСИ Р........ са погасени чрез прихващане.
Твърди се, че е налице основание за оспорване на изпълнението по изп.д
№20187900401931 /2018г по описа на ЧСИ Р........ по чл. 439, ал. 2 от ГПК поради факти,
настъпили след приключване на производството по издаване на изпълнителния лист, въз
основа на който е образувано изпълнителното дело, като се твърди, че с направеното
съдебно прихващане изпълняемото право е отпаднало с обратна сила и не съществува.
2
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между “Е” ЕООД- в ликвидация, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: гр. С, представлявано от ликвидатора М и О. С. Г., ЕГН **********, с адрес:
ж.к.“....... 2“, бл. ..........., че не съществува вземане на О. С. Г., ЕГН **********, с адрес:
ж.к.“....... 2“, бл. ........... и “Е” ЕООД- в ликвидация, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: гр. С, представлявано от ликвидатора М, не дължи на О. С. Г., ЕГН **********,
с адрес: ж.к.“....... 2“, бл. ........... присъдените с изпълнителен лист от 08.11.2018г. по ч.гр.д.
66185/2017 г. по описа на СРС, 123 състав суми, а именно: сумата от 13 704.22 лв.- нетно
възнаграждение по договор за възлагане на управлението за периода май- септември 2014,
ведно със законна лихва върху тази сума от 19.09.2017г. до окончателното изплащане,
сумата от 2792.10 лв.- лихва върху главницата за периода 19.09.2014- 18.09.2017г., 329.93 лв.
- направени по делото разноски за дължима държавна такса, както и сумата от 742,40 лв. -
направени по делото разноски за възнаграждение на един адвокат, присъдени с
изпълнителен лист от 08,11.2018г. по ч.гр.д. 66185/2017г. по описа на СРС, 123 състав,
както и разноските по изп.д. № 20187900401931/2018г. по описа на ЧСИ Р........ съгласно чл.
79, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Прави се искане за присъждане на разноски за настоящето производство.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск.
Твърди се от ответника, че ищецът няма правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск, като се твърди, че видно от Удостоверение за размера на
дълга по изп. дело 1931/2018, „Е“ ЕООД - в ликвидация е направено твърдяното от ищеца
прихващане, като задължението на ищеца, в качеството му на длъжник по изпълнителното
дело е намалено именно със сумата от 14 000 лева, като към 01.09.2022 г., задължението му е
както следва: 9 594.71 лв. - Главница; 599.67 лв. - лихва за периода от 19.01.2022 г. -
01.09.2022 година, 2 169.44 лв. такси по ТТР към ЗЧСИ.
Твърди се, че заявеното и разгледано от съдилищата възражението за прихващане не
включва пълния размер на дължимото на ответника възнаграждение, а само част от него.
Описва се, че в периода от 19.08.2008 г. до 24.09.2014 г. О. С. Г. е вписан като
управител на „Е ООД. Управлението на дружеството е възложено с Договор за управление
от 11.07.2008г., Съгласно чл.7 от Договора - първоначално уговореното възнаграждение е 1
500 лв. Сочи се, че с С Анекс-1 от 01.02.2009 г. дължимото възнаграждение по договора за
управление е увеличено на 1 800 лв., като съгласно Анекс № 2 от 01.04.2009 г. дружеството
определя месечно възнаграждение на Управителя в размер на 6 900 лв., считано от датата на
подписване на анекса. Твърди се, че с Анекс №3 от 01.03.2013 г. към Договор за управление
от 11.07.2008 г. на „Е“ ООД е променен редът за изплащане на дължимото от дружеството
мениджърско възнаграждение.
Твърди се, че съгласно цитирания Анекс-З, страните се споразумяват текущото
месечно възнаграждение на управителя да се изплаща, както следва: Сума в размер на 3 500
лв., представляваща част от дължимото месечно възнаграждение на Управителя, да се
изплаща ежемесечно, след съответните удръжки, при спазване разпоредбите на данъчното и
осигурителното законодателство, а остатъкът от 3 400 лв. (т.е. разликата до пълния дължим
размер на възнаграждението от 6 900 лв.) - да се задържа от Дружеството, до пълния размер
на задълженията на О. С. Г. по Договор за заем от 27.01.2009 г.
Твърди се, че така договорената промяна в начина на изплащане на възнаграждението
се прилага в отношенията с О. С. Г. и Дружеството в периода от 01.03.2013 г. до 24.09.2014
г.
Твърди се, че в периода май, юни, юли и август и септември 2014 г. „Е“ ЕООД не е
изплатило на ответника полагаща му се част от възнаграждението, а именно 3 500 лева за
всеки отделен месец за периода, въпреки че задължението е било начислявано в
3
счетоводството на дружеството. По този начин е формирано нетно задължение в размер на
13 704. 61 лева.
Твърди се, че отделно от това, ищецът е задържал по 3 400 лева всеки месец,
предназначени за погасяване на заемното правоотношение, но не е отразил този факт в
счетоводството си.
Твърди се, че възражението за прихващане, направено от О. С. Г., направено по гр.д
20012/14 1-13 с-в по описа на СГС включва само онази част от възнаграждението му в
периода от май до август 2014 г., която е била предназначена за погасяване на заемното му
задължение.
Не се спори, че за формираното нетно задължение от 13 704.61 лв., представляващо
сбор от дължима и непогасена част от възнаграждението, която е следвало да се изплаща
реално, то е претендирано от О. С. Г. чрез Заявление по реда на чл. 410 ГПК пред СРС (а не
пред СГС) със Заявление вх.№ 3073028 от 19.09.2017 г;
Не се спори, че след като „Е“ ООД в ликвидация не е възразило срещу издадената по
гр. 66185/2017, 123 с-в по описа на СРС заповед за изпълнение, в полза на О. Губалов е
издаден Изпълнителен лист от 08.11.2018 г. за следните суми: 13 704.22 лв. - дължимо за
периода месец 05.2014г. до месец 09.2014 г., включително нетно възнаграждение по Договор
за възлагане на управлението на „Е“ ЕООД от 11.07.2008 г. и три Анекса към договора,
съответно от 01.02.2009 г., от 01.04.2009 г. и от 01.03.2013 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от 19.09.2017 г. до изплащане на вземането; 2 792.10 лихва върху
Главницата за периода от 19.09.2014 г. до 18.07.2017 г;. 3 742.40 лв. - 329.93 - разноски по
делото за държавна такса и 742.40 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение;
Не се спори, че въз основана на така издадения изпълнителен лист в своя полза, на
18.12.2018 г. (тоест близо 2 години преди постановяване Решението на САС по в.гр.д
3889/19, 4 с-в), ответникът е образувал изпълнително дело 1931/2018 по описа на ЧСИ
Р........, вписана в регистъра на КЧСИ под номер 790. Твърди се, че във връзка с така
образуваното изпълнително дело, за длъжника и ищец по настоящото дело са възникнали
допълнителни задължения под формата на авансово направени от взискателя разноски и
такси по изпълнителното дело.
Твърди се, че по изпълнителното дело ищецът е получил покана за доброволно
изпълнение, но не е предприел действия по погасяване на задължението си.
Твърди се, че през 2020 г., при постановяване на Решението си по гр.дело 3898/19,
САС е разгледал направеното от О. С. Г. възражение за прихващане не с цялото негово
вземане ( в това число допълнително възникналите по изпълнително дело задължения на „Е“
ООД- в ликвидация), а само до размера на отразената в счетоводството на ищеца сума от 14
000 лева.
Твърди се, че ищецът като се позовава на това прихващане, с исковата си молба
ищецът се домогва да черпи права от недобросъвестно свое поведение, като цели
стопяването/погасяването на задълженията си по изпълнителното дело, твърди се, че
ищецът опитва чрез извършено при това от ответника прихващане, да се обогати
неоснователно, като се освободи от задължението си за заплащане на пълния дължим размер
на вземането.
При горното се иска от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и
присъди на ответника разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, представляван от надлежно
упълномощен процесуален представител, поддържа твърденията в исковата молба, моли за
уважаването на иска.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, представляван от надлежно
упълномощен процесуален представител, оспорва исковата молба, поддържа отговора на
4
исковата молба, моли за отхвърлянето на исковата претенция.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателствени средства. Съдът, след
като ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между страните е било образувано гр. дело № 20012/2014г. по описа на СГС, I- 13
състав за осъждането на О. С. да заплати на “Е” ЕООД сумата от 43 182.58 евро,
представляваща неизплатена част от главница по договор за заем от 27.01.2009 година,
заедно със законната лихва върху тази сума считано от 12.12.2014 год. до окончателното й
изплащане и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 15734.30 евро - представляваща
договорна лихва върху главницата за периода от 04.01.2011 г. до 12.12.2014 година.
В отговора на исковата молба по посоченото производство е било направено
възражение за прихващане с вземания на ответника към дружеството, което е разгледано в
образуваното пред Софийски градски съд производство, а впоследствие и от Софийски
апелативен съд по образуваното по жалба на О. Г. срещу първоинстанционното решение
в.гр.д. 3889/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, 4-ти състав.
Възражението са съдебно прихващане е било уважено с окончателен влязъл в сила
съдебен акт - Решение №11741/30.07.2020 година по в.гр.д. 3889/2019г. по описа на
Софийски апелативен съд, 4-ти състав, а именно – за сумата от 14 000 лв.- дължими месечни
възнаграждения по договор за възлагане на управлението за месеците май- август 2014г.
Във времето между образуването на производството пред Софийски градски съд и
влизането в сила на решението на въззивната инстанция О. Г. е депозирал Заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в резултат на
което е образувано ч.гр.д. 66185/2017г. по описа на СРС, 123 състав и е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - за сумите 13 704.22 лева - дължимо
за периода май-септември 2014 година нетно възнаграждение по договор за възлагане на
управлението, ведно със законна лихва върху тази сума от 19.09.2017г. до окончателното
изплащане, сумата от 2792.10 лв.- лихва върху главницата за периода 19.09.2014-
18.09.2017г., 329.93 лв, - направени по делото разноски за дължима държавна такса, както и
сумата от 742,40 лв. - направени по делото разноски за възнаграждение на един адвокат.
Заповедта е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист от 08.11.2018 година за процесните
суми, въз основа на който ответникът е образувал изп.д. № 20187900401931 /2018г. по описа
на ......... на КЧСИ, район на действие - Софийски градски съд. Дългът по процесното
изпълнително дело е в общ размер на 13704,22 лева – главница, ведно със законната лихва в
размер на 1785,36 лева за периода от 19.9.2017 година до 1.1.2019 година, дължима до
окончателното изплащане на вземането, 2792,10 лева – неолихвяеми вземания, 1072,33 лева
разноски в полза на взискателя – така съгласно представено Удостоверение с изх. №
12603/15.3.2023 година на ЧСИ Р........ – лист 133 от делото.
На 31.08.2022 г. по процесното изпълнително дело е подадена молба от взискателя О.
Г. да бъде намален дългът на дружеството със сумата от 14 000 лева във връзка с извършено
по в.гр.д. 3889/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, 4-ти състав прихващане с
насрещно вземане срещу длъжника.
Непогасени по изпълнителното дело, съгласно представеното удостоверение от ЧСИ
Р........ с изх. № 32070/01.09.2022 г., са сумите, както следва: 9 594,71 лв. - Главница; 599.67
лв. - лихва за периода от 19.01.2022 г. - 01.09.2022; 2169.44 лв. такси по ТТР към ЗЧСИ –
така видно от удостоверение изх.№ 32070/01.9.2022 година на ЧСИ Р........ – лист 85. От
същото е видно, че съдебния изпълнител е извършил намаляване на дълга с 14000,00 лева п
о молба на взискателя – О. Г..
Изложените обстоятелства са безспорно установени от представените от страните
писмени доказателства. Още повече, че страните не спорят относно водените между тях
5
производства и постановените по тях съдебни актове, както и за съществуването на
изпълнителния лист в полза на ответника и висящото изпълнително производство.
С оглед така приетото от фактическа страна съдът е мотивиран да стори следните
правни изводи:
Предявени са установителни искови претенции с правна квалификация чл.439, ал.1 от
ГПК за установяване недължимост на следните суми: сумата от 13 704.22 лв.- нетно
възнаграждение по договор за възлагане на управлението за периода май- септември 2014,
ведно със законна лихва върху тази сума от 19.09.2017г. до окончателното изплащане,
сумата от 2792.10 лв. - лихва върху главницата за периода 19.09.2014- 18.09.2017г., 329.93
лв. - направени по делото разноски за дължима държавна такса, както и сумата от 742,40 лв.
- направени по делото разноски за възнаграждение на един адвокат, присъдени с
изпълнителен лист от 08.11.2018г. по ч.гр.д. 66185/2017г. по описа на СРС, 123 състав,
както и разноските по изп.д. № 20187900401931/2018г. по описа на ЧСИ Р........ съгласно чл.
79, ал. 1, т. 1 от ГПК.
В настоящия случай с иска по чл. 439, ал. 1 ГПК ищецът навежда доводи, че влязлото в
сила въззивно решение има характера на факт, настъпил след приключване на
производството по издаване на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано
изп.дело № 20187900401931/2018г. по описа на ЧСИ Р........, който прави изпълнението
материално незаконосъобразно, тъй като прихващането, направено с отговора на исковата
молба в предходното исково производство, и чиито предпоставки са установени със сила на
пресъдено нещо с Решение №11741/30.07.2020 година по в.гр.д. 3889/2019г. по описа на
Софийски апелативен съд, 4-ти състав, е погасило с обратна сила вземанията, за които е
издаден изпълнителен лист от 08.11.2018г. по ч.гр.д. 66185/2017г. по описа на СРС, 123
състав.
От изложеното съдът счита, че ищецът има правен интерес от предявяването на
установителния иск, доколкото претендира недължимост на сумите, за които е образувано
изпълнително производство, по което е длъжник, а ответникът е пасивно процесуално
легитимиран да отговаря по този иска с оглед качеството му на взискател по същото
изпълнително производство. В тази връзка възраженията на ответника за недопустимост на
установителния иск се явяват неоснователни.
Доколкото е предявен отрицателен установителен иск, за ответника е тежестта да
докаже твърдението си, че вземането, предмет на изпълнителния лист, е различно от
вземането, предмет на възражението за прихващане, което би обусловило извод за
дължимостта на сумите по издадения в негова полза изпълнителен лист срещу ищцовото
дружество.
Доколкото е предявен отрицателен установителен иск, за ответника е тежестта да
докаже твърдението си, че сумата, за която е уважено възражението за прихващане в
решението на САС, е съобразена в образуваното изпълнително дело. В тази връзка следва да
бъде взета предвид отправената до ЧСИ Р........ молба за намаляване на дълга на ищцовото
дружество със сумата от 14 000,00 лева във връзка с извършено по в.гр.д. 3889/2019г. по
описа на Софийски апелативен съд, 4-ти състав прихващане с насрещно вземане срещу
длъжника.
Съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите,
разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после
главницата. Този ред на погасяване е бил приложен и в изпълнителното производство в
резултат на подадената от взискателя молба до ЧСИ. Спорен по делото въпрос е дали е
следвало и дали правилно съдебния изпълнител е извършил прихващането от една страна, а
на следващо място в кой момент е бил извършено прихващането със сумата от 14000,00
лева.
6
Въз основа на събраните доказателства от една страна, и на следващо място ищецът не
оспорва правопораждащия факт за присъдените суми, а твърди, че те са същите, които са
били присъдени с решението на САС, така че не дължи плащане, защото същите са
послужили за удовлетворение на неговото вземане.
Следва да се посочи, че се доказа, че с Решение № 11741/30.7.2020 година,
постановено по гр.дело № 3889/2019 година по описа на САС е било извършено прихващане
на дължими на О. Г. суми за дължимо възнаграждение за месеците февруари, март и април
2014 година. Така в съдебното производство по гр.дело № 3889/2019 година на САС
относно възражението за прихващане на дължимата сума по договор за заем е прието, че е
недоказано твърдението на О. Г., че месечното му възнаграждение като управител е било в
размер на 6900,00 лева, т.е., че дружеството му е задържало по 3400,00 лева месечно за
погасяване на задължението по договора за заем. При това въззивния съд е приел, че
възражението за прихващане е основателно за възнаграждението на управителя, дължимо
след месец април 2014 година – за месец май, юни, юли и август по 3500,00 лева месечно –
общо 14000,00 лева. Това е именно сумата, с която е било извършено прихващането от съда
и съответно същата сума, която О. Г. е заявил пред съдебния изпълнител като недължима по
изпълнителното дело заради извършеното прихващане.
Пред заповедния съд – по ч.гр.дело № 66185/2017 година по описа на Софийски
районен съд е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение, като в т.9 и
след това в т.14 от заявлението О. Г. е посочил, че сумата от 13704,22 лева, представлява
главница за периода от май 2014 година до септември 2014 година – неизплатено
възнаграждение по Договор за възлагане на управление от 11.7.2008 година и Анекс №
1/01.2.2009 година, Анекс № 2/01.4.2009 година и Анекс № 3/1.3.2013 година. В същото
заявление О. Г. е посочил, че в периода м.май, юни, юли и август 2014 година дружеството
не е изплатило част от възнаграждението по договора за управление – по 3500,00 лева на
месец – нетно възнаграждение в размер на 13704,61 лева. Именно за тази сума е бил издаден
изпълнителен лист на 8.11.2018 година.
Следва да се посочи, че подаването на заявлението пред заповедния съд – 19.9.2017
година се случва в темпорален аспект и съвпада с времето, през което е било образувано
гр.дело № 20012/2014 година по описа на Софийски районен съд в хода на което е било
заявено прихващане и разгледано и уважено – за сумата от 14000,00 лева.
При това следва да се отбележи, че съгласно извършеното прихващане с решението на
Софийски градски съд и правилото на чл.104, ал.2 от Закона за задълженията и договорите
прихващането на насрещните вземания на страните – вземане по договор за заем с вземане
за възнаграждения по договор за управление – следва да се счита - към септември 2014
година – когато е било възможно да се извърши.
Настоящия съдебен състав въз основа на анализа на доказателствата в настоящето
производство не приема за доказано от фактическа страна на О. Г. по договор за управление
и анексите към него да се е дължало възнаграждение като управител в размер на 6900,00
лева. Това не се подкрепя от събрания доказателствен материал, като в този смисъл съдът
приема, че в производството по гр.дело № 20012/2014 година по описа на Софийски
районен съд въпросът за дължимостта на възнаграждението на управителя е решен със сила
на пресъдено нещо – така по смисъла на чл.298, ал.4 от ГПК и чл.299, ал.1 от ГПК – като на
управителя не се дължи възнаграждение в размер по-голям от присъденото и уважено
възражение за прихващане в размер на 14000,00 лева, въпросът за което е бил решен по
гр.дело № 20012/2014 година по описа на Софийски районен съд.
Настоящият съдебен състав приема за злоупотреба с право – така по аргумент от
разпоредбата на чл.3 от ГПК депозирането на заявление пред заповедния съд и
снабдяването с изпълнителен лист за сума, за която в същия момент е имало висящо
съдебно производство – това по гр.дело № 20012/2014 година по описа на Софийски
7
районен съд.
За съда сумата, с която е извършено прихващането по гр.дело № 20012/2014 година и
тази, за която е бил издаден изпълнителен лист от заповедния съд е едно и също вземане –
дължи на едно и също основание и за един и същи период, поради което твърдението на
ищеца за недължимост на вземането по изпълнителния лист основан на факти настъпили
след издаването на изпълнителния титул е основателен и следва да се уважи изцяло.
По отношение на начислените върху главницата по изпълнителния лист лихви –
законна и за забава следва да се посочи, че поради недължимост на главницата към дата на
прихващането – същите са недължими. С оглед на извършване на прихващането от
съдилищата, се следва, че за сумата на главницата длъжникът – ищецът не е изпаднал в
забава за посочените в изпълнителния лист периоди. В същия смисъл не се дължат и
присъдените с изпълнителния лист разноски, доколкото с оглед на извършеното прихващане
и процесуалното поведение на взискателя тези разноски са били недължимо извършени и не
могат да бъдат възлагани за плащане от ищеца.
По разноските
При горния изход на спора на ищеца се дължат сторените от него разноски в
настоящето производство в пълен размер, като на ответника не се дължат разноски.
Ищецът доказва, че е сторил разноски за заплатена държавна такса в размер на 795,85
лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2200,00 лева, които следва да
бъдат присъдени в негова полза, като платими от ответника.
Мотивиран от горното и на основание чл.439, ал.1 от ГПК и на основание чл.78, ал.1
от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между “Е” ЕООД- в
ликвидация, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано от
ликвидатора М и О. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ж.к.“....... 2“, бл. ..........., че “Е” ЕООД- в
ликвидация, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. С ж.к.“Д“, ул.“„П“бл.59,
ателие 1-2, представлявано от ликвидатора М, не дължи на О. С. Г., ЕГН **********, с
адрес: ж.к.“....... 2“, бл. 209А, вх. 10, ет. 1, ап.88 присъдените с изпълнителен лист от
08.11.2018г. по ч.гр.д. 66185/2017 г. по описа на СРС, 123-ти състав суми, а именно: сумата
от 13 704.22 лв.- нетно възнаграждение по договор за възлагане на управлението за периода
май- септември 2014, ведно със законна лихва върху тази сума от 19.09.2017г. до
окончателното изплащане, сумата от 2792.10 лв.- лихва върху главницата за периода
19.09.2014- 18.09.2017г., 329.93 лв. - направени по делото разноски за дължима държавна
такса, както и сумата от 742,40 лв. - направени по делото разноски за възнаграждение на
един адвокат, присъдени с изпълнителен лист от 08,11.2018г. по ч.гр.д. 66185/2017г. по
описа на СРС, 123 състав, както и разноските по изп.д. № 20187900401931/2018г. по описа
на ЧСИ Р........ съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА О. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ж.к.“....... 2“, бл. 209А, вх. 10, ет. 1, ап.88
да заплати на “Е” ЕООД- в ликвидация, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление:
гр. С, представлявано от ликвидатора М и О. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ж.к.“....... 2“,
бл. ..........., че “Е” ЕООД- в ликвидация, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр.
С ж.к.“Д“, ул.“„П“бл.59, ателие 1-2, представлявано от ликвидатора М – сумата от общо
2959,85 лева, представляваща сторените по гр.дело № 18702/2022 година по описа на
Софийски районен съд разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
8
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9