№ 162
гр. С., 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:М. Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20222200500219 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № № 249/14.04.2022г. по гр. дело № 5125/2021г. на Районен съд С., с
което е предоставено упражняването на родителските права спрямо децата М. С.а К. с ЕГН-
**********, М. С.а К. с ЕГН-********** и ИвА.С. К. с ЕГН-********** на бащата СТ. К.
СТ. с ЕГН-********** от с.К., общ.С., ***, при който се определя и местоживеенето на
децата.
Определен е режим на лични контакти на майката АНК. СТ. П. с ЕГН-********** от *** с
децата М. С.а К. с ЕГН-**********, М. С.а К. с ЕГН-********** и ИвА.С. К. с ЕГН-
********** всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване от 9,00 часа в
съботния ден до 17,00 часа в неделния ден, както и един месец през лятото, несъвпадащ с
платения годишен отпуск на бащата.
С решението е осъдена АНК. СТ. П. с ЕГН-********** от *** да заплаща на бащата СТ. К.
СТ. с ЕГН-********** от с.К., общ.С., ***, в качеството на баща и законен представител на
малолетните М. С.а К. с ЕГН-********** и ИвА.С. К. с ЕГН-********** ежемесечна
издръжка за децата в размер на по 180 /сто и осемдесет/ лева за всяко дете, считано от
влизане в сила на настоящото решение до настъпване на основания за изменяване или
прекратяване на издръжките, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане.
Осъдена е АНК. СТ. П. с ЕГН-********** от *** да заплаща на непълнолетната М. С.а К. с
1
ЕГН-**********, имаща право да извършва правни действия лично и със съгласието на
бащата СТ. К. СТ. с ЕГН- ********** от с.К., общ.С., *** ежемесечна издръжка в размер на
180 /сто и осемдесет/ лева, считано от влизане в сила на настоящото решение до настъпване
на основания за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
С решението е осъдена АНК. СТ. П. с ЕГН-********** от *** да заплати в полза на
съдебната власт по сметка на Районен съд-С. държавна такса върху издръжките в размер на
777,60 лева /седемстотин седемдесет и седем лева и 60 стотинки/.
Против това решение е подадена въззивна жалба от АНК. СТ. П., чрез представител по
пълномощие, в която се поддържа, че решението е необосновано и против интересите на
децата. Съдът констатирал, че бащата работи и живее във В., както и че децата живеят и
учат в село К. при баба си и дядо си, но преценя, че бащата може да полага необходимите
грижи. Съдът също така пропуснал основния и благоприятен фактор - спокойствие и
душевен комфорт за децата изисква и интересът на децата и налага упражняването на
родителските права да бъде предоставено на майката. Също така от свидетелските показания
дадени пред първоинстанционният съд по безспорен и категоричен начин било доказано, че
майката има по-добри възпитателски и морални качества, които сочат, че майката е по
пригодният родител, тъй като бащата по никакъв начин не полага грижи за децата си и
работи и живее в гр. В. с друга жена от доста години, а майката от своя страна желае да
възпитава децата си. В грижите за децата майката ще бъде подпомагана от своите родители
както е било преди и както ще бъде и занапред, а социалното обкръжение и начина на живот
на бащата е неподходящ за отглеждането на децата. Първоинстанционният съд е
пренебрегнал абсолютно интересите на децата. Предоставил ти е на грижите на бабата и
дядото, съответно ги е лишил от грижите, възпитанието и общуването с родителите. Лишил
ги е от възможността да живеят и растат в по-богата културна и социална среда, защото
предоставяйки родителските права на бащата, на практика, съда предоставя децата на
бабата и дядото. Всичко това в замяна на предотвратяване на евентуален стрес при смяна на
училищна среда. В обобщение се иска да бъде отменено решението и да се постанови ново, с
което родителските права да се предоставят на майката със съответните последици.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се
твърди, че тя е неоснователна. Излагат се подробни контрааргументи, с които се оборват
твърденията, че майката е по-пригодния родител и се акцентира на изразеното от децата
желание да продължат да живеят и учат в с. К., което било в техен интерес. В обобщение се
иска да се потвърди решението.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.
В с.з. въззивницата се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа
подадената жалба;
В с.з въззиваемият се явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва жалбата.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
2
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея. Изслушването на родителите пред тази инстанция не води до фактически промени.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК предвижда, че по молба на всеки един от родителите
може да се изменят мерките относно упражняването на родителските права върху родените
от брака деца, ако са налице изменение на обстоятелствата. Последните могат да
съставляват изменение на предишни приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови
или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност. В процесния
случай се твърдят новонастъпили обстоятелства. Установено е и е безспорно, че ищецът
С.С. и ответницата А.П. са родители на децата М., М. и И. и нямат сключен граждански
брак. По делото не е спорно, че страните не живеят заедно, а също така и факта, че след като
майката е напуснала обитаваното с ищеца жилище, децата са продължили да живеят при
бащата в с.К., където учат в Обединено училище „Ч.Х.“.
В т. V от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, което не е загубило
силата си, са изброени обстоятелства, чиято промяна може да обоснове изменение на вече
определените мерки относно упражняването на родителските права. Те са разделени в две
групи. В първата се включват промени, които засягат положението на детето и такива, които
засягат мерките и тяхната ефективност, а втората - особена група, включва обстоятелства,
които са свързани с нововъзникнали права и задължения на родителите, по повод
задължителното спазване на вече определените мерки. Всяка една от тези групи включва
примерно изброени обстоятелства, при наличието на които - след съвкупна преценка и
баланс на всички други съотносими към конкретния случай обстоятелства - може да се
стигне до промяна на вече определените мерки. Преценката се прави в зависимост и за да се
защитят интересите на детето.Във всички случаи следва да се извърши задълбочена
съпоставка на съотносимите в конкретния случай обстоятелства относно възпитателските
качества на всеки един от родителите, моралния облик, начин, вид, продължителност,
ефективност на полаганите грижи към детето, желанието да живеят с детето, привързаността
на детето към съответния родител, дали родителят разполага с помощта на трети близки до
детето лица, на които при нужда може да разчита, социалната среда, в която предстои да
3
живее детето след евентуалната промяна - включително бит, нрави, схващания, манталитет
на обкръжаващите родителя лица, жилищно-битови условия на живот, финансови
възможности, начин на живот, пол и възраст на детето.
По смисъла на § 1 т.5 от Закона за закрила на детето "най-добър интерес на детето" е
преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;
опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение
към детето. Безспорно е, че следва да се държи сметка и за най-добрия интерес на детето при
преценката за изменение на мерките относно упражняването на родителските права.
Интересите на детето следва да се обсъдят и от гледна точка на въздействието на
планираната промяна в неговата жизнена и социална среда, върху правото му на
образование, адекватна медицинска грижа с оглед възрастта и здравословното му състояние
и други права и интереси на детето.
По делото е установено по несъмнен начин, че детето М. С.а изразява желание да живее при
баща си. Твърди, че е живяла при майката преди година, но там не са добри условията, а при
бащата са добри. Изразява желание да живее при него.
Детето М. К. казва, че не е живяла при майката. Изразява желание да живее при бащата.
Казва, че обича да ходи на училище и ще продължи да учи.
Така при анализа на възприетата от двете инстанции фактическа обстановка, като се вземат
предвид всички значими фактори – субективните - от една страна: възрастта и пола на
децата, обичайният им начин на живот, средата, в която са се адаптирали, отношението им
към всеки от родителите, от друга страна: характера и поведението на всеки от двамата
родители, способността да полага в необходимия обем лични и непосредствени грижи към
децата, да проведе адекватни и последователни методи за възпитание, възможностите да им
осигури спокойна и нормална домашна обстановка и средства за издръжка, както и
обективните фактори – перспективите на децата, приспособяване в позната среда, за
изграждане на устойчиви навици и поведение в сигурна битова обстановка, и душевния им
комфорт, зависещ изключително от незастрашаване на специфичната създадена връзка
въззивният съд счита, че интересът на децата налага упражняването на родителските права
в този момент да се предостави на бащата. В случая обстоятелството, че той работи в друг
град не променя този извод. В социалната реалност не е изключение да се полага труд на
различно от местоживеенето място с цел да се осигури доход за семейството. Не е спорно,
че бащата полага грижи за децата, старае се да им осигури добра среда, държи на
образованието им и е естествено да се ползва и от подкрепата на своите родители.
Съдът не подлага на критика способностите, възможностите и готовността на майката да
прояви всеотдайността и любовта си към децата, да поддържа емоционална и духовна
връзка с тях. Всичко това може и следва да стане, независимо от правното положение, което
4
ще създаде съдебният акт – той не контролира чувствата между родителя и детето, и не въз
основа на него въззивницата ще формира поведението си. Поради това, ако настъпят
обстоятелства, променящи коренно настоящото фактическо положение, няма пречка
правното положение също да се промени, като се приведе в съответствие с новосъздадената
обстановка. Но, тъй като решаващият мотив винаги е интересът на децата, към момента
съдът счита, че за щастието и душевния им интегритет е изключително важно те да не бъдат
повече подлагани на психологичен натиск, нито да се деформира съзнанието им чрез
отричане на някой от родителите и изключването им от живота на децата. Това следва да е
движещият мотив и за всеки от родителите, поради което най-силната проява на родителска
обич понякога се състои в това да се оттеглиш, вместо да преследваш формална победа на
всяка цена. Да пожертваш собствените си желания и честолюбие, в името на спокойствието
на детето, е висш израз на родителско достойнство и мъдрост, който, обаче, е въпрос на
личен избор, тъй като съдът не може да го наложи насила.
В съответствие с така изложените съображения, въззивният съд счита, че родителските
права спрямо децата следва да се предоставят за упражняване на бащата, като при него бъде
определено и местоживеенето на децата.
Поради това първоинстанционното решение е правилно и като цяло следва да бъде
потвърдено.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 300 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 249/14.04.2022г. по гр. дело № 5125/2021г. на Районен съд
С..
ОСЪЖДА АНК. СТ. П. с ЕГН-********** от *** да заплати на СТ. К. СТ. с ЕГН-
********** от с.К., общ.С., ***, сумата от 300 /триста/ лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6